Западните издания имат много безкомпромисен начин за оценяване на магистърски програми. Взимат заплатата и работата на човека, преди да запише магистратурата, взимат таксата, която плаща за следването си, и заплатата в първите две до пет години, след като завърши. В България това поле все още е незапълнено. Въпреки че правителството направи опит да класира университетите именно, ползвайки подобни критерии, университетското ни образование се отличава с характеристиката, че под един покрив, дори и на един етаж, може да се преподават дисциплини, от които една да се радва на огромно пазарно търсене, а друга да служи като печатница за дипломи и източник на приходи за университета вследствие от семестриалните такси и държавните поръчки.
Без да претендирам за изчерпателност, ще споделя опита си от една доста силна магистърска програма на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Става дума за магистратурата по „Приложна иконометрия и икономическо моделиране“.
Понеже в света на парите и икономиката всичко се съпоставя посредством количествени измерители, най-важното би било колко души от първия ѝ випуск промениха живота си към по-добро. Отговорът е, че от 11 души шестима смениха работата си. От тях четирима заеха новите си позиции благодарение на лекциите и упражненията от предходната година. Други започнаха първата си работа от много по-добри позиции в сравнение със свои връстници, а не на последно място, щатните преподаватели от СУ лично свързват работодатели със стуентите си.
Това е на повърхността, под нея остава фактът, че за организирането ѝ екип от преподаватели в СУ успя да ангажира практици от най-жизнените будни интелектуално организации в държавата.
С гост-лектори от Българската народна банка, Делойт, Екзитър Риск Мениджмънт и Експериан, бивши служители на Министерство на финансите и закритата вече Агенция за икономически анализи и прогнози ще е меко казано да се твърди, че студентите имат допир до реалността.
Всъщност, става дума за много повече. Последните две от изброените частни компании дори са спонсори на програмата и използват допира с академизма, за да набират персонал за допълване на собствените си редици.
Най-силната страна на магистратурата е онова, което най-много плаши студентите – математиката, матричната алгебра, диференциалните уравнения. Това, което мнозина интересуващи се от икономически анализ не знаят, е, че днес има половин тон софтуерни продукти, които решават тези задачи. И работата с тези продукти и езици също е предмет на изучаване. Далеч по-голяма трудност на икономистите днес не е да решат уравнението, а да съставят правилното уравнение, защото точно това се иска, когато опитват да оценят взаимовръзките между няколко влияещи фактора и крайния ефект на някой показател.
Дали учебната година минава лесно – по-скоро не. Дали е непреодолимо трудна – в никакъв случай. Ако имате предварителна подготовка по математика, е плюс. Същото важи и за програмни езици като R и Python, както и за SAS и SQL. Ако само сте ги чували или дори ако не сте чували някой от тях, не се плашете. Има кой да ви научи. Вярно, ще се иска по-голямо усилие, но притеснението от това, колко много има за научаване в рамките на година и половина, само може да мобилизира.
Целият курс на обучение може да ви преведе през предмети и литература с обем над 5000 страници. Къде ще се намира в края на един такъв курс, зависи само от амбицията на студента. Едно е сигурно – погледът към икономическите процеси ще бъде от много по-висока точка.
Всъщност, толкова висока, че всеки работодател,който държи на умения в областта на количествените методи и оценяването на влиянието между икономическите явления е готов да предложи работа на завършващите. Каква точно, зависи от нивото – дипломата е сертификат за някаква база, но реално погледнато ограничения няма. Или казано по друг начин – Sky is the limit. По врем на обучителния курс три международни програми направиха презентация, с която канят желаещите да кандидатстват за работа в редиците им.
Нещо гнило в „Стопанския“
Въпреки безспорната отдаденост на преподавателския екип и въпреки повече от перфектното взаимодействие с частния сектор, програмата вече два пъти става жертва на административни неуредици в Стопанския факултет. След като миналата година беше объркана информацията за семестриалните такси, през тази информацията за самата програма липсваше на сайта на факултета през голяма част от август, когато заинтересованите можеха да гледат достъпните магистратури и не намираха нищо за нея.
Как точно тази магистърска програма става жертва на некоректна администрация на сайта на факултета не е само въпрос на догадки. Наличието на тенденциозност от страна на хората с власт е очеизбождащо. Поради тази причина е много вероятно учебната 2017-2018 година да се обяви за нулева. Последното очевидно не е проблем за Софийския университет и Стопнския му факултет, където стана ясно че въпреки тежкото финансово състояние, възнагражденията на „избрани“ преподаватели и чиновници са огромни.
Ако има проблем, той е за хората, които желаят да променят живота си към по-добро, следвайки най-благородния и справедлив път на усъвършенстването чрез здрава работа и трупане на познания. Интересно е също защо с лека ръка се пропускат възможности за сътрудничество между бизнеса и образователната система. За изминалата година „Експириан“ преоборудваха изцяло една класическа класна стая в модерна интерактивна зала за преподаване, в която да учат онези, измежду които след няколко месеца може да привлекат свои бъдещи кадри. Тази година залата ще бъде заключена, или ще се ползва от някоя друга група, която получва всичко наготово.
към цялата статия