Прасе на годината

Борислав Михайлов, президент на Българския футболен съюз. Наградата не прави намеци за фигурата на господин Михайлов а е основана в оруелския смисъл, и по-точно, вдъхновена е от геоите във „Фермата на животните“. Когато през 2005 година славният вратар оглави футболната федерация, тя бе на 39 място в света, като най-голямото й падение преди това беше 53-та позиция. За 12-те си години начело на БФС президентът не е успял веднъж да създаде такава организация, че националите поне да се класират на световно или европейско първенство. Макар в момента гарнитурата да е 43-та позиция в света, или относително близо до момента, когато той оглави национала, не трябва да се забравя падението от 2011 година, когато стигнахме 83-то място в света.
Въпреки това известният повече с танцьорските си качества бивш футболист смята, че е безалтернативен и не пропуска да пробута сина си Николай Михайлов до националния отбор. Типично прасе от фермата на животните.

Страхливец на годината

Бойко Борисов, премиерът на България през седем от изминалите девет години е жив пример как човек може да се отрече и от най-твърдите си ангажименти, тогава когато се притесни, че може да остане неоценен от обществото. Последното повдига въпроса дали той е тъп и си няма доверие, или просто е слабохарактерен и в гърдите му бие заешко сърце.
Последният пример са лекарствата за онкоболните, от които най-новите трябваше да се забранят с плановете на бюджета за 2018 година. Преди това завои са правени от позиции като акциза на ракията, заплатите на полицаите, множество назначения и други.

Натегачи на годината

„Господари на ефира“ са халтурна машина за разрушаване на авторитети, омаскаряване на личности, и опраскване на репутации, както и за утвърждаване на култа към личността на Бойко Борисов. Долни и пошли точно толкова, колкото ги представя професор Вучков, проблемът е, че човекът мяза на отдавна изкукал, поради което дори и като говори истини, никой не му обръща внимание. Подмазвачеството пред Бойко Борисов стигна своя пик след като привлякоха неговия имитатор Ненчо Балабанов. Но какво да са очаква? Оставен извън хранилката, неизвестният с други постижения актьор, току виж се захванал с истинска политическа сатира. Спокойно, господин премиер. С такива подлоги винаги ще изглеждате пич. Поне в очите на своите храненици.

Гьонсурат на годината

След тежко раково заболяване, от което се е лекувал в чужбина, депутатът от ГЕРБ Вежди Рашидов гласува да се отхвърли президентското вето върху мораториума за нови лекарства срещу ракови заболявания.

Ето и какво казва за престоя си в Германия:

„- И как променя характерът? Ти отиваш в Германия и те слагат в една стая и започва химия. Да те блъскат с химия…

– Химия, лечение, лекарства, инжекции. Бях надупчен като ,,холандско сирене’’.

Чудесно. А след това отказа на българите без твоите финансови възможности също да получат шанс за лечение. Достойна постъпка на гьонсурат.

Това е човекът, който нямаше проблеми да се нарича „мултак на годината“ и скочи на бой срещу български полицай. Кой знае, ако онова момче в униформа беше събрало кураж да му строши зъбите преди 15 години, може би халтурчикът нямаше днес да е толкова нагъл.

Фльорца / кифла на годината

Президентът на България Росен Плевнелиев не спира да обикаля медиите и да обяснява колко е обичан тук и там по света. Да претендира как е работил и допринесъл за отварянето на 90 000 работни места е негова мантра, въпреки че какво точно е свършил, си остава в тайна. Наскоро той започна да конкурира и чалга певиците, като дава интервюта за новото си гадже.

Палячо на годината

Военният министър Красимир Каракачанов е може би единственият националист в света, който ще приеме да бъде министър на отбраната, когато пред очите му въоръжените сили се сриват, а той бездейства. Поставянето „на трупчета“ на изтребителната авиация, вече се разраства и върху транспортните самолети.

Видният патрЕот обаче топли министерското кресло и си трае, да не би премиерът да разтури седенката.

В началото млада руса репортерка обяснява, че банката, която по закон трябва да финансира само малки и средни предприятия е отпуснала заем на фирма, която „изпълнява обществени поръчки за милиони левове“ (сякаш спечелването на обществени поръчки е равносилно на наркотрафик и сводничество). По-късно в аргументацията на тезата, глас зад кадър обяснява, че по критериите на Закона за малките и средните предприятия, „Водстрой“ е голяма компания както по показател – приходи от продажби, така и по показател брой служители.

Прави се заключение, че фирмата не е трябвало да получава заем от ББР, както  и че той е толкова голям, че представлява недопустимо голям риск за финансовата институция. Показват  се коментари (монтирани) на Емил Хърсев, Георги Ганев и Руслан Стефанов. Първият казва, че такива заеми не били характерни за банковата дейност, вторият заявява, че такъв кредит трябва да предизвика проверка от Българска народна банка, а третият говори, че има риск банката да претърпи загуби и те щели да се прехвърлят на данъкоплатците. Подвеждането  на зрителите започва още в началото с въпроса, който отправя към икономиста Георги Ганев:

Ето в какво се състои подвеждането на блондинката. На снимката по-долу е представен кредитният портфейл на Българска банка за развитие към 30 юни 2014 година, или 42 дни преди да се разкрие експозицията към „Водстрой“. Данните са от сайта на Българска народна банка и всеки  може да ги види, включително и водещата, ако си беше направила труда да вникне в материята, която отразява. Към тази дата общата сума на кредитите и вземанията е била на брутна стойност 1.28 милиарда лева. От тях най-много са корпоративните кредити – 680 милиона, онлендинг кредитите (суми, отпуснати на търговските банки за по-нататъшно преотдаване през тяхната клонова мрежа) са на стойност 598 милиона лева и след това идват заемите  за служители, които  са за 2.7 милиона лева.

Заемът към Водстрой се равнява на едва 3.5% от  целия портфейл с отдаден ресурс и се явява 6.7% от корпоративните кредити на банката.

Не става ясно обаче защо така наречената „разследваща журналистка“ отнася обсъждания кредит към сумата само на корпоративните кредити. Нима другите кредити не носят риск? Вярно е, че на повърхността има някакъв логически смисъл и че теглото му в такова  отношение е почти два пъти по-голямо, отколкото към всички кредити, но финансовата наука все още не е стигнала дотам, че да разглежда отделните експозиции като тегло към конкретен сегмент на общия кредитен  портфейл. Или поне Законът за кредитните  институции и наредбите на Българска народна банка не са напреднали до нивото, при което  тече мисловния процес на русата водеща.

Навярно ръководството и служителите на Българска народна банка и законодателите, които утвърждават в наредби и закони благоразумното банкиране, са завършили образованието  си в някое килийно училище и затова не са съзрели да правят този разрез, който прави „журналистката“ от „Господари на ефира. Те гледат отношение на експозицията към капитала на банката, и ако това отношение се приложи към регулативните прагове, ще се види, че експозицията си е напълно в реда на нещата. Разбира се, това няма абсолютно никакво значение, както за „репортерката“, така и  за нейните „експерти“.

Дали, защото са били подведени от журналистката, или защото са прегрели в тщеславието си и не са запознати с цялата картина, коментаторите влизат в тоналността на „журналистката“. Най-надъхан и едновременно най-слабо аргументиран е Емил Хърсев:

Ако русата „репортерка“,  беше прочела вече публичния доклад на „Аликс партнърс“, щеше да види, поне няколко сигнални лампи, че емил Хърсев говори пълни  глупости. Първо – заемът за който става дума  е обезпечен. Спорните заеми на КТБ се сключват без обезпечение, без да се оценяват коректно и без да се вписват обезпеченията. Второ – при КТБ нарушенията се констатират при отношение на експозициите спрямо капитала на банката над установените регулации. При Българска банка на развитие такова нещо  не е налице.

Ако водещата не беше типичен представител на „Момиченцата“ от придобилото статут на класика  есе на Александър Кьосев, щеше да познава репутацията на Емил Хърсев и щеше да се въздържа да го търси. Докато работих във вестник „Дневник“ от юли 2007 г. до ноември 2011 г. един от редакторите ми каза, че има неписано правило Емил Хърсев да не бъде търсен, освен в краен случай, защото има риск мнението му да навреди на достоверността на всяка публикация, в която се цитира. Достатъчно показателно за думите на този редактор е, че за четири години и четири  месеца (времето, в което работих за дневник), целият екип на най-добрия бизнес всекидневник по това време, е писал толкова за Емил Хърсев, че в търсачката излизат само 16 резултата. За това разбира се си има конкретни причини в биографията на Емил Хърсев, но не се наемам да я интерпретирам публично.

След като се подсигурява с експертни мнения, във втората част на „разследването“ момиченцето интервюира служебния министър на финансите Румен Порожанов, по чието време е отпуснат и заемът за „Водстрой“. Младата дама, не може да допусне мисълта, че държавата си има устройство и че банката за развитие има Управителен съвет за оперативно ръководство и Надзорен съвет, който следи за изпълнение на стратегическите й приоритети и периодично докладва на финансовия министър. Тя е изненадана, че тогавашният финансов министър не следи за всяка отделна кредитна сделка и няма решаващата дума по нея. Още малко  и ще почне като Антон Хекимян да нервничи, когато получи отговор, за който не е подготвена с контра въпрос.

Трябвало заемите да се съгласуват с министъра на финансите като принципал, констатира репортерката. Навярно я е мързяло да съобрази, че нарочно юридическото лице е отделено като  правен субект, за да се намали риска от политизиране на решенията кой да получи кредит, и министърът, като политическа фигура трябва да следи за състоянието на банката и приноса й към икономическото  развитие, но не и за отделните операции.

Получените писмени отговори от сегашното ръководство на „Българска банка за развитие“ са смотолевени на бързо с факсимиле и селективно цитиране на малък параграф от тях. С тази цел снапшот от коментарите е приложен по-долу със снимки. Обосновката на институцията, че е допустимо да се кредитират и големи компани. Това  обаче се подминава. Акцентира се върху факта, че банката е била одитирана от KPMG. Наистина странен избор за одитор, но след това се прави внушението, че след като одиторът подписал одитния доклад без забележки, е станал обект на държавно обвинение, тогава не трябва да се вярва и че кредитът за „Водстрой“ е редовен. „Защо ли да се учудваме тогава, че такъв кредит се счита за редовен и служи за защита на управата на банката“, казва гласът  в студиото.

Изненадващо е, че от предаването не са задали простите въпроси: връща ли се заемът, изпълнява ли се погасителният план в срок, има ли закъснения? Формират ли лихвените плащания по заема печалба за банката и ресурс, който да се преотдава в бъдеще? Може би отговорите щяха да обезсмислят предаването им, но като  ги премълчат, продуцентите и „журналистката“ си дават повод и за още едно предаване. Кой знае какви нови примери за примитивна и безотговорна журналистика ще поднесат в следващото продължение на това „разследване“.

Онези части от  отговора на ББР, които предаването не цитира, могат да се видят на снимките по-долу.

Първата и най-сериозна причина за съмнения в работата на така наречените „господари“ е, че Николай Колев е от Катедра „Футбол и Тенис“, а студентката (бившата адреналинка Ваня) има да взима изпит по физиология, който се държи пред преподаватели от Катедра „Физиология и биохимия“. Какво търси студентка с проблеми около  изпита по физиология при професор от друга катедра? Възможните обяснения са три – била е нарочена от преподавателите по „Физиология“ и е търсила помощ срещу предразсъдъците им от по-висшестоящ. Кой обаче е Николай Колев? Той вече не е декан на треньорския факултет, към който спадат както Катедра „Футбол и тенис“, така и Катедра „Физиология и биохимия“. Тоест, той не може да разпореди на преподавателите по физиология да пуснат момичето. Може само да ходатайства за нея. Трети вариант е да се е предложил като  посредник, като вземе подкуп от момичето и след това го раздели с преподавателите й.

От записа, който бе излъчен снощи, става ясно, че на Ваня е било предложено да си вземе изпита и с пари, а не само чрез секс. До тук обаче имаме устен разказ на едно момиче за цялата прелюдия, който спестява искането на пари и не обяснява каква власт има Николай Колев, за да отправя неприличното предложение. За да бъде безспорна разработката на „Господари на ефира“, в следващите серии ще трябва да покажат, защо адреналинката зависи от  този професор и как той се е превърнал в незаобиколим фактор. Защото до момента виждаме как професор, при който Ваня няма изпит, си иска секс от нея. Ако той е обвързал взимането на изпита със сексуален контакт и по този начин е злоупотребил с властта си, ще е ужасно, но за момента има само разказ на момичето. Запис не е представен, а такъв е необходим. Или поне така направиха ВВС, когато уличиха Иван Славков във искане на подкуп.

Колев сигурно има жена и деца, които сега са травмирани, и за това може да се сърди единствено на себе си. Но за момента не сме видели злоупотреба с академична власт. Ами ако човекът има слаби ангели и лесно се подхлъзва? Ако е мислил, че става дума  за обикновен флирт с лека жена, без въобще да се говори за вземане на изпити? Ясно е, че „Кольо“ ще си понесе отговорността, както е ясно, че има различни степени на виновност. От това да му се прииска секс със жена, на която може да е баща, до това да е злоупотребил с академична власт, има голямо разстояние. И за да се докаже второто, трябва да видим повече от поканата за хотел.

Всеки, който е достатъчно дълго в журналистическата професия може да забележи, че продуктът на „Господари на ефира“ понякога носи полза на обществото, но често се прави непрофесионално, а понякога дори служи и за разчистване на сметки (репортажът за учебниците по себепознание, които студенти по психология, трябваше да продават на ученици, докато водят час на класния през 2008 г. е само един пример, в който мои близки бяха нападнати, защото се злепоставиха на лошата практика). В обществото обаче има сериозен брой хора, които не вярват нито в обективността, нито в професионализма на „Господари на ефира“ и за да бъде спечелено тяхното доверие, разказът на Ваня, с който започна материала за палавия професор, ще трябва да се онагледи с видеозапис.

Между другото, в първия си анонс за скандалния репортаж във фейсбук, от предаването представиха Николай Колев именно като за преподавател по физиология. Дали това е единствената грешка в процеса по подготовка и дали става въпрос само за грешка?
Ако имам дъщеря ще се притеснявам да има такива преподаватели, но и похотливите старци също имат право на справедлив процес.