Три убийства – две предумишлени и едно умишлено, породено от усещането за безнаказаност. Това е началото на 2016 година – годината на стабилността, европейското развитие и ускорения икономически растеж.
Може да се случи навсякъде по света и в нормални условия извадката не би била достатъчна да създаде генерален извод за състоянието на държавата. Това, което показва тоталната дезинтеграция на общество и институциите е реакцията, с която се посрещат въпросните събития.
Убийството на създателя модна къща „Агресия“ Александър Антов бе последвано от истерична декларация на най-голямата легално функционираща олигархична групировка, наречена КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Държавно назначените милионери и милиардери се сетиха, че в страната нещо не върви и помислиха, че като бъде разкрит убиеца на модния предприемач, проблемите ще се решат. Даже поставиха срок от три дни и заплашиха с искане за оставка на вътрешния министър Румяна Бъчварова. Сякаш до вчера тя бе добър министър, но това е единствено и ключово изпитание дали Бъчварова ще бъде добър министър занапред.
Интересно е защо нямаше подобни упреци към всевластния секретар на МВР Бойко Борисов, когато бе убит Илия Павлов, или към вътрешния министър Румен Петков след убийството на банкера Емил Кюлев. Вярно, тогава нямаше КРИБ, но е вярно също и че днешните отворковци не свършиха нищо за да стане България по-сигурно място. Тъжна ирония, или поетична справедливост, но докато бяха заети да се подлагат на един или друг премиер, всеки от така наречените олигарси сам се обрече днес да е заплашен от убийство, така както и другите мафиоти, които не можаха да преперат името си от бандит до бизнесмен.
В същото време във Враца двама братя убиват човек на улицата заради няколко криви реплики, а кметът на града обяснява, че в града нещата се случвали така. Ами случват се. В Перник като виц, във Враца като реалност. А кметът е само регистратор.
Успоредно на тези процеси заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева се показа по референдум и отново заповтаря, че без стабилно правителство не може да има икономически растеж, инвестиции и сигурност. Обвинява правителството на Пламен Орешарски и дава за пример първият мандат на ГЕРБ, при който престъпността била овладяна.
Интересно е как това твърдение кореспондира с делата за полицейски произвол, които бяха заведени срещу България при управлението на първия кабинет Борисов. И още по-интересно е защо 15 месеца след като новия кабинет Борисов управлява, престъпността отново не е набутана в кибритена кутийка
Един от признаците, по които можем да разпознаем глупаците е по това дали променят плана си на действие според новите обстоятелства, които възникват. Ако това е вярно, значи Цвета Караянчева трябва да е много глупава. Но така получаваме някалко системни дефекта – разрастване на организираната престъпност, усещане за безнаказаност и бум на битовата престъпност, закърняло мислене в най-голямата политическа сила и паническа истерия сред олигарсите.
На този фон не е изненадващо, че отстраняването на чужд агент от лидерската позиция в третата най-голяма партия, предизвика съжаления вместо задоволство. Не е изненадващо, че 15 сантиметра сняг могат да блокират цял регион от държавата, а отговорният за това регионален министър излиза и обяснява, че нищо страшно не се е случило.
Изненадващо е как може цяла България да гледа кака Лиляна Павлова и да споменава роднините й от женски пол, а водещият в студиото се чуди как да й се подмаже. Това се нарича дезинтеграция или разпад на държавността. Изразява се във фактическа несъстоятелност на публичните институции, интелектуална немощ на бизнес елита и отказа на водещите медии да го заявят.
към цялата статия