По принцип двойните стандарти в политиката не трябва да будят някаква изненада. Възмущението по правило идва от страна на недоволните, но е редно и то да почива на някакви принципи. За съжаление, не това виждаме при кадровите промени, правени от служебното правителство на Огнян Герджиков? Сред назначенията на заместник-министрите имало хора от БСП и НДСВ. Ще си помисли човек, че Георги Близнашки и преди него Марин Райков не се ръководеха в действията си от желание да подготвят почвата за завръщане на ГЕРБ. Само едно вглеждане в министерските назначения е достатъчно да покаже, че при близнашки партизанщината е била застъпена дори по-силно.
За вицепремиер по икономическата политика и министър на регионалното развитие бе назначена Екатерина Захариева. Някой възмути ли се, че била заместник министър на Росен Плевнелиев и след това на Лиляна Павлова?
Воят срещу назначенията, предприети от служебния кабинет е безпринципен.
Някой възмути ли се, че министър на външните работи беше Йордан Бакалов, който преди това четири мандата е бил депутат от СДС и неговите производни? Ами че един от най-важните постове – този на финансов министър бе поверен на Румен Порожанов, който бе началник на кабинета на Симеон Дянков? Колко още доказателства, трябват за да прозре човек, че служебният кабинет „Близнашки“, назначен от Росен Плевнелиев (защото министрите зависят от президента), е бил партизиран и политизиран?
Имаше ли през 2014 година възмущение, когато Румен Порожанов във качеството си на служебен финансов министър смени надзорния съвет на Българската банка за развитие? При положение, че той самият бе в надзора само месец преди да стане служебен министър и в нито един момент не е правил забележка за работата на оперативното ръководство на банката, значи той е бил доволен от мениджърите й. И въпреки това, Порожанов смени надзора на банката, чиято реална власт е да сменя състава на Управителния съвет“. След като Порожанов лично не предприе никакви постъпки за смяна на управата в банката, докато той самият беше неин надзорник, как да повярваме, че смяната на надзора при неговото министерстване под ръководството на Георги Близнашки не бе продиктувана от капризите на ГЕРБ, които предвкусваха реставрация?
Не бе минал и месец от встъпването в длъжност на новия финансов министър Владислав Горанов и в БНБ бяха внесени искания за издаване на лиценз за нови директори и членове на управителния съвет на Банката за развитие? Тогава обаче ловецът на конспирации Антон Тодоров, който днес реве заедно с втория ешелон на ГЕРБ не обели и дума. Фактът, че от смяната на надзора при Георги Близнашки до смяната на Управителния съвет при Бойко Борисов минаха само три месеца ясно показва, че Порожанов (бившият секретар на Дянков) е работил по указания и с одобрението на Бойко Борисов и Владислав Горанов. И логично след това бе награден с най-високия пост във Фонд „Земеделие“.
Нека си припомним какво каза по повод на многото смени, които предприе Георги Близнашки.
„Ще има промени, трябва да дадем знак, че е настъпила промяна“. Тези думи бяха изречени в „Шоуто на Слави“.
Близнашки дори не намери за нужно да посочи порок на хората, които сменя. Смени ги просто ето така. Днешното правителство поне си носи отговорността, като казва, че сменя областните управители защото не им вярва и се съмнява с тях и на тяхно място назначава хора, на които имат доверие министрите, премиерът и президента.
За разлика от Близнашки, чиито кадрови постъпки обслужваха ГЕРБ, както стана ясно.
Също интересно е какво казват от втория ешелон на ГЕРБ. Съветникът Тома Биков, който освен това се ползва и със статут на политолог от неправителствена организация, заедно с Димитър Главчев и ловеца на конспирации обявиха на пресконференция, че страната навлиза в етап на хаос, когато непознати и невидими сили кадруват. Думите всъщност на на политолога Антон Тодоров, който също намери място на трибунката за пресконференции.
Политическите назначения в слежубните правителства на Росен Плевнелиев бяха закономерност, но тогава не се вдигаше шум.
Може би Тодоров има предвид назначаването на външния министър Даниел Митов във предишното правителство, както и на военния Николай Ненчев. Виж, точно те не бяха любимци и на Бойко Борисов. Но ги търпеше точно по волята на невидимите и непознати сили – може би отделите за Източна Европа в правителствата на няколко евроатлантически партньора.
Или както на същата пресконференция каза Тома Биков – „Категорични сме, че хората, които назначава, трябва да бъдат професионалисти“. Вярно – нека са професионалисти. Само че в очите на хората не се натрапва непрофесионализмът на назначенията. Натрапва се нещо друго.
Когато Близнашки смени половината областни управители, ГЕРБ и така наречените десни не реваха. Когато Близнашки и Плевнелиев назначиха за министри хора от кабинета „Борисов 1″, пак не нямаше рев. Сега, когато Герджиков върши същото, но поне си носи отговорността, изведнъж воят се надига до небесата. Ама заради нарушаване на някакви принципи ли ревете, или защото не става вашата, господин Биков и други фенове на ГЕРБ?
Работата е там, че е нормално понякога нещата да се случват, не както бихме желали. И имаме право да се оплакваме и да мрънкаме. Въпросът е, че в политиката и държавното управление е добре да не се мрънка само защото някой прави нещо, което преди това си правил и ти. Не, че ще изненадаш някого с двойните си стандарти. Но ще загубиш уважението на интелигентната част от публиката.
Повече от нормално е и президентът и служебният премиер да действат спрямо отговорността, която носят и да дават власт на хора, на които вярват. Не е нормално това право да им се отрича. Още по-малко от партии, които са се възползвали от много по-грозно кадруване.
към цялата статия