Преди няколко дни приятел сподели във фейсбук възмущението си, че лелка в детската градина, където води дъщеря си, е набирала подписи за референдума, искан от Слави Трифонов. Човекът вдигнал луд скандал, но след като се обадих на директорката на детската градина, тя отрече категорично агитацията да е одобрявана от нея. След това провела вътрешно разследване и открила алфа лелката, която повела и други лелки да агитират за подписката. Последвало набиване на канчета, като лично директорката се обадила на приятеля и го уведомила, че не става дума за централизирана директива, а за инициатива на една жена с изострена амбициозност. Освен от притеснения да не се създадат проблеми на момиченцето, чийто баща вдигна шум, не публикувам името на детската градина и по още една причина. Ако се случи да бъде уволнена директорката, или някоя от лелките, събиращи подписи, те ще бъдат издигнати в ранг на мъченици, показвани като героини в „Шоуто на Слави“ и темата ще се профанизира до елементарни обвинения в политическа репресия над активното гражданско общество. Случката обаче е достатъчно сериозна за да предизвика обсъждане по няколко теми.
На първо място ще съжаля, че прецедентът няма да стане повод за някоя регулация, която да забранява и наказва провеждането на подобен тип агитация на места, където политиката няма място.
Иначе съм по-склонен да приема казуса като леващина на няколко различни нива, която показва колко опасни могат да са референдумите в България. Не съм против пряката демокрация и всеки, който ме познава, ще потвърди че винаги съм искал като народ да взимаме колкото може повече решения, стига да подхождаме рационално и да сме информирани за цената на решенията си. Миналата есен разговарях с швейцарски студент по международни отношения в Оксфорд и му завидях искрено, когато каза: „гордея се с постиженията на нашата демокрация“.
У нас все още не е започнало изграждането на политически зряло общество, в което гласуването не се предопределя от бицепсите на Бойко Борисов. Поради това референдумът може да послужи за поредното употребяване на хората, вместо за подобряване на благосъстоянието им.
Какво ще стане, ако освен за кмет жителите на Галиче трябва да гласуват и за шеф на полицията?
Само да си представим, какво щеше да стане, ако при референдума от 2013 година бе утвърдено решение за строителството на АЕЦ „Белене“? А какво ще стане, ако освен за кмет Ценко Чоков, жителите на Галиче бяха натоварени със задачата да гласуват и за местен шериф? Тогава някой ратай на кмета щеше да сложи полицейска значка и политическата репресия ще се институционализира до степен, че да се извършва по волята на същите тези избиратели, които сега се оплакват от прекалената власт на кмета си.
Още по-опасен е рискът чрез такъв референдум една лоша система да се смени с друга не по-добра. Например, при мажоритарен вот Георги Първанов, Румен Петков и други политици с тяхното ДНК, могат да получат много повече гласове, отколкото при сегашната пропорционална система и да се превърнат в съпоставим по тежест опонент. На теория – много хубаво. Политиците ще се конкурират и ще произвеждат повече полезност за обществото. Бойко няма да е монополист.
Но на практика, може да видим нова сделка и триумвират, които разделят плодовете от едно корумпирано управление без да произлезе никаква обществена полезност.
Сигнали за това не липсват
Днес, повече от всякога, можем да видим като вена на културист едни взаимовръзки, които в други времена често остават скрити. По времето, когато Слави Трифонов призова Българите да подкрепят кандидатурата на Ирина Бокова за председател на Организацията на обединените нации (ООН), Георги Първанов постави ултиматум – или Бойко официално подкрепя Бокова, или седенката се разтуря и АБВ напуска властта.
Връзката между Слави Трифонов и Георги Първанов е повече от очевидна и не трябва да има съмнения, чии интереси ще защитава исканият референдум.
Връзката между Трифонов и Първанов бе само косвено видима в миналото. В шоуто му (може би с едно изключение) не се появи нито един скеч, осмиващ третия президент, а когато Георги Първанов бе държавен глава и гостуваше при Слави Трифонов, винаги се радваше на респект, с който водещият подхожда изключително рядко към други гости.
Може да е въпрос на възпитание, но хипотезата, към която лично аз се придържам е, че превръщайки сатиричното си шоу в политическа медия, Слави Трифонов прави услуга на едно от най-консервативните разклонения на някогашната комунистическа партия. И следвайки същата логика на последователно позитивно отношение, към групата на подкрепяните от Слави социалисти, в модела, по който аз възприемам събитията, добавям и пловдивския олигарх Георги Гергов.
Мотивът за това е прозрачен. Франкенщайнът на лабораторията – Бойко Борисов се оказа твърде силен за изместване с конвенционални средства. Вместо да си отиде културно като всеки преди него – след първия мандат, днешният министър-председател изглежда наистина изпуснат от контрол. И тук не става дума за граждански контрол – такъв не е имало никога, освен може би по време на протестите от 2013 година. Иде реч за контрола на тези, които са го създали, и в момента се чудят как да го озаптят. Та след като не могат да го победят по сегашните правила, „време е да изхвърлим боклука“ и да въведем нови.
При по-нормални обстоятелства, щях да се гордея с прозорливостта си, че още през 2002 година можах да предвидя подобен модел на развитие. Пиейки едно от първите си цивилни кафета, след уволнението от казармата в популярното по това време дружбенско заведение „Вердис“, казах на Иван „Кобето“: „Бойко Борисов ще стане премиер, а Слави Трифонов ще го смени“.
До тук съм прав на 50%. А перспективата да се реализира втората половина от прогнозата ми ме плаши повече, отколкото сбъдването на първата половина.
към цялата статия