<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>На Стената &#187; олигархия</title>
	<atom:link href="http://www.na-stenata.com/tag/%d0%be%d0%bb%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%80%d1%85%d0%b8%d1%8f/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.na-stenata.com</link>
	<description>Блог за мислещи хора, които търсят повече парчета от пъзела</description>
	<lastBuildDate>Sun, 15 Nov 2026 12:53:53 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=4.2.1</generator>
	<item>
		<title>Не очаквайте вето, Росен Плевнелиев отдавна е в режим на подмазване</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/rosen_plevneliev/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/rosen_plevneliev/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 13 Mar 2016 10:00:20 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[Бойко Борисов]]></category>
		<category><![CDATA[вето]]></category>
		<category><![CDATA[Закон за устройство на Черноморското крайбрежие]]></category>
		<category><![CDATA[къмпингуване]]></category>
		<category><![CDATA[лобизъм]]></category>
		<category><![CDATA[олигархия]]></category>
		<category><![CDATA[Пламен Орешарски]]></category>
		<category><![CDATA[подмазване]]></category>
		<category><![CDATA[Росен Плевнелиев]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=1731</guid>
		<description><![CDATA[Ако сте очаквали държавният глава да защити къмпингуването, като наложи вето на Закона за успройство на Черноморското крайбрежие, значи сте били наивни оптимисти. Президентът отдавна е минал в режим на подмазване в желанието си да получи втори мандат и в тази акробатика ясно е показал, че не хората, а олигарсите са истинските му съюзници. Видеото, &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/rosen_plevneliev/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Не очаквайте вето, Росен Плевнелиев отдавна е в режим на подмазване</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Ако сте очаквали държавният глава да защити къмпингуването, като наложи вето на Закона за успройство на Черноморското крайбрежие, значи сте били наивни оптимисти. Президентът отдавна е минал в режим на подмазване в желанието си да получи втори мандат и в тази акробатика ясно е показал, че не хората, а олигарсите са истинските му съюзници.<br />
<span id="more-1731"></span></p>
<p>Видеото, в което рекламира Банско бе само един симптом, но истинският проблем отдавна е бил на лице. Откакто на власт е второто правителство на Бойко Борисов, Росен Плевнелиев няма кураж да критикува, а се задоволява с половинчати послания  и постоянен страх да не настъпи министър-председателя. Доказателствата за това са няколко.</p>
<div class="quote1">
<p>Отказ да свали доверие от правителството на ГЕРБ при провалената съдебна реформа</p>
<p>Отказ да налага вето върху законите, приети с мнозинство на ГЕРБ</p>
</div>
<p>Когато групите за натиск, искащи съдебна реформа, изразиха разочарование от капитулацията на Бойко Борисов пред ДПС и заговориха за предсрочни избори държавният глава заяви, че не му се прави трето служебно правителство. Разбира се, кое е обществото да предявява претенции пред президента, след като той си има свои собствени настроения. Ако се събуди на лявата си страна – ще прави служебно правителство, ако се събуди на дясната, няма да прави. Ако се събуди на земята, може да реши и да бъде истински държавен глава.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Въпросът не е в това дали съдебната реформа в проваления си вид бе правилна, или грешна. Държавният глава спести на Бойко Борисов онази критичност, която демонстрираше към управлението на Пламен Орешарски.</p>
</div>
<p>За да не звучат критиките голословно, ето и малко статистика. За последните  14 месеца на първия кабинет „Борисов“, президентската институция е използвала три пъти конституционното си право на вето. За 16 месеца управление на Пламен Орешарски, девет законопроекта на неговото правителство и подкрепящите го партии са получили вето. Откакто на власт отново е Бойко Борисов, за вече 17 месеца Росен Плевнелиев е наложил вето само един веднъж.</p>
<p><iframe width="660" height="371" src="https://www.youtube.com/embed/yiizGtUIV_c?feature=oembed" frameborder="0" allowfullscreen></iframe><br />
Доскоро преценката дали вторият мандат на Борисов е успешен, бе предмет на субективизъм (както между другото и днес). Рязкото прекъсване на обществени поръчки обаче показва сериозна нередност в работата на правителството и тя не е от вчера. На този фон, обаче държавният глава е наложил вето само веднъж, и когато има очевиден пример за лобизъм при забраната за къмпингуване, Росен Плевнелиев решава да сезира Конституционния съд. Не да върне закона за прегласуване, а само да пита Конституционния съд, дали има противоконституционни разпоредби.</p>
<p>Честито. Росен Плевнелиев вече доказано членува в клуба на политиците, които предпочитат да слугуват на олигархията, вместо да защитават обществения интерес.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/rosen_plevneliev/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Всичко около ски зона Банско е перфектно, но само на повърхността. Ето и нередностите</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/ski_bansko_oligarchy/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/ski_bansko_oligarchy/#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 08 Mar 2016 09:18:10 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Икономика]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[Банско]]></category>
		<category><![CDATA[еколози]]></category>
		<category><![CDATA[Илияна Раева]]></category>
		<category><![CDATA[концесия]]></category>
		<category><![CDATA[лобисти]]></category>
		<category><![CDATA[Любо Ганев]]></category>
		<category><![CDATA[Наско Сираков]]></category>
		<category><![CDATA[олигархия]]></category>
		<category><![CDATA[Петър попангелов]]></category>
		<category><![CDATA[ски]]></category>
		<category><![CDATA[Стефка Костадинова]]></category>
		<category><![CDATA[Юлен]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=1696</guid>
		<description><![CDATA[Еколози и лобисти се скараха при вчерашната дискусия за бъдещето  на ски зоната в Банско, а правителството показа за пореден път, че желае едновременно да удовлетвори щенията на ски олигархията, но се страхува от протести. Лайтмотивът на редицата видни  лобисти бе, че на Банско не се строи в нарушение на закона, че концесионерът „Юлен“ не &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/ski_bansko_oligarchy/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Всичко около ски зона Банско е перфектно, но само на повърхността. Ето и нередностите</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Еколози и лобисти се скараха при вчерашната дискусия за бъдещето  на ски зоната в Банско, а правителството показа за пореден път, че желае едновременно да удовлетвори щенията на ски олигархията, но се страхува от протести. Лайтмотивът на редицата видни  лобисти бе, че на Банско не се строи в нарушение на закона, че концесионерът „Юлен“ не е нарушавал концесионния договор и че той не трябва да бъде прекратен.<br />
Това, което господа лобистите пропускат да кажат е, че във Върховния административен съд от няколко години върви спор дали изсичането на 64 хектара площ (съизмерима с 65 футболни игрища) представлява нарушение на правилата, или не. Точно протакването на този съдебен спор и несигурността за неговия изход помага на лобистите да твърдят днес, че нарушения няма. Междувременно това, което наблюдаваме днес, е опит правната рамка да се промени така, че към днешна дата действията, които са предмет на съдебен спор да се класифицират като изрядни и спорът да отпадне от само себе си.<span id="more-1696"></span></p>
<p>Успоредно с това група популярни спортисти решиха да жертват репутацията си, нападайки хората, които се противопоставят на безобразията в Банско. В специално писмо, изпратено до министър-председателя Бойко Борисов те наричат противниците на ски олигархията – псевдоеколози и ги обвиняват, че спират инвестиционни проекти за милиарди. Много е интересно къде са те, но истински жалкото е, че хора, които през годините са радвали публиката, днес се обръщат срещу обществото, като говорят от обща култура без да показват елементарно познание за фактите.<br />
По-надолу предлагаме част от тях, като оставяме хората сами да си съставят мнение. Снимките по-долу могат да се уголемяват след клик върху тях.<br />
<a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/b1.png"><img class="aligncenter wp-image-1697 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/b1.png" alt="b1" width="679" height="676" /></a><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/B2.jpg"><img class="aligncenter wp-image-1698 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/B2.jpg" alt="B2" width="681" height="674" /></a><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/b3.jpg"><img class="aligncenter wp-image-1699 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/b3.jpg" alt="b3" width="601" height="670" /></a><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/b4.jpg"><img class="aligncenter wp-image-1700 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/b4.jpg" alt="b4" width="724" height="676" /></a><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/B5.jpg"><img class="aligncenter wp-image-1701 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/B5.jpg" alt="B5" width="1475" height="672" /></a><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/b7.jpg"><img class="aligncenter wp-image-1702 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/b7.jpg" alt="b7" width="1475" height="676" /></a><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/B8.jpg"><img class="aligncenter wp-image-1703 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/B8.jpg" alt="B8" width="1475" height="687" /></a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/ski_bansko_oligarchy/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Поръчков материал: Що за министър е Владислав Горанов?</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/goranov1/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/goranov1/#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 02 Feb 2016 21:51:19 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Икономика]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[акцизи]]></category>
		<category><![CDATA[Бойко Борисов]]></category>
		<category><![CDATA[Булгартабак]]></category>
		<category><![CDATA[бюджет]]></category>
		<category><![CDATA[Владислав Горанов]]></category>
		<category><![CDATA[Делян Пеевски]]></category>
		<category><![CDATA[държавен дълг]]></category>
		<category><![CDATA[контрабанда]]></category>
		<category><![CDATA[облигации]]></category>
		<category><![CDATA[олигархия]]></category>
		<category><![CDATA[Симеон Дянков]]></category>
		<category><![CDATA[Цигари]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=1541</guid>
		<description><![CDATA[Когато човек се занимава с журналистика, понякога попада в ситуацията на сервитьора от онзи виц, в който всички се оплакват, че е бавен, а само жена му, че е бърз.Откакто стартира този блог бях упрекван, че съм русофил, комунист и дори марксист. Наскоро обаче попаднах в интересна ситуация – бивш колега от „Икономедиа“ ме упрекна, &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/goranov1/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Поръчков материал: Що за министър е Владислав Горанов?</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Когато човек се занимава с журналистика, понякога попада в ситуацията на сервитьора от онзи виц, в който всички се оплакват, че е бавен, а само жена му, че е бърз.Откакто стартира този блог бях упрекван, че съм русофил, комунист и дори марксист. Наскоро обаче попаднах в интересна ситуация – бивш колега от „Икономедиа“ ме упрекна, че имам положително пристрастие към финансовия министър Владислав Горанов, а наскоро човек от екипа му ме обвини, че съм прекрачил границата на обективността с критиките си към фискалната политика на кабинета „Борисов 2“. Повод са публикациите ми в спосание &#8222;Икономист&#8220; и по-специално последната, в която твърдя, че резултатите от борбата с контрабандата са поне два пъти преувеличени.<span id="more-1541"></span><br />
<a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/02/Untitled.jpg"><img class="aligncenter wp-image-1538 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/02/Untitled.jpg" alt="Untitled" width="1108" height="566" /></a></p>
<p>На обвиненията в идеологическата пристрастност винаги отговарям, че в държава, където дивият капитализъм се издига до ранг на ценност, нямам проблем да понеса етикетите „социалист“ и „марксист“, докато се изговарят от хора, които смятат, че единствения път на България минава през жертването на социалната справедливост и борбата с неравенството.</p>
<p>Пристрастието към конкретна политическа партия, или личност обаче е друг въпрос. Нямам против да изявявам подкрепата си за едно, или друго действие и поради това съм готов да си нося отговорността, но само в рамките на онези виждания, които наистина признавам за свои. В отговор на тримата приятели, които някога са ме критикували, че симпатизирам на министъра до степен на необективност, както и в отговор на човека от неговия екип, който ме упрекна във враждебна необективност, ще споделя по-долните коментари. С тях отварям и серия от „поръчкови“ материали, с които ще обърна внимание на конкретни критики и питания в други области от читателите на този блог.</p>
<h2>Кой наистина е Владислав Горанов</h2>
<p>Този министър на финансите няма идеологически пристрастия. Не поддържа нито австрийската, нито кейнсианската школа. Готов е да приема аргументи и да взима решения и в двете посоки, ако вътрешно е убеден, че това е прагматичния подход.</p>
<p>За разлика от Симеон Дянков, той знае кога да пренебрегне партийния интерес и егото, ако обективните реалности го налагат. Вместо да бяга от оценката, която ще поставят международните пазари на една нова емисия глобални облигации, или да преследва първа позиция в Европа по най-нисък държавен дълг (това бе идеята на Симеон Дянков), Владислав Горанов работеше за изтеглянето на външен заем през 2012 година, с който да се платят падежиращите облигации през януари 2013 г.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Владислав Горанов е сред хората, на които трябва да се благодари, че България има фискални резерви и следователно имунитет срещу извънредни събития.</p>
</div>
<p>Обратното би означавало да се използва спестеното във фискалния резерв, а последтствието щеше да отслаби възможностите на държавата да противодейства на кризи като тази с Първа инвестиционна банка от лятото на 2014 година. Тогава видяхме как действа дизайнът на финансовата ни система, а именно че не централната банка, а правителството интервенира за да спасява банки в България. И точно за да има то възможности за интервенция в кризисни моменти, фискалният резерв трябва постоянно да е в размер съответстващ на конкретната оценка за възможните рискове през всяка отделна година. Само си помислете, колко милиарда заеми щеше да се наложи държавата да изтегли през 2014 и 2015 година, ако фискалният резерв бе намален с два милиарда лева, за плащане на облигациите от 2012 г., както предлагаше Симеон Дянков.</p>
<p>А защото се опасяваше, че геният от Вашингтон може да използва фискалния резерв като източник за погасяване на предстоящия падеж, още през есента на 2011 година Владислав Горанов подготви чернова на бюджет 2012 с допускане за огромен спад на фискалния резерв до допустим минимум от 3 милиарда лева (при 4.5 милиарда за предходната). Това бе именно оценка какво ще се случи, ако държавата изплати заема, а не го рефинансира с нов и след като медиите и общественото мнение отговориха негативно, седмица по-късно излезе официалният проектобюджет с „под“ на фискалния резерв от 4.5 милиарда лева и допускане за тегленето на нов външен заем, с цел рефинансиране на предишния.</p>
<h2>Време е за избори</h2>
<figure id="attachment_1415" style="width: 1194px;" class="wp-caption alignnone"><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2015/12/KSNS_comics1.jpg"><img class="wp-image-1415 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2015/12/KSNS_comics1.jpg" alt="KSNS_comics1" width="1194" height="668" /></a><figcaption class="wp-caption-text">Всяка партия може да предлага алтернативни решения на тези, които генерила Владислав Горанов, но това почти не се случва.</figcaption></figure>
<p>Друго качество на министъра е, че е от малкото политици, които си дават сметка, че обществото трябва да направи информиран избор затова дали да има повече държава, или по-малко държава, като знае и какви са последствията от този избор, измерени през достъп до публични услуги и данъчна тежест.</p>
<p>Вече няколко пъти той опитва да обясни това, като казва, че не може социалният министър да се прави на много добър, когато похарчи няколко десетки милиона за великденска и коледна пенсия, а финансовият да бъде лош, защото опитва да му набави нужния ресурс. Тоест – за финансирането на всеки разход, трябва да има приходоизточник, или да се тегли заем, но в обществото има колективна слепота за съществуването на тази зависимост, и тя се поддържа от  всички политически сили.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Финансовият министър пропуска добри възможности да каже &#8222;не&#8220; на премиерските апетити за инфраструктурно харчене.</p>
</div>
<p>Горанов обаче си е виновен сам, затова че прави намеци за неща, които трябва да заявява с най-твърдия възможен тон. В последното си публично изказване на конференцията „Бизнесът среща правителството“ финансовият министър заяви, че дългът е следствие, а не причина, с което отново прехвърли топката към колегите си министри, които очевидно не могат, или не искат да управляват ресорите си с по-малко средства. Това, което не каза е, че разходните министри разсъждават точно като чиновниците, не се интересуват от ефективност и не  дават пет пари за задлъжняването на държавата. Не каза също и, че неговият началник Бойко Борисов е отговорен за развъждането на тази класа от министри търтеи, в периода след ноември 2014 година.</p>
<p>Ето този отказ да изрече нещата до край, е истинската причина за укори към сегашния финансов министър. Той пропуска уникален шанс да се изправи срещу премиера и да каже „не“, което е задължително за финансовия министър. Когато Милен Велчев подаде оставка от правителството на Симеон Сакскобургготски, той не искаше на всяка цена да напусне кабинета, а просто каза: „Ваше Величество, вижданията ни не съвпадат, но сега е момента да ми се доверите, или пътищата ни се разделят“. Без никакво  значение за конкретния казус, този кураж на Милен Велчев е пример, който днес Владислав Горанов може да взаимства, когато изисква ефективност на разходите и подкрепата на своя премиер, но не се забелязват достатъчно усилия в тази посока.</p>
<figure id="attachment_1001" style="width: 2560px;" class="wp-caption aligncenter"><img class="wp-image-1001 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2015/09/Govt_Office.jpg" alt="Govt_Office" width="2560" height="1536" /><figcaption class="wp-caption-text">Финансовият министър трябва да сигнализира категорично за проблемите, но когато министрите не желаят да харчат ефективно, отговорност на премиера е да ги постави на място.</figcaption></figure>
<p>В последните редакции на Закона за публичните финанси, се предлага едно от ограниченията за бюджетния дефицит да може да се заобикаля, ако той е причинен от разходи за инвестиции, които щели да имат положителен фискален ефект в дългосрочен план. Звучи добре, но липсват критерии за това как се доказва положителният ефект и остава усещането, че правителството иска да поддържа дефицити, заради пътното строителство, чиято цена почна да става необяснимо висока и съмнително целесъобразна. Шанс за министъра да пресече причините за натрупване на дълга, който е последствие, даже чудесен шанс, но пропуснат шанс.</p>
<h2>Приятелството с Делян Пеевски</h2>
<p>Често приписван грях на Владислав Горанов е, че бил приятел с олигарха Делян Пеевски. Интересно ми е да чуя как в качеството си на министър Горанов е направил подарък на Делян Пеевски, тоест как е помогнал на олигарха да увеличи богатството си, прилагайки своята власт на финансов министър. Възлагането на поръчки за пътно строителство и за каквото и да било друго в останалите сектори на държавното управление е прерогатив на ресорните министри. Те са тези, които класират офертите и избират победители, и пак те са тези, които могат да се откажат, когато цената се окаже непосилно висока.</p>
<p>В този контекст министърът на финансите може да е отговорен, но е чак третият виновен по веригата – след ресорния министър и след премиера. Това обаче се пренебрегва и често на ресорните министри им се прощава, като хората предпочитат да търсят архетипния вместо конкретния виновник.</p>
<h2>Кампанията срещу контрабандата</h2>
<p>Ако контрабандата не се преследва, един голям данъкоплатец няма да внася средства в бюджета, а от акцизи върху цигарите в бюджета постъпват около 8% от всичките му приходи. За това колкото и да звучи опростенчески, или пропагандно, фактът си е факт, че с всяка легално купена кутия цигари, се финансира изплащането на пенсиите, социалните помощи, държавните инвестиции и т.н. Вярно е също и, че Булгартабак осигурява прехрана за десетки хиляди тютюнопроизводители и може би стотици хиляди българи, като се прибавят семействата на производителите.</p>
<div class="quote1">
<p>Кампанията срещу контрабандата на цигари е закъсняла, а не излишна.</p>
</div>
<p>За всеки, който има проблем с това, че компанията е собственост на олигарх, чиято власт придобива застрашително големи размери, правилното действие е да иска противодействие на концентрацията на власт, както и да се разследва произхода на богатството на олигарха. Може също и да пуши „Марлборо“, вместо „Виктори“, но да иска съсипване на компанията само заради нейния собственик, показва липса на разбиране и по въпросите на държавното управление и безотговорност към жителите на едни от най-изостаналите икономически региони.</p>
<h2>Новите заеми</h2>
<p>Много се изговори за 16-те милиарда заеми, за чието изтегляне Владислав Горанов получи разрешение в началото на миналата година. Малко внимание обаче се обърна на това какви заеми предстои на България да погаси до 2018 година, или на това какви дефицити се планират в бюджета.</p>
<p>А нещата са прости. Има една лесна формула, по която може да се изчислят нуждите от дългово финансиране на държавата (снимката по-долу).</p>
<figure id="attachment_1547" style="width: 1558px;" class="wp-caption aligncenter"><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/02/iconomist.png"><img class="wp-image-1547 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/02/iconomist.png" alt="iconomist" width="1558" height="293" /></a><figcaption class="wp-caption-text">Снимката е от страница на списание &#8222;Икономист&#8220;.</figcaption></figure>
<p>Ако по всеки от параметрите се заложат стойностите от средносрочната фискална прогноза, нещата ще си дойдат много лесно на мястото. Просто държавата се нуждае от конкретни наличности във фискалния резерв, и ако през конкретната година е заложено бюджетът да приключи с дефицит, то резервът трябва да се запълни, или със заеми, или с постъпления от приватизация.</p>
<p>Министърът може да бъде упрекнат, че се съгласява с големите дефицити, но те са следствие от отказа на останалите министри да управляват секторите си по по-ефективен начин и в това отношение Владислав Горанов само обира критики, което трябва да се насочат първо към колегите му и към министър председателя.<br />
Голямата отговорност на финансовия министър по отношение на държавния дълг е, че пласира без конкурс облигации в средата на миналия ноември и даде основания да бъде укоряван, че частни инвеститори са станали по-богати на гърба на държавата.</p>
<h2>Данък „уикенд“</h2>
<p>Ако не е станало ясно, законодателството на Европейския съюз изисква такава регулация и е във възможностите на всяка парламентарно представена партия да предложи по-добра версия на предложената от Владислав Горанов. Ако може да я измисли, разбира се.</p>
<h2>Атаката срещу пенсионните фондове</h2>
<p>Политика на този сайт е да отстоява тезата, че в редица пенсионни фондове има лоши практики, които ощетяват осигурените лица. Това в комбинация с практиката много хора да се осигуряват на една заплата, но да получават значително повече средства под масата, създава риск след няколко години да възникнат пенсионерски бунтове. Възможността човек доброволно да прехвърли спестяванията си за пенсия от частен фонд в НОИ може да не е най-добрата възможност за хората да защитят интереса си, но създава натиск фондовете да подобрят начина, по който управляват парите на осигурените. И отново – всяка партия, която е против идеята може да предложи по-добра, но това не се случва.</p>
<h2>Работата на НАП и митниците</h2>
<p>Като финансов министър Владислав Горанов носи косвена отговорност за всяко безобразие, което е дело на висшето ръководство в приходната администрация. За момента сигнали за големи безобразия не са станали обществено достояние, но непоследователността в отношението към митница „Свиленград“ и някои от знаковите й служители трябва да се наблюдава.</p>
<h2>Вместо заключение</h2>
<p>В българската политика има неписан принцип, че всеки идиот може да се сдобие с министерски пост. Единствено не трябва да се допуска идиот да става министър на финансите. Този принцип беше нарушен с назначаването на Симеон Дянков, който използваше властта си, както луд използва картечница. Забавяне на плащанията към бизнеса, волунтаризъм по отношение на дълговата политика на държавата (в по-малки пропорции, се наблюдава и при Владислав Горанов), стопяване на фискалните резерви са само част от всички грехове на вашингтонския гений.</p>
<p>На фона на някогашния си началник Симеон Дянков, Владислав Горанов е много положителен герой, пък ако ще всеки ден да пие кафе с Делян Пеевски. Сериозният му грях е, че рядко казва „не“, когато става дума за харчене и по този показател сигурно може да се правят множество сравнения с други министри. Тогава обаче пак ще последват обвинения в пристрастност.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/goranov1/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>&#8222;Ерата на олигарсите&#8220;. Изследване на българската олигархия е публикувано от институт в Оксфорд</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/age_of_the_oligarchs/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/age_of_the_oligarchs/#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 04 Jan 2016 08:06:11 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Икономика]]></category>
		<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[Бойко Борисов]]></category>
		<category><![CDATA[Делян Пеевски]]></category>
		<category><![CDATA[колонизация на медиите]]></category>
		<category><![CDATA[Мирослав Найденов]]></category>
		<category><![CDATA[олигархично управление]]></category>
		<category><![CDATA[олигархия]]></category>
		<category><![CDATA[Цветан Василев]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=1434</guid>
		<description><![CDATA[Първото систематично изследване на българската олигархия – как тя постига целите си, с какво е вредна за обществото и как може да се ограничи властта й бе публикувано от Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“ към Университета в Оксфорд. Трудът, озаглавен &#8222;Ерата на олигарсите&#8220;, чийто автор съм аз, разделя държавното управление на четири типологични групи &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/age_of_the_oligarchs/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">&#8222;Ерата на олигарсите&#8220;. Изследване на българската олигархия е публикувано от институт в Оксфорд</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Първото систематично изследване на българската олигархия – как тя постига целите си, с какво е вредна за обществото и как може да се ограничи властта й бе публикувано от <a href="http://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/" target="_blank">Института за изследване на журналистиката „Ройтерс“</a> към Университета в Оксфорд. <a href="http://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/sites/default/files/The%20Age%20of%20Oligarchs.pdf" target="_blank">Трудът, озаглавен &#8222;Ерата на олигарсите&#8220;</a>, чийто автор съм аз, разделя държавното управление на четири типологични групи &#8211; „свободна пазарна икономика“, „държавен капитализъм“, „корумпирано управление“ и „управление на олигархията“. Основна теза, която застъпвам и аргументирам е, че през 2009 година политическата ни система претърпява промяна и от „корумпирано управление“ завършва преходът към „управление на олигархията“. Сигналите за това са видни и по-рано, но първото правителство на ГЕРБ ускорява прехода и маркира достигането до завършения му вид. <span id="more-1434"></span><br />
Не очертавам подробна карта на олигархията и не споменавам всички олигарси в България. Вместо това описвам модела, по който те се възползват от слабата държава и отправям препоръки как влиянието й да се ограничи. Обхванатият период на изследване е от 2009 до началото на 2014 година, поради което за разрива между Делян Пеевски и Цветан Василев се казва малко.</p>
<h2>За какво става въпрос</h2>
<p>В труда си разглеждам три олигархични групи – на Цветан Василев, на Делян Пеевски и още една, включваща банка и множество бизнес дейности с общ управленски  център. Примерът, с който вярвам, че повишавам обществената информираност е за така нареченото „поръчково законодателство.</p>
<p>Когато през 2009 година парламентът започва да приема закони, облагодетелстващи конкретни компании, а не цели браншове, в пресата явлението се описва като &#8222;лобистки закони&#8220;. Това би било вярно, ако законите наистина даваха предимства на конкретни сектори, но в рамките на тези сектори имаше конкуренция. Тогава рискът би бил дали не се нарушава обществения интерес в името на група частни компании.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Поръчковото законодателство облагодетелства само една компания, или малък брой фирми с общ собственик, а това е много по-лошо от лобизма.</p>
</div>
<p>Вместо това, през 2009 година управляващите спряха да мислят за този, или онзи сектор, а започнаха да уреждат със специални закони монопола на отделни компании и да отстраняват конкурентите им. Пример за това е новият Закон за управление на отпадъците, който щеше да остави на пазара една голяма компания за скрап, притежавана от олигархична групировка, имаща в портфейла си банка и компания за претопяване на метали.</p>
<p>Друг подобен пример е уреждането със закон на интересите на компании с единен олигархичен център в сектора на ски туризма. Макар тези опити да не постигнаха пълен успех, те са показателни за сътрудничеството между политическата класа и олигархията и готовността на управляващите да решат какъвто и да било проблем на олигарсите в ущърб на обществения интерес.</p>
<figure id="attachment_1435" style="width: 1213px;" class="wp-caption aligncenter"><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/01/Oligarchy.jpg"><img class="wp-image-1435 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/01/Oligarchy.jpg" alt="Oligarchy" width="1213" height="660" /></a><figcaption class="wp-caption-text">Според склонността на правителствата да вземат подкупи и да се намесват в опирациите на частния сектор, в модела ми извеждам четири форми на държавно управление. Тъжното е, че България преминава от втората в първата най-лоша форма на управление.</figcaption></figure>
<p>Същото нещо щеше да се случи през 2013 година и с отсяването на търговците на цигари, когато един политик от ДПС опита да прокара закон забраняващ търговията с цигари в малки търговски обекти, ако не покриват конкретни характеристики. Описанието им обаче бе така подготвено, че накрая на пазара цигари щяха да се продават само във хипермаркетите и във вериги като „Лафка“.</p>
<p>Законопроектът не бе приет, защото срещу него се противопостави Министерство на финансите.</p>
<h2>Защо това стана възможно</h2>
<p>Като причина за наглите домогвания на олигархията може да се откроят няколко фактора – кастрирането на съдебната власт, овладяването на службите за сигурност и колонизацията на медиите. И докато първите два фактора са само маркирани с подходящата аргументация (доколкото са предмет на широк интерес и без моя труд), сериозно внимание оръщам на колонизацията на медиите.</p>
<p>В среда, когато приходите им от реклами и аудитория рязко спадат след настъпването на световната финансова криза и последвалата рецесия, множесто чужедстранни медийни групи продават дъщерните си дружества в България, и на тяхно място идват олигархичните групировки, които предпочитат да развиват медиите като платформи за защита на корпоративните си интереси (този процес е характерен като цяло за източноевропейския регион).</p>
<div class="accent-right1">
<p>Ако службите за сигурност и съдебната система се контролират от олигархията, това създава недоволство от обществото. Когато и медиите се овладеят, проблемът и неговите мащаби ще започнат да се крият от обществото.</p>
</div>
<p>Освен чрез консолидацията на медийна власт в ръцете на семейството на Делян Пеевски, моделът се потвърждава от навлизането в медийния сектор на Цветан Василев, Огнян Донев и Любомир Павлов и други. Вижда се и първата медийна война, при която дуото Цветан Василев и Делян Пеевски (преди да се разделят) надделя над опитите на Огнян Донев и Любомир Павлов да управляват най-голямата вестникарска група в България.</p>
<p>Липсата на пари в медийния бизнес позволява и на правителствата да изискват сервилност от идателите, като насочват средствата на Европейския съюз за комуникационни кампании, които популяризират оперативните програми. Описвам конкретните пи-ар агенции, които дистрибутират парите при две отделни правителства. Освен официалните данни, като най-силен аргумент посочвам изтеклия в afera.bg разговор на бившия по това време премиер Бойко Борисов с Николай Кокинов и Мирослав Найденов. В него Борисов лично посочва, че парите се разпределят така че да спестят на медиите фалит, а Мирослав Найденов признава фрустрацията си от факта, че след оставката на кабинета медии, които коленичили пред него, сега &#8222;го правят на маймуна&#8220;.</p>
<p>Не по-малко разрушителен фактор е и политическата култура на българите, които предпочитат да оценяват политиците по това как те стоят пред камера, вместо да преценяват обещанията им за бъдещи действия и да контролират дали тези обещания се изппълняват. “В това отношение България може да се причисли към групата на южноевропейските нации, където явлението се наблядава масово и е описано от политиеския теоретик Бърнард Манин като „зрителска демокрация“.</p>
<h2>Пътят към нормалността</h2>
<p>Макар с труда ми основно да преследвам създаването на убеденост, че олигрхията наистина владее България, в заключителната част посочвам и няколко средства за ограничаване на симбиотичното сътрудничество между олигархия и политическа класа, както и факта че границите между тях все по-често се размиват.</p>
<p>На първо място важно е законодателните инициативи да минават през задължителна оценка на въздействието и ясни заключения до какви изменения ще доведат те, кои обществени групи ще бъдат засегнати, как и колко големи ще бъдат вредите, които се причиняват в името на някакво хипотетично бъдещо обществено благо.</p>
<div class="quote1">
<p>Крайно време е политическата класа да се съди по действията й, а не по това как отделните й представители изглеждат по телевизията.</p>
</div>
<p>Препоръчвам също държавата да разработи обективни критерии, чрез които да субсидира медиите и да контролира отговорното отношение към парите на данъкоплатците – да се спазван етични стандарти, да не се публикуват клевети и да се защитава обществения интерес, макар и да е допустимо конкретно идеологическо пристрастие. Разбира се, субсидиите може и да не са задължителни, но при ограничените средства, които се влагат в медиен бизнес към момента, първо за тях ще е трудно да вървят самостоятелно и второ, ще бъде ясно, че медията, отказваща публични средства, може би защитава някакъв друг частен интерес, но не и обществения. Между другото, субсидии за медиите има и в по-развити западноевропейски демокрации, така че в това отношение няма да открием топлата вода.</p>
<p>Най-важният извод, който искам да изведа от труда си е, че обществото не трябва да се движи от ирационалните сантименти, когато избира своите управници. Също така трябва да следи дали те спазват поетите си ангажименти. Ситуация, при която движещи са симпатиите, не може да предизвика нищо друго освен един политик с олигархични амбиции, или зависимости да се замени от друг, но качеството на управлението да остане същото. Между другото точно това наблюдаваме в момента.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/age_of_the_oligarchs/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Какво управляващите крият за Банката за развитие (обновена на 12.11 в 11:41)</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/bdbank/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/bdbank/#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 11 Nov 2015 13:19:32 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Икономика]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[Бисер Манолов]]></category>
		<category><![CDATA[Българска банка за развитие]]></category>
		<category><![CDATA[Българска народна банка за развитие]]></category>
		<category><![CDATA[Владислав Горанов]]></category>
		<category><![CDATA[Гроздан Караджов]]></category>
		<category><![CDATA[Делян Пеевски]]></category>
		<category><![CDATA[Димо Спасов]]></category>
		<category><![CDATA[кредитоискатели]]></category>
		<category><![CDATA[олигархия]]></category>
		<category><![CDATA[Реформаторски блок]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=1290</guid>
		<description><![CDATA[В Българска банка за развитие (ББР) не винаги са се случвали само хубави неща, но освен с това, тя е известна и с още две неща. Всеки път, когато някой е в опозиция я използва да си вдига рейтинга, като прави повърхностни популистки изказвания, и (почти) всеки път, когато някой дойде на власт, забравя какво &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/bdbank/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Какво управляващите крият за Банката за развитие (обновена на 12.11 в 11:41)</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p lang="bg-BG">В Българска банка за развитие (ББР) не винаги са се случвали само хубави неща, но освен с това, тя е известна и с още две неща. Всеки път, когато някой е в опозиция я използва да си вдига рейтинга, като прави повърхностни популистки изказвания, и (почти) всеки път, когато някой дойде на власт, забравя какво е говорил няколко дни по-рано и усвоява старите практики.</p>
<p>От друга страна комуникационната политика на банката се ограничава както от нейния принципал в лицето на финансовото министерство, така и от банковата тайна, което често я превръща във вързано куче, което всеки може да рита. Така, ограничен до интересите на малък кръг икономически заинтересовани партии и групи, дебатът за Българска банка за развитие никога не стига до теми като ролята й в икономиката и начина, по който трябва да се управлява и как да се мери ефективността й.<span id="more-1290"></span></p>
<p>Последният такъв пример даде депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов, който <a href="http://www.mediapool.bg/ima-zagovor-za-potulvane-na-krazhbata-ktb-news241541.html" target="_blank">притопли дежурните подозрения</a>, че в институцията не се съблюдавали най-добрите практики и хвърли топката в градината на финансовия министър Владислав Горанов, като заяви, че е била негова отговорността да не се допуска ББР да пострада.</p>
<p>Сега остава да видим доколко активността на Караджов служи на фронта, който се открива срещу министъра, и доколко е опит в управлението на банката да се вкара човек на реформаторите, под предлог, че така ще се повиши прозрачността и ефективността. В регистрите на БНБ се вижда, че Бисер Манолов е одобрен като потенциален член на управителния съвет още на 9 декември миналата година*. А, че добрите практики в банката няма да се увеличат, е най-вероятната прогноза, защото така и не се създадоха обективни критерии за оценка на ефективността й, спрямо които да се търси подобрение, успоредно на спазването на регулациите за банкова тайна.</p>
<h2 lang="bg-BG">Какво е обективното знание за ББР?</h2>
<p lang="bg-BG">По закон ББР трябва да е двигател за кредитирането на малки и средни предприятия. Трябва да улеснява достъпа на дребния бизнес до банкови заеми и да прави това както с директни кредитни продукти, така и с набирането на евтин ресурс от чужбина (ББР не набира депозити), който да преотдава на търговските банки и чрез техните клонови мрежи обхватът на евтините кредити да се разшири максимално. Това последното се изговаря с половин уста, защото на практика означава квази парична политика и независимо от мащабите, чисто принципно, изкривява каноните на валутния борд.</p>
<div class="accent-left1">
<p lang="bg-BG">Каквито и да са критиките към ББР, вече осем правителства разчитат на банката да асистира политиките им, а напоследък дори повече.</p>
</div>
<p lang="bg-BG">Вместо на кредитирането и паричното предлагане да се влияе с операции на централната банка, Българска банка за развитие привлича ресурс от чужбина, ползвайки държавни гаранции, и след това го отдава на търговските банки. Единственото, което отличава ББР в тази и функция от централна банка е, че прави всичко в много малък мащаб и ефектът не е толкова видим. Покрай потенциалното включване на ББР в спасяването на КТБ миналата година за нея плъзна майтапът, че тя вече е Българска народна банка за развитие.</p>
<div class="accent-right1">
<p lang="bg-BG">Не Българска банка за развитие, а Българска народна банка за развитие.</p>
</div>
<p lang="bg-BG">Освен тези си функции банката за развитие кредитира и големи компании по официалната държавна класификация, сред които попадат и такива, считани за контролирани от олигархията. Тази информация <a href="http://offnews.bg/news/Interviu_66/70-ot-kreditite-na-BBR-otivat-za-20-firmi_410700.html" target="_blank">бе оповестена първо от Димитър Димитров</a>, бивш главен изпълнителен директор на ББР и настоящ член на надзорния й съвет, а след това и от финансовия министър Владислав Горанов. Нека си припомним думите им.</p>
<p>„В крайна сметка кредитирането на малкия бизнес е било символично и незначително. Енергията е похабена в &#8222;свирката&#8220;, а не за реални действия. В баланса има нездравословно увеличаване на концентрациите в кредитния портфейл. Кредити са отпускани предимно на големи корпорации. Има около 20 клиенти, които формират над 60-70% от директния кредитен портфейл на банката. Това говори, че трябват незабавни промени в политиката на ББР, във фокуса и връщането ù към основните ù функции, възложени по закон“, каза преди година и 12 дни Димитър Димитров в интервю за Офнюз.</p>
<p>Частична конкретика и коментар за случващото се преди три месеца даде финансовият министър Владислав Горанов в интервю за „Капитал“.</p>
<p>„(журналист) &#8211; В същото време обаче и държавната ББР беше използвана за рефинансиране на кредити в КТБ на &#8222;Водстрой 98&#8243; и &#8222;Булгартабак&#8220;, които се свърват с Делян Пеевски, а не за насърчаване на малки и средни компании. Това нормално ли е и как се взимат тези решения?</p>
<p lang="bg-BG">&#8211; (Владислав Горанов) &#8211; Не е нормално и обмислям въвеждането на допълнителни лимити в Закона за ББР извън общите правила за кредитиране. Иначе конкретно за сделките с фирмите, които цитирате, те не са сключени в периода, в който аз нося отговорност. Но аз много внимателно разгледах всички големи експозиции. Взели сме всички мерки повече да не се случват подобни неща и да гарантираме, че тези експозиции се обслужват редовно. За наша радост независимо от начина, по който са сключени сделките, и съмнителната целесъобразност, експозициите са редовни.“</p>
<h2 lang="bg-BG">Как управляващите използват информацията за ББР?</h2>
<p lang="bg-BG">Публична тайна е, че изказването на Димитър Димитров от миналия октомври бе следствие от антагонизма между надзорника и тогавашния управителен съвет. Затова и медийната му изява не може да се квалифицира като друго, освен атака срещу оперативния мениджмънт на банката. Никоя от „прогресивните медии“ обаче не се поинтересува кога са подписвани договорите за кредити към тези „20 клиенти“, споменати от Димитров. А фактът, че хората, наричащи себе си „умни и красиви“, упорито отказват да зададат този въпрос може би се обяснява с нежеланието им да получат отговор.</p>
<div class="accent-left1">
<p lang="bg-BG">Можем ли да делим олигархията на добра и лоша, или критерий за отпускането на заем трябва да бъде перспективата той да се върне с печалба?</p>
</div>
<p lang="bg-BG">Въртейки се в кръг около заемите за малка група големи фирми, разговорът за Българска банка за развитие така и не бе издигнат на принципно ниво. Заеми по думите на Димитров има към поне 20 големи клиента, но обществото остана фокусирано само към тези, отишли във фирми около Делян Пеевски и ДПС. Може би защото другите 19 клиенти не са олигарси, или защото в държавата има добра и лоша олигархия и едните може да получават кредити, а другите не. А забележете, въпреки че определя характера на заемите като „съмнително целесъобразни“, Владислав Горанов признава, че спорните заеми се обслужват и следователно, носят печалба на банката. Тоест, той добавя още един критерий за отпускането на заемите – има ли основание да се очаква, че те ще бъдат върнати?</p>
<p>Може би най-адекватна критика успя да отправи журналистът от „Капитал“ Николай Стоянов, който обърна внимание че освен да носи печалба, конкретната експозиция към фирми от една група, носи и риск, ако натоварените с политически заряд кредитополучатели изпаднат в немилост пред някое следващо правителство, то и обслужването на заемите им може да се затрудни.</p>
<p>Дали обаче последното не важи и за други от 20-те големи клиенти и дали за тези експозиции не носят отговорност лица, които днес ръководят, или „надзирават“ банката остана в страни на общественото внимание. Затова и вече 11 месеца, откакто ББР се ръководи от Управителен съвет и Надзорен съвет, по вкуса на ГЕРБ и реформаторите, на обществото още не е съобщено какво се случва с размера на експозициите към онези 20 клиенти. Има ли деконцентрация, или напротив – тя се задълбочава? Както и какво е качеството на кредитите в тази концентрация?</p>
<p>Това са все въпроси, на които може да се отговори без да бъде нарушавана банковата тайна – например с кумулативни стойности – обща сума на 20-те най-големи експозиции, отношение към сумата на всички отпуснати директни кредити, сравнение на тези данни с минали отчетни периоди (например за последните десет години), дял на просрочията и предоговарянията, ако има такива и отново сравняването на този дял с минали периоди.</p>
<div class="accent-right1">
<p lang="bg-BG">Представянето на ББР може да се оценява и по обективни критерии, които не изискват нарушаване на банковата тайна?</p>
</div>
<p lang="bg-BG">И забележете, година по-късно, след като Гроздан Караджов изговори съмненията си за начина, по който се управлява Българската банка за развитие, тя <a href="http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=5104750" target="_blank">разпространи прессъобщение</a>, че в дейността й не се допускат лоши практики, както и че кредитирането на едрия бизнес не може да се изключи от дейността на институцията:</p>
<p>„Законът за ББР и нейния Устав въвеждат приоритети относно дейността й, но не ограничават банката по отношение кредитиране на големи корпоративни клиенти. Подобно ограничение е несъвместимо със статута на банка за развитие, доколкото той предполага всестранна подкрепа за икономиката на страната, в т.ч. и чрез изграждане на мащабна инфраструктура, проектно финансиране, дългосрочно инвестиционно кредитиране или чрез подпомагане усвояването на европейски средства. Считаме за наложителен и един коментар от общ характер &#8211; в години на възходящи пазари ББР бе на прицела на медийни изяви поради самото си съществуване. Тезата бе, че банката изкривява вездесъщия пазар. Към днешна дата махалото на конюнктурната &#8211; общоикономическа, финансова и банкова култура е в другата си крайна точка. Задава се въпросът дали е достатъчно активна по отношение на МСП. Прави се внушението, че тя не следва да финансира големи проекти и клиенти. Най-добър отговор на подобни недобросъвестни и опростенчески тези дава инициираната от дългогодишния ни партньор Европейската инвестиционна банка програма за съвместно финансиране на мащабни проекти и клиенти в страната, в т.ч и за осъществяване на проектите по Фонда за стратегически инвестиции (План “Юнкер“)“.</p>
<p>Не е ли цитатът най-безспорен аргумент, че в зависимост от това дали човек е извън банката, или вътре в нея, може да промени и начина, по който я разглежда. Прессъобщението не е лично изявление на Димитър Димитров, но отразява вижданията на оперативното ръководство, което той надзирава. И само година и 12 дни, след като Димитров разтръби тревожно за големите концентрации в кредитния портфейл на банката, неговите поднадзорни вече ограмотяват населението с тезата, че и големите фирми трябва да се кредитират, когато това съответства на националния интерес. Което между другото е много вярно. Но след като Димитров не спомена това преди 377 дни, излиза че и днес трябва да дава интервюта, но не го прави.</p>
<p>Притеснителното е, че ако говоренето на едни хора зависи от това дали те са във или извън структурата, разпределяща значителен финансов ресурс, то може и действията им да се окажат също толкова безпринципни, колкото и говоренето им. За да не става възможно политически зависимите управници и надзорници на банката за развитие да адаптират публичното си говорене според това, от коя страна стоят спрямо входната врата на директорските кабинети, са нужни няколко обективни критерия за оценка на решенията, които взимат.</p>
<p>Печалбата не е най-добрият измерител за ефективността на банката, защото често тя се намаля с размера на провизиите, които се заделят по необслужвани заеми, които може да са отпуснати от предишни мениджърски състави. Също така, често печалбата се увеличава заради реинтегрирането в нея на провизии по стари заеми, за които обезпеченията вече са събрани.</p>
<p>Далеч по-акуратно ще е да се следи какъв е размерът на провизиите, които банката прави по кредитите, отпуснати за конкретни сравними периоди. Провизии се правят, когато длъжникът започне да бави обслужването на конкретен заем и ръководството на банката вади от печалбата си онази сума, която по регулациите трябва да се провизира като резерв, в случай че заемът се окаже несъбираем. Така по размера на провизиите може да се прецени дали кредитният процес е бил консервативен и каква част от заемите се обслужват гладко и безпроблемно. Измерител за качеството в управлението на банката може да бъде и процентът на покритие на всеки проблемен кредит със събраното по него обезпечение. Така може да се види доколко заемите са отпускани срещу адекватно обезпечение, и давани ли са пари срещу виртуални гаранции.</p>
<p>Когато работих в прес офиса на ББР няколко пъти опитах да убедя ръководството да представим данни за кредитите към микропредприятията, малките и средните фирми и големите компании, като абсолютна стойност, като брой конкретни заеми и в сравнителен план спрямо минали периоди. В това отношение успехът не беше значителен и за липсата на по-голяма публичност отговорност нося и аз.</p>
<p>Това обаче не променя факта, че с работата на банката се спекулира и спекулациите се правят от политически и икономически заинтересовани кръгове, само защото липсват обективни критерии за оценка на дейността й. Е, този текст посочи няколко възможни обективни критерия. Да видим, след като базовото познание за банката е повишено, дали и речитативът на отговорните за нея политици ще еволюира до едно по-високо ниво, или ще продължи да тъпче в калта на собствените им интереси.</p>
<p>* Обяснението за Бисер Манолов е обект на обновлението на тази статия.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/bdbank/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Есе за бандита-злодей, провинциалния олигарх и столичния олигарх</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/%d0%b5%d1%81%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%b9-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%be/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/%d0%b5%d1%81%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%b9-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%be/#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 11 Jun 2015 07:38:06 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[олигарси]]></category>
		<category><![CDATA[олигархия]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://nastenata.miroslavkocev.com/?p=291</guid>
		<description><![CDATA[В този текст ще опитам да обясня, какво е съвременен олигарх от източноевропейски тип, какво са провинциалните олигарси и какво ги отличава от обикновените престъпници. Но тъжният извод ще бъде, че всеки от тях е докато може да са различно вредни за обществото, те са и еднакво безполезни, а ги имаме с много. Олигархът притежава бизнеси, &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/%d0%b5%d1%81%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%b9-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%be/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Есе за бандита-злодей, провинциалния олигарх и столичния олигарх</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>В този текст ще опитам да обясня, какво е съвременен олигарх от източноевропейски тип, какво са провинциалните олигарси и какво ги отличава от обикновените престъпници. Но тъжният извод ще бъде, че всеки от тях е докато може да са различно вредни за обществото, те са и еднакво безполезни, а ги имаме с много.<span id="more-291"></span></p>
<p>Олигархът притежава бизнеси, които зависят от добрите му отношения с държавата. Например – може фармацевтичните му компании да са сред основните доставчици на публичната здравна система. Опитва да бъде посредник при приватизационни сделки, и да приватизира държавни активи, ако може на цена под пазарната. Или просто разчита да не го гонят данъчните служби и регулаторите.</p>
<p>Поставя се в услуга на правителствата, като превръща бизнеса си в машина за препиране на пари от политическа корупция, или ползва медиите си да лъска имиджа на престъпници на държавни постове.</p>
<p>Той е натрупал първия си милион по различни начини. Може да е сключвал сделки на ръба на закона, а защо не и нарушавайки го. Може просто да е получил парите на готово в куфарче, като близък до номенклатурата на умиращия комунистически строй.</p>
<p>Малко след натрупването на първия милион започва да мисли за пълно легализаране и разрастване на бизнеса си. Започва сливания и придобивания в частния сектор. Предпочита да подкупва, вместо да заплашва и да убива.</p>
<p>Това го отличава от бандитите-злодеи. Макар че олигархът също може да е престъпник, поне не е убиец. Но ако бандитите-злодеи оцелеят достатъчно дълго и инвестират достатъчно умно, че да измият името си, един ден също могат да станат олигарси. Те също ще вършат работа, с която правителствата не смеят да се захванат лично.</p>
<div class="accent-left2">
<p><strong>В тази смесица от нечистоплътници откроявам поне три прослойки – бандитите-злодеи, провинциалните олигарси, и лъскави столични олигарси.</strong></p>
</div>
<p>Всяка от тези прослойки презира другите две. Бандитът завижда на олигарсите, защото те не са си цапали ръцете с оръжия и кръв, но въпреки това са също толкова недостойни да се нарекат елит. Провинциалният олигарх презира бандитите-злодеи, защото те му дишат във врата и могат да го изравнят в катеренето по стълбичката на елита. Мрази и столичните олигарси, които са се научили, че като седнат на маса с много прибори, трябва да започнат с най-външните и с всяко ястие в менюто да минават към по-вътрешните, а като привършат някое, трябва да поставят вилицата и ножа в чинията, разположени успоредно. Тази фалшива префиненост му е ясна, но при тях номерът минава, а той е приеман като парвеню.</p>
<p>За да ги настигне по популярност провинциалният олигарх трябва да инвестира във футболен клуб, да го направи шампион и да стане популярен, а после, при мачовете от евротурнирите, да седне в ложата до някой държавник, който иска да щипне от популярността на спортните успехи.</p>
<h2><strong>Злодеите-бандити също инвестират във футбол</strong></h2>
<p>Изтънчените столични олигарси са спечелили най-много, но вече са и най-прецакани. Те сякаш са стигнали до върха на възможностите в своята държава. Провинциалистите и бандитите са достатъчно схватливи и вече прилагат техните номера – подлагат се на правителството, членуват в работодателски организации, дори ги оглавяват, листват компаниите си на борсата.</p>
<p>Всеки гледа да извлече максимума, докато кара сърф по една, или друга политическа вълна, събира контракомпромати срещу политическите си покровители, знаейки, че те използват службите за да ги държат на каишка.</p>
<p>И така, докато минат едно-две поколения. Докато бъдат наследени от своите деца, които са изучени в западни училища, и които не са били принудени да вършат престъпления, за да натрупат богатства.</p>
<p>Тогава техните наследници ще поискат да станат олигарси от модерен западен тип – ще се грижат за защита на семейните богатства, а не да заграбват още и още. Бъдещото трупане на богатство ще зависи от способността им да правят пари в нормална среда.</p>
<h2>Но това ще е един ден</h2>
<p>Засега те ще се обиждат на „мастия“, ще обръщат внимание на това кой колко гел си слага на главата, ще се хвалят, че са построили по някой друг стадион, докато онези, които не са нито олигарси, нито бандити-злодеи, в най-добрия случай са направили само някоя къщичка за птиченца. И ще забравят, че ако нямаха малко повечко късмет, отдавна щяха да отмарят я “Орландовци”, я в “Банишора”.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/%d0%b5%d1%81%d0%b5-%d0%b7%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d1%82%d0%b0-%d0%b7%d0%bb%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%b9-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b2%d0%b8%d0%bd%d1%86%d0%b8%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%be/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
