rumiana
Сам политик не може да спре разпада на държавността, дори да е най-добрият вътрешен министър. Това е една от малкото снимки на Румяна Бъчварова във Flickr.com и не цели да прави внушения за ролята на САЩ във вътрешната политика на България.

Единственият случай, когато атаката срещу правителството, наистина беше атака срещу държавата, обществото и стабилността

В България очевидно има мода всяко правителство да се представя като пазител на стабилността и да обвинява опозицията в антидържавна дейност. Може би защото управляващите не са чели „Фермата на животните“, но са пропуснали да гледат и филма, когато излезе на видео касетка, те не показват особен дискомфорт, когато изглеждат нелепо.
А защо наистина са нелепи, ще обясня в този текст.
Когато десетки хиляди протестираха срещу назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и срещу правителството на Пламен Орешарски, глупаците формулиращи комуникационна политика на кабинета и управляващата коалиция, решиха да представят това като атака на Джордж Сорос и американското правителство срещу стабилността в България.

Тъпотията се изразяваше в това, че те имплицитно обвиняваха всеки протестиращ, който е воден от най-добри намерения, според съвестта си и достъпа си до информация, че е чуждестранен агент, платен от тъмната страна.

Прави или грешни да виждат един процент лично заинтересовани клакьори, опитващи да водят останалите, управляващите нямаха право да говорят за протестиращите, като хомогенна смес от платени лентяи.

По същия начин днес вътрешният министър Румяна Бъчварова, а и цялата партия ГЕРБ припознават атаките срещу себе си като атаки срещу държавата. Няма никакъв спор, че медиите на Делян Пеевски са обявили джихад на вътрешния министър още преди тя да покаже видими провали. Няма как да не си помисли човек, че групата около Пеевски има интереси, които не съвпадат с дневния ред на вътрешния министър. Или пък може би, единственият грях на Румяна Бъчварова е, че е близка с издателите на „Капитал“, а дъщеря й и сестра й работят в медийната група на Иво Прокопиев.

Румяна Бъчварова има редица недостатъци, но не за тях търпи критики.

Но какъв точно министър е Румяна Бъчварова. Някой задава ли си въпроса, че докато тя управлява, барети не нахълтват „погрешка“ в активисти на опозиционни партии. Арестувани не се подлагат на унижението да им се слагат белезници и да бъдат поставяни на колене по няколко пъти, докато полицейският оператор заснеме случващото се от няколко перспективи.

Може би защото хората приеха за даденост подслушването, но и такива скандали липсват. При управлението на Румяна Бъчварова не текат записани от службите разговори. Вътрешното министерство не воюва с митниците и не флиртува с данъчните. Макар и да не е в добри отношения с финансовото министерство, вътрешният министър не допуска професионалните различия да ескалират до нивото на правителствен проблем. По времето на Румяна Бъчварова (за добро или за лошо) не изтичат записи на премиера, в които си признава, че защитава провинциални феодали от митническите проверки. И още по-важно – преди пет години този факт се използваше за шантаж на премиера, а не за отстраняването на един зависим политик. Днес може пак да не се отстранява зависимият политик , но поне той не се шантажира, чрез инструментариума на вътрешното министерство.

Вътрешното министерство работи много по-добре, отколкото при Цветан Цветанов. Ако ще и само, защото не се използва като репресивен орган.

И днес министерството може да не върши най-добрата работа, но поне не клати държавата. И това трябва да се признае на Румяна Бъчварова.

А недостатъците й са видими. Тя пропусна сама да реформира министерството си и допусна финансовият министър да я унижи публично, като изземе прерогативите на ресора й.

Румяна Бъчварова се изплю в лицето на пребитите в столичното първо районно, като повиши началниците на насилниците, които по същество прикриваха подчинените си, до началници на цялата полиция във Варна.
Не на последно място, Бъчварова има и видим проблем с публичните изяви в кризисни ситуации. От усмиряването на опърничавата Волен Сидеров, до невротичната й изява в парламента дни по-късно, когато по най-нескопосан начин опита да влезе в ролята на началника си и обвини правителството на Орешарски за всички днешни проблеми.

Да сгрешиш там, където си най-силен

Макар да е социолог и маркетолог, Румяна Бъчварова очевидно забравя основни правила от професията си и обвинява Кирил Домусчиев, медиите на Пеевски и всичките си критици, че клатят държавата, когато я критикуват. Според Бъчварова вътрешното министерство, работило добре но това, в което се проваля, е да обясни как е възможно въпреки добрата работа на ведомството й да виждаме устойчиво развитие както на битовата, така и на организираната престъпност.

Една реплика от типа „ние ги ловим, но те ги пускат“ щеше да е далеч по-честна, но щеше да е камък в градината на началника й Борисов, който има основна вина за провала на съдебната реформа (ако този напън наистина беше реформа).
Така Бъчварова щеше да намекне за забравената истина, че полицията не пази всеки отделен човек и всеки отделен дом. Тя залавя и предава на съд виновниците. По този начин тихото и ненатрапвано присъствие респектира всички останали, които смятат да опитат късмета си в престъпна дейност.

Обвинявайки критиците си, Румяна Бъчварова обижда много хора, които напълно основателно се страхуват от новата мафиотизация в държавата.

И когато прокуратурата и съдът отказват да накажат престъпниците подобаващо, единствено поставянето на полицай пред всеки един дом може да предотврати взломовете и битовата престъпност.
Подобна откровеност можеше да повдигне дебат дали следствието и събирането на доказателства не се провалят поради некомпетентност и корупция от страна на полицията. Щеше да бъде и обвинение, че правителството е лишено от комплексна визия за стабилизиране на държавата и налагането на върховенство на закона. А може би дори и упрек за нежеланието на кабинета да работи за по-справедлива и сигурна държава.

Далеч по-лесно е да каже, че прави всичко по силите си в условията на държавна дезинтеграция и фактът че това се подминава, е атака срещу държавността.

Така обаче Бъчварова обижда хората, които напълно справедливо си задават въпроса не се ли връщаме в 90-те. Няма какво да се залъгваме, но в новия век имаме няколко етапа на бум на престъпността – убийствата на босове между 2003 и 2005, отвличанията през 2008-ма и всеки здраво мислещ човек има право да си задава въпроса не е ли това новата вълна на мафиотизация в България.

Ако една медия, натоварена със собствен дневен ред, реши да използва реалността като база за критики, най-лошото, което може да направи вътрешният министър е да обвини медията в антидържавност. Не за друго, а защото обвинява в антидържавност и хората, които напълно независимо допускат в главите си мисълта, че България отново се мафиотизира.

Boyko
Поведението на днешния премиер Бойко Борисов при банковата криза от 2014 година бе най-чист пример за метежничество и антидържавна дейност.

По този показател Бъчварова сама се нареди рамо до рамо с всички комунистически недоразумения, нарекли протестиращите от 2013 година „соросоиди“. Тя сама се постави в услуга на „ПИК“ и другите медии, които наричат гласовитата опозиционност превратаджийство и на практика само потвърждава нелепите тези на най-ожесточените си душмани.
Това е капан, в който вътрешният министър попадна сам и в момента виждаме как тя допълнително се оплита в мрежата от напрежение и съзнаването, че има въпроси, по които трябва да мълчи, докато е в една лодка с Бойко Борисов.

А накрая като пример ще посоча, кога наистина атаката срещу едно правителство е атака срещу държавата и обществото.

През юни 2014 година Корпоративна търговска банка бе поставена под специален надзор. В следващите месеци щеше да се види колко много закони е допуснал да се нарушат мажоритарният собственик на банката Цветан Василев и как той се е облагодетелствал от закононарушенията, които по същество са отклоняване на парите на спестителите.

По същото време, когато Цветан Василев бе подгонен, започна атака срещу Първа инвестиционна банка и в пиковите дни на тази атака хората изтегляха спестяванията си от банките, обменяха ги в евро и ги внасяха в лични кутии в трезорите на онези банки, които изглеждаха най-стабилни. Освен риск за банковата система, това бе риск и за валутния курс и от публичното говорене на политици близки до Цветан Василев, на всеки стана ясно, че един потъващ човек иска да завлече със себе си онези, които са го изоставили.

Бойко Борисов и поведението му при банковата криза от 2014 са най-добрият пример за антидържавна дейност, но и това изглежда му се разминава.

Не че някои от собствениците на Първа инвестиционна банка не са олигарси и с влиянието си не вредят на държавата (по тази тема съм изписал десетки страници). Въпросът е че КТБ беше изпразнена и фалирала, а ПИБ въпреки всичко, може би има капиталова база и устойчив бизнес. Или поне БНБ не са казали нещо друго, а вече второ правителство твърди че банката е стабилна.

Та, когато атаката срещу една приемана за стабилна банка паникьоса населението до степен че да тегли парите си и от други банки, имахме на лице атака срещу финансовата система, срещу спестяванията на гражданите и срещу общественото богатство. По същество нападението срещу богатството на българите, целеше да постави на колене правителството и да го принуди да стабилизира ограбената КТБ. Ето тогава наистина имаше атака срещу правителството, която представляваше и атака срещу хората.

Днес не е видим нито един показател, по който обвиненията срещу кабинета може да застрашат обществения интерес. Просто имаме критики, които са основателни. Вярно, левашки изказвани от предубедени медии и самозабравили се парвенюта като Кирил Домусчиев, но в същността си безвредни за обществото.

С примера искам да покажа, че да се критикува властта не е антидържавна дейност. Антидържавно е да се застрашава общественият интерес и е антидържавна дейност да се обвиняват в метежничество онези, които открито критикуват правителството.

Между другото, не друг, а именно днешният премиер Бойко Борисов бе човекът, който най-много насаждаше паника сред хората в седмиците след срива на Корпоративна търговска банка. „Недоразумението Чобанов“, „виновникът Орешарски“, „само оставката им може да успокои хората да не си теглят парите“, „тези хора са за затвора“.

Посланията не бяха изпратени от друг а от човека, който днес оглавява изпълнителната власт. Не е ли иронично именно най-видимият пример за антидържавна дейност, днес да обвинява опозицията, че извършва неговите грехове? Та за това според мен не Румяна Бъчварова тежи на Бойко Борисов. По-скоро Бойко Борисов унищожава Румяна Бъчварова и всеки нормален човек, който се е присъединил към екипа му.

Tags , , , , , , ,
към цялата статия

One thought on “Единственият случай, когато атаката срещу правителството, наистина беше атака срещу държавата, обществото и стабилността”

  1. В решението, публикувано на сайта на Министерския съвет, се казва, че инвестицията е на стойност над 100 млн. лв. и предвижда изграждане на три хотелски структури и зони за обществено обслужване, част от голям комплекс с курортно предназначение, върху собствени имоти в община Бяла.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>