<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>На Стената &#187; Хитлер</title>
	<atom:link href="http://www.na-stenata.com/tag/%d1%85%d0%b8%d1%82%d0%bb%d0%b5%d1%80/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.na-stenata.com</link>
	<description>Блог за мислещи хора, които търсят повече парчета от пъзела</description>
	<lastBuildDate>Sun, 15 Nov 2026 12:53:53 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=4.2.1</generator>
	<item>
		<title>Сигурност чрез позор. Защо предадохме преследван дисидент на Турция</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/turkey_threat_obedience/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/turkey_threat_obedience/#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 11 Aug 2016 08:03:32 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Абдулах Бююк]]></category>
		<category><![CDATA[външна политика]]></category>
		<category><![CDATA[Дирекция миграция]]></category>
		<category><![CDATA[Европейски съюз]]></category>
		<category><![CDATA[заплаха]]></category>
		<category><![CDATA[НАТО]]></category>
		<category><![CDATA[Реджеп Таип Ердоган]]></category>
		<category><![CDATA[Румяна Бъчварова]]></category>
		<category><![CDATA[Турция]]></category>
		<category><![CDATA[Хитлер]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2385</guid>
		<description><![CDATA[Имате различни позиции от диктатора в родината си, където ислямизацията се превръща в национална доктрина. Срещу него е направен опит за преврат, в резултат на чийто провал десетки хиляди са арестувани, а правозащитните организации съобщават, че срещу тях се извършват различни извращения и дори изнасилвания. Ако вие сте в ролята на беглец, България не е &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/turkey_threat_obedience/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Сигурност чрез позор. Защо предадохме преследван дисидент на Турция</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Имате различни позиции от диктатора в родината си, където ислямизацията се превръща в национална доктрина. Срещу него е направен опит за преврат, в резултат на чийто провал десетки хиляди са арестувани, а правозащитните организации съобщават, че срещу тях се извършват различни извращения и дори изнасилвания. Ако вие сте в ролята на беглец, България не е сигурно място за вас. Изпълнителната власт с готовност ще ви предаде на мракобесния режим, въпреки че съдебната власт е постановила вие да бъдете закрилян.  Това е историята на турския бизнесмен Абдулах Бююк, който вчера беше предаден на турските власти от Министерство на вътрешните работи.<span id="more-2385"></span></p>
<p>Оказва се, че нашият партньор в  НАТО е дори по-голяма заплаха, отколкото някога е бил Хитлер, след като с такава готовност му предаваме враговете на неговото  управление, а преди 73 години сме показали топки да спасим сънародниците ни от еврейски произход. Не трябва да има и грам съмнение, че случилото е, е въпрос на външна  политика.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Вътрешно министерство като Пилат Понтийски си изми ръцете и предаде Бююк на тези, които го искат мъртъв.</p>
</div>
<p>Просто няма начин в Дирекция „Миграция“ към МВР, които са разпоредили предаването му, да не са знаели историята на Абдулах Бююк  и опасността за живота му, която крие евентуалното му завръщане в Турция. Дирекцията не би могла да не знае и за решенията на Софийски градски съд и на Софийски апелативен съд Бююк да не бъде екстрадиран, защото няма гаранции, че процесът срещу него ще бъде справедлив. Ако шефът на агенцията, която  се занимава с чужденците в България не е запознат с историята на най-чувствителните си казуси, той просто не е за там.</p>
<p>Комбинацията от информираност за специалния статут на Абдулах Бююк, преследването му от режима на Ердоган и закрилата от българския съд прави акта на Дирекция „Миграция“ прецедент. Да предадеш на турските власти човек , който те могат да убият под предлог, че нямал изрядни документи за да остане у нас е „измиване на ръцете“ в най-библейския възможен смисъл на думата. Не е ясно само дали заповедта е подписана от действащия началник на Дирекция „Миграция“ Николай Николов, или от някой от неговите заместници, но това е второстепенен въпрос.</p>
<p>Ако Бююк загуби живота си в Турция, или бъде осъден да прекара десетилетия в затвора заради скалъпен процес, България ще бъде съучастник в издевателството срещу него. И това не трябва да тежи на съвестта на политиците, а върху цялото общество, защото ние не сме поискали от избраниците си да предложат приемлива концепция за отношенята ни с Турция.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Защо Европейският съюз не ни подкрепя срещу Ердоган, след като е очевидно е, че го приемаме за заплаха?</p>
</div>
<p>Такова  нещо не може да се случи в държава членка на Европейския съюз без да има специална скрита причина. Дори и в България слабите  взаимовръзки между институциите и скудоумието на чиновниците не могат да обрекат на смърт човек по случайност. Колкото  и да ни обяснява вътрешният министър Румяна Бъчварова, че държавата е приложила закона, думите й не могат да убедят никого: „Той присъства в страната без валиден документ и без желание да уреди статута си тук в страната. Има молба (за убежище) която е към комисията към президентството, информацията е, че има отказ на комисията и по този начин не е имало основание да му се предостави такова политическо убежище“.</p>
<p>Изказването й е <a href="http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/politika/varnali-sme-abdullah-bjujuk-na-turcija-zaradi-lipsata-na-validni-dokumenti.html" target="_blank">пред сутрешния блок на BTV</a> тази сутрин, а на последвалия въпрос как е възможно Бююк да бъде върнат на Турция, след като две  инстанции на българския съд са отказали да позволят това, Румяна Бъчварова отговаря „По конкретни обвинения“, визирайки явно, че не може да бъде върнат да отговаря по тези обвинения, но може да бъде върнат, заради изтекъл граничен паспорт.</p>
<div class="quote1">
<p>Абсолютно всички български институции са отказали закрила на Абдулах Бююк освен българския съд, който намира това за несправедливо. Може би заради това трябва да бъде реформиран.</p>
</div>
<p>Обобщаването на фактите  е следното – Абдулах Бююк е потърсил закрила в България и такава му  е била отказана от президентството, което което решава тези въпроси. Българският съд отказва да го предаде на турските власти, защото  няма гаранции, че човекът  ще бъде третиран справедливо и вътрешното министерство го предава на Турция заради нередовни документи. Това няма как да се случи при положение, че осъзнаваме колко опасно е в Турция да бъдеш опозиционер на днешно време. Това може да се случи само, ако припознаваме Турция като реална заплаха, като по-мощна държава и се страхуваме от  нея.</p>
<p>Абдулах Бююк стана първото директно жертвоприношение, което правим във външната ни политика от доста време насам. Възниква обаче въпросът, къде са евроатлантическите ни партнори. Очевидно сме изпаднали в паника от силата на Ердоган и милионите бежанци, които той може да насочи към България и очевидно не вярваме, че Европейският съюз и Съединените щати могат да удържат Реджеп Таип Ердоган. Тук дори не е нужно да говорим за балансиране между домогванията на няколко велики сили. Тук става въпрос за изоставянето ни от онези велики сили, които би трябвало да се нарекат наши партньори и възприемането на схващане, че  вредите ще бъдат най-малки ако демонстрираме подчинение пред Ердоган.</p>
<p>Грозно е, но в случая държавниците ни водят външна политика. Те нямат кураж да си го признаят, но това трябва да се осъзнае. Само  тогава ще дораснем и до разбирането, че ни трябва по-добро решение, което  не ни унизява като нация и че очевидно това решение в момента не ни  се предлага от  партньорите в ЕС и НАТО.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/turkey_threat_obedience/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Ердоган и историческият урок, който Европа забравя?</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/erdoan_forgotten_lessons_on-hitler/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/erdoan_forgotten_lessons_on-hitler/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 17 Jul 2016 21:07:46 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[Анна Политковская]]></category>
		<category><![CDATA[Западна Европа]]></category>
		<category><![CDATA[Новая Газета]]></category>
		<category><![CDATA[Реджеп Таип Ердоган]]></category>
		<category><![CDATA[Сталин]]></category>
		<category><![CDATA[Съветски съюз]]></category>
		<category><![CDATA[Хитлер]]></category>
		<category><![CDATA[Юлия Латинина]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2327</guid>
		<description><![CDATA[На 20 юли 1944 немският полковник граф Клаус фон Щауфенберг, пристигащ в главната квартира на Хитлер, оставил под масата за съвещания чанта, пълна с взрив. Хитлер останал жив. Военният преврат, част от който било покушението на Щауфенберг, бил потушен. Поради някаква неясна разсеяност тогавашните световни демократични лидери забравили да поздравят законно избрания водач на немския &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/erdoan_forgotten_lessons_on-hitler/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Ердоган и историческият урок, който Европа забравя?</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p><em>На 20 юли 1944 немският полковник граф Клаус фон Щауфенберг, пристигащ в главната квартира на Хитлер, оставил под масата за съвещания чанта, пълна с взрив. Хитлер останал жив. Военният преврат, част от който било покушението на Щауфенберг, бил потушен. Поради някаква неясна разсеяност тогавашните световни демократични лидери забравили да поздравят законно избрания водач на немския народ Хитлер за потушаването на пуча. Този път те поправиха грешката си. След провала на опита за военен преврат в Турция всички водещи западни политици &#8211; от президента на САЩ Обама до главата на ЕС Юнкер публикуваха заявления, поддържащи &#8222;демократически избраното правителство&#8220; на президента Ердоган и сурово осъждащи опитите на всички турски щауфенберговци да се месят във волята на народа.</em><span id="more-2327"></span></p>
<div class="accent-left1">
<p>Дълги години Хитлер набира сили, толериран като първо препятствие срещу Съветския съюз и комунизма.</p>
</div>
<p><a href="http://www.novayagazeta.ru/columns/73867.html" target="_blank">Коментарът</a> е на Юлия Латинина, журналист в руския вестник „Новая газета“, приемана за наследник на убитата Анна Политковская. Нейният коментар е може би най-оригиналната интерпретация на паралела между Реджеп Таип Ердоган и Хитлер, който с всеки ден увеличава популярността си. Отвъд съзирането на паралела между двамата психопати обаче има един урок, който европейските общества и най-вече политиците на така наречения „развит запад“ отказват да си припомнят.</p>
<p>Възходът на Хитлер се случва, защото въпреки всичките му уродливости, той е приеман от Англия, Франция и по-малките европейски сили за първо препятствие пред комунистическа Русия. Рискът от износ на революция по това време е смятан за заплаха, по-голяма от нацизма и Хитлер експлоатира тези настроения. Почти същото, но с обратен знак важи за Русия. Сталин е усещал, че в очите на запада изглежда като най-вероятен потенциален враг на хитлерова Германия, поради което успява да издейства редица, макар и относително малки подаръци от Запада.</p>
<p>Накрая обаче Хитлер започва война. Пазителят на западния модел на живот от комунизма показва, че този му образ е бил заблуда. За тази грешка цена плащат милиони граждани на Западна Европа. Загубата на Хитлер пък превръща Сталинова Русия (съветския съюз) в нова заплаха за мира и сигурността.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Заплахата, от която мислим, че Ердоган ни пази, вече е в Европа.</p>
</div>
<p>Днес е ясно за всички, че Реджеп Таип Ердоган е кръволок, готов да потопи държавата си в кръв, но да опази своята власт. В него обаче западните общества виждат същата полезност, като тази, която осигурява Хитлер. Вместо от болшевишка Русия, Ердоган  пази Европа от мигрантите в Близкия изток. Ако обаче се съгласим, че много от мигрантите са хора, които просто бягат от война, или търсят по-добър живот, тогава каква злина могат да представляват те, че да си струва поддържането на Ердоган като Буфер.</p>
<p>Това е радикалният ислям. Границата, за която Ердоган отговаря, е първият филтър за спиране на радикалния ислям. Историческият опит обаче е категоричен.</p>
<div class="quote1">
<p>Ако толерираме едно зло, за да ни пази от друго зло, накрая се изправяме и срещу двете.</p>
</div>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/erdoan_forgotten_lessons_on-hitler/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Хитлер, Мусолини, Брекзит. Кога демократични избори са водили до катастрофални последствия</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/election_and_other_catastrophes/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/election_and_other_catastrophes/#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 24 Jun 2016 07:16:10 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Brexit]]></category>
		<category><![CDATA[Англия]]></category>
		<category><![CDATA[Брекзит]]></category>
		<category><![CDATA[волен сидеров]]></category>
		<category><![CDATA[Дейвид Камерън]]></category>
		<category><![CDATA[Европейски съюз]]></category>
		<category><![CDATA[Ердоган]]></category>
		<category><![CDATA[Линкълн]]></category>
		<category><![CDATA[Мусолини]]></category>
		<category><![CDATA[Найджъл Фарадж]]></category>
		<category><![CDATA[националисти]]></category>
		<category><![CDATA[Обединеното кралство]]></category>
		<category><![CDATA[Хитлер]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2211</guid>
		<description><![CDATA[Излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз се случи по  волята на избирателите. Последствията от този избор се очаква да бъдат катастрофални, както за европейската, така и за британската икономика. Те ще са повод за анализ доколко съвременните обществата са съзрели да упражняват пряка демокрация. В случая с Англия този референдум, резултатите са логично следствие от &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/election_and_other_catastrophes/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Хитлер, Мусолини, Брекзит. Кога демократични избори са водили до катастрофални последствия</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз се случи по  волята на избирателите. Последствията от този избор се очаква да бъдат катастрофални, както за европейската, така и за британската икономика. Те ще са повод за анализ доколко съвременните обществата са съзрели да упражняват пряка демокрация. В случая с Англия този референдум, резултатите са логично следствие от заиграването на британския премиер Дейвид Камерън с националистическия сантимент. Притеснен от нарастващата популярност на английския Волен Сидеров &#8211; Найджъл Фарадж, Дейвид Камерън също усвои антиевропейска риторика с цел да го обезвреди, като отмъкне привържениците му. Започнала като отклик на страховете от притока на български и румънски работници и потенциални паразити върху социалната система на Обединеното кралство, кампанията на Дейвид Камерън (част от която  бе и референдумът) трябваше да стресне бюрократизирания Европейски съюз и да извоюва повече свобода за Обединеното кралство. Е, блъфът не мина и сега предстои да видим каква точно е цената за поддаването на националистическия популизъм. Междувременно, ето няколко примера  от историята, при които демократично избирани лидери са довеждали държавите си до катастрофа.<span id="more-2211"></span></p>
<h2>Хитлер</h2>
<p>На 30 януари германският президент Паул фон Хинденбург посочва Адолф Хитлер за канцлер (премиер) на Германия, след коалиционно споразумение между националисти и консерватори. То е резултат от резултатите на законно и демократично (доколкото е възможно) проведените избори през ноември 1932 година. Резултатите са ясни – втора световна война, геноцид, повече от 60 милиона жертви.</p>
<h2>Мусолини</h2>
<p>Мусолини също влиза във властта легално, след избори на 15 май 1921 година. Макар да печели само 35 места в парламента, популярността му, както и на фашистката партия скоро води до формиране на членска маса от над 300 000 души и през 1925а Дучето става диктатор на Италия. Впоследствие се съюзява с Хитлер и Япония за да формират тристранния пакт и да подпалят втората световна война.</p>
<h2>Ейбрахам Линкълн</h2>
<p>Деветнайстият президент на Съединените Американски Щати идва на власт след избори на 6 ноември 1860 година. Макар да е записал името си в историята  като президентът, превел „най-великата“ демокрация към катарзис и пречистване от робството, изборът му е обречен да има кървави последици. Събрал подкрепа на всички щати, които не допускат робство и загубил изборите във всички щати, които  поддържат робовладелския строй, новият президент не е добре дошъл навсякъде. Още преди избора му южните щати дават ултиматум, че ще напуснат съюза, ако той бъде избран и първи това прави Южна Каролина – на 20 декември 1860 година. На следващата година започва гражданската война. Псотавянето  на Линкълн в една поредица с Хитлер и Мусолини не цели да покаже управлението му като грешка на американското общество.  Просто неговият избор е пример за разцепление на една голяма държава, довело до смъртта на 655 000 души.</p>
<h2>Реджеп Таип Ердоган</h2>
<p>На 9 февруари 2003 година Партията на справедливостта и развитието печели парламентарните избори в Турция и като резултат премиер става бившият кмет на Истанбул – Реджеп Таип Ердоган. За 13-те години от тогава насам той постоянно укрепва авторитарния си режим на управление и ислямизира Турция. Не е ясно доколко пазещата светския модел на управление турска армия наистина е подготвяла преврат срещу Ердоган, но висши военни бяха осъдени по такива обвинения и пратени в  затвора. В момента в Турция се води гражданска война, държавата е отговорна за ескалацията на напрежението в Черноморския регион  и в крайна сметка Ердоган може да запише името си в историята като първия президент, при който Турция губи територии (такива с кюрдско население).</p>
<p><iframe width="660" height="495" src="https://www.youtube.com/embed/_-gHVGOoE48?feature=oembed" frameborder="0" allowfullscreen></iframe></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/election_and_other_catastrophes/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
