На първо място – парламентът за първи път сработи. Изслушването на Йордан Чомпалов и Румен Соколов във бюджетната комисия преди два дни показа, че и двамата просто не изглеждат сериозно. Чомпалов показа че не знае за съществуването на професионални пенсионни фондове, и директно разсея вярата, че има познания от материята, за която ще трябва да отговаря.

Румен Соколов пък няколко пъти се изказа за възраждането на капиталовия пазар по начин, който остави впечатление, че не кандидатства за заместник-шеф на регулатора, а за маркетингов директор на фондовата борса (нещо близко до последната му длъжност).

В този смисъл отхвърлянето на кандидатите е също като загубените президентски избори от Цецка Цачева. Народното събрание, също като народът показаха наличието на някакъв имунитет и отказаха да гласуват за всяко предложено от вожда магаре. И това е добре. Но какво става с вожда, който е предложил магарето?

Карина Караиванова получи шамар не само от закондателния орган. Тя получи шамар и от партията, която я издигна – ГЕРБ. Ако управляващите искаха нейните хора да встъпят в управлението на КФН, щяха да съберат коалиционните парнтньори и да им обяснят, че това е от гласуванията, които изискват коалиционен интегритет. Това обаче не се случи. Занапред винаги, когато Карина Караиванова се нуждае от парламентарна подкрепа, ще трябва лично да ходи да се моли на някой в ГЕРБ да стегне коалиционните партньори, или дори тя самата ще ходи на крака при Валери Симеонов, Каракачанов или Сидеров. А най-комично ще е, ако започне да търси подкрепа от Веселин Марешки, социалистите, или ДПС.

Едното сигурно нещо е, че Карина Караиванова получи своеобразен вот на недоврие. Той подкопа авторитета й. Комисията остава в управленски вакуум, с един заместник-председател, чийто мандат е изтекъл, и един вакантен заместник председателски пост, който от години се покрива от „изпълняващ длъжността“ човек. В условия на много по-малко нестабилност Бойко Борисов си подаде оставката, та сега остава да видим дали Карина Караиванова ще има кураж да стори същото.

Днешният провал е поредният трус, през който минава най-голямата партия ГЕРБ. Най-вероятно това няма да я унищожи, но не трябва да забравяме, че вече има сериозни количествени натрупвания и най-вероятно това ще предизвика съответните качествени изменения.

В парламента се коментираше за провалена сделка, при която ГЕРБ е трябвало да подкрепят Стоян Мавродиев за директор на държавната банка за развитие. Бившият председател на КФН и някогашен икономически съветник на премиера Борисов изпадна в немилост пред ГЕРБ, но намери приют под крилото на патриотите. Именно те искаха Мавродиев да смени Билян Балев в управлението на ББР.

Очакваше се в началото на тази седмица в БНБ да бъде внесено искане за разрешително Мавродиев да влезе в ръководството на държавната банка, но то още не е входирано. И точно това може да е причина патриотите да пасуват за номинациите на Карина Караиванова. Или ако се върнем на примера с магаретата, това би означавало, че парламентът не е отхвърлил спуснатите за одобрение магарета, изхождайки от усещането си за управленска отговорност, а действията му се дължат на търгашески подбуди.

Последното би означавало, че коалицията се крепи върху сътрудничество в изгода на самите партии, а липсата на съгласие и предпоставка за разпад на мнозинството.

Сега пътят е ясен – Караиванова ще трябва да стори поклон на ГЕРБ и най-вероятно на още няколко партии, като съгласува с тях следващите си номинации. А е много вероятно и новите фаворити да й бъдат подсказани. Всичко ще се случи най-рано през септември, защото парламентът излиза във ваканция. Освен ако председателят не събере кураж да подаде оставка, разбира се. Тогава интригата ще се завърже, но това е малко вероятен сценарий.

По-интересното е какво става с управляващата коалиция. Вече са ясни няколко неща. Депутатът от ГЕРБ, който муфти луканки за премиера, показа че партийният рекет е корпоративна култура, а не изключение за ГЕРБ (спомнете си скандалите с депутати на ГЕРБ от първия управленски мандат). Патриотите очевидно са такива само когато падат пари, стана видно от каналите за трафик на бежанци и схемите за настаняване на граничари в хотели на партийните лидери.

Въпросът е колко още издънки трябва да направят тези управляващи за да отприщят следващата вълна от протести. Разбира се, не трябва да забравяме в уравнението и платените движения, които подклаждат демонстрации, но в случая тяхното мълчание също е достатъчно красноречиво. Ако на власт са социалисти – ще се протестира. Ако на власт са марионетките на запада, няма проблеми. Все пак, не се рипа срещу ръката, която ти дава грантове. Освен ако тя не реши да размести слугите си.

1. Коалиционното сътрудничество се забравя. Няма никакво значение дали сте били официална част от коалиция, или неофициален партньор. Почне ли кампанията, хвърлянето на кал е срещу всички, като трябва да сте готови за същото от всички. Няма такова нещо като приятелски огън, защото всички са ви врагове.

2. Добре е да си намерите приятели сред медиите или лидерите на обществено мнение, които не слизат от телевизиите. Такъв е Слави Трифонов – през 2005 г. похвали Ахмед Доган. През 2011 г. подкрепи Меглена Кунева за президент. Днес шоуменът разиграва театър с референдума, който помага на ГЕРБ. Някак си, дори и амортизираната личност на Трифонов знае, че ще олекне, ако публично застане зад Бойко Борисов, след като години последователно го окарикатуряваше. Виж, негласна коалиция около псевдопринципи е нещо друго. Заставайки зад промени в изборния кодекс едва седмици преди разпускането на парламента, ГЕРБ си спечели привилегията да не бъде оплювана от шайката псевдоинтелектуалци, наричаща себе си сценаристи. Ако междувременно страната бъде затрупана от сняг, това е чудесно. Влизане в ефира през задния вход също се насърчава. Регионалният министър (вече бивш) Лили Павлова ще се спука да дава пресконференции за пътната обстановка в компанията на комисари от полицията и пожарната, показвайки по този начин някаква компетентност и способност да управлява силови институции. Не, че това й влиза в работата, но внушението си го бива. А телевизиите, които нямат въображение с какво смислено съдържание да си запълнят сутрешните блокове, може да ви дадат дори 30 минути ефирно време между 7:30 и 8:00 сутринта.

3. Подсигуряване на служебен кабинет. Ако има служебен кабинет, хубаво е да бъде на ваша страна. Това се видя два пъти в последните пет години след като марионетката на ГЕРБ, наречена Росен Плевнелиев, назначи кабинетите на Марин Райков и Георги Близнашки. Двамата без изключение обслужваха ГЕРБ – прочистваха областни управители, организираха избори и подготвяха терена за следващото възкачване на Борисов. Разбира се, ако президентът не е на Бойко Борисов, веднага трябва да се насади страх от произвол на служебното правителство и да се следи неговите министри да не са политически обвързани. Или ако са обвързани, то да са обвързани с правилната партия. Или ако връзките им са разнопосочни, то доминиращата част да са свързани с ГЕРБ. Ако не е така, мините, заложени от ГЕРБ, трябва да започнат да гърмят. Предстои да видим дали това ще се потвърди при сегашното служебно правителство.

4. Създайте си армия от проксита, които да вкарате в парламента и след това да използвате. Пионер в това отношение беше Николай Бареков, като пилотен проект на Цветан Василев и Делян Пеевски. Днес обаче на път да влезе във властта е един далеч по-силен във фундаментално отношение и поради това по-опасен човек. Неговото име е Веселин Марешки. Уж отвратен от менюто на кандидат президентите, Марешки все пак се обяви за кандидат вицепрезидента адмирал Манушев, съвсем забравяйки, че той върви в пакет с Цецка Цачева. Същият този Марешки преди няколко години оглави футболния клуб „Локомотив“ (Пловдив), но за всички остана впечатление, че той е командирован от премиера Борисов (вижте видеото по-долу). И днес няма никаква причина да смятаме, че той се е еманципирал от Борисов. Напротив, чакаме го в парламента като патерица на ГЕРБ, каквато в миналия мандат беше така нареченият Реформаторски блок.

5. Ако вие сте малки и нищожни, главно заради собствената си омотаност и безидейност, трябва да си измислите някаква кауза. Ако намерите повече от една и успеете да ги обяздите, още по-добре. Това правят Радан Кънев и Мартин Димитров. Платформата им „Нова република“ трябва да спечели на своя страна някаква част от дясното, която все още изповядва ценностите на синята идея от 90-те години, но не вярва сляпо в безпогрешността на Иван Костов. Тук в употреба влизат търговците с миналото – Методи Андреев и Петър Славов, които не разбраха, че ако некадърници като тях не се опитваха да бъдат знаменосци на декомунизацията, тя може би щеше да успее. Не за друго, а защото повечето от жертвите на комунизма и техните наследници са умни и разбират много добре, когато човек си прави личния пиар върху спомените и травмите на миналите поколения. Логично, няма как да дадат доверието си на хора, които говорят против комунизма единствено с надеждата, че още няколко години ще получават депутатска заплата. Точно в същия дух беше и искането на така наречените реформатори президентът Румен Радев да свика Консултативен съвет по националната сигурност още в първите си дни като действащ държавен глава. Усещайки, че скоро няма да има камера насочена към тях, без да си плащат, те искаха да си осигурят няколко секунди време в ефирите на водещите телевизии. Нищо по-естествено нямаше обаче от това Радев просто да ги игнорира.

6. Ако спорите за един и същ електорален социум, правете се, че сте „по-по-най -„, главно чрез отказа си да се явявате в коалиция на изборите. По този показател най-отгоре в борбата за клетото дясно е „Да, България“ на Христо Иванов, която отказа да се коалира с ДСБ на Радан Кънев. ДСБ обаче също не е дъното на дъната, защото отказа да работи с Реформаторския блок. Обратното също е важно – внимавайте на кого подавате ръка, защото, ако ви откаже, след това може да се хвали, че се е разграничил от вас. Понеже по стечение на обстоятелствата в последните 3-5-10 години вие стремглаво сте се дънили в опита си да покажете някаква морална и интелектуална състоятелност, подаването на ръка не работи във ваша полза. Дори напротив – отказът на някой „да си играе“ с вас му носи точки.

7. Ако сте социалисти – задачата ви е много трудна. От една страна, трябва да бъдете верни на застаряващия ви и (не със сарказъм) изчезващ по биологични причини електорат. В същото време трябва да покажете способност да увличате и млади хора, но след гафа да прогоните Пламен Орешарски и Петър Чобанов някак ви е много трудно да намерите смислена икономическа мисъл. Един-двама души могат да внасят здрав разум, но те за съжаление нямат авторитета, с който да поведат всички вас.

8. Ако сте националисти, трябва да сте единни. Това обаче става все по-трудно, защото едни от вас са готови да се продадат за две филии на ГЕРБ, а и мейнстрим партиите също вече припознават националистическите послания. Някак си, ако всички са националисти, тези които имат само национализъм в главата си, олекват. Затова е важно и вие да се прикачите към някое интелектуално течение. Валери Симеонов започна да хвърля кал по президента Радев, очевидно опитвайки да се хареса на антикомунистическите националисти. Не, че Радев е комунист, но нали и реформаторите го изкарват такъв. Така Симеонов вече е десен социалист.

9. Ако сте ДПС – най-голямата партия, консолидираща вот на етническите малцинства, задачата ви е едновременно и лесна, и трудна. От една страна, всички ви представят като универсално зло и това ви вреди. От друга страна, вие контролирате най-продаваните вестници и това ви прави силен враг и желан съюзник. За вас големият проблем е как да се представите като партия на хората извън малцинствата и това някак си продължава да ви тежи. Най-изненадващо, вие по никакъв начин не показвате, това да ви пречи, което също отблъсква хора от вас.

10. Ако сте малки и нелепи като движенията на Лютви Местан и Касим Дал, положението ви е още по-тежко. Шансът ви е единствено в това да се прикачите към някого, но това е трудно – първо, защото нямате никакъв електорален заряд, и второ, защото без вас семейните снимки са по-хубави.

По BTV излезе Томислав Дончев. В Нова телевизия беше пратен финансовият министър Владислав Горанов. Появи се и Тома  Биков, който е съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова, а по националната телевизия беше достатъчно предаването да се води от отдавна предалия се Бойко Василев, с гости като ивайло Дичев и Антоний Тодоров.

Най-видимият сигнал за притеснение бе именно появата на финансовия министър Горанов. Поговорката „видите ли генерал  да тича, значи има сериозен проблем“ а в днешната раелност звучи така: „видите ли Горанов да политиканства, значи партията е в криза“. Изградил репутация на експерт, който говори само, когато има какво да каже, министърът беше буквално  извън ролята си. Свикналите да го виждат в обичайното му амплоа – пушещ пура, уверен в собствените си способности и нехаещ за чуждото мнение, вчера видяха един различен Горанов.

Вместо министърът, който управлява сякаш всеки ден му е последен, вчера даваше вид на човек, за който властта е самоцел. Освен, че заяви как той е от хората в щаба на Борисов, които са против да се подава оставка, финансовият министър за първи път се впусна в нескрита спекулативност, която успешно избягваше през почти целия си мандат.

„Като си спомням какво заварих преди две години в министерството и какви усилия – морални, човешки и експертни положих за да осигурим растеж и стабилност, не приемам тезата, която се тиражира, че хората искат промяна“. Цитатът е по смисъл и се отнася за встъпването му в длъжност, като министър, от което се навършват две години. Спекулативността се състои в това, че ситуацията, която министърът завари, беше следствие от провала на коалицията БСП – ДПС, точно толкова, колкото и от тежкото наследство, което първият кабинет „Борисов“ завеща.

Фалитът на Корпоративна търговска банка бе предопределен именно от уравлението на Борисов. Стенд бай заемът за стабилизиране на банковата система бе изтеглен, защото фараонът Цветан Василев стана опасен за всички търговски банки, а именно Борисов бе сред хората, които му позволиха да придобие властта си. От друга страна Владислав Горанов получи приходна администрация, която работеше при нови мерки за продиводействие на данъчните измами и поне в едно интервю лично е заявявал, че повишената събираемост се дължи на мерките,  заложени от предшественика му Петър Чобанов.

Тоест, дори иситуацията, която е заварил, да е била наистина тежка, ГЕРБ също има отговорност за нея. И обратно – дори усилията му за нейното подобряване, да са били кански, заслугите за успеха не са само на Горанов и ГЕРБ. Това е трудно да се забележи от хора, които не виждат инерцията на процесите, протичащи зад стените на правителствените сгради и в този смисъл може би беше добре, ако Борисов бе изкарал пълния си първи мандат, както и сегашния. Така нямаше от време на време във властта да влизат политически сили, които имат своите кусури, но на които се приписва и отговорността за провалите на ГЕРБ.

В този контекст, новата роля на финансовия министър беше като на амбразурчик, който брани началника си. Единственото неясно е дали той сам е пожелал ролята, или му е казано, че понякога човек трябва да плюе на личния си бранд в името на партията.

След този акт на саможертва, последваха множество по-малки издихания на функционери с много по-нисък заряд. Според Тома Биков – управлението на ГЕРБ било безалтернативно и БСП и ДПС се страхували от възможността да управляват отново, толкова бързо след провала си през 2014 година.

Цецка Цачева пък обясни, че вярвала в подкрепата на честните и интелигентни граждани, притежаващи малък бизнес, за които ГЕРБ направили толкова много. Какво? Че  първия си мандат бавеха по възстановяване на ДДС на моменти в обем над половин милиард лева и трябваше „недоразумението“ Чобанов да отмени тази практика? Или че след шест години най-после създадоха среда, в която „независим“ регулатор да провиди картел на пазара за горива? Или, че през втория си мандат се чудят как да спрат споделените пътувания на дълги разстояния, за да вкарат хората в рейсовете на транспортните фирми? Или че опитаха практически да отменят възможността за производство на домашен алкохол, опитвайки да насочат потреблението към производството на няколко по-големи винпрома.

За Цецка обаче няма какво толкова да се говори. Това бе видно от отношението, което получи от журналистите, когато се яви пред тях заедно с началника си Борисов. Тотална игнорация. Единодушно мнение бе, че тя е бита карта и нелепостта й няма какво да се разглежда в присъствието на истински силния, все още, Борисов.

Неговите обяснения пък бяха като на футболен треньор, който е начертал грешна стратегия и тактика и накрая на сезона, когато отборът му видимо е загубил позиции, той обяснява, че момчетата му все още имат потенциал. Може и да имат, но провалът е ясен, а треньорът сам се е вкарал  в неудона ситуация да обещае оставка, ако има загуба. Просто не му отиваше след градената с десетилетия репутация на мачо, да се обяснява като ученичка. Но това си е негов проблеем.

Далеч, по-зле беше положението на коалиционните министри Божидар Лукарски и Петър Москов. Истинските страхливци се познават именно по паническите действия, които предприемат в опит да спасят кожата си. Сякаш са били на инструктаж при един и същи пи ар (най-вероятно в ГЕРБ) двамата започнаха да играят на струната на пещерния антикомунизъм. Радев бил червен генерал, бил за преразглеждане на участието ни в НАТО и в Европейския съюз, виждал съюзническата подкрепа по охрана на въздушното пространство като позор.

Двете тамагочита, живеещи единствено от подаянията на Борисов, привидяха Червен генерал, обратен завой към Русия и така нататък. За да са по убидетелни може в дните до балотажа обогатят репертоара си с още няколко опорни точки:

– ако Радев бъде избран мандарини и банани в магазините ще има само по Коледа

– Коледа ще се отмени, ще се върне Дядо Мраз

– ще има режим на тока, въпреки че България ще е надградила ядрения си потенциал

– здравеопазването ще стане безплатно и качествено като в Куба

– отпечатъци от пръстите ще се взимат от мигрантите, а не от  пациентите

На този фон относително достойнство запази лидерът на ДСБ Радан Кънев, който обясни, че на втория тур партията му няма да подкрепи нито един от кандидатите. Дистанцирането щеше да буди доверие, ако не бе толкова закъсняло, но най-големият провал на така нареченото автентично дясно се състои в тоталното пренебрежение към нормалните хора. По времето на Радан Кънев ДСБ бе капсулирана до малка бутикова партия, промотирана от интелектуални евнуси, неспособни да родят една вдъхновяваща идея и да увлекат хора, чийто дом няма пощенски код София 1000. Това ядро взаимно си втълпява, че са нещо повече и тъпият свят не разбира какви пичове са, но мислят, че някой ще ги последва, като му викнат „кой не скача е червен“. Само дето тактиката „ако не си с нас, си против нас“ работи само, когато има лидер с много силна харизма. В противен случай човек бива пратен на едното място.

Освен претенциите, това така наречено дясно не носи дори малко от заряда, с който бе натоварено преди 15 години, когато начело бе Иван Костов. Много съжалявам, че не мога да намеря едно от есетата му, публикувани във вестник „Сега“, в което развива тезата какво означава една политическа сила да бъде дясна. Ако най-върлите костовисти прочетат този текст и видят до какво неговите наследници са свили идеите на любимия си лидер, ще разберат, че начело на бутиковата им партия стои група самодоволни некадърници, парадиращи като носители на отдавнаа забравения морал. Без да го имат, и без да имат нищо повече.

Видя се и отдавна подозираният факт, че Веселин Марешки е прокси на ГЕРБ. Ако някой бе забравил как варненският бизнесмен стана шеф на футболния клуб „Локомотив“ Пловдив, именно по заръка на премиера, снощи всички спомени изплуваха, когато кандидат президентът обяви подкрепата си за вицепрезидента Адмирал Манушев, който обаче върви в пакет с президент Цецка Цачева.

На този фон най-малко грешки направи най-вероятният бъдещ президент Румен Радев. Човекът не изрече нито една противопоставяща реплика, постави на място няколко псевдожурналисти камикадзета. Интересен бе моментът, когато свещено служител го попита дали ще подкрепи инициатива за преподаване на православно вероучение в училищата. Положителният отговор на Радев не изисква голям ангажимент – той не може да влияе на изпълнителната власт и през нея на учебното съдържание. В същото време се позиционира като човек, който държи на традиционните ценности. От една страна се дистанцира от комунистическия атеизъм, но от друга страна даде повод отново да се свързва с Русия, където Владимир Путин управлява със статута на пратен от небето.

Ако има нещо жалко, то е че Александър Томов не спечели повече гласове. Това показва неблагодарността на левскарите, за съсипването на съперника ЦСКА. А Митьо Пищова  доказа, че купуването на гласове, било то и през кебапчета е единственото обещание, което политиците изпълняват.