goranov - Copy
Изричането на лъжи стана част от правенето на политика и това трябва да спре, призовава Владислав Горанов. / Снимка: БГНЕС

Между редовете в речта на финансовия министър

Финансовият министър Владислав Горанов даде едно от най-съдържателните си интервюта, които някога е давал за последния брой на списание „Икономист“. Въпреки, че е част от правителството на Бойко Борисов, което превърна политиката в шоубизнес (странно ли е тогава, че шоуменът Слави Трифонов поиска да се занимава с политика), министърът е от малкото хора, които ограничават изказванията си до експертния език, а когато кажат нещо по-силно и арогантно, то също идва да подкрепи иначе категорична позиция. Въпреки това думите на финансовите министри и централните банкери често са трудни за дешифриране.  

В следващите редове предлагам своя интерпретация на онези неща, които Владислав Горанов каза по-завоалирано (двете части на самото интервюто може да се прочетат тук и тук).

След като от 2009 до 2013 година той бе заместник на Симеон Дянков (доказал вредността си) и се налагаше да реализира чужди намерения, днес Владислав Горанов обяснява защо самоцелното преследване на балансиран бюджет дори с риск да се съсипе икономиката е изоставено като политика. ГЕРБ прогнозират бюджетен дефицит за целия си мандат и това е обрат, който се нуждае от обяснение с повече дълбочина от брътвежите на депутатки като Диана Йорданова и Десислава Атанасова. А именно, обяснението на министъра е, че бюджетът не пречи на развитието на икономиката.

„Стъпките, които  сме предприели, са съобразени с икономическия цикъл и с това фискът да не влияе отрицателно на растежа“.

Това е косвено признание, че бюджетният дефицит понякога се явява инструмент за правене на политика и понятието не трябва да се приема като табу, или мръсна дума. Последното често се подминава от десните популисти, които разглеждат публичните финанси като счетоводен баланс, който не е и не трябва да отчита състоянието на икономиката.
13254176_1540148802959360_9063820538255012235_n
Друго достижение на интервюто е, че макар и косвено финансовият министър признава, изричането на фактологически неистини от страна на министър председателя Бойко Борисов. Говорейки с условности Владислав Горанов не упреква директно началника си, но и не оспорва твърдението, което съдържа въпроса ми, че премиерът говори неверни неща.

– В този смисъл как се чувствате да бъдете министър на финансите с премиер, който системно говори фактологически неистини?
– Ако човек говори фактологически неистини, той търпи критики и трябва да търпи критики. Но общо взето това, което на мен ми прави силно впечатление, че говоренето с фактологически неистини се наложи като модел за правене на политика още във времето, в което тройната коалиция опитваше да не допусне ГЕРБ да дойде на власт. Това се случваше ден след ден и рано или късно трябва да престанем с това. Иначе комуникацията ми с премиера е на доста задоволително ниво. Опитваме се с него да решаваме различни проблеми. Моята роля остава непопулярна, защото  аз съм този, който трябва да намери баланс между всичко и да го доведе до един обективен успешен край при завършека на всяка бюджетна година.

Втората част от отговора съдържа елемент на демагогия, с упреците към тройната коалиция, защото дори и при нейното управление изричането на лъжи от висши държавници да е било налице, то не беше толкова масово, колкото днес и през първото управление на ГЕРБ.

Не на последно място, има видим контраст между отговорността, с която опозицията затаи тишина и в продължение на месец не критикуваше Симеон Дянков, докато подготвя облигационната емисия от лятото на 2012 година, и хулиганското поведение на опозиционния депутат Бойко Борисов, който обясняваше че ако Пламен Орешарски и Петър Чобанов не подадат оставка, държавата ще фалира, а хората ще теглят панически парите си от банките.

Последното се случи именно когато облигационният заем от 2014 година се изтегляше от международните пазари и маркира истинската безотговорност на днешния премиер, който показа, че няма против държавата да се срине, стига той да е начело на нейните руини.  Въпроси в тази посока също не липсват в първата част от интервюто.

Министърът заслужава поздрави, затова, че признава масовостта на демагогията и превръщането на лъжите в нормаленинструмент за политическо дебатиране. Това е нещо много токсично, защото размива представите на хората за реалното състояние на държавата и посоката, в която се води, и ако откровените лъжи ще се отстраняват, първо трябва да се констатират като проблем.

MF
Министерство на финансите е последният бастион на експертното говорене в изпълнителната власт, въпреки опитите на Симеон Дянков да отнеме това дойстойнство на ведомството.

По косвен начин финансовият министър признава и други лоши практики в първото правителство на ГЕРБ, а подобна откритост рядко е присъща за министър в днешно време.

Друга специфика на политическото говорене в България е, че се избягва посочването на директна връзка между парите, които държавата харчи и необходимостта те да бъдат обезпечени с приходи, заемни средства, или някаква комбинация от двете. В условия като днешните, когато фискалният резерв е близо до допустимия си минимум, наличието на бюджетен дефицит очертава няколко алтернативи. Вдигане на данъците с цел увеличаване на приходите, свиване на държавните разходи, или дългово финансиране на бюджетните дефицити.

Докато има резерви в събираемостта на приходите, ГЕРБ няма да разглежда възможности за вдигане на данъците. Дори, и дефицитите да се покриват с тегленето на нови заеми.

По този повод финансовият министър дава да се разбере, че той е против вдигането на данъчната тежест, докато има резерви за подобряване на събираемостта в приходите. Заявява също, че е решен да финансира предстоящите дефицити със средства, заети от международните пазари. Позиция, с която не всеки е съгласен, но която вече е ясно очертана и освен, че може да се критикува, тя обвързва нейните нициатори с отговорността за провеждането й.

Съществена част от интервюто е посветена на Българската банка за развитие и новите начини, по които тя се използва за провеждане на държавни политики. Заеми за придобивания на държавни дружества, кредити за преструктурирания на други публични (в смисъл държавни) компании и ред други действия, които напомнят повече за провеждане на политика от кейнсиански тип.

На практика всички възможности, които един такъв инструмент като ББР дава, могат да са и ще бъдат използвани, докато аз съм финансов министър, защото в края на краищата, освен че помага на държавата да изпълнява някои свои функции, тя е създадена като инструмент, който да допълва пазара на финансови услуги там, където частната инициатива не го прави.

От отговора на финансовия министър става ясно, че финансовата институция ще се използва практически за всичко, което не противоречи на закона и мисията й. Интересно е и друго изказване, в което, приемайки общинското дружество Център за градска мобилност за голяма компания, Владислав Горанов косвено маркира и възможността Българска банка за развитие да отпуска кредит на големи предприятия.

Кредитирането на големи компании от ББР не е забранено. Важно е дали заемите се връщат и дали се отпускат за сметка на ресурс, който иначе би стигнал до дребния бизнес.

Последното е основна опорна точка на всички, които критикуват банката, най-вече, когато нямат сериозно основание, но желаят да попаднат в центъра на медийното внимание, или да притиснат нейното ръководство и надзор. Думите на министъра ясно показват, че кредитирането на едрия бизнес от страна на банката за развитие не е нито забранена, нито  непозната практика и следва да се разглежда като част от общата икономическа политика. Дали има увереност, че един заем ще бъде върнат, опира до преценка на ръководството на банката. Но ако мениджърите на институцията са поели отговорност, заявявайки, че кредитоискателят е надежден, няма причина заемът да не бъде отпуснат, още повече, когато сделката отразява и правителствени приоритети.

Последен акцент в интервюто се поставя върху промените в Кодекса за социално осигуряване, касаещи втория стълб на пенсионната система и Комисията за финансов надзор. Инициативата на финансовия министър. Отговорите показват, че по стара традиция в България за всяка инициатива се тръгва с три пъти по-големи амбиции, за да може на края да се постигне поне малка, но същствената част от първоначално поставените цели.

Репресирането на Комисията за финансов надзор през 2010 година с орязването на бюджета й беше лоша практика.

В случая, министърът показва готовност да отстъпи  от почти всяка идея, стига да бъде убеден, че реализацията й няма да причини загуби на осигуряваните. Редут, който Владислав Горанов е решен да отстоява, е ограничаването на възможностите за инвестиции на пенсионните фондове в свързани компании.  Последното може да стане повод министърът да признае грешка и текстове, които предпоставят масови разпродажби на портфейли с общински облигации включително при условията на загуба за осигурените, да отпаднат.

Tags , , , , , , , , , , ,
към цялата статия

2 thoughts on “Между редовете в речта на финансовия министър”

  1. Все още Министерството на финансите не зачита, че при запазване на сегашна ситуация на реално подведено българско правителство да работи в обстановка на сгрешена парична система, Република България е с подсигурявана катастрофална стопанска криза със съпътстващи болезнени злини.
    Ако не се допускаше грешка за налична сгрешена парична система Република България нямаше да има сегашни дългове.
    В действителност досегашното поведение на Българска народна банка (БНБ) подпомага правителството да е с подсигурен провал.
    Мнозина очакват Централната банка да е спасител от актуални щети. Те са със заблуда. БНБ не може да предотврати тази лошотия, защото водещата причина не е в нейна компетентност.
    Пример: Случилото се при „КТБ“ АД.
    За стопанско спасение е потребна подобрявана парична система.
    Линк за накратко представяне на допусканата фатална държавна грешка:
    http://dalgovrak.blogspot.bg/2016/01/12-1-2016.html

  2. Нещo как назначените от него синдици на КТБ си бъркат в носа докато аверите на Горанов краднат за държавна сметка каза ли, или нема нужда.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>