Също както Ричард Никсън бе запомнен не с това, че сложи край на виетнамската война, а с аферата „Уотъргейт“, Бойко Борисов ще се запомни не с магистралите, чиито лентички реже, а с протекциите си за Мишо „Бирата“ и комуникациите през мобилни устройства.
Нарушаване на Конституцията, жертването на бушони, неизбежното падане на големия шеф. Това е модел, който се наблюдава и при Никсън, а с голяма увереност очаквам да се реализира и при политическата съдба на премиера Борисов. Разликата е, че 37-мият американски президент бе лишен от заслуженото признание за свършената от него работа, а нашият премиер ще си тръгне с незаслужени почести. Но това е друг въпрос.
При Ричард Никсън нещата са горе долу следните – подслушва се опозицията, обществото научава, разследването вкарва в затвора двама от сътрудниците на президента – началникът на кабинета Хари (Боб) Холдеман и съветникът Джон Ерлихман, а държавният глава се принуждава да подаде оставка.
В България имаме зависимост на членове на Висшия съдебен съвет от министър председателя, израз на тази зависимост с докладване на дискусиите до него, активиране на съветника – бушон Яне Янев, който е винаги готов да се излага в името на господарите си, и накрая, надявам се, оставка на правителствения ръководител.
Нарушаването на Конституцията в Българския случай се изразява в това, че премиерът като ръководител на изпълнителната власт има влияние над хора във Висшия съдебен съвет, които са призвани да пазят съдебната власт от външни вмешателства. Вместо това обаче, те подчиняват съдебната власт на изпълнителната, като лично се поставят в услуга на министър – председателя и му докладват какво се случва на заседанията на най-висшия съдебен орган.
Тоест имаме както подчиненост на съдебната власт в услуга на изпълнителната, така и упражняване на подчиненото положение. И ако ще всички политически отрепки от калибъра на Яне Янев да се самоубият ритуално, провалът на демокрацията и разделението на властите няма да могат да се скрият.
Иначе Бойко Борисов е вършил далеч по-големи безобразия, но ако те са му се разминавали, днес е просто неизбежно да си дадем сметка за случващото се.
Както през пролетта на 2013 година, когато изтекоха разговорите му с Николай Кокинов и Мирослав Найденов, днес Бойко Борисов опитва да се позове на правото на поверителност в личните комуникации и забраната на нерегламентиран достъп до тях. Това, което Борисов не разбира е, че времената се променят, а с тях и подхода при оценяването на един политик.
Борисов сам си е виновен, че и в двата случая се държи като мафиот – не можете да докажете нищо, каквото сте чули. След като не сте ме записали по регламентиран начин, записът няма процесуална стойност. И наистина, Борисов едва ли ще може да бъде осъден за манипулиране на обществени поръчки, или за съучастничество с манипулатора Найденов и неговите подчинени момичета. Няма да бъде осъден и за това, че контролира представители на Висшия съдебен съвет, нито за начина, по който е придобил контрол върху тях.
Рано или късно той ще бъде осъден от избирателите, от олигарсите, от някой вътрешно партиен преврат, или просто американското правителство ще спре да го крепи. Както някога Хенри Кисинджър каза за Аугусто Пиночет: „Той покриваше критериите ни за допустимост при провежданата от него вътрешна политика“. Очевидно критерият на американския Държавен департамент за хигиена не е особено висок, но това ще се промени и тогава Борисов ще стане излишен.
Това разбира се няма да е проблем за него. Също както 38-мият президент на САЩ Джералд Форд подписа амнистия и освободи от отговорност за подслушването на опозицията своя предшественик Никсън, така и Бойко Борисов ще бъде скатан. Проблемът ще е главно за Антон Хекимян и Илияна Беновска, които няма да знаят откъде им е дошло и как да се се завъртят, за да обяснят на аудиториите си, как вчерашните им любимци изведнъж са станали лоши.
към цялата статия
Мноооого го подценявате тоя човек бе.
Хайде стига анализи Стефчо. Избираме го веднага. Оставете Борисов да си върши работата.