Годината е 2025. Станислав Тодоров Трифонов, известен още като Слави Трифонов и водещ на „Шоуто на Слави“ вече е взел властта и е реформирал политическата система до най-съвършеното устройство, познато на човешката история. Новоизбраният президент на САЩ Хауърд Стърн праща емисари да черпят опит как да се реформира и американската демокрация. Специалният пратеник Кийт Ричардс е получил уникалната възможност за 15-минутен разговор с върховния пазител на морала и министър на нравствеността Иван Кулеков.
„Много е просто“, започва разказа си Кулеков, давайки възможност на Стърн да включи записващата машинка. Все пак никой не иска да губи време в записки на ръка. Не сме Северна Корея.
– Значи, демокрацията е за тези, които я упражняват. В този смисъл, решихме да спестим на хората разходи за провеждане на избори и след последната конституцонна реформа нещата стават много по-евтино. Законодателството се провежда по електронен път. Предлагаме конкретни текстове на нашата фейсбук страница и започва гласуване. Усмихнато лице – „за“, намръщено – „против“. Усмивка със зъби „двойно за“, червено от гняв „двойно против“, сърчице – „тройно за“, плачещо емоджи „тройно против“. Кворум не ни е нужен. Все пак ако някой не си направи труда да гласува, защо трябва да спъва порива на останалите за участие в пряка демокрация – пита риторично Кулеков.
Кийт Ричардс закъснява в реакцията си три секунди, явно изчаквайки да чуе превода на американския посланик. В началото на втория си мандат президентът Тръмп е прокарал политика, задължаваща всеки посланик в България да бъде определян три години преди изпращането си. В случай, че българското външно министерство го утвърди, той бива изпращан на езиков курс в български университет. Мярката е определена от всички, като много умна и затова следващият президент, на САЩ – Стърн, макар да е издигнат от демократическата партия, не прекъсва инициативата на Тръмп.
– Добре, това е добър начин за създаване на правна рамка. Но как определяте изпълнителната власт. Все пак трябва някой да упражнява народната воля, докато народът си гледа работата – процежда Кийт Ричардс. За посещението си в България той се е подготвил с доза от амфетамини, за подобряване на концентрацията. Кулеков не се бави с отговора си, явно разбирайки въпросите още докато му се задават на английски и връща реплики без да чака преводача.
– Прилагаме старата метода на кастингите. Правили сме кастинги за певци балерини, умни и красиви жени, вицове, и какво ли още не. Обикаляме градовете и на предварително посочени дати събираме всички желаещи да участват във властта. Ние правим първоначалната селекция за така наречената къса листа. После събираме избраните кандидати, изпитваме ги в ефир. Караме ги също да покажат и някой страничен талант – да пеят, да казват вицове, или да свирят на музикален инструмент. Ако не друго, може и по някоя лицева опора да направят. Важно е да са широко скроени. Гледаме да има по двама-трима за един пост и оставяме зрителите да решат с есемеси кой печели всяка длъжност.
– Какъв им е мандатът като време, пита възхитено Кийт Ричардс?
– Нямат мандат. Всеки министър има образно казано „два живота“. Първият е, докато Тошко Йорданов не се изправи в ефир и го порицае в двуминутна тирада, включваща нищо повече от обидни епитети. Това обаче не е достатъчно човекът да се обезвласти. Решението на Тошко да свали доверието си от него трябва да бъде ратифицирано от Филип Станев. За целта той ритуално скъсва снимката на министъра в ефир. Човекът е лишен от министерските си правомощия едва, когато фотографията се скъса напълно. Това означава, че всеки път Станев може да къса лекичко, или да лепи снимката с тиксо, ако министърът се коригира в действията си. Често обаче до това не се стига, защото тирадата на Тошко е достатъчно тежка и хората сами молят Филип Станев да ги довърши, късайки снимките им.
Ричардс вече е видимо възхитен от прогресивността на българската демокрация и бърза да уплътни максимално 15-те минути.
– Какви са тези сценарни съвети, тогава – пита той и дори не опитва да скрие вълнението си.
– Много са ефективни. Събиреме се ние пожизнените сенатори, някогашните отговорни сценаристи. Мисията ни е да бъдем конституционен съд и да спускаме насоки на министрите. Какви да бъдат тези насоки решаваме като се допитаме до група от старейшини. По икономическите въпроси старейшна е Владо Каролев. По външната политика ни съветва Соломон Паси. Имаме и съвет по секретните икономически операции. Те касаят политики и действия, които задължително са полезни за народа (по наше безпогршно мнение), но трудно могат да бъдат изкомуникирани. Там участват Вальо Златев, Сашо Дончев, Гошо Гергов, Гоце Първанов. Емил Кюлев и Илия Павлов също щяха да бъдат включени, но не доживяха до тази светла демокрация – още не е довършил изречението си Кулеков и от лявото му око колебливо се откъсва една сълза. Представя си как би могло да се ползва експертизата на Георги Илиев по въпросите на вътрешните работи.
– Има ли нещо, важно, което пропуснах да попитам. Бихте ли го споделили, благоговее Кийт Ричардс, вече представяйки си как на купчина Кокаин докладва за визитата си пред президента Стърн. Дори си мисли, че ще получи бонус – достъп до имението „Плейбой“, благословен от Хю Хефнър, който е специален съветник на държавния глава. За по-лесно, предвид напредналата възрст на америкнската върхушка, плеймейтките вече се намират в „Айзенхауър билдинг“, точно до западното крило на Белия дом.
– В общи линии, това е най-важното. Но трябва да пазите властта от всякакви упадъчни елементи. Ние например имаме конкуренция в лицето на едни арменчета. Халваджан им е фамилията. Тяхната халтура „Господари на ефира“ опитва да ни вземе властта. Постоянно ни сатиризират, а сатирата е приятно нещо, само когато ти я практикуваш. Още се чудим как да ги изключим, но някак си трябва да го облечем в демократичен предлог. Иначе, току виж са набрали популярност и тяхната фейсбук страница събрала повече лайкове от нашата. Тогава ще има легитимно предизвикателство за властта ни и ние ще трябва да се съобразим с волята на суверена.
След това интервю Кийт Ричардс си тръгва изпълнен с онова чувство, което навярно някога е изпитвал Прометей, открадвайки огъня от боговете, за да го сподели с човечеството. Мисли си за заръката на Стърн да подготви негово посещение в България, включващо аудиенция при великия вожд Слави Трифонов. Явно не повдигнал този въпрос, Ричардс вече планира как ще обясни на президнта си, че САЩ трябва да минат процедура по наблюдение преди такава визита да се случи. Всъщност, направо си представя как след мандата си при Стърн, ще поиска да бъде назначен за почетен консул на САЩ в България. Нещо дребничко, но все пак признание за добрата работа и шанс да се задържи по-дълго в новата люлка на демокрацията.
към цялата статия