Бюджетът за 2016 година бе разгледан на първо четене в ресорната комисия по бюджет и финанси в парламента. Това е едно от заседанията на комисията, които предизвикват най-голям интерес, защото на него се изказват министърът на финансите, управителят на централната банка, синдикатите, бизнес организациите и икономическите експерти на всяка партия. Често дори някои съществени коментари се спестяват до заседанието, защото казаното там се документира в стенограмите и се отразява от всички журналисти, стига да е имало стойност.
Предлагаме най-съдържателният коментар, изречен на вчерашното заседание едно към едно, а негов автор е бившият министър на финансите Петър Чобанов:
– Макроикономическата ситуация е нестабилна, независимо от отчетените темпове на растеж от над 2% за първите тримесечия на годината. Този растеж се дължи на външния сектор, но влошената геополитическа ситуация и затруднените транспортни потоци във връзка с бежанската криза увеличават рисковете пред износа, който е единствен двигател на растежа.
– Потреблението и инвестициите през първото полугодие на 2015 г. отново са отрицателни. Общото потребление намалява през първите две тримесечия съответно с 2.5% през първото и 3.1% през второто тримесечие. Липсата на доверие в развитието на икономиката и несигурността относно работните места водят до влошени очаквания у домакинствата и потискат потреблението. Този процес се задълбочава и от липсата на перспективи за устойчиво нарастване на доходите.
– Вътрешните инвестиции (в основен капитал) се върнаха в негативната територия от началото на 2015 г., като през първото тримесечие намаляха в реално изражение с 6.8% – подобни стойности се наблюдаваха през първото тримесечие на 2013 г. Липсата на адекватна политика за създаване на благоприятна бизнес-среда доведоха до пречупване на тенденцията на нарастване на вътрешните инвестиции, която се наблюдаваше през периода трето тримесечие на 2013 г. до четвърто тримесечие на 2014 г.
– Влошаването на бизнес средата се потвърждава от два факта. Първият е, че липсва реална предприемаческа инициатива и финансирането на нови инвестиции се очаква да се прави изключително с европейски средства. Второ, банките са изключително консервативни и заради предстоящата оценка на активите им, като реално отпускат средства не на тези, на които им трябват,
– Тази динамика на вътрешното търсене поставя под въпрос оптимистичната прогноза за следващата година, която предвижда растеж на БВП 0т 2.1%. Тази прогноза не се споделя нито от МВФ, нито от ЕК.
– Брутната добавена стойност в страната нарасна средно с 0,9 % за първото полугодие на 2015 г., при 2 % за същия период на 2014 г. – този показател красноречиво доказва забавянето на икономическата активност и увеличаване на проблемите от страна на предлагането в икономиката, което заедно с намаляващите инвестиции създава сериозен риск за растежа в дългосрочен период.
– Влошените дългосрочни перспективи пред растежа се потвърждават и от прогнозата за трайно изоставане на фактическия растеж от потенциалния за периода 2016-2018 г., като не са посочени никакви мерки на правителствената политика, които да намалят това отклонение.
– Предвидената фискална консолидация през 2015 г. не се състоя, като вместо това ни се предлага актуализация, според която касовият дефицит ще достигне 3.3%.
– Несигурността относно европейските фондове и някои правителствени програми не позволява да се направи обоснована и реалистична прогноза за дефицита на начислена основа за 2015 г., като е висок рискът той да надхвърли 3%, което ще доведе до стартиране на процедура по свръхдефицит.
– Малко срамежливо е представена актуализацията за 2015 г. – като параграф в ПЗР на Бюджет 2016 г. Това замърсява бюджета за следващата година и създава очаквания за актуализация и през следващата година. Де факто Бюджетът ще бъде актуализиран преди да бъде приет с отпадането на параграфите 9-16 в ПЗР
– Актуализацията на Бюджет 2015 г. е основа за Бюджет 2016 г. Възниква логичният въпрос какво би се случило ако този конкретен параграф в ПЗР не бъде приет в параметрите, в които е предложен? Това би компрометирало точността на параметрите на Бюджет 2016 г. Щедрият дефицит от 3.3% от БВП е предпоставка за отхвърляне на актуализацията дори и от по-дисциплинирано настроените представители на управляващата коалиция, ако има такива.
– Актуализацията предвижда щедро осигуряване на средства за персонал в края на годината, и просто констатира и финансира недисциплинираните харчове на ресорните министри. Увеличаването на средствата за персонал в края на годината е възможно най-лошата атестация за съответните министри, които не са положили никакви усилия за реформиране на администрацията си и по всичко личи, че нямат и намерение да го направят.
– Пакетът документи, който придружава Бюджет 2016 изглежда непълен. Преди няколко месеца на заседание на МС стана ясно, че допълнителни средства ще се предоставят само срещу оставки на съответните министри. Допълнителните средства са налице, а оставките липсват.
– Бюджетът е съпроводен от успоредно разглеждане на данъчните закони. Правят силно впечатление опитите на представители на управляващата коалиция да предлагат нови и нови данъци – уикенд, за такситата, говори се за данък вредни храни. Повишават се и таксите – тези свързани с кадастъра, както и винетките. Тези опити се подкрепят в комисии от експертите на министерство на финансите и създават усещане за много сериозни проблеми в приходната част, на фона на цялостното говорене за увеличена събираемост и преизпълнение на заложените приходи в Бюджет 2015 г.
– Предлагането на нови данъци и хроничните дефицити, които дори и на касова основа започват да надхвърлят 3% от БВП изискват дискусия и конкретен отговор на въпроса – колко ни струва публичният сектор, какви бюджетни разходи са необходими за предоставянето на качествени публични услуги и дали приходите са достатъчни за финансирането им. Хроничните дефицити, които продължават и през следващите години, както и големите годишни лимити за нов държавен дълг показват, че сегашното ниво на приходи не е достатъчно устойчиво да финансира нуждите от разходи.
– Нормалният, либерален и дисциплиниращ изход в подобна ситуация е само един – подобряване на ефективността на публичните разходи чрез реални и дълбоки структурни реформи. Такива липсват, като не се наблюдава и идея в по-голяма част от министрите как да се случат. Това поставя в трудна, но позната ситуация МФ – да предлага дизайн на реформи, които срещат сериозен отпор в ресорните министри. Поради тези причини, липсата на реформи води до хронични дефицити, бързо нарастване на дълга и опити да се измислят нови данъци, които противоречат по дефиниция на „дясното управление“.
– Влошава се структурата на разходите. Текущите разходи като дял от общите нарастват от 74.3% на 76.2%, а капиталовите разходи намаляват от 18.2% на 17.5%, като негативната тенденция се задълбочава през 2017 г.
– Липсват реални реформи и дори намерения за такива.
– Разчетите с общините показват неглижиране на необходимостта от увеличаване на капиталовите разходи – предвиденото нарастване е символично и не отговаря на нуждите им. Отложеният реален старт на новия програмен период задълбочава тези проблеми.
към цялата статия