Държавата обмисля да увеличи капитала на няколко енергийни компании чрез първично публично предлагане на Българската фондова борса. Новината съобщава списание „Икономист“ , позовавайки се на свой източник в изпълнителната власт. Депутатът и председател на парламентарната комисия по енергетика Делян Добрев пък потвърждава, че такава идея наистина е била обсъждана, но подчертава, че решение за реализирането й не е взето.
Ако намеренията на управляващите се реализират, увеличението на капитала ще е с между 15 и 20%. Набелязаните дружества са „Българският енергиен холдинг“ (БЕХ), както и неговите дъщерни дружества „Електроенергийният системен оператор“ (ЕСО), „Булгартрансгаз“. По-малка, но не изключена е вероятността капитал през борсата да потърси и Националната електрическа компания.
Справка с капитала на дружествата показва, че ако трите големи компании потърсят между 15 и 20% увеличение на капитала си, то на фондовата борса ще се предложат активи с обща номинална стойност между 600 и 800 милиона лева. Това ще е изключително силна инжекция която ще увеличи пазарната капитализация на цялата борса с почти две трети от сегашните 6.5 милиарда лева до 10.5 милиарда лева. Подобно изсипване на държавни активи за продан не се е случвало в историята на фондовата борса.
През 2005 година държавата продаде акции на Българска телекомуникационна компания за 595 милиона лева, но тази сума също е по-ниска от планирания обем за листване и освен това за платежно средство се приемаха компенсаторни записи, голяма част от които бяха придобити под номинал.
Инжекцията от нови активи обаче е недостатъчно условие за съживяване на Българската фондова борса и превръщането й в ефективна алтернатива на банковите депозити като вложение и на банковото кредитиране като средство за набиране на капитал. Ликвидността на Българска фондова борса гравитира около един милион лева, което е многократно под активната търговия преди финансовата криза.
За липсата на инвеститорски интерес към българския капиталов пазар допринасят неработещия регулатор в лицето на Комисията за финансов надзор, като най-логичното следствие е непропорционалната власт на мажоритарните собственици на публичните дружества, които могат да взимат решения за компаниите си, включително, когато противоречат на интереса на миноритарните акционери. Най-естественото следствие при днешното технологично развитие е дори и индивидуалните инвеститори да влагат средствата си на валутните пазари и чуждестранните фондови борси, търгувайки директно от мобилните си телефони, но игнорирайки възможностите, които се предлагат на българския капиталов пазар.
В подобна ситуация предложените за продажба, акции на енергийните компании могат да бъдат придобити от малка група институционални инвеститори и на практика да не се създаде вторична търговия с дяловете, като ликвидността на борсата и интереса на инвеститорите останат ниски. Подобно развитие се наблюдаваше, когато държавата приватизира миноритарното си участие в енергоразпределителните дружества и резултатът за борсата остана символичен.
Леко усложнение пред евентуалните намерения на управляващите представяла фактът, че БЕХ е в забранителния списък за приватизация. Това би наложило законодателни промени за да се реализира идеята.
към цялата статия