В Българска банка за развитие (ББР) не винаги са се случвали само хубави неща, но освен с това, тя е известна и с още две неща. Всеки път, когато някой е в опозиция я използва да си вдига рейтинга, като прави повърхностни популистки изказвания, и (почти) всеки път, когато някой дойде на власт, забравя какво е говорил няколко дни по-рано и усвоява старите практики.
От друга страна комуникационната политика на банката се ограничава както от нейния принципал в лицето на финансовото министерство, така и от банковата тайна, което често я превръща във вързано куче, което всеки може да рита. Така, ограничен до интересите на малък кръг икономически заинтересовани партии и групи, дебатът за Българска банка за развитие никога не стига до теми като ролята й в икономиката и начина, по който трябва да се управлява и как да се мери ефективността й.
Последният такъв пример даде депутатът от Реформаторския блок Гроздан Караджов, който притопли дежурните подозрения, че в институцията не се съблюдавали най-добрите практики и хвърли топката в градината на финансовия министър Владислав Горанов, като заяви, че е била негова отговорността да не се допуска ББР да пострада.
Сега остава да видим доколко активността на Караджов служи на фронта, който се открива срещу министъра, и доколко е опит в управлението на банката да се вкара човек на реформаторите, под предлог, че така ще се повиши прозрачността и ефективността. В регистрите на БНБ се вижда, че Бисер Манолов е одобрен като потенциален член на управителния съвет още на 9 декември миналата година*. А, че добрите практики в банката няма да се увеличат, е най-вероятната прогноза, защото така и не се създадоха обективни критерии за оценка на ефективността й, спрямо които да се търси подобрение, успоредно на спазването на регулациите за банкова тайна.
Какво е обективното знание за ББР?
По закон ББР трябва да е двигател за кредитирането на малки и средни предприятия. Трябва да улеснява достъпа на дребния бизнес до банкови заеми и да прави това както с директни кредитни продукти, така и с набирането на евтин ресурс от чужбина (ББР не набира депозити), който да преотдава на търговските банки и чрез техните клонови мрежи обхватът на евтините кредити да се разшири максимално. Това последното се изговаря с половин уста, защото на практика означава квази парична политика и независимо от мащабите, чисто принципно, изкривява каноните на валутния борд.
Каквито и да са критиките към ББР, вече осем правителства разчитат на банката да асистира политиките им, а напоследък дори повече.
Вместо на кредитирането и паричното предлагане да се влияе с операции на централната банка, Българска банка за развитие привлича ресурс от чужбина, ползвайки държавни гаранции, и след това го отдава на търговските банки. Единственото, което отличава ББР в тази и функция от централна банка е, че прави всичко в много малък мащаб и ефектът не е толкова видим. Покрай потенциалното включване на ББР в спасяването на КТБ миналата година за нея плъзна майтапът, че тя вече е Българска народна банка за развитие.
Не Българска банка за развитие, а Българска народна банка за развитие.
Освен тези си функции банката за развитие кредитира и големи компании по официалната държавна класификация, сред които попадат и такива, считани за контролирани от олигархията. Тази информация бе оповестена първо от Димитър Димитров, бивш главен изпълнителен директор на ББР и настоящ член на надзорния й съвет, а след това и от финансовия министър Владислав Горанов. Нека си припомним думите им.
„В крайна сметка кредитирането на малкия бизнес е било символично и незначително. Енергията е похабена в „свирката“, а не за реални действия. В баланса има нездравословно увеличаване на концентрациите в кредитния портфейл. Кредити са отпускани предимно на големи корпорации. Има около 20 клиенти, които формират над 60-70% от директния кредитен портфейл на банката. Това говори, че трябват незабавни промени в политиката на ББР, във фокуса и връщането ù към основните ù функции, възложени по закон“, каза преди година и 12 дни Димитър Димитров в интервю за Офнюз.
Частична конкретика и коментар за случващото се преди три месеца даде финансовият министър Владислав Горанов в интервю за „Капитал“.
„(журналист) – В същото време обаче и държавната ББР беше използвана за рефинансиране на кредити в КТБ на „Водстрой 98″ и „Булгартабак“, които се свърват с Делян Пеевски, а не за насърчаване на малки и средни компании. Това нормално ли е и как се взимат тези решения?
– (Владислав Горанов) – Не е нормално и обмислям въвеждането на допълнителни лимити в Закона за ББР извън общите правила за кредитиране. Иначе конкретно за сделките с фирмите, които цитирате, те не са сключени в периода, в който аз нося отговорност. Но аз много внимателно разгледах всички големи експозиции. Взели сме всички мерки повече да не се случват подобни неща и да гарантираме, че тези експозиции се обслужват редовно. За наша радост независимо от начина, по който са сключени сделките, и съмнителната целесъобразност, експозициите са редовни.“
Как управляващите използват информацията за ББР?
Публична тайна е, че изказването на Димитър Димитров от миналия октомври бе следствие от антагонизма между надзорника и тогавашния управителен съвет. Затова и медийната му изява не може да се квалифицира като друго, освен атака срещу оперативния мениджмънт на банката. Никоя от „прогресивните медии“ обаче не се поинтересува кога са подписвани договорите за кредити към тези „20 клиенти“, споменати от Димитров. А фактът, че хората, наричащи себе си „умни и красиви“, упорито отказват да зададат този въпрос може би се обяснява с нежеланието им да получат отговор.
Можем ли да делим олигархията на добра и лоша, или критерий за отпускането на заем трябва да бъде перспективата той да се върне с печалба?
Въртейки се в кръг около заемите за малка група големи фирми, разговорът за Българска банка за развитие така и не бе издигнат на принципно ниво. Заеми по думите на Димитров има към поне 20 големи клиента, но обществото остана фокусирано само към тези, отишли във фирми около Делян Пеевски и ДПС. Може би защото другите 19 клиенти не са олигарси, или защото в държавата има добра и лоша олигархия и едните може да получават кредити, а другите не. А забележете, въпреки че определя характера на заемите като „съмнително целесъобразни“, Владислав Горанов признава, че спорните заеми се обслужват и следователно, носят печалба на банката. Тоест, той добавя още един критерий за отпускането на заемите – има ли основание да се очаква, че те ще бъдат върнати?
Може би най-адекватна критика успя да отправи журналистът от „Капитал“ Николай Стоянов, който обърна внимание че освен да носи печалба, конкретната експозиция към фирми от една група, носи и риск, ако натоварените с политически заряд кредитополучатели изпаднат в немилост пред някое следващо правителство, то и обслужването на заемите им може да се затрудни.
Дали обаче последното не важи и за други от 20-те големи клиенти и дали за тези експозиции не носят отговорност лица, които днес ръководят, или „надзирават“ банката остана в страни на общественото внимание. Затова и вече 11 месеца, откакто ББР се ръководи от Управителен съвет и Надзорен съвет, по вкуса на ГЕРБ и реформаторите, на обществото още не е съобщено какво се случва с размера на експозициите към онези 20 клиенти. Има ли деконцентрация, или напротив – тя се задълбочава? Както и какво е качеството на кредитите в тази концентрация?
Това са все въпроси, на които може да се отговори без да бъде нарушавана банковата тайна – например с кумулативни стойности – обща сума на 20-те най-големи експозиции, отношение към сумата на всички отпуснати директни кредити, сравнение на тези данни с минали отчетни периоди (например за последните десет години), дял на просрочията и предоговарянията, ако има такива и отново сравняването на този дял с минали периоди.
Представянето на ББР може да се оценява и по обективни критерии, които не изискват нарушаване на банковата тайна?
И забележете, година по-късно, след като Гроздан Караджов изговори съмненията си за начина, по който се управлява Българската банка за развитие, тя разпространи прессъобщение, че в дейността й не се допускат лоши практики, както и че кредитирането на едрия бизнес не може да се изключи от дейността на институцията:
„Законът за ББР и нейния Устав въвеждат приоритети относно дейността й, но не ограничават банката по отношение кредитиране на големи корпоративни клиенти. Подобно ограничение е несъвместимо със статута на банка за развитие, доколкото той предполага всестранна подкрепа за икономиката на страната, в т.ч. и чрез изграждане на мащабна инфраструктура, проектно финансиране, дългосрочно инвестиционно кредитиране или чрез подпомагане усвояването на европейски средства. Считаме за наложителен и един коментар от общ характер – в години на възходящи пазари ББР бе на прицела на медийни изяви поради самото си съществуване. Тезата бе, че банката изкривява вездесъщия пазар. Към днешна дата махалото на конюнктурната – общоикономическа, финансова и банкова култура е в другата си крайна точка. Задава се въпросът дали е достатъчно активна по отношение на МСП. Прави се внушението, че тя не следва да финансира големи проекти и клиенти. Най-добър отговор на подобни недобросъвестни и опростенчески тези дава инициираната от дългогодишния ни партньор Европейската инвестиционна банка програма за съвместно финансиране на мащабни проекти и клиенти в страната, в т.ч и за осъществяване на проектите по Фонда за стратегически инвестиции (План “Юнкер“)“.
Не е ли цитатът най-безспорен аргумент, че в зависимост от това дали човек е извън банката, или вътре в нея, може да промени и начина, по който я разглежда. Прессъобщението не е лично изявление на Димитър Димитров, но отразява вижданията на оперативното ръководство, което той надзирава. И само година и 12 дни, след като Димитров разтръби тревожно за големите концентрации в кредитния портфейл на банката, неговите поднадзорни вече ограмотяват населението с тезата, че и големите фирми трябва да се кредитират, когато това съответства на националния интерес. Което между другото е много вярно. Но след като Димитров не спомена това преди 377 дни, излиза че и днес трябва да дава интервюта, но не го прави.
Притеснителното е, че ако говоренето на едни хора зависи от това дали те са във или извън структурата, разпределяща значителен финансов ресурс, то може и действията им да се окажат също толкова безпринципни, колкото и говоренето им. За да не става възможно политически зависимите управници и надзорници на банката за развитие да адаптират публичното си говорене според това, от коя страна стоят спрямо входната врата на директорските кабинети, са нужни няколко обективни критерия за оценка на решенията, които взимат.
Печалбата не е най-добрият измерител за ефективността на банката, защото често тя се намаля с размера на провизиите, които се заделят по необслужвани заеми, които може да са отпуснати от предишни мениджърски състави. Също така, често печалбата се увеличава заради реинтегрирането в нея на провизии по стари заеми, за които обезпеченията вече са събрани.
Далеч по-акуратно ще е да се следи какъв е размерът на провизиите, които банката прави по кредитите, отпуснати за конкретни сравними периоди. Провизии се правят, когато длъжникът започне да бави обслужването на конкретен заем и ръководството на банката вади от печалбата си онази сума, която по регулациите трябва да се провизира като резерв, в случай че заемът се окаже несъбираем. Така по размера на провизиите може да се прецени дали кредитният процес е бил консервативен и каква част от заемите се обслужват гладко и безпроблемно. Измерител за качеството в управлението на банката може да бъде и процентът на покритие на всеки проблемен кредит със събраното по него обезпечение. Така може да се види доколко заемите са отпускани срещу адекватно обезпечение, и давани ли са пари срещу виртуални гаранции.
Когато работих в прес офиса на ББР няколко пъти опитах да убедя ръководството да представим данни за кредитите към микропредприятията, малките и средните фирми и големите компании, като абсолютна стойност, като брой конкретни заеми и в сравнителен план спрямо минали периоди. В това отношение успехът не беше значителен и за липсата на по-голяма публичност отговорност нося и аз.
Това обаче не променя факта, че с работата на банката се спекулира и спекулациите се правят от политически и икономически заинтересовани кръгове, само защото липсват обективни критерии за оценка на дейността й. Е, този текст посочи няколко възможни обективни критерия. Да видим, след като базовото познание за банката е повишено, дали и речитативът на отговорните за нея политици ще еволюира до едно по-високо ниво, или ще продължи да тъпче в калта на собствените им интереси.
* Обяснението за Бисер Манолов е обект на обновлението на тази статия.
към цялата статия