Между България и Съединените щати има много разлики, но ето още една. Когато в края на 90-те години на миналия век президентът Бил Клинтън излъга за половия си живот, и по-специално, че не е имал извънбрачни отношения със стажантката Моника Люински, той рискуваше да бъде отстранен. Когато водещи политици в България лъжат не за личния си живот, а за управлението и посоката, в която се води държавата, на тях им се разминава.
Абсолютно сигурен факт е, че разликата между икономическото развитие на Съединените щати и България не се дължи само на разликата между честността на държавниците. Със сигурност обаче има пряка зависимост между икономическото развитие и качеството на държавното управление, а лъгането не попада в списъка с неща, които повишават качеството на управлението. Напротив, влошават го.
Ако започне да се търси генезис на явлението, разговорът ще заприлича на спора дали първо е дошла кокошката, или първо е било яйцето. Едно обаче е сигурно – културата на лъгането в политиката бе масовизирана при управлението на Политическа партия ГЕРБ и то още през първия кабинет „Борисов“. Някога лидерът на БСП и министър-председател Сергей Станишев изглеждаше жалко, когато напускаше пресконференции, нежелаещ да отговаря на неудобните въпроси, но се оказа, че страхливостта на Станишев не е абсолютното дъно.
Митът, че тройната коалиция на БСП, ДПС и НДСВ е абсолютния виновник за несгодите на България от 2009 година насам бе първото отприщване на практиката да се говорят фактологически неверни неща. Истината падна в жертва и при взаимните обвинения чие управление е по-виновно за периодичните спирания на еврофондове и някак неусетно, след като започна да се разминава на Бойко Борисов, политиците от опозицията също приеха, че могат да извличат политически дивиденти от изговарянето на неистини, които звучат бомбастично и сплотяват електората.
За това помогна и безкритичността на повечето български медии, които поемаха с безкритичност лъжите на управляващите и ги ретранслираха към аудиторията без грам опит да се оспори автентичността на посланието.
Оксфордският изследовател Петер Бажоми-Лазар описва процеса като „колонизация на медиите“ и най-общо го обяснява с поставянето им в зависимост от публичните ресурси, чието преотстъпване става по различни форми, но задължително в замяна на безкритичност. Така става възможно вестници, телевизионни и радиоканали да служат като машина за пропаганда дори в общества, които привидно минават за демократични. Реалната представа на обществото за качеството на управлението и за посоката, в която се води държавата пък се размиват и точно това наблюдаваме днес в България.
Без грам преувеличение може да се каже, че политическият дебат вече е толкова крайно замърсен, че дори и финансовият министър не смее да отрече, че неговият началник – министър-председателя има проблеми с истината. Може да предпочита евфемистичното определение, че премиерът говори фактологически еверни неща, но това не променя реалността, а тя е, че хората, които са призовани да пазят държавния интерес на най-високо ниво вече показват нежелание да управляват с почтеността, която изискват висшите им постове.
Така наречената опозиция също не остава назад от управляващите.На 18 май новоизбраният лидер на Българската социалистическа партия Корнелия Нинова опита да засили драматизма в изказването си, обвинявайки правителството, че иска да национализира спестяванията на хората за втора пенсия като премахне възможността за онаследяване на вторите пенсии.
„Веднъж се опитахте да посегнете на частните пенсионни фондове и да национализирате парите на хората – безуспешно, защото имаше реакция в обществото. В момента тече втори такъв опит, при това, искам да Ви отбележа, че с промените, предложени в Кодекса за социално осигуряване, вкарвате парите на хората в общ пул и ги лишавате от правото да бъдат унаследявани, тоест прибирате ги по подобие на онова, което направихте със Здравната каса“, каза червеният депутат от трибуната на Народното събрание.
Основна причина това твърдение да бъде невярно е, че не може да се говори за национализация, когато гражданите имат избор какво управление за средствата си да изберат, също както няма национализация, ако те останат в резервите на частни финансови институции, каквито са пенсионните фондове.
Колкото и да не й харесва на госпожа Нинова, но нейната партия в едно от предишните й агрегатни състояния, остава единствена политическа сила, превръщала национализацията в централен принцип на държавното управление и опитът й да припише такъв грях на днешните управляващи показва, че заблуждава електората си.
Фактът, че водачът на най-голямата опозиционна партия отговаря на системно лъжещия премиер с насрещни лъжи показва, че тя не е по-различна от него и не носи със себе си заряд та повече почтеност. Лоша новина, защото при следващите избори гласоподавателите ще трябва да избират най-малката злина. Това обаче повече няма да остава незабелязано.
към цялата статия