Какво става с КРИБ – проблеми с идентичността, или държавно опитомяване на бизнеса

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) страда от сериозен проблем с идентичността, или просто редовите й членове са държани в страх и наведено положение пред новия й ръководител Кирил Домусчиев. Какъвто и да е отговорът, най-голямата и престижна организация на бизнеса в България има сериозен проблем.
Днешният председател открито говори срещу предишен лидер на КРИБ (за Иво Прокопиев конкретно), а останалите членове се чудят да се червят ли, затова че са го аплодирали в миналото, или просто да се покрият докато торнадото Домусчиев остави метлата.

Какви са сигналите ли

Нека погледнем назад във времето. С лъскавия си имидж на организация, създадена от бизнеса, неопитомявана от комунистите и неопетнена от присъствието на мутри, КРИБ доби популярност сред медиите и караше лидерите на други подобни организации да ревнуват. Нещо повече, КРИБ се превърна в организация за обществено приемливо публично лобиране. Председателят на конфедерацията вече може да се вижда публично с премиера и с министрите му извън форматите на Националния съвет за тристранно сътрудничество и никой няма да ги обвини, че правят задкулисни договорки в ущърб на обществото.

Във времето на възхода си тя бе оглавена от Иво Прокопиев, издател на вестниците „Капитал“ и „Дневник“ (в тях си вадех хляба от 2007-ма до 2014 г.). След това Иво Прокопиев отстъпи поста на Огнян Донев, защото (както наследникът му се изрази в едно интервю) житейските приоритети на Прокопиев се промениха. С това Донев визираше факта, че семейство на Прокопиев се премести да живее в Сингапур. За всички обаче бе ясно, че подобна крачка не може да се предприеме без сериозен мотив. Жълтите вестници тръбяха че Прокопиев бяга кредитори, а поддръжниците му говореха, че има сериозна заплаха за живота му – неговия, или на членове на семейството. Едно е сигурно, нещо го бе принудило да предприеме голяма крачка.

По-малко от година, след като Огнян Донев пое КРИБ срещу него започна разследване за документна измама, а след това му бе повдигнато и обвинение. Макар никой да не свързва публично двете събития, факт е че обвиненията срещу Огнян Донев и партньора му Любомир Павлов отпаднаха след като двамата продадоха своите дялове във фирмата издател на вестниците „Труд“, „24 часа“ и редица по-малки медии.
Оттам нататък лидерството на Огнян Донев следваше низходяща тенденция и така докато миналата година не го замени Кирил Домусчиев.

Тази ретроспекция цели да покаже, че от момента на възхода си през 2007-ма и 2008-ма година организацията става притегателен център за едрите бизнесмени със афинитет към камерите, които държат на близостта с властта. Затова и исторически се очертава всяка смяна на нейния председател да съпровожда други негови проблеми. Правителствата обаче също осъзнават силата на КРИБ и с репресивните си действия опитват да влияят на лидерите и политиката й.

За Иво Прокопиев главоболията дойдоха след противопоставянето му срещу Цветан Василев и все по видимо показващият се негов партньор – Делян Пеевски. Огнян Донев продължи тази линия на дистанциране между едрия бизнес и дуото Василев-Пеевски, но не издържа и след четири години начело отстъпи.

Сега на ход е Кирил Домусчиев

Иво Прокопиев е обвиняван, че дължи възхода на бизнеса си на близостта с правителствата на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски. Със сигурност обаче редакционната политика на медиите му бе опозиционна спрямо тройната коалиция. Това се отрази и в критичното му говорене спрямо управляващите.

Относно Бойко Борисов и Прокопиев, и Огнян Донев предпочитаха да говорят дипломатично и с премерен тон – първо да изтъкват достойнствата на политиката му, а след това да изричат критиките си деликатно (това не важи за министрите му, с тях всеки процедираше според преценката си).

Едно обаче е сигурно – председател на КРИБ никога не е говорил лошо за предшественика си.Поне до идването на Кирил Домусчиев. В интервю за ПИК Домусчиев направи това.

Трудно ми е да говоря за Иво Прокопиев и вестниците му, защото съм работил в тях и смятам, че заедно с вестник „Сега“ предлагат най-много свобода за честните и умни журналисти. Но е вярно, че и тези медии си имат редакционна политика, която в по-голяма, или по-малка степен пречупва обективността.

Например, за всички е ясно, че Иво Прокопиев има интереси в сферата на възобновяемите енергийни източници и редакционната политика на медиите му съвпада с интересите на предприятията му и сектора, в който оперират. Това поставя медиите в странна позиция да защитават ВЕИ сектора, докато смело отричат и се противопоставят на субсидиите за земеделския сектор, например.

Има и нещо по-важно. Заради ВЕИ сектора и неадекватната политика на няколко правителства днес цената на електроенергията в България трябва да се повиши. Проблемът може да се реши по два начина – като се натоварят домакинствата, или като се натовари бизнесът. И понеже Бойко Борисов има лоши спомени от високите сметки за ток на домакинствата, излиза че цената за ВЕИ-тата ще трябва да се плати от останалите отрасли на икономиката и най-вече от индустрията.

Това обяснява противопоставянето между Кирил Домусчиев и Иво Прокопиев, но публичността на конфликта повдига няколко въпроса. Първият от тях е къде спаха членовете на КРИБ, когато ВЕИ балонът се надуваше? Защо не се противопоставиха и не опитваха ли се и те да хванат ръка от предстоящото раздаване? Днешното противопоставяне между двамата бизнесмени е знак за първия голям провал на КРИБ.

Каквото и да произлезе от конфликта, организацията ще трябва да повиши почтеността в подбора на каузите, за които да лобира пред управляващите. Но не трябва да се залъгваме, че съществува риск да стане и точно обратното. Кирил Домусчиев е толкова близо до правителството, колкото не е бил нито един председател на КИРБ в цялата й история. Това означава, че с малко повече находчивост КРИБ може да стане средство за опитомяване на бизнес класата от правителството и превръщане на икономиката в система от типа на тази, която си създаде Владимир Путин.