Пак е девети септември и отново разни политически предприемачи са тръгнали да припомнят тази дата, желаещи да се окичат с морален ореол, след като нямат нито идеята, нито куража, нито ума да предложат някакво решение на днешните проблеми. Не споменавам липсата на морал, защото тя отдавна е престанала да бъде проблем за кандидатите да управляват България. Да, девети септември е трагична дата в историята ни. Да, има смисъл да бъде обявена за ден на скръб, или поне за размисъл.
Но хората, които стоят зад Терминал 3 – сайтът автор на днешната статия, зовяща датата да се определи за ден на национален траур и която ударно се споделя днес, са същите, които опитаха да канализират протестите от лятото на 2013 година в политическа платформа и в крайна сметка докараха на власт второто правителство на Бойко Борисов.
То не бяха „млади“, „умни“, „красиви“. Не бяха пропусквателни пунктове по онези участъци от загражденията край парламента, където можеше белият автобус и блокираните вътре депутати и министри да минат. Не беше активна организация за връщането на Борисов (вижте снимката).
Някак си темата прераства от коментар за девети към обсъждане на модерната политическа ситуация, или „констелация“, както би я нарекъл Иван Костов, но това е неизбежно и необходимо.
Неизбежно и необходимо е, защото най-върлите „антикомунистически активисти“ на днешния ден са същите, които докараха Борисов на власт. Ако някой смята идеологически да се припознава като антикомунист, той (поне според мен) е длъжен да държи сметка, че Борисов също е продукт на онзи режим и на нечестното раздаване на картите, което комунистите направиха през 90-те.
Може би е длъжен да държи сметка на всички други, наричащи себе си десни „алтернативи“, поникнали като гъби след дъжд в лятото на 2013 година и обединили се в така наречения Реформаторски блок, затова че позволиха да бъдат употребени – от глупост, или за пари от Борисов.
Задължението може би идва от факта, че далеч по-достойни да се нарекат „антикомунисти“, платиха за окичването с това определение с живота си – отнет, или прекаран в репресии.
Днес Борисов е лош за тези политически предприемачи, които го докараха до втори мандат, но е лош само в сравнителен план. Тоест, лош е заради нещата, които върши, но в никакъв случай не е по-лош от предишните. Или е възможно да е дори толкова лош, колкото предишните, но грешката да се канализира общественото недоволство в движение за реставрация на кабинета „Борисов“, не трябва да се забелязва.
Нима напъните на хората зад Терминал 3 да докарат Борисов на власт за втори път нямат никакво значение? Наистина ли, уважаеми „антикомунисти“, не съзнавате пагубността на подмяната която беше направена през юни 2013?
От протест за повече свястност и отдалечаване на държавата от олигархията, той се превърна в таран, който върна Борисов на премиерския пост.
И днес отговорните за завръщането на Борисов, говорят за девети септември, като ден на трагедия. Не, че нямат право, но те са част от тази трагедия и я поддържат жива. Терминал 3 да рони сълзи за 9-ти септември 1944 година е все едно Еда Гьоринг (дъщерята на Херман) да оглави движение против антисемитизма. А вие драги „антикомунисти“, продължавайте да ръкопляскате и да споделяте статията. Позволявайте да бъдете употребявани и занапред.
Утре с табелка „антикомунист“ ще дойде друга маймуна и пак ще се чудите защо сте разочаровани. Дано тогава се сетите, че има по-важни неща, по които да оценявате управляващите от това дали се представят за „антикомунисти“.
към цялата статия