Военните, полицаите и пожарникарите често се приемат за паразити от най-гласовитата прослойка на обществото ни. Постоянните призиви за орязване на социални придобивки, отмяната на ранното пенсиониране и пакета от 20 заплати, който върви с него, се превърнаха в мантра на либертарианските неправителствени организации. Това създаде благоприятна среда за съкращения в сферата на сигурността, които прогониха най-качествените служители вън от въоръжените сили и службите.
Опит да предупреди мислещата част на обществото, че гръбнакът на държавността е пред разпад, направи служебното правителство. Докладът му за състоянието на въоръжените сили показа колко тежко е положението, но вместо кабинетът на ГЕРБ да си вземе поука, реши да изтегли доклада за преработване и смекчаване на твърденията. Не, че има голямо значение – катастрофата на военния хеликоптер миналата седмица показа достатъчно ясно, проблемите. При норма за подготовка от 180 до 250 часа в годината българските пилоти летят около 20-30 часа.
Връзката между липсата на ресурс за подготовка и резултатите е повече от очевидна. Това обаче не е единствената област, където недофинансирането създава проблеми. Дори повече – имаме шанс да се поучим от чужди грешки преди при нас да е станало късно. Оказва се, че дори по-развити от България държави са способни да си съсипят службите, прилагайки необмислени и самоцелни бюджетни ограничения. Последното прави аналога с България много основателен. По-долу публикуваме изказване на лондонския пожарникар Соли Фернандез от фейсбук. Преводът е на журналиста Василена Доткова и е одобрен от английския огнеборец.
„Накратко, през последните години системата на пожарната се промени коренно. Върши се много повече превантивна работа, свързана с пожарната безопасност по места.
В някои локални общини в Лондон работят пробни проекти, при които пожарната се отзовава на обаждания в случаи на сърдечен удар. Тези пробни периоди се удължават вече няколко пъти, но допълнително заплащане за допълнителната работа няма. Разбира се, това е мярка за подпомагане на системата за спешна помощ, която е ужасно претоварена.
Пожарникарите, помагащи на хора с инфаркт, очевидно не са свободни да се отзоват в случаи на пожар, катастрофи, хора заседнали в асансьори, наводнения, които могат да причинят пожар и т.н.
Силно орязаното финансиране в периода на austerity стана причина за закриване на подразделения на пожарната и загуба на работни места.
През този период броят на смъртните случаи в пожари се е увеличил.
В противопожарната служба на обединеното кралство и в частност в Лондон имаше брутално орязване на пенсиите.
След двугодишни диспути, в които хиляди паундове бяха загубени поради стачки с цел запазване на пенсионните ни условия, Дейвид Камерън промени закона, след като спечели изборите през 2015.
След като се почувства сигурен в мястото си на No.10, той промени пенсионното споразумение на пожарникарите с правителството.
В резултат на това много пожарникари загубиха по над £100K от бъдещите си пенсии. При мен тази сума ще бъде около £150K.
Една от причините поради които пожарникарите се пенсионираха на 55, а при 30-годишна служба на 50 години, е че тази работа взема своето от организма.
Постоянното редуване на спокойни и физически свръхнатоварващи периоди, редовните нощни смени когато тялото ти казва да спиш и т.н.
И при най-внимателна работа, с най-добрата предпазна eкипировка на света, пожарникарите поемат много вредни вещества, често канцерогенни, вследствие на пожари, например когато има да се извършват разчистващи и обезопасяващи дейности.
Все пак аз не свиря на най-малката цигулка на света.
Когато станах пожарникар преди 15 години, си мислех – хей, заплащането не е страхотно, но ще мога да живея що-годе приличен живот.
След като живея в Лондон и тук не бих могъл да си купя жилище и да отглеждам деца, ще избера да не ги създавам.
За последните 10 години наемът на жилището ми се е увеличил със 100%. Заплатата ми с около 2%. Отстъпките по отношение на социалните осигуровки, с които се ползвах, ми бяха отнети.
Не знам, човече, колко може да струва животът на шепа бедни люде и домашните им любимци.
През тези 15 години работата се е променила и работя повече срещу по-малко.
Но все пак имам работа, никой не ме бомбардира, имам вода, храна и покрив над главата.
Днес обаче нещата не изглеждат обнадеждаващо. Освен ако тази измет, която ни управлява, не бъде извадена оттам и не се промени безогледното, зловредно преследване на богатство и власт.
Гледайте да ви работят противопожарните аларми вкъщи.“
към цялата статия