Докъде ще стигне възходът на Слави Трифонов

И двамата са мускулести, представят се за мъжкари и респектират повече с присъствието си, отколкото с думите, които изричат. Единият е Бойко Борисов, премиер на България, бивш пожарникар, бодигард, шеф на полицията и кмет на София. Другият е Слави Трифонов, шоумен известен с парливия си език, винаги безкритичен към президента Георги Първанов и подкрепящите го олигарси. Днес за първи път от над десетилетие насам Станислав Трифонов има реален шанс да се превърне в сериозен политически фактор, но силата му е и негова най-голяма слабост.

Предишният силен период на Слави Трифонов беше в края на ХХ и началото на този век. Свален от ефир след видимо злепоставяне на правителството на Иван Костов и оцелял с излъчвания из подземието на Хотел „България“, със създаването на БиТиВи Слави Трифонов се превърна в явление. Пълнеше стадиони, разсмиваше нацията и знаеше как да постъпи правилно. В онази петъчна вечер на 2001 година, когато се случи трагедията в дискотека „Индиго“ отмени шоуто си, а с първото предаване за следващата седмица показа, че няма да има само хумор, но и сериозни теми.

Опитите за публицистика зачестяваха с всяка изборна кампания и с всяко значимо събитие – убийството на Илия Павлов, убийството на Емил Кюлев. При него Ахмед Доган направи знаменитото признание, че Движението за права  и свободи си има обръчи от фирми. Масово явление за българската реалност и присъщо за всяка политическа сила, но до сега признато само от един. Носейки се по вълната на моментните изригвания Слави Трифонов сякаш загуби инерцията си и когато ГЕРБ дойдоха на власт, с цялата си критичност към премиера Бойко Борисов и неговата дясна ръка Цветан Цветанов, шоуменът се позиционира като опозиция на почти безапелационната власт, но не и като фактор в политическия живот. Подкрепяните от него кандидати за депутати, и Меглена Кунева за президент не успяваха да стигнат там, където експериментите на Слави опитваха да ги пратят.

До днес

Каквото било било. Тези страници бяха официално затворени по някое време след сформирането на втория кабинет „Борисов“. Оттогава телевизионният водещ с целия си екип подклаждат огъня на една нова политическа философия. Философия е точната дума, защото не става дума за създаването на партия (поне към момента), но се дават мнения по почти всеки наболял въпрос.

Сценаристите му в мнозинството си литератори с класическо образование са много добри да извъртат всеки обществен проблем до там, че евентуален положителен вот по някой от въпросите в поискания референдум ще ги реши.

Човекът обикаля градовете, среща се със студенти, с общностите, консолидира подкрепа и зад граница. Дори и нищо да не излезе, поне ще е напред с материала от концертната дейност, чието възобновяване съвпадна с активизирането на политическите му амбиции.

Както един журналист от „Ройтерс“ някога отбеляза: „Модерното общество страда от липсата на лидери, които са готови да „яхнат танка. Такива като Шарл Де Гол и Борис Елцин, които притежават вродена смелост и увереност, че са на прав път, а с нея и увличат тълпите след себе си.

В ерата на телевизиите и интернет, подобен образ лесно може да се създаде. Последното бе осъзнато от Бойко Борисов и от Слави Трифонов, докато останалите политици, залагащи на конвенционалното поведение, подбираха изявите си и попаднаха в категорията на обикновените шушумиги. И не, че шушумиги не са взимали властта. И Сергей Станишев и Бойко Борисов са примери за политически шушумиги. Само че единият знае как да се държи пред камера, а с времето уби и малкото критична журналистика в национален ефир, докато за другия не е сигурно той ли управлява или съпругата му пи-арка.

Точно в този дефицит на авторитети, Станислав Трифонов вижда своята ниша. Цялата структура на предаванията му издига нещо като мини култ към личността. Той е строг шеф, наказва за пушене, работохолик, изискващ същата степен на отдаденост и от служителите си. Не, че е нещо по-различно от всяка втора, или трета фирма, просто той има снимачен екип и сценаристи в антуража си, които превръщат тези усилия в репутация, на която всеки средно добър мениджър може да завиди.

Единствено не е ясно как философията на Слави Трифонов ще се притвори в действие. Ако той самият стане лидер на партия, премиер, или президент, ще загуби предаването си, от което може да проповядва възгледите си без никой да оспорва думите му. Без  този могъщ инструмент, Трифонов от първия си ден на власт, ще е като сателит без своята ракета носител.

Както Бойко Борисов веднъж каза: „Ти си прост очвек, и аз съм прост човек. Затова се разбираме“, самият Слави Трифонов проявява видима несигурност, когато насреща му стои интелигентен и образован събеседник, различен от артистичните и спортни знаменитости. Затова не очаквам много по-различни диалози от тези, които научаваме, че води самият Борисов. Три папи са го галили по главата и прочее „бисери“ навярно ще продължат да бликат от устата и на следващия министър-председател.

И точно заради липсата на онази завършеност, която притежават западните политици, както и заради евентуалната загуба на медийното си влияние, все пак има вероятност Слави Трифонов да не се ангажира директно със свой политически проект. Заради очевидната невъзможност да се клонира и да грее едновременно от „Дондуков“ и от вечерното си шоу, много вероятно ще е да избере ролята на лидер в сянка. Да подкрепи инициативите на Георги Първанов и приближените му олигарси, или някоя нова партия, която ще се коалира с някой ребрандиран представител на омразното статукво е най-вероятният сценарий.

Каквото и да стане обаче, няколко неща трябва да са ясни. Слави Трифонов ще става фактор в политиката. Това няма да е политика от класически английски тип, а ще е политика на цирка и карнавала. Същият тип политика, която отреди на Силвио Берлускони две десетилетия на върха в управлението на Италия. Или казано с други думи – господство на шоумена в условията на зрителска демокрация.