goranov - Copy
Финансовият министър владислав Горанов никога не е правил непремерени стъпки. Точно затова последните му изказвания по адрес на еврозоната може да са част от добре прикрит план. / Снимка: БГНЕС

Когато Горанов блъфира с еврозоната

Темата накратко:

Финансовият министър Владислав Горанов изненада с новината, че по време на българското европредседателство страната ще подаде заявка за участие в механизма на валутни курсове – ERM2, познат популярно като „чакалнята за еврозоната“.

Какво може да означава това и какви ще са последствията от действията на министъра обаче далеч не е сигурно.

Вариантите може да са лоши именно за онези, които най-много искат страната да приеме еврото.

Останалите може най-после да си поемат глътка въздух.

Опитите на България за присъединяване към еврозоната датират от самото ни влизане в Европейския съюз. Всъщност, споразумение за съвместни действия в тази посока беше подписано от Министерство на финансите и Българска народна банка още през 2004 година.
По-паметливите ще се сетят, че още по времето на тройната коалиция, когато финансов министър беше Пламен Орешарски, а централната банка оглавяваше Иван Искров, страната ни е получила учтив, но твърд отказ със ясното обяснение, че докато сме бедни, трудно може да очакваме тази следваща стъпка на интеграция.

Днес, 11 години по-късно България все още е далеч от това, което иска да види Европейската централна банка. Въпреки това финансовият министър изглежда ще повтори грешка на бившия му началник Симеон Дянков, въпреки, че изглежда далеч по-нормален и уравновесен. Какво обаче може да е подтикнало Горанов към подобно поведение?

Симеон Дянков провали години на тих труд за приемане в еврозоната. Точно затова днешните изказвания на Владислав Горанов звучат странно.

Всеки, който е имал възможност да поговори с хора, участвали в проучвателните разговори, знае, че името на Симеон Дянков е мръсна дума в Европейската централна банка. Причината затова са опитите му да ускори влизането на България в еврозоната. Точно провалът му в тази посока стана причина през януари 2010 година Бойко Борисов да се изправи в „Панорама“ и да обясни, че България трябва да се фокусира върху по-постижими приоритети. Самият Дянков така и не намери мъжество да признае грешка, а прекара месеци в обяснения, че еврозоната изпада в криза и затова на България не й трябва да става част от нея. Опита да попрехвърли вина и на тройната коалиция, като излъга, че правителството на Станишев е завещало на кабинета му ангажименти по договори, които били „скрити в чекмеджета“. Те раздували бюджетния дефицит и правили невъзможна заявката на страната ни.

С изгонването на Симеон Дянков всички смятаха, че нормалността в общуването по остта Министерство на финансите – Европейска комисия – Европейска централна банка – Българска народна банка е възстановена. И сега идва изказването на Горанов, което противоречи ангажиментите, полагани от самия него в поредица предишни изявления. Горе долу те бяха в посока на това да се бърза бавно, да не се правят непремерени политически ходове и най-важното – да не искаме приемане в чакалнята, докато не сме сигурни, че ще се отговори положително на нашите искания.

Действията на днешния финансов министър може да са добре премерен блъф.

Или както човек от екипа му обясни процесите, те приличат на отношенията между младеж, който харесва жена, но е попаднал в ситуацията да бъде нейн патонически приятел. Въпреки, че той иска приятелството да се задълбочи с по-сериозни отношения, рискът от непремерени стъпки и евентуалното му отхвърляне може да разруши и самото приятелство. Политическите последствия от реализацията на подобен сценарий ще се изразят в зараждане на евроскептицизъм, недоверие към политиката на фискално благоразумие и зараждане на алтернативни рискови течения.

Точно на фона на тези негативни последствия думите на финансовия министър изглеждат непоследовтелни и нелогични. Зад тях обаче може да има много здрава логика, свързана с опита да се възпитава благоразумие сред онези бизнес лобита, които си мислят, че притежават България. Такъв пример е Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), или по-точно нейното ръководство, което отдавна се държи, сякаш проблемите на по-малките членове нямат значение, а се фокусира върху решаването на въпроси, които касаят единствено едрия бизнес.

Преждевременно влизане в еврозоната ще е добре главно за олигархията.

Докатоначело на КРИБ беше Иво Прокопиев, организацията активно работеше да павира пътя на ГЕРБ към властта. Когато начело застана Огнян Донев, КРИБ се фокусира да демонстрира недоверие към кабинета „Орешарски“, а при Кирил Домусчиев функцията й еволюира в това да е пазител и глашатай на ГЕРБ и Бойко Борисов. Тази подкрепа, тотално игнорираща очевидните процеси на разпад в държавата, няма как да върви без съответната цена. И тя е приемане в еврозоната, което е мечта за едрия бизнес. Макар олигарсие като Прокопиев, Донев и Домусчиев привидно да не се харесват и да имат боричкания, класовият им интерес очевидно съвпада и това обяснява последователния натиск за въвеждане на единната валута.

Именно за да се справи с този тип натиск, финансовият министър може да е предприел един познат за манталитета му ход. Той се изразява в тотално съгласие с исканията на самозабравилите се бизнес лобисти и вдигане на залога до степен, че те самите да се изплашат от пълното съдействие на министъра.

Това го наблюдавахме през 2016 година, когато Министерство на финансите предложи промени в Кодекса за социално осигуряване, касаещи фазата на изплащане на вторите пенсии. След като пенсионните фондове настръхнаха срещу идеите на министъра, той изтегли законопроекта и заяви, че повече няма да се занимава с темата, оставяйки социалното министерство да балансира между исканията на синдикатите и работодателските организации.

В резултат фазата на изплащане на вторите пенсии остана нерегулирана до ден днешен, което е сериозен проблем за фондовете. Част отклиентите им скоро ще имат право да теглят средствата си, но фондовете нямат правила, по които да изплащат спестеното в личните партиди. От това най-губещи са именно пенсионните дружества, защото парите на хората не се губят, но се подкопават доверието и смисъла от това да се спестява при тях. И днес, когато правителството отново подготвя регулация в областта, има сериозни предпоставки фондовете да покажат смирение пред идеите на кабинета.

Да вдигнеш залога

Подобно поведение, транспонирано в посока на еврозоната, ще означава горе долу следното. Подаваме искане за включване в механизма ERM 2, получаваме отказ, виждаме че сме много далеч от целта и започваме да работим за постигането й. И междувременно лобитата на бизнеса вече си траят, защото знаят, че като не сме желани в еврозоната, някой може да поиска преминаване към полски модел на икономическа политика, който е още по-нежелан за олигархията от сегашния.

За обикновения човек това няма да бъде задължително лоша новина. Причината е, че влизане в еврозоната предполага целенасочена политика, поограничаване на растежа на доходите до темпове близки на тези, с които расте производителността на труда. Тази стигма обаче отдавна се е показала като задушаваща за икономиката, тъй като производителността зависи от инвестициите на корпоративния сектор в модерни средства за производство и на държавата в образование и квалификация. И двете обаче не се харесват на бизнеса, защото в първия случай означава по-малки дивиденти, а във втория потенциално повишаване на данъците или поне на бюджетния дефицит и държавния дълг.

Последните години показаха, че лихвите в България също може да са ниски без страната да е част от еврозоната. Така че за обикновения човек приемането на единната валута освен рискове от инфлация заради ефектите на закръглянето, почти не носи видими позитиви. Е да, ако някоя банка се разклати, ще имаме достъп до подкрепата на Европейската централна банка, а финансовите ни институции ще се надзирават от Европейския надзорен орган. Това обаче касае рискови сценарии, които с повече зрялост на политиците, може да се тушират и без да се откажем от българския лев.

Така, ако получим формален отказ за еврозоната, може да се окаже добре за всички, освен за олигархията. И точно затова, няма да е изненада, ако някой загрижен представител на едрия бизнес, или приближена до олигархията неправителствена организация, в следващите месеци даде заден ход в говоренето за ERM2 и еврозоната.

Tags , , , , , , , , , , , , , , ,
към цялата статия

One thought on “Когато Горанов блъфира с еврозоната”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>