Невярващ на чутото изпуснах солетата, с която си разнообразявах бирата. „Но как така“, попитах го аз. А той отговори, че историята е много проста. Руснаците били стартирали тайна програма, наречена „Троянски кон“. При нея целта била да не се вербуват хора със социалистически и проруски възгледи. Те, както се казвало, безплатно отсояват руската кауза, или най-малкото са за отношения на умерено приятелство с Русия. Въпросните хора обаче страдали от консолидация на обществените нагласи срещу тях, били изолирани, маргинализирани и отритвани.

Затова руснаците решили да си създадат мрежа от привидно антируски настроени ястреби. Хора, които говорят против Русия. Призовават за санкции, за струпване на войски и ако може за наритване на руските военни в някоя държава от региона – Украйна, Грузия, Приднестровието.

Мисията на тези хора била да се държат толкова наивно-агресивно и безотговорно, че да уплашат обществото от новото дясно. Така умерените и проруските политици, щели да изглеждат като приемлив компромис. Вместо тотална война с руснаците, мир и партньорство. Контра на европейските инициативи за санкции и общо взето израз  на нормалност спрямо идеите за пропускане на джихадисти и икономически мигранти от Близкия и Средния изток.

Цялата инициатива за „умните и красивите“ била замислена от руски анализатори и пратена по секретна поща на Ивет Добромирова, която чрез своята пи-ар агенция опитала да асоциира недоволството на дясната интелигенция с политическите марионетки на Москва.

Сред агентите на Русия в България били Радан Кънев, Трайчо Трайков, външният министър Даниел Митов, военният Николай Ненчев. На въпроса ми за Бойко Борисов и Росен Плевнелиев, източникът отговори отрицателно. Борисов бил алчен и искал повече, отколкото ведомостта за скъпо-платени шпиони позволявала да му се отпусне. Освен това имал склонност да се предлага и на запада, та на него въобще не му било предлагано, за да не се досетят германците и американците. Виж, при Росен Плевнелиев историята била различна. Той просто бил толкова тъп, че за без пари правел това, което американците му кажат. За да не се отклони от  правата линия все пак, бил вербуван един от съветниците му.

„Но как така, няма ли контраразузнаване, което да ги улови и да ги неутрализира“, попитах го аз. „Не“, отговори моят източник. Генерал Атанасов също бил руски шпионин. Още от годините си като курсант в академията на МВР в Симеоново. Той лично бил вербувал здравния министър Петър Москов. Неговата мисия, както и на Даниел Митов била да изглеждат, освен като ястреби и много тъпи. Това щяло да отблъсне и по-интелигентните десни в България и да ги насочи към една по-умерена линия спрямо Русия.

Въвеждането на пръстови отпечатъци в болниците било също руски заговор. Така съюзът между Турция и Русия, щял да си подели и контролира България. „Само си помисли – каза ми той – пръстовите отпечатъци ще изтекат към Турция, след което ще се поделят с руските служби“. Това щяло да стане, след като турската верига „Аджъбаден“ купи най-голямата частна болница „Токуда“.

Щяла да я превърне в най-модерния център за лечение на популярни болести и да привлича хора, които сега търсят здравни услуги другаде. Ниските й цени, щели да се представят като икономия от  мащаба, но реално щяла да се субсидира от руското и турското разузнаване.

„Добре са го обмислили руснаците“, каза аз. Нямаш представа, колко  добре и колко мащабна е тази операция. „Самият Доналд Тръмп е руски агент“, обясни ми моят източник. След като руснаците превземели Америка отвътре, вече нямало да се налага да инвестират в контрол над малките държави. САЩ щели да правят това със собствени средства в полза на Русия.

Горният текст е художествена измислица. Той целеше да накара хората да мислят*.

През 2001 година на парламентарните избори се явява нов кандидат – царят Симеон Сакскобургготски и успява бързо да плени голяма част от обществото, като го превръща в свои избиратели. На това управляващото по това време Обединение на демократичните сили отговаря с различни спънки по пътя на новата партия. Кулминацията бе достигната, когато на 23 април 2001 година Софийски градски съд отказа да регистрира като политическа партия Националното движение Симеон Втори. Доколко основанията са били приемливи е друг въпрос, важен в случая е резултатът – царското движение се яви на изборите след споразумение с други две партии „Партията на българските жени“ и „Движение за национално възраждане Оборище“, които сформираха Коалиция „Национално движение Симеон Втори“.

Актът на съда, потвърден пет дни по-късно и от Върховния съд, се прие като репресия от страна на управляващите. Дори и те да нямаха пръст в решенията на съда, пътят на царя към изборите беше миниран от негативна медийна кампания. В психологията обаче има едно правило, че когато някой бива оплюван системно от силните и от тълпите, той печели симпатиите на безпристрастните. Това се случи и със Симеон втори, който въпреки нападките срещу себе си се  яви на избори и на 17 юни коалицията му спечели правото да сформира правителство.

За разлика от възкачването на Симеон Сакскобургготски, който имаше сериозна конкуренция в лицето на Иван Костов, през 2009 година нещата бяха едва ли не предрешени. Негативната кампания, която приближените до социалистическата партия и тогавашния й лидер Сергей Станишев направиха срещу Бойко Борисов, беше пикаене срещу вятъра. Срещу бившия пожарникар и бъдещ премиер също бе лансирана масова кампания.

Дори в централните медии се появиха клипове, плашещи хората, че ако подкрепят Борисов, ще реставрират управлението на Иван Костов. Клипът отново представи управляващите като пазители на „лошото статукво“, а мнозина повярваха, че след изборите ГЕРБ на Бойко Борисов би играла ролята на мускулите, докато евентуалният коалиционен партньор „Синята Коалиция“ ще е мозъка, а Иван Костов ще подкрепя управлението Борисов ума и опита си.

Днес не  друг, а самият Борисов е на път да запише името си като страхливец, който не смее да се изправи в открит и честен двубой. Подал рапорта си за напускане на  въоръжените сили в понеделник, генералът все още се води в отпуска и заради статута си на човек под пагон се въздържа от публични изказвания без те  да са му позволени от по-висшестоящи.

Това време, в което той е един вид вързано куче, което всеки може словесно да рита, се използва от знайни и незнайни критици за всякакви обвинения. От това, че ползва неправилно акта на оставката си за трамплин, през дежурните упреци, че е дезертьор и страхливец, през обвиненията на премиера, че бил лъжец, до кампанията на някои десни медии, че бил руски агент и рубладжия.

Обществото ни очевидно за първи път се сблъсква със ситуация, в която висш военен е на път  да се включи в политиката и поради това нямаме публично натрупано познание колко дълго отнема рапортът на един генерал да се разпише от министъра, след което да се утвърди и от президента. Ако обаче периодът продължи излишно дълго, това ще заработи в полза на генерала също както отказът от регистрация на НДСВ и клиповете, че гласуването за Борисов води на власт Костов.

И дори тук да става дума само за технология по управление на документооборота, Бойко Борисов има най-голям интерес генералът да бъде освободен от длъжност колкото може по-скоро, преди военният министър Николай Ненчев и президентът Росен Плевнелиев да бъдат упрекнати, че помагат на премиера и саботират левицата. Нещо, което е абсолютно вярно за държавния глава, и което е показвано многократно, но все пак този път придворните слуги могат да навредят на господаря си, опитвайки да уязвят враговете му.

Така  че, изводът е един – господин премиер, този път няма да  ви е лесно. Насреща си имате истински генерал, не щабен плъх, а човек който сред най-добрите в занаята си. Който има обществен авторитет, чиито болтове тежат повече от вашите.

Между другото, от същата специфика в поведението на избирателите се възползват и Слави Трифонов и шушумигите около него, които през вечер се правят на репресирани и мъченици в името на народа. Всъщност, те са най-големите печеливши от решението на Конституционния съд да отхвърли въпросите им, защото сега и те могат да се правят на онеправдани и мачкани от статуквото. Въпреки, че през последните 15 години се заиграваха с почти всеки негов представител.

Проблемът не е в самите идеи, а в това, че с начина, по който ги предложи, на практика Горанов удари шамар на вицепремиера Румяна Бъчварова и на министрите „реформатори“ Христо Иванов и Николай Ненчев. Като предлог за смяната му пред премиера ще се изтъкне противоречивият характер на финансовия министър, който за 15 месеца настрои срещу себе си пенсионните фондове, полицията и военните, и като цяло създаде главоболия на министър-председателя.

Част от атаката срещу Владислав Горанов е и интервюто на Гроздан Караджов (депутат от РБ), дадено за „Медиапул“ преди два дни. В него той твърди, че виновниците за източ ването на Корпоративна търговска банка няма да станат известни заради ограничения в договора, който именно Владислав Горанов е подписал с разследващата компания „Аликс партнърс“.

Припомнят се и дискутираните миналата година кредити, отпуснати от Българска банка за развитие (ББР) на компании, за които медии твърдят, че са свързани с Делян Пеевски, като Караджов директно говори за отговорността на финансовия министър да „спаси ББР, ако се констатира, че изнесеното в пресата е истина“.

Така и Владислав Горанов влезе в списъка с нападаните политици за кредитната дейност на банката за развитие, без разговорът за дейността й да влезе в повече дълбочина. Същите критики станаха предлог преди една година да се смени първо надзорният съвет на институцията, а след това и двама от тримата й изпълнителни директори. Макар Горанов да носи политическа отговорност за действията на новото ръководство, което е в пълния си състав от декември миналата година, сегашните коментари касаят информация и спекулации, които циркулират в публичното пространство още преди той да стане министър.

Затова и внушенията на Гроздан Караджов имат повече характер на кална кампания, отколкото на загриженост за управлението на банката. В противен случай той можеше да зададе много по адекватни въпроси, но те ще повдигнат принципен дебат за състоянието на ББР и ролята й в икономиката, но няма да представят министъра като удължение на ДПС.

Предлагайки политики в секторите отбрана и сигурност, Владислав Горанов иззе прерогативи на ресорните министри и ги унижи пред обществото за това, че проспаха възможността сами да придвижат някакви реформи в системите си, а в по-общ план подкопа авторитета на Реформаторския блок, като съставна част от хаоса в кабинета „Борисов 2″.

Последното (макар да е абсолютно вярно), не може да се извади от по-големия контекст, който включва подновеното боричкане между ДПС и реформаторите за сърцето на Бойко Борисов, а бидейки приятел на Делян Пеевски, финансовият министър ще се представи като саботьор на несбъднатите реформи в секторите „Обраната“ и „Сигурност“. Евентуалната му оставка пък ще скрие провалите на Румяна Бъчварова, Николай Ненчев и Христо Иванов, като в същото време ще повиши рейтинга на министър-председателя. Единственото несигурно е дали Бойко Борисов ще се осмели да освободи Горанов, който е един от най-ценните му сътрудници, което ще доведе до вълна от лобизъм за неговия приемник както в ГЕРБ, така и сред коалиционните партньори.

Бойко Борисов

Негов е най-големият провал. След 4 години начело на оперативното ръководство на МВР и след 5 години начело на изпълнителната власт, състоянието на полицията не е мръднало.

Владислав Горанов

Провали се да покаже истинските си качества и да привлече обществото на своя страна. От промените в пенсионната система, до реформирането на силовите структури Владислав Горанов можеше да оповести публично мотивите си, да каже какви проблеми адресира с тях, какво остава необхванато и да седи зад идеите си. Със своя стил да внася законопроекти в 12 без една минута, само настройва хората, но не срещу себе си, а срещу идеите си.

Румяна Бъчварова

Тя се провали като вътрешен министър. Ако си беше на мястото, тя самата щеше да предложи толкова реформи, колкото смята, че трябва да има в министерството й. Фактът, че не предложи нищо, а остави инициативата на финансовия министър да впише политики в нейния ресор, показва че нещо й липсва – визия, кураж, или и двете. Това, че пост фактум подкрепи инициативите на финансовия министър, само доказа, че тя е пропуснала момента и е трябвало друг да встъпи в нейната роля.

Румяна Бъчварова се провали и в държанието си по време на кризата. Най-видимо това беше в сряда в парламента, когато от най-високата трибуна в държавата с полуистеричен тон тя нападна лидера на левицата Михаил Миков за някакви финансово необезпечени разходи. Може би е добре министърът на вътрешните работи да си припомни, че в системата на публичните ни финанси единствените пари, които влизат от специален източник и излизат със специално предназначение за конкретен разход, са европейските средства. Всички останали средства попадат в обща хазна. Увеличението на разходите за сектор „сигурност“, което левицата и ДПС направиха с актуализацията на бюджет 2013 беше финансово обезпечено, защото вървеше с признаването на по-висок дефицит и увеличаване на тавана за новоемитиран дълг. Бюджетите на кабинета „Орешарски“ и съответните им разходи за отбрана и сигурност са толкова финансово необезпечени, колкото необезпечени са и бюджетите на кабинета „Борисов“ със съответните разходи за отбрана и сигурност.

Ако обаче провалът изисква само отговорност, има нещо, за което се носи и вина. И Румяна Бъчварова (както и редица други вътрешни министри) е виновна за безотговорността, с която допуска като знае какви са дефицитите на системата, да приеме подобен бюджет да се внесе в парламента.

Христо Иванов

Провали се и даде повод на финансовия министър да прави политики в ресора му.

Николай Ненчев

Провали се и даде повод на финансовия министър да прави политики в ресора му.

Полицаите

Провалиха се да покажат, че са нещо повече от каста, която си пази тесните интереси. Останали без екипировка, консумативи, техника и гориво, те се сещат да протестират само, когато се заговори и за социалните им придобивки и щатовете в министерството. Това е позволено на общи работници в някой склад. Пазителите на държавността трябва да показват загриженост не само, когато става дума за социалните им придобивки. Провалят се и заради толерантността си към техните недостойни колеги, чиито грешки се прикриват (не винаги и по правило, но все пак примери има).

Обществото

Провали се, защото допусна противопоставяне между различните съсловия – полицаи, лекари, учители. Всеки, който разсъждава, чия функция е по-важна – на полицаите, на лекарите или учителите и смята, че едно от тези съсловия трябва да бъде над другите, е част от проблема, а не от решението. Видя се и склонността наа всеки да поставя себе си в центъра на вселената и да смята, че ако той протестира за някаква кауза е оправдано да се блокират улиците на София, но когато други протестират не е.

Провалени, или платени са онези активисти, които подклаждат хората да скачат срещу полицаите, защото били били хора по време на гражданските протести. Държавата освен всички други свои характеристики, се нарича държава и защото има монопол върху институциите за принуда. Точно заради това тя поддържа и структури от експерти по насилието, които в модерните времена са полицаите и военните. От тях се очаква да служат на формалните представители на държавата, без значение дали това са Пламен Орешарски, или Бойко Борисов. Затова и никой не може да се сърди на полицията че е биела, ако го е правила по заповед на държавната власт. Всеки който е склонен да обвинява полицаите за това, просто няма зрялостта, която се иска от образован възрастен човек.

Накрая, обществото се провали и защото не осъзна, че финансовото преструктуриране на структурите за отбрана и сигурност е процес, който не трябва да има общо с отстраняването на корумпираните и повишаването на оперативната ефективност на структурите. Докато двете неща се обвързват, прогрес няма да се постигне. Политиците обаче няма да разкъсат омагьосания кръг, докато обществото не го поиска от тях.

Думите са на Пламен Орешарски от времето, когато беше народен представител. За жалост излиза, че през шестте години от идеята на Дянков до днес дебатът за справедливостта на възнагражденията в сектори сигурност и отбрана не е мръднал и на сантиметър.
Днес вътрешното министерство иска допълнителни средства за да финансира компенсациите, които дължи на свои служители, които напускат системата. Военният министър пък се завайка, че ако министерството не получи повече пари, ще се наложат съкращения на военни.

В такива моменти наистина се плаша за бъдещето на българския род, след като никой не се сеща да критикува Румяна Бъчварова и Николай Ненчев, че са допуснали бюджетът да се приеме с недостатъчно финансиране за секторите им. Вместо това, отново закърнелите мозъци на няколко либертариански мислители принизяват дебата до обикновено класово противопоставяне -„обществото срещу силоваците“.

Вярно е, че доверието в институциите, опазващи сигурността, е ниско, а да се хвърля кал по армията е нещо като национален спорт, в който се упражняват популисти от всякакъв мащаб. Нито един проблем обаче не се решава, когато се говори за привилегиите на военнослужещите, а пропускаме въпросите каква отбрана искаме да имаме и каква вътрешна сигурност искаме, и на каква цена. Последното очевидно е интелектуално упражнение, надхвърлящо капацитета на средностатистическите експерти от неправителствени организации и лобистите от работодателските обединения.

Не за друго, а защото ако искаме да имаме ефективна полиция и подготвени въоръжени сили, мотивацията на личния състав е ключова. Военните и полицаите поне на теория рискуват живота си, възможностите за образование и бизнес и подлагат на неудобства семействата си. И ако някой твърди, че за подобна дейност се полага средно за страната възнаграждение без никакви социални придобивки, той просто е неадекватен.

За да подкрепя това твърдение, прилагам пример как в съединените щати се грижат за служителите от силовите структури. Интервюираните отговориха специално на въпросите на „На стената“, като първият цитиран е военен с ранг на старши сержант (sergeant first class) и 16 години служба:

Ето и отговора на полицай от Тексас със пет години стаж, в чиито задължения влиза и охрана на границата с Мексико:

За да стане по-пълна картината, уточнявам, че различните щати предлагат специални схеми за привилегировано данъчно облагане, което може да включи пълно освобождаване от подоходен данък на военнослужещите, а семействата им се ползват с безплатни здравни грижи. Така постъпва една държава, която знае стойността на военните и полицаите си, както и ползата от техния труд.

Искаме ли стабилна отбрана и вътрешна сигурност

В България може много да се говори за военните – за физическата им подготовка и за комплексните им качества, както и за факта, че огромната част от тях не помирисват бой в кариерата си, а ходят на задгранични мисии, само за да спестят за апартамент.

Може да се говори и за корумпираността на полицаите и затова, че обичат да ловят тийнове с марихуана, но козируват пред идиотите, които паркират луксозните си автомобили навсякъде. Този качествен разрез за приноса на отделните служители и справедливото им възнаграждение не се засяга от популистите в неправителствения сектор и работодателските организации. На десния пролетариат се пробутват само врякания за 20-те заплати и с това дебатът се изчерпва.

А какво всъщност имаме

В министерство на отбраната 72% от всички разходи са за персонал, а в абсолютни стойности те са 693 милиона лева. В Министерство на вътрешните работи сумата е дори по-внушителна. За персонал се отделят 935 милиона лева, или 90% от разходите на министерството. Точно в графата „персонал“ се включват и разходите за компенсации на напускащите служители.

Колко обаче от тези разходи са за обезщетения и колко са за текущи заплати никой не казва. Както не се казва и каква част от възнагражденията е за хора на активна служба и каква е за чиновници, чиято работа не е свързана с рискове и специални ангажименти, които ограничават свободата им.

Със сигурност може да се намери поле за оптимизация, но такава не се търси, защото силовите структури са храненици на властта и никое правителство не иска да развали комфорта им, а мозъците на десните популисти не могат да вдянат, че „отбрана и сигурност“ не са само графа в списъка с бюджетните разходи.