eva_veselinova
Не точно репортаж достоен за награда. Продължавай да се стараеш, Ева Веселинова.

„Господари на ефира“ излъчиха предаване с подвеждащо съдържание

Примитивната и безотговорна журналистика, държаща повече на зрелището, отколкото истината, и обективността отдавна е запазена марка за „Господари на ефира“. С подхващането на поредицата за Българска банка за развитие (ББР) и нейна конкретна кредитна сделка – тази  за „Водстрой 98“, предаването и неговите продуценти показаха, че истината я нямат за нищо. Построиха цялата си теза на подвеждаща информация и започнаха да въвличат във внушенията си и няколко уж независими експерти. Към публикуването на тази статия, двете части на „разследването“ са гледани сумарно 7800 пъти в интернет и незнайно още колко души са жертви на заблудите, чрез излъчването му в национален ефир. Ето за какво става въпрос.

В началото млада руса репортерка обяснява, че банката, която по закон трябва да финансира само малки и средни предприятия е отпуснала заем на фирма, която „изпълнява обществени поръчки за милиони левове“ (сякаш спечелването на обществени поръчки е равносилно на наркотрафик и сводничество). По-късно в аргументацията на тезата, глас зад кадър обяснява, че по критериите на Закона за малките и средните предприятия, „Водстрой“ е голяма компания както по показател – приходи от продажби, така и по показател брой служители.

Цялата поредица от предавания е базирана върху подвеждащи внушения.

Прави се заключение, че фирмата не е трябвало да получава заем от ББР, както  и че той е толкова голям, че представлява недопустимо голям риск за финансовата институция. Показват  се коментари (монтирани) на Емил Хърсев, Георги Ганев и Руслан Стефанов. Първият казва, че такива заеми не били характерни за банковата дейност, вторият заявява, че такъв кредит трябва да предизвика проверка от Българска народна банка, а третият говори, че има риск банката да претърпи загуби и те щели да се прехвърлят на данъкоплатците. Подвеждането  на зрителите започва още в началото с въпроса, който отправя към икономиста Георги Ганев:

Ако вие сте директор на  една държавна банка с кредитен портфейл да кажем 600 милиона лева, бихте ли отпуснали само на една фирма 50 милиона лева кредит?

Ето в какво се състои подвеждането на блондинката. На снимката по-долу е представен кредитният портфейл на Българска банка за развитие към 30 юни 2014 година, или 42 дни преди да се разкрие експозицията към „Водстрой“. Данните са от сайта на Българска народна банка и всеки  може да ги види, включително и водещата, ако си беше направила труда да вникне в материята, която отразява. Към тази дата общата сума на кредитите и вземанията е била на брутна стойност 1.28 милиарда лева. От тях най-много са корпоративните кредити – 680 милиона, онлендинг кредитите (суми, отпуснати на търговските банки за по-нататъшно преотдаване през тяхната клонова мрежа) са на стойност 598 милиона лева и след това идват заемите  за служители, които  са за 2.7 милиона лева.
BBR_portf_06_2014
Заемът към Водстрой се равнява на едва 3.5% от  целия портфейл с отдаден ресурс и се явява 6.7% от корпоративните кредити на банката.

Не става ясно обаче защо така наречената „разследваща журналистка“ отнася обсъждания кредит към сумата само на корпоративните кредити. Нима другите кредити не носят риск? Вярно е, че на повърхността има някакъв логически смисъл и че теглото му в такова  отношение е почти два пъти по-голямо, отколкото към всички кредити, но финансовата наука все още не е стигнала дотам, че да разглежда отделните експозиции като тегло към конкретен сегмент на общия кредитен  портфейл. Или поне Законът за кредитните  институции и наредбите на Българска народна банка не са напреднали до нивото, при което  тече мисловния процес на русата водеща.

Като не уточнява към какъв портфейл се отнася споменаваният от предаването заем, водещата подвежда зрителите.

 

„Господари на ефира“ опитват да пренапишат банковите регулации.

Навярно ръководството и служителите на Българска народна банка и законодателите, които утвърждават в наредби и закони благоразумното банкиране, са завършили образованието  си в някое килийно училище и затова не са съзрели да правят този разрез, който прави „журналистката“ от „Господари на ефира. Те гледат отношение на експозицията към капитала на банката, и ако това отношение се приложи към регулативните прагове, ще се види, че експозицията си е напълно в реда на нещата. Разбира се, това няма абсолютно никакво значение, както за „репортерката“, така и  за нейните „експерти“.

Дали, защото са били подведени от журналистката, или защото са прегрели в тщеславието си и не са запознати с цялата картина, коментаторите влизат в тоналността на „журналистката“. Най-надъхан и едновременно най-слабо аргументиран е Емил Хърсев:

„Категорично бих избегнал подобна експозиция. Подобен вид финансиране не е типичен по принцип за банковата система…(следа от монтаж)…Защото  никой в банковия свят не го прави… (следа от монтаж)…Значи същият въпрос, който седеше по казуса КТБ Ама абсолютно аналогична история с КТБ“

Ако русата „репортерка“,  беше прочела вече публичния доклад на „Аликс партнърс“, щеше да види, поне няколко сигнални лампи, че емил Хърсев говори пълни  глупости. Първо – заемът за който става дума  е обезпечен. Спорните заеми на КТБ се сключват без обезпечение, без да се оценяват коректно и без да се вписват обезпеченията. Второ – при КТБ нарушенията се констатират при отношение на експозициите спрямо капитала на банката над установените регулации. При Българска банка на развитие такова нещо  не е налице.

Ако водещата не беше типичен представител на „Момиченцата“ от придобилото статут на класика  есе на Александър Кьосев, щеше да познава репутацията на Емил Хърсев и щеше да се въздържа да го търси. Докато работих във вестник „Дневник“ от юли 2007 г. до ноември 2011 г. един от редакторите ми каза, че има неписано правило Емил Хърсев да не бъде търсен, освен в краен случай, защото има риск мнението му да навреди на достоверността на всяка публикация, в която се цитира. Достатъчно показателно за думите на този редактор е, че за четири години и четири  месеца (времето, в което работих за дневник), целият екип на най-добрия бизнес всекидневник по това време, е писал толкова за Емил Хърсев, че в търсачката излизат само 16 резултата. За това разбира се си има конкретни причини в биографията на Емил Хърсев, но не се наемам да я интерпретирам публично.
harsev
След като се подсигурява с експертни мнения, във втората част на „разследването“ момиченцето интервюира служебния министър на финансите Румен Порожанов, по чието време е отпуснат и заемът за „Водстрой“. Младата дама, не може да допусне мисълта, че държавата си има устройство и че банката за развитие има Управителен съвет за оперативно ръководство и Надзорен съвет, който следи за изпълнение на стратегическите й приоритети и периодично докладва на финансовия министър. Тя е изненадана, че тогавашният финансов министър не следи за всяка отделна кредитна сделка и няма решаващата дума по нея. Още малко  и ще почне като Антон Хекимян да нервничи, когато получи отговор, за който не е подготвена с контра въпрос.

Трябвало заемите да се съгласуват с министъра на финансите като принципал, констатира репортерката. Навярно я е мързяло да съобрази, че нарочно юридическото лице е отделено като  правен субект, за да се намали риска от политизиране на решенията кой да получи кредит, и министърът, като политическа фигура трябва да следи за състоянието на банката и приноса й към икономическото  развитие, но не и за отделните операции.

Така наречените „господари“ се провалиха в опита си да преминат от обикновената палячовщина в сегмента на сериозната журналистика.

Получените писмени отговори от сегашното ръководство на „Българска банка за развитие“ са смотолевени на бързо с факсимиле и селективно цитиране на малък параграф от тях. С тази цел снапшот от коментарите е приложен по-долу със снимки. Обосновката на институцията, че е допустимо да се кредитират и големи компани. Това  обаче се подминава. Акцентира се върху факта, че банката е била одитирана от KPMG. Наистина странен избор за одитор, но след това се прави внушението, че след като одиторът подписал одитния доклад без забележки, е станал обект на държавно обвинение, тогава не трябва да се вярва и че кредитът за „Водстрой“ е редовен. „Защо ли да се учудваме тогава, че такъв кредит се счита за редовен и служи за защита на управата на банката“, казва гласът  в студиото.

Изненадващо е, че от предаването не са задали простите въпроси: връща ли се заемът, изпълнява ли се погасителният план в срок, има ли закъснения? Формират ли лихвените плащания по заема печалба за банката и ресурс, който да се преотдава в бъдеще? Може би отговорите щяха да обезсмислят предаването им, но като  ги премълчат, продуцентите и „журналистката“ си дават повод и за още едно предаване. Кой знае какви нови примери за примитивна и безотговорна журналистика ще поднесат в следващото продължение на това „разследване“.

Онези части от  отговора на ББР, които предаването не цитира, могат да се видят на снимките по-долу.
otgovor1otgovor2otgovor3

Tags , , , , , , , , , , ,
към цялата статия

3 thoughts on “„Господари на ефира“ излъчиха предаване с подвеждащо съдържание”

    1. Делян не съм, но съм работил в тази банка, когато спорният кредит е бил отпускан. Имаш ли нещо да кажеш по коректността на фактите, които споменавам, или ще бягаш от конкретен разговор с провокацийки в стил „умни и красиви“?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>