160715182718-14-turkey-coup-0715-super-169
Ако толерираме едно зло, за да ни пази от друго зло, накрая се изправяме и срещу двете.

Ердоган и историческият урок, който Европа забравя?

На 20 юли 1944 немският полковник граф Клаус фон Щауфенберг, пристигащ в главната квартира на Хитлер, оставил под масата за съвещания чанта, пълна с взрив. Хитлер останал жив. Военният преврат, част от който било покушението на Щауфенберг, бил потушен. Поради някаква неясна разсеяност тогавашните световни демократични лидери забравили да поздравят законно избрания водач на немския народ Хитлер за потушаването на пуча. Този път те поправиха грешката си. След провала на опита за военен преврат в Турция всички водещи западни политици – от президента на САЩ Обама до главата на ЕС Юнкер публикуваха заявления, поддържащи „демократически избраното правителство“ на президента Ердоган и сурово осъждащи опитите на всички турски щауфенберговци да се месят във волята на народа.

Дълги години Хитлер набира сили, толериран като първо препятствие срещу Съветския съюз и комунизма.

Коментарът е на Юлия Латинина, журналист в руския вестник „Новая газета“, приемана за наследник на убитата Анна Политковская. Нейният коментар е може би най-оригиналната интерпретация на паралела между Реджеп Таип Ердоган и Хитлер, който с всеки ден увеличава популярността си. Отвъд съзирането на паралела между двамата психопати обаче има един урок, който европейските общества и най-вече политиците на така наречения „развит запад“ отказват да си припомнят.

Възходът на Хитлер се случва, защото въпреки всичките му уродливости, той е приеман от Англия, Франция и по-малките европейски сили за първо препятствие пред комунистическа Русия. Рискът от износ на революция по това време е смятан за заплаха, по-голяма от нацизма и Хитлер експлоатира тези настроения. Почти същото, но с обратен знак важи за Русия. Сталин е усещал, че в очите на запада изглежда като най-вероятен потенциален враг на хитлерова Германия, поради което успява да издейства редица, макар и относително малки подаръци от Запада.

Накрая обаче Хитлер започва война. Пазителят на западния модел на живот от комунизма показва, че този му образ е бил заблуда. За тази грешка цена плащат милиони граждани на Западна Европа. Загубата на Хитлер пък превръща Сталинова Русия (съветския съюз) в нова заплаха за мира и сигурността.

Заплахата, от която мислим, че Ердоган ни пази, вече е в Европа.

Днес е ясно за всички, че Реджеп Таип Ердоган е кръволок, готов да потопи държавата си в кръв, но да опази своята власт. В него обаче западните общества виждат същата полезност, като тази, която осигурява Хитлер. Вместо от болшевишка Русия, Ердоган  пази Европа от мигрантите в Близкия изток. Ако обаче се съгласим, че много от мигрантите са хора, които просто бягат от война, или търсят по-добър живот, тогава каква злина могат да представляват те, че да си струва поддържането на Ердоган като Буфер.

Това е радикалният ислям. Границата, за която Ердоган отговаря, е първият филтър за спиране на радикалния ислям. Историческият опит обаче е категоричен.

Ако толерираме едно зло, за да ни пази от друго зло, накрая се изправяме и срещу двете.

Tags , , , , , , ,
към цялата статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>