Излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз се случи по волята на избирателите. Последствията от този избор се очаква да бъдат катастрофални, както за европейската, така и за британската икономика. Те ще са повод за анализ доколко съвременните обществата са съзрели да упражняват пряка демокрация. В случая с Англия този референдум, резултатите са логично следствие от заиграването на британския премиер Дейвид Камерън с националистическия сантимент. Притеснен от нарастващата популярност на английския Волен Сидеров – Найджъл Фарадж, Дейвид Камерън също усвои антиевропейска риторика с цел да го обезвреди, като отмъкне привържениците му. Започнала като отклик на страховете от притока на български и румънски работници и потенциални паразити върху социалната система на Обединеното кралство, кампанията на Дейвид Камерън (част от която бе и референдумът) трябваше да стресне бюрократизирания Европейски съюз и да извоюва повече свобода за Обединеното кралство. Е, блъфът не мина и сега предстои да видим каква точно е цената за поддаването на националистическия популизъм. Междувременно, ето няколко примера от историята, при които демократично избирани лидери са довеждали държавите си до катастрофа.
Хитлер
На 30 януари германският президент Паул фон Хинденбург посочва Адолф Хитлер за канцлер (премиер) на Германия, след коалиционно споразумение между националисти и консерватори. То е резултат от резултатите на законно и демократично (доколкото е възможно) проведените избори през ноември 1932 година. Резултатите са ясни – втора световна война, геноцид, повече от 60 милиона жертви.
Мусолини
Мусолини също влиза във властта легално, след избори на 15 май 1921 година. Макар да печели само 35 места в парламента, популярността му, както и на фашистката партия скоро води до формиране на членска маса от над 300 000 души и през 1925а Дучето става диктатор на Италия. Впоследствие се съюзява с Хитлер и Япония за да формират тристранния пакт и да подпалят втората световна война.
Ейбрахам Линкълн
Деветнайстият президент на Съединените Американски Щати идва на власт след избори на 6 ноември 1860 година. Макар да е записал името си в историята като президентът, превел „най-великата“ демокрация към катарзис и пречистване от робството, изборът му е обречен да има кървави последици. Събрал подкрепа на всички щати, които не допускат робство и загубил изборите във всички щати, които поддържат робовладелския строй, новият президент не е добре дошъл навсякъде. Още преди избора му южните щати дават ултиматум, че ще напуснат съюза, ако той бъде избран и първи това прави Южна Каролина – на 20 декември 1860 година. На следващата година започва гражданската война. Псотавянето на Линкълн в една поредица с Хитлер и Мусолини не цели да покаже управлението му като грешка на американското общество. Просто неговият избор е пример за разцепление на една голяма държава, довело до смъртта на 655 000 души.
Реджеп Таип Ердоган
На 9 февруари 2003 година Партията на справедливостта и развитието печели парламентарните избори в Турция и като резултат премиер става бившият кмет на Истанбул – Реджеп Таип Ердоган. За 13-те години от тогава насам той постоянно укрепва авторитарния си режим на управление и ислямизира Турция. Не е ясно доколко пазещата светския модел на управление турска армия наистина е подготвяла преврат срещу Ердоган, но висши военни бяха осъдени по такива обвинения и пратени в затвора. В момента в Турция се води гражданска война, държавата е отговорна за ескалацията на напрежението в Черноморския регион и в крайна сметка Ердоган може да запише името си в историята като първия президент, при който Турция губи територии (такива с кюрдско население).
към цялата статия