Решението на правителството да смени българската номинация за председател на Организацията на обединените нации със сигурност ще ни направи за смях в очите на международната общност. Макар на повърхността да изглежда, че премиерът разглежда номинациите като дузпи и бие докато вкара, тоест първо би шута на Ирина Бокова, а сега е заложил Кристалина Георгиева, причините са много по-дълбоки. Този път България стана поле на сблъсък между дипломациите на няколко велики сили, а политиците (най-вече тези от ГЕРБ) показаха, че са готови да зарежат националния интерес винаги, когато получат международно обаждане от господарите си.
Какво имаме на повърхността?
Битката кой да бъде националната кандидатура се проведе по много интересен начин. За разлика от други теми, по които отношение взимат всички водещи политици, този път тя бе оставена на маргиналите. Такъв е депутатът Методи Андреев, който едва ли може да бъде запомнен с нещо друго от претопляне на антикомунистически клишета, за които е ясно че ги пробутва, защото е изпразнен от други идеи. Подобни бяха и изявите на група пенкилер интелектуалци – писател и и режисьори, за които така и не стана ясно кога са получили квалификация по международни отношения, та им бе предоставено време в ефира на водещите телевизии отново да нападат Ирина Бокова заради комунистическия й произход.
Такава опорна точка може да хване почва единствено в поляризирано общество като българското, но не и на международната сцена, където движещи са интересите, а водещо е намирането на решения. Там интелектуалното ниво е малко по-издигнато и никой не се занимава да съди човек заради родителите му и всеки си дава сметка, че няма велика сила без срамни петна в историята си.
Брътвежите на методиандреевците нямаше как да бъдат чути, ако трибуна не им се даваше от услужливо сътрудничещи медии. Какво беше свързващото между тях ли? Почти всички имат на началната страница на сайтовете си банер на фондация „Америка за България“.
Може би банерът на спонсориращите фондации трябва да се поставя и под неподписаните редакционни коментари на подкрепяните медии
Очевидно това вече е повод за обогатяване на стандартите на журналистическа етика. Претендиращите да осъществяват етична журналистика медии, дават да се разбере, когато съдържанието им е платено. Най-честно е когато се уточни, че става дума за „платено съобщение“. По-завоалирани форми са карето, или страницата да бъдат допълнени с някакъв дребен символ. Например на сайта на „Нетинфо“, рекламното съдържание, поднесено като статия, винаги се анонсира с образ на баркод до заглавието. Най-неетично е, когато се плати статия да излезе с подбраните послания на рекламодателя, но да е маскирана като авторско съдържание на медията.
При избора на български кандидат за шеф на ООН, банерът на „Америка за България“ виси някак несвързано и не на подходящото място, поради което не става ясно и какъв е истинският мотив да се подкрепя Кристалина Георгиева. Спонсорството на тази фондация ясно предопределя и редакционната политика на медиите. Само че когато статиите се подписват под текста, или над текста липсва банер на фондацията. Дали финансирането й върви с пренастройване на редакционната политика, или фондацията селектира медиите според това дали политиката им устройва приоритетите на САЩ е вторичен въпрос.
Когато миналата година американски военен експерт загина при тестване на български гранатомети, преди да се изнесат за някоя от бунтовническите фракции в Сирия, „Капитал“, също финансирани от „Америка за България“ не написаха нищо. Може би защото логично бе да се попита какво търсят американци в български военен завод и за кой краен клиент са тествали оборудването. Неудобни въпроси, на които бе по-добре да не се търси отговор.
Някак си не е коректно пристрастията да не се обявяват публично и директно, а изводите, които се базират на тези пристрастия да се поднасят като обективна истина.
В развитите държави не е изключено медиите да имат своите пристрастия и фаворити. Миналата пролет например „Дейли телеграф“ излезе с писмо до читателите си, в което ги призовава да гласуват за консервативната партия. Това беше достойно изразяване на пристрастие, комбинирано с готовност да се носи отговорност, било то чрез отлив на аудитория, или чрез язвителни напомняния, ако Дейвид Камерън и партията му направят някаква колосално грешка. Вярно, вестникът подкрепи и излизането на Англия от Европейския съюз, но това също си е въпрос на политика и ако един ден брексит се оцени като грешка, медиите, пропагандирали за него ще понесат своята отговорност.
По аналогичен начин редакционният борд на „Ню Йорк таймс“ обяви подкрепа за Хилари Клинтън като бъдещ президент на САЩ. С открито писмо, подписано от най-важите пера на медията. Така също ще се знае, ако интевенционизмът на САЩ причини глобална катастрофа, или пък на вътрешната сцена се случи нещо ужасно, на кой глашатай трябва да се благодари, че е побутнал Клинтън.
В България обаче такова нещо няма. Селекцията на коментатори е от онова крила на политическия спектър, което по традиция застъпва про-западни опорни точки, често спускани отвън, или просто обслужващи така нареченото дясно в България. Когато става дума за собствено съдържание коментарите в подкрепа на Кристалина Георгиева най-често са къси, изпълнени със силни думи, лесносмилаеми и най-важното неподписани. Тоест изразяват редакционна политика.
Тази политика и позициите й обаче не са обявени. Единствено, което напомня за тях е банерът на „Америка за България“.
В България има поне две задкулисия и ако едното е руско, другото е на САЩ.
И тук наистина не става дума за борба със задкулисието, защита на частната собственост, свободата на пазара. В нито едно свое изказване Ирина Бокова не е изразила намерение да работи за отмяна на тези принципи, че да даде повод кандидатурата й да се атакува точно с аргументите на свободния пазар, частната собственост и демокрацията. Дори и някога медиите на „Америка за България“ да са се афиширали именно като защитници на тези ценности, днешните им действия не ги защитават. Ако „Медиапул“, „Капитал“ и другите медии, поддържани от „Америка за България“ са решили да стоят зад Кристалина Георгиева, най-почтено е просто да обявят пристрастието си публично, а не да внушават на света, че тяхната позиция е правилна, просто защото обективната реалност я прави такава.
Толкова много внимание беше отделено на Кристалина и поддържащите я страни, не за друго, а защото така нареченото дясно по принцип претендира да е по-почтено и да е различно от рубладжийския социализъм.
Лобито на Ирина Бокова също не щадеше ресурс за удари под кръста. Сътворен беше минискандал с фалшив имейл от сътрудник на Кристалина Герогиева, на заплата в Европейската комисия, който инструктира интернет троловете как да нападат Бокова. Самата Ирина Бокова така и не намери доблест да каже две думи затова дали вярва, че баща й наистина е комунист убиец и съответно да обяви, че макар и да го обича, миналото му я кара да се чувства неудобно. Единстеният публичен гастрол на Ирина Бокова в България беше пред двете гълъбчета Лора Крумова и галя Щърбева, които така и не намериха кураж, или някакво другокачество, че да засекат Бокова, когато започне да пробутва евтините си опорни точки.
Поддръжниците на Бокова също инвестираха в създаването на гласовит кръг от поддръжници, но той поне беше по-интелигентен. Такива бяха българските дипломати от кариерата, а не туристите като министър Даниел Митов, който се хвали, че на срещите с колегите си води и малкото си бебе (да е живо и здраво). Зад Бокова застана и клуб „Милениум“, съставен главно от възпитаници на Университета в Кеймбридж и други престижни британски училища.
Поведенческият модел е същият. Някой зад завесите създаде организация от поддръжници. Обикновеният човек обаче така и не разбра каква би била ползата за България, ако неин представител оглави ООН. Така и не стана ясно защо е важно ако Бокова е свързана с левицата и Русия с какво е по-добра Кристалина Георгиева. С това, че е рекламно лице на ГЕРБ?
Ако има една причина да се стои зад кандидатурата на Ирина Бокова, тя е, че така е било решено и е нелепо да се правят промени в движение. Доколко това ще бъде успешен ход, предстои да видим. Много вероятно е Кристалина Георгиева да изгори заради вето от страна на Русия. Ако това се случи, Георгиева ще влез в историята като човекът, намърдал се, с едничката цел да отстрани свой сънародник от надпреварата, без да има шансове за успех. Ако пък не бъде отстранена с вето, а просто загуби изборите, ще стане ясно, че е човек с безгранична амбиция, който постоянно се стреми към висините на своята некомпетентност и няма скрупули по пътя си към тях.
В този театър Бойко Борисов и Даниел Митов са като онези нотариуси на имотната мафия, които изповядват най-измамните сделки. Както нотариусите допускат да се фалшифицират подписите на истинските собственици, така Борисов и Митов подменят националния интерес с този на някой евроатлантически партньор.
Полезният извод е, че в България действат поне две задкулисия (според понятийния апарат на онези, които преди три години се самопровъзгласиха за „умни“ и красиви“). Ако Певески и Орешарски наистина са проекция на руското задкулисие, то Бойко Борисов, Кристалина Георгиева и Даниел Митов са марионетки на западното англо-американско задкулисие. А то не винаги е свобода на пазара, частната собственост и демокрация. То може да бъде захвърляне на потребителските права, отмяна на елекологичните стандарти и изоставяне на правата на работниците.
Ако през 2013 година махалото бе извело на върха задкулисието на Пеевски, днес същото махало е в противоположната си връхна точка. На върха са хора, които продават националния интерес, но на западни велики сили. Много успокояващо, ама наистина ли?
към цялата статия