Едно изключително сериозно прехвърляне на власт от ръцете на финансовия министър Владислав Горанов към икономическия Божидар Лукарски беше отразено телеграфно и остана встрани от обществения фокус. С капитал от 678 милиона лева, активи на стойност 1,56 милиарда и потенциал да разшири кредитирането си с още поне пет милиарда лева Българската банка за развитие (ББР) е най-могъщият инструмент за дискреционна политика от страна на държавата след самия бюджет. А фактът, че вече 17 години нито едно правителство не я извади изпод крилото на финансовия министър, показва, че в правителството е имало сериозен трус, който обаче остава скрит за обществото.
Някак неусетно в следобеда на 20 септември медиите обявиха, че правителството е одобрило промени в Закона за Българската банка за развитие, които сменят органа по упражняване на държавното участие (99,999%) в банката, и занапред ролята на принципал ще се упражнява от министъра на икономиката. Мотивите на законопроекта са притеснително общи и лаконични, като в обем от две страници се преразказва теоретичната постановка защо България се нуждае от такъв тип финансова институция, и едва в последния абзац се казва, че така „ще се подобрят координацията и ефективността по дефиниране и прилагане на държавните политики в подкрепа на малките и средните предприятия и повишаване на конкурентоспособността на българската икономика като цяло“.
Интересно как ще протекат дебатите за ББР в парламента, след като първоначално депутатите от ГЕРБ нямаха обяснение за случващото се.
Поведението на повечето депутати от ГЕРБ беше като на ужилени. Едни от най-влиятелните народни представители в управляващата партия избягваха да отговарят на въпроса защо се случва промяната. Обясненията „още не съм запознат“, „само чух за това“ и „не мога да коментирам нещо, което не знам“ дават да се разбере, че в парламентарната група все още нямат дори опорни точки за промяната.
Омертата на депутатите показва или неразбиране за случващото се, или страх да се говори за процесите, които текат. Според източник на “Икономист“ от Народното събрание, решението е взето почти светкавично от премиера, без съгласуване и без дори да се уведоми ръководството на банката. Според запознати реакцията на петия етаж на финансовата институция (този на директорите) била искрено смайване. Причината за решението на премиера била нещо, за което премиерът държал лично отговорен финансовия министър Владислав Горанов и което го мотивирало да предприеме радикалната стъпка.
Версията не беше потвърдена от втори източник, но има много логически аргументи в подкрепа на достоверността й. Такава например е трансформацията на банката от инструмент за съживяване на кредитирането в задбалансов актив на кабинета. След като дойде на власт, второто правителство на ГЕРБ почти незабавно я натовари с финансиране на програмата за енергийна ефективност (безплатното саниране на блокове), възобнови се практиката по изкупуване на вземания на местни компании от общини, които не могат да разплащат в срок задълженията си, пристъпи се към кредитиране на Центъра за градска мобилност в София.
Въпреки публично добрите отношения между Владислав Горанов и Божидар Лукарски случващото се отнема власт от единия, а другият я получава.
Официалната статистика не показва какъв е мащабът на тези действия, които по същество са си икономическа политика от кейнсиански тип, но е факт, че дразнеше част от мениджърите на банката. Това означава, че делът на подобни операции е бил чувствителен, макар и публично срещу тях да липсват критики. И трите от изброените случаи обаче се случват със знанието на премиера. Програмата за санирането е една от гордостите на кабинета „Борисов 2“, посредничеството между общини и изпълнители на обществени поръчки е иновация именно на ГЕРБ от времето на първия й мандат, а ако оздравяването на столичния градски транспорт беше проблем, то кметът на София Йорданка Фандъкова нямаше да е сред основните заподозрени за бъдещ кандидат-президент.
Точно неофициалната щампа за одобрение на тези сделки трябва да покаже, че концептуално премиерът няма проблем с тях, и ако има недоволство, то ще е заради конкретни сделки или други действия, или въздържание от такива на финансовия министър.
По-труден за оспорване е аргументът, че икономическият министър е по-близо до реалния сектор. И поради това има логика инструментът за улесняване на финансирането му да е също под контрола на Божидар Лукарски. В полза на това обяснение е и обмисляната нова стратегия за държавните фирми, за чието създаване се разбра преди седмица. Ако те се поверят на един министър, например икономическия, всяко стратегическо решение за развитието им или за подпомагане на малкия бизнес ще може незабавно да се подкрепя със съответните финансови инструменти – кредитни продукти и схеми за финансов инженеринг по споделяне на риска. Така няма да се губи енергия в комуникация между икономическото и финансовото министерство.
Самоцелното прехвърляне на инструмент, разпределящ милиарди без логично обяснение е притеснително.
Последното никога не е констатирано като проблем в 17-годишната история на банката и без в публичното пространство да се прокрадне поне един сигнал за искри или буксуване в координацията между финансовия и икономическия министър, тази версия също трудно може да събуди доверие, ако правителството не приложи убедителни доказателства за верността й.
Малко вероятна, но все пак възможна хипотеза е, че във финансовата институция са били открити проблеми, и тя се прехвърля на Божидар Лукарски като горещ картоф. Това обаче също е трудно за приемане, защото Лукарски има репутацията на човек, който е лоялен на премиера като изпълнител, но не и като фактор, способен да намира решения, а точно това би се търсило, ако в банката има скрит проблем. Освен всичко останало ББР премина току-що успешно стрес теста на банковата система, проведен от БНБ.
Кой командва в ББР
Това, което може да даде допълнителна яснота за генезиса на случващото се, ще са очакваните персонални промени на върха във финансовата институция. Практиката показва, че в последните три редовни правителства всеки нов принципал е сменял ръководните й органи. Това направиха Симеон Дянков, Петър Чобанов и Владислав Горанов. Сегашният финансов министър на практика отмени действията на бившия си началник Дянков, поставяйки бившия главен изпълнителен директор Димитър Димитров в Надзорния съвет на банката и налагайки Ангел Геков за председател на Управителния съвет и изпълнителен директор.
С това действие Горанов реставрира властовата структура, действала по времето на тройната коалиция и половината от мандата на първия кабинет „Борисов“. Тогава Димитров и Геков бяха изпълнителни директори, а сега, макар и йерархично да са на различно ниво, биват приемани за най-тежкия властови център във финансовата институция. Влияние като принципал финансовият министър оказва чрез заместника си Кирил Ананиев, който е в Надзорния съвет, както и чрез председателя на надзора – Атанас Кацарчев, също бивш заместник-министър на финансите. В Управителния съвет косвено влияние има председателят на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова, на чието застъпничество се отдава назначаването на пловдивския банкер и светска личност (според достъпните в интернет публикации) Илия Кирчев.
Евентуални промени в ръководството на ББР ще покажат чие лоби печели, и кое губи.
Покровител на третия член на Управителния съвет – Билян Балев, е Сергей Станишев. Балев стана част от банката именно когато сегашният председател на Партията на европейските социалисти оглавяваше БСП и партията му управляваше в коалиция с ДПС. Миналата година социалистите сондираха дали Балев не може да получи пост и като подуправител на Българската народна банка. Според източници от банката обаче Балев все по-рядко можел да влияе на случващото се и често научавал в последния момент за вече подготвените решения на Управителния съвет, а гласът му бил чисто съвещателен. При такава конфигурация освобождаването на когото и да било ще е показателно за това, чие лоби губи власт.
Йерархичната верига в банката за развитие е така устроена, че Надзорният съвет може по всяко време напълно състоятелно да смени част или дори целия Управителен съвет. Точно поради това е важно надзорът винаги да се ползва с доверието на принципала. В самия Управителен съвет пък и в момента може да се назначат още двама нови членове, без да се отстраняват сегашни членове. В правилника за дейността на институцията е записано, че управата може да е съставена от трима до петима членове, а в момента техният брой е трима. Евентуално раздуване на бройката обаче заплашва да превърне управленския орган в орел, рак и щука. Съгласно устава на банката тя се представлява от поне двама изпълнителни директори и ако двамата евентуални нови членове получат такъв статут (което е най-вероятното развитие), ще се създаде предпоставка за размиване на властта.
Според бивш ръководител на банката много по-вероятно е представителите на Божидар Лукарски да не се заемат веднага със завладяване на територии. По-разумното поведение е първоначално в управата и надзора да се направи частична промяна, така че новите фаворити да влязат в ритъм и след това да бъдат подсилени с допълнителни промени. Последното важи за Управителния съвет. При надзора смяната на части също е възможна, но отнема време, защото се изисква общо събрание, а процедурата от публикуването на уведомление до вписване на промените в Търговския регистър отнемат между месец и половина и два месеца.
Как кредитира банката
Като държавна банка ББР привлича ресурса си при изключително ниски лихвени равнища, като често това става и с издаването на държавни гаранции (институцията не приема депозити от граждани). Това й позволява да предлага изключително изгодни лихви по кредитните си продукти, а е широко застъпена и практиката да се отпускат средства на търговските банки, които те да преотдават на крайните си клиенти също на по-ниски лихвени равнища от средните за пазара (он лендинг финансиране).
Според резултатите от стрес теста, който БНБ проведе това лято, финансовата институция има капиталова адекватност преди и след подлагането й на стресови сценарии над 50%. Това я прави най-силно капитализираната банка в страната като отношение към рисковите й активи и означава, че тя може да увеличи кредитирането си с до пет милиарда лева, и пак ще има капиталова адекватност над нормативните изисквания. Или, казано с други думи – банката е инструмент с много силен заряд кинетична енергия. Капиталът на институцията е твърде голям за мащабите, които държавата й поставя, което й отрежда ролята на двигател на ферари, инсталиран в шасито на москвич.
Въпреки всички медийни „бомби“ реалната кредитна дейност на ББР, концентрациите на заеми и качеството на кредитирането при различните мениджърски състави остават скрити.
И въпреки че според регулатора банката е изрядна, нейното име не спира да се появява в медиите като пример за подпомагане на олигарсите, които са близки до действащото правителство. Тези обвинения се чуха за първи път през 2014 година, когато медиите съобщиха за кредити към компании, свързвани с Делян Пеевски. Общата експозиция към тези компании – „Водстрой“, „Булгартабак“ и „Лодис“, според вестник „Капитал“ надвишава 10 % от собствения капитал на институцията и я излага на по-висок от регулативно допустимия риск. Факт е обаче, че според буквата на закона компаниите не са свързани, а заемите към тях са обслужвани редовно по информация на финансовия министър Владислав Горанов от май тази година.
Критика към ръководството на банката, отпуснало кредитите за споменатите компании, отправи и надзорникът на институцията Димитър Димитров. В интервю за Офнюз той разкритикува директорите на ББР, че са допуснали две трети от кредитния портфейл да се концентрират в 20 икономически групи.
Трябва обаче да се отбележи, че Димитров не посочи каква част от тази концентрация се е формирала, когато той бе начело на банката, а след смяната на ръководството, назначено от кабинета „Орешарски“, също липсват данни за развитието на тази концентрация. Нито ръководството, нито надзорът на банката, а и нейният принципал все още не са коментирали дали концентрацията е преодоляна и дали компании от Топ 20 не са получавали допълнителни кредити, включително и някои от сочените за свързани с Делян Пеевски.
От обществото продължават да се пазят в тайна обективните показатели колко ефективно се управлява банката за развитие. Според неин бивш директор при сегашния си мащаб банката може да печели между 3 и 5 милиона месечно и годишна печалба над 30 милиона лева може да се приема като задоволителен резултат. Това обаче е само количествен измерител, който не показва реалната полезност на финансовата институция за икономиката. И докато такива липсват, всяко правителство ще може да променя ръководството на банката, а мотивите, макар и да изглеждат плоски и повърхностни, трудно ще могат да се оборят с конкретни данни. Нещо, което не говори за напредничавост, а нали точно това се стреми да донесе на икономиката една банка за развитие.
Статията е публикувана в новия брой на списание „Икономист“.