Скандалът с новите изтребители. Какви са фактите дотук

Изборът на новите изтребители за българската  военна авиация породи първия сериозен скандал между президента и управляващата партия ГЕРБ. Съмненията за корупция при избора на доставчик щяха да бъдат сериозен проблем, ако не изглеждаха като зле скалъпена кампания от група хора, които се притесняват, че няма да получат комисион и високоплатени лобисти на най-мощната икономическа, индустриална и военна сила в света. Ето какви са фактите дотук за Съперничеството между СААБ с техния „Грипен“ и „Локхийд“ с F16.

Произведените в Русия изтребители на Военновъздушните ни сили остаряват и трябва да се сменят. Проучвания за техен наследник се правят още от 2007 година. По това време на светло излизат и двата основни конкурента за доставчик – шведската СААБ, която произвежда „Грипен“ и американската „Локхийд Мартин“, притежаваща от 15 години производителя на изтребителите F 16. Всъщност, при F 16 никога не е стоял въпросът да бъдат доставяни чисто нови самолети. Възможната сделка е била за летателни апарати втора ръка, плюс модерно въоръжение. Настъпилата глобална финансова криза и последвалата глобална рецесия значително свиват ресурса на държавния бюджет и България замразява плановете си за модернизация на въоръжените сили.

Кой самолет е по-добър

На страната  на американските самолети има няколко сериозни предимства. Произведени са хиляди бройки. Доказани са в бойни действия при двете войни в Персийския залив, в Афганистан и на още редица мисии. Офертата за втора ръка F 16 обаче от днешна перспектива изглежда меко казано странна. Днес тези изтребители не са на 25 години, а на 33-34 години. Те са на възрастта на руските самолети, които опитваме да сменим и периодът  им на експлоатация е с 10 години по-малък в сравнение с проучванията правени преди кризата.

На другия край на везната са СААБ. Те са произвели едва около 250 Грипен-а. Въпреки тестовете, които издържат шведските машини, те все още не са участвали в бойни действия и следователно ефективността им не е проверена от най-доброто изпитание. Опитът им, близък до боен, е участието в коалицията срещу Муамар Кадафи от 2011 година, когато Грипени под шведски флаг, реализират 1000 летателни часа на разузнавателни мисии, но със забрана да нанасят удари по наземни цели.

Освен това, те си вършат работата по осъществяване на военни патрули и ще могат да се експлоатират поне 30 години по-дълго отколкото F16, на които ще трябва да търсим заместник след точно 10 години. На този фон, ако приемем, че и за двете алтернативи цената е еднаква (такива  са слуховете), изниква въпросът колко тъп, или безотговорен, или корумпиран трябва да е политик, одобрил купуването на F16.

Има ли корупция в избора?

Категоричен отговор не може да се даде. Въпреки това, има някои поведенчески модели от  страна на известни публични фигури, които  показват, че проблемът не е в корупцията, а че по-скоро корупцията този път губи.

Единственото що годе разумно съмнение се повдига от припомнянето, че някога косвени представители на СААБ са опитвали да подкупят политици в държави, които вече са въвели на въоръжение „Грипен“. Премълчаната фактология е, че физическите лица, обвинени в предлагане на подкупи, са работили за британска компания (ВАЕ Systems), която беше миноритарен акционер в „Грипен“. В действителност британците  признават за нарушения на законите и приемат да платят голяма глоба за тях, но случилото се касае миналото десетилетие. Освен това ВАЕ вече не са акционери в производителя на Грипен-ите.

За сметка на това американската компания „Локхийд“ също е замесвана в корупционни скандали,чиято фактологическа сигурност е отдавна потвърдена. Вярно, става въпрос за първите десетилетия след създаването на НАТО, но фактът, че корупцията присъства в историята на компанията, не може да се оспори. Крайният резултат  е, че имаме два кандидата, чието име е до някаква степен накърнено. Трябва да се държи сметка и затова, че бизнесът с доставки на въоръжение винаги е пораждал съмнения за корупция.

Кой бие камбаната за корупция

Всички лица, които изразяват „загриженост“, че изборът на „Грипен“ може да е мотивиран от корупционен елемент, по един или друг начин имат или финансова зависимост, или пристрастие към Съединените американски щати и техния бизнес.

На първо място това са лицата спонсорирани от фондация „Америка за България“. Сайтът „Медиапул“ е организацията, която обръща най-голямо внимание и странно за претенциите си тиражира неверните твърдения на лица, директно лобиращи за F 16. Въпреки, че медията получи финансиране именно за проект, който се бори с фалшивите новини, тя не възрази да публикува неверните твърдения на бившия военен министър Бойко Ноев, че самолетът, който смятаме да купим, вече нямало да се произвежда. Медията цитира и „доклад“ на „международна организация, занимаваща се с анализи на търговията с оръжия и свързаната с нея корупция“.

Много правилно „Медиапул“ не споменават името на тази организация. Всъщност това не е организация. Името на сайта, като заглавие след отварянето му е „Обобщение на корупцията при търговията с оръжия“. Това обаче е по-скоро блог на един средно популярен американски университет – „Тъфтс“, отколкото самостоятелна организация. За този факт говори и самият домейн на който е публикуван „докладът“ (https://sites.tufts.edu/corruptarmsdeals/%20lockheed). Интересно е и съдържанието на доклада – обзор на събития, случили се преди повече от десетилетие, с референции към статии от международния печат. Никаква добавена стойност, никаквъв разследващ елемент.

Интересното в публикацията на този университетски блог е, че тя излиза седмици, след като комисия на българското правителство избира „Грипен“, а десетилетия след корупционните скандали на Локхийд още не е поместено нищо.

Или казано от по друг начин – имаме съвпадение по време на самоподхранващи се публикации от организации, базирани в САЩ, или финансирани от САЩ, насочени срещу конкурент на  американски доставчик на въоръжение. Странно ли е това съвпадение, или естествено?
Освен „Медиапул“ в полза на американските изтребители се изказват и други видни подмазвачи на САЩ, известни с това, че техни начинания получават пари от  „Америка за България“, или с това, че раболепничат безплатно. За тези хора, избрали да са „комсомолци“ като житейска стратегия, тук има специална статия.

Преди това обаче трябва се обърне внимание и на повтарящите се поведенчески модели в ГЕРБ. Въпреки, че в управленската програма, изпълнена с правописни грешки и подписана в насипното си състояние от Бойко Борисов, Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и Волен Сидеров пише, че въоръжените сили трябва да получат нови изтребители, министър-председателят се оплаква, че заради тях не може да вдигне заплатите на полицаите.

След като той сам е обещал нови самолети, дали проблемът не е в това, че ще се купуват самолети, а в това, че Борисов не е могъл лично да ги избере?  И защо е тази битка кой да ги избира? За да се купят старите американски машини и да се угоди на САЩ? Така, както преди близо една година угодихме, сваляйки подкрепата за Ирина Бокова като председател на ООН? До момента Борисов не е направил  нито едно изказване каква би била логиката да се купят американски самолети на над 30-годишна възраст. Дали това е разумно. Дали това няма да води до покупката на нови след само 10 години? Дали тогава ще има пари и съответно дали стратегически подобна стъпка може да се оправдае.

Борисов не е направил нито едно политически ангажиращо изказване, в което да показва визията си за развитие на военновъздушните сили. Вместо това активира другия властови център в ГЕРБ – Цветан Цветанов да изнася борбата. Тактика, която е меко казано странна, като имаме предвид колко от обвинените и арестуваните по времето му на вътрешен министър след това бяха оправдани и осъдиха държавата за полицейщина. Това ли е нивото на дебат за това кой е най-добрият самолет?

Моля ви, вдигнете летвата. Нелепи сте.