Това е малка част от изводите, които трябва да си направят хората за изборните промени, които ГЕРБ успяха да прокарат в края на работната седмица. Вече няма значение дали някой студент от бирмингамския университет ще попита Бойко Борисов дали вижда Делян Пеевски, когато гледа в огледалото. В Бирмингам, Манчестър и Нотингам, както и всички останали градове по света, където има значително присъствие от българи, но няма консулство, гласуването ще стане невъзможно.

Освен това, ако не вярвате на нито  една от кандидатстващите партии, но сте решили да гласувате, защото гласуването е направено задължително, задължително направете гласа си невалиден. Можете да сторите това, като напишете всякаква щуротия – от лозунг за любимия футболен отбор, любовен рефрен, или мръсен стих на „Черно фередже“, но в никакъв случай не попълвайте квадратчето „Не подкрепям никого“. Причината е, че ако направите това, вие няма да подкрепите никоя партия, но ще формирате избирателната активност и ще  отрежете достъпа на онези малки партии, които едва правят 4% при нормални избори. Ето и пример – на изборите излизат да гладуват 2.4 милиона души. От тях 4% са 96 000 гласа. Ако обаче избирателната активност стане 4 милиона души, благодарение на съвестно гласуващите нихилисти, то бариерата от 4% ще се вдигне на 160 000 гласа.

Ако случайно не е станало ясно, „борците за демокрация“ от Реформаторския блок подкрепиха идеята избори в чужбина да се организират само  на територията на български дипломатически представителства. Претендиращите да са „мозък“ зад мускулите на Борисов, обясниха действието си с грешка, и че ще предложат поправка на поправката, на което Цветан Цветанов отвърна, че ГЕРБ ще се противопоставят. Тоест грешката им, ако наистина е само грешка, най-вероятно няма да бъде поправена.

Добре е това да се има предвид, от онази част от обществото, която оправдаваше включването на ДСБ в сегашната коалиция с повърхностното оправдание, че е човешко да се греши,  веднага, след като Бойко уби инициативите им за съдебна реформа. Явно грешките в ущърб на обществения интерес се превръщат в мания.

Обнародването на промените в изборния кодекс ще бъде пореден лакмус за президента Росен Плевнелиев. Налагането на евентуално вето ще е просто задължително, ако държавният глава наистина поставя интереса на всички българи над този на ГЕРБ. Изгледите за съжаление не са добри, ако се погледне статистиката. Като време второто правителство на ГЕРБ и това на Пламен Орешарски са управлявали почти еднакво дълго. Законодателните инициативи на кабинета „Орешарски“ и подкрепящите го партии обаче срещнаха президентско вето 17 пъти, докато правителството „Борисов 2“ е получавало отпор на президента само веднъж.

Малко забелязан остава фактът, че единствени последователни в гласуването си остават народните представители на Движението за права и свободи. Вярно е, че в четвъртък те гласуваха „за“ разделянето на референдума на Слави Трифонов от президентските избори на есен, но е вярно също и, че при предишното прекрояване на изборния кодекс, те бяха против обединяването на референдумите с евентуални избори, на които се пада да бъдат проведени през същата година. Тоест тяхната позиция може и да не е популярна, но поне е последователна. Докато ГЕРБ очевидно напасват изборното законодателство според социологическите прогнози за електоралните нагласи при следващия вот. И нещо друго – ДПС гласуваха против избори да се провеждат само в дипломатически представителства, докато Реформаторският блок подкрепи тази анти демократична идея. Само ден, след като Радан Кънев се показа в „Шоуто  на Слави“ и опитваше да се позиционира като голям демократ.

Човек вече наистина не знае #КОЙ кой е.

Първи за артистичните заложби на професора писа таблоидът The Sun, които посочват и прякора на палавия професор – „стария Ник“, но след това новината бе тиражирана от почти всички реномирани издания, включително и консервативният Telegraph.

Причина за необичайното хоби не е липсата на пари, а борбата със стреса, която професорът води след развода със съпругата си. Макар да не парадира с новото си занимание, актьорът отказва и да демонстрира някаква форма на покаяние.

„През уикендите 70% от трафика в университетската мрежа е насочен към порно сайтове. Не виждам какъв е проблемът, ако някой гледа порно, да има и преподавател, който участвав  подобни филми“, казва Годард и приключва разговора с обяснението, че личният му живот си е негова работа.