Някак си, не може да не се замисли човек дали насреща си няма психически болна личност, ако постоянно слуша как тя се хвали с широкото си международно признание, с работата, която е свършила, докато се намира на власт и с тези послания обикаля телевизиите с честота, на която би завидял всеки средностатистически поп изпълнител. Да, става дума за Росен Плевнелиев, президентът на България от 2011 до 2017 година. Присъщо за него обаче е още нещо – постоянно да праща послания, от които след това да се отрича директно, или косвено. Точно за повратливостта на някогашния държавен глава да сменя позицията си по абсолютно аналогични казуси, според това кой е субект в центъра на събитията, ще стане дума в следващите редове.
Повод за този текст е изказването на Росен Плевнелиев от вчера против ревизирането на приватизационните сделки. При поредния си гастрол, този път пред БиТиВи Росен Плевнелиев обяви инициативата на съпартийците си за антидемократична.
Моля ви, обмислете още веднъж деструктивната и крайно недемократична идея. Нека бъдем честни към българския народ, тази приватизация приключи.
Казаното обаче се разминава сериозно с думите му от август 2014 година, когато назначи второто си служебно правителство – това на Георги Близнашки. Тогава президентът Плевнелиев показа, че е за отваряне на „досиетата КТБ“, защото тях щял да приключи преходът.
Децата ни няма да ни простят, ако не отворим досиетата КТБ. Ако се разкрие истината за нерегламентирана връзка на политици, магистрати с КТБ, подмененият преход на България ще приключи, а истинският ще започне. Българската държавност ще направи смел скок напред в морален аспект.
Добре е бившият резидент да обясни каква е разликата между КТБ и множеството държавни предприятия, продадени според популярните схващания сериозно под реалната си стойност. Или между КТБ и овладяването на фирмите от субекти, които нямат общо с работническо-мениджърските сдружавания, или между КТБ и проспаното съсипване на фирмите в нарушение на постприватизационните ангажименти? На тези въпроси Росен Плевнелиев сякаш сам дава отговор, посочвайки, че ако държавата иска да се занимава с безобразие, то може да разследва фалита на КТБ. Да разбираме ли обаче, че това е косвено признание за безобразната приватизация, и че единствената причина да не се рови в нея е отминалата давност? Плевнелиев не спори по въпроси за добросъвесността на един или друг политик, за неизбежността и обстоятелствената принуда. Говори за давността.
Явно човекът се вълнува само от текущи престъпления, но не и от такива, които са се случили малко по-отдавна. Не трябва обаче да се съмняваме в принципното му желание да има наказани престъпници. Просто не трябва да са нашите престъпници. Интересно е да си спомним и какво според собствените му спомени Росен Плевнелиев бил написал на лозунг за митинга на 10 ноември 1989 година, на който се оказа, че не е стъпвал.
Понеже питате къде бях на 10 ноември. Да ви кажа една тайна. Бях на площада и бях на митинга. Точно в този ден с мой приятел Илиян Попов ремонтирахме неговото студентско общежитие. Когато чухме по новините – аз тогава бях пети курс, че има събиране в Народното събрание и ще се извършва промяна в държавата. Като студенти двамата с него нарисувахме на два тапета плакати. Единият с надпис: „Съд за виновниците“, а на другия написахме: „Дворците на БКП да станат болници и училища“. С тези два плаката ние отидохме на прословутия митинг. Това, което много ме впечатли, е, че когато отидохме там се опитахме да дадем единия плакат на други хора, но никой не го пое. Никой не смееше да вземе втория плакат. Това е моят 10 ноември.
Това, че лозунгите се виждат на митинг няколко дни по-късно, може да означава, че или Росен Плевнелиев си ги е ползвал за многократна употреба, ходейки както на демократични, така и на социалистически митинги. Сигурно е, че той иска виновници да бъдат осъдени, но не ако от престъпленията им е минало време.
Безпринципните извъртания на някогашния президент не приключват. Все още са живи спомените за ветото, което Росен Плевнелиев наложи върху актуализацията на бюджет 2013. Мотивите му бяха, че актуализацията идва рано, че залага повече разходи, както и че прогнозира по-малко приходи, а разликата предвижда да се покрие с емисията на нов дълг.
Три години по-рано, през май, а не през юни актуализацията на бюджет 2010 е готова. Обсъждането й в парламента започва в началото на юни, но че ще има актуализация става ясно още през април по време на срещите на правителството със синдикати и бизнес организации. Тогава се постига съгласие, че само актуализация ще направи възможно държавата да се разплати със строителните фирми, чийто контрагент се явяват пътната агенция и регионалното министерство, което провежда инфраструктурната политика.
Въпреки че като регионален министър Росен Плевнелиев сам е участвал подготовката и изпълнението на актуализация със същите характеристики, но с много по-големи допълнителни разходи и много по-сериозно намаление на приходите, през 2013 година вече като президент той налага вето. Защо? На власт е правителството на Пламен Орешарски, и защото след актуализацията на бюджета на ГЕРБ ще се случи онзи фискален тласък, след който икономиката расте вече четири години.
Между другото, сериозна част от актуализацията на бюджет 2013 също трябваше да отиде за разплащане на държавни просрочия, но това слабо вълнува хронично жомящия пред неудобната реалност Плевнелиев. Но за да стане това ясно, трябва да се пренесем година по-късно. Отново през август 2014 година, отново при сформирането на служебния кабинет Близнашки.
Нека ревизираме бюджета заради пациентите и болниците, заради достойните български строители, които не са получавали заплати от месеци, заради бедстващите във Варна, Добрич и Велико Търново български граждани, които очакват компенсации и подадена ръка от държавата.
Разликата е, че отново на власт е кабинет на „правилните хора“ и актуализацията на бюджета отново става позволена тема. Статистиката в Министерство на финансите обаче достатъчно ясно показва, че актуализацията с вето от 2013 година оставя държавата с по-малки просрочия, отколкото актуализирания бюджет за 2014 година. Самият Плевнелиев мълчи и за пика на държавните просрочия от времето, когато беше министър. Това за него са неудобни теми.
Неудобни почти колкото и отношението му към природата. През 2012 година Росен Плевнелиев наложи вето върху промени в Закона за горите, които трябваше да направят подарък на един ски концесионер и олигархичната групировка, която го притежава. Само четири години по-късно, в края на мандата си Росен Плевнелиев се появи в друг курорт, чиято ски зона се контролира от същата олигархична групировка и му направи реклама. Въпреки, че за тази ски зона все още се чака произнасяне от Върховния административен съд дали не е разширена в нарушение на законодателството. И че вече пет години държавата се чуди как да промени закона, така че най-после ВАС да узакони проведента сеч, но със задна дата. Много принципно, господин президент.
Явно правилото, което Росен Плевнелиев следва, е да прави и говори точно обратното на това, което е правил и говорил по-рано. Водещ за него не е принципът, а отстоянието на коментирания субект от самия него и отношенията, в които той се намира с коментирания субект.
Какво премълчава Росен Плевнелиев
Ако някогашният президент искаше да покаже принципност и истинска критичност към бившите си колеги в ГЕРБ, можеше да посочи, че ревизията на приватизацията е опит ГЕРБ да напомнят, че не са единствената партия, разяждана от корупция и лоши практики. Че за Делян Добрев Иван Костов е имал Евгени Бакърджиев. Че на фона на Искра Фидосова БСП имат Георги Гергов. Че на фона на безбройнит калинки, ДПС с години поддържат битовия лукс на Сабрие Сапунджиева. Примерно. Че ако Ахмед Доган наистина има вила на брега край Бургас, то държавният авиоотряд е возил футболистите на Бойко Борисов.
Отчаяната борба на ГЕРБ да напомнят, че не са с нищо по-лоши от тези преди тях, които днес ги атакуват, сякаш се превърна в лакмус за това кои са били клиенти на криминалната приватизация. Днес срещу идеята на ГЕРБ скачат предимно лица, които са собственици на приватизирани активи, или са близки до политиците, които осъществили раздържавяването. Основният аргумент пък е давността.
ГЕРБ става партия на статуквото и трябва да се изкомуникира, че с нищо не е по-лоша от другите му представители.
Въпреки всичките му прегрешения, единственият, който зае принципна позиция по въпроса, може би беше самият Иво Прокопиев. Той директно застана на страна на приватизаторската класа, която представлява и заяви, че това днес са работещи бизнеси, които дават работа и не трябва да се съсипват (преразказът е смислов).
През 2011 година видяхме един доклад на ГЕРБ затова дали държавата е спечелила от превалутирането на държавния дълг, което направи Милен Велчев. Документът беше пълен с условности и поради това нито един извод не беше твърд и аргументиран. Това обаче умело послужи на Симеон Дянков за пореден път да скрие несъстоятелността си като финансов министър за две седмици, занимавайки ни с нещо отминало.
Защо тогава трябва да храним надежди, че ГЕРБ ще поднесат нещо ново този път?
Ревизията на приватизацията би била нещо много хубаво, ако се направи като изследване от историци и икономисти и служи като урок за бъдещето. Проведена от ГЕРБ с поръчкови промени в конституцията, ще е повод да се рекетират предприемачи, да се откупуват за стари грехове и след това с новоиздадена индулгенция да продължават до следващия път. Това са истински аргументи, които Росен Плевнелиев не желае да изрече, защото ще се изправи директно срещу класата, която го постави за пет години в президентската институция.
към цялата статия