Използвайки конституционните си правомощия да разтегли като локум продължителността на втория кабинет „Борисов“ Росен Плевнелиев сам направи съставянето на служебно правителство от него самия нелепо. Ако днес никой не иска да си докарва главоболия и да си зарязва работата само за четири седмици министерстване, то виновникът е държавният глава.

Когато през 2013 година първото правителство на Бойко Борисов подаде оставка, Плевнелиев състави кабинет на двадесетия ден и той управляваше точно два месеца допарламентарните избори и още 17 дни след това. Ако Плевнелиев бе проявил същата експедитивност и днес, то служебното му правителство щеше да функционира поне 45 дни, което си е напълно достатъчно време човек да си тръгне с удовлетворение за свършената работа и то при положение, че Радев абсолю моментално разпусне служебното правителство за да сформира ново по свои виждания. Така че, Росен Плевнелиев няма оправдание. Каквито и аргументи да изтъква при вчерашното си обръщение към народа.

Ще помисли човек, че днес всички главни централни банки по света от Федералния резерв, през ЕЦБ, руската и Японската сверяват лихвените си равнища и коригират валутните си курсове в съответствие с развоя на политическата криза в България. Българският народ пък сигурно мисли, че живее в нещо като Швеция, или Дания, но единствено политическата криза ще намали доходите и ще понижи стандарта му на живот.

Май държавният глава не разсъждава с погледа на технократа Плевнелиев, а с мирогледа на ирландската пастирка, чието тяло и душевност е заемал в предишния си живот (по собствените му думи), та не вижда това, което всички останали виждат. Ето още един цитат от изказването на Плевнелиев.

С тези си думи той се нареди до всички хипита, мечтатели и прочее любители на живота в отрицание от реалността, които смятат, че Реформаторският блок иска да прави реформи и може да бъде мозъкът зад мускулите на Борисов, за едно стабилно дясно управление.

Наскоро до прозрението, че РБ е мъртъв стигна един политолог, завършил в Оксфорд. Забележително е колко време му трябваше да проумее това, което бе очевидно и безспорно още на втория месец след сформирането на правителството. Но да не забравяме, че всеки има право да се излага. Нещата приличат на онзи виц, в който сър Джон връщал няколко пъти прислужника си Джеймс, който панически искал да го уведоми за преливането на Темза. Накрая Джеймс събрал онази хладина, която иначе проявявал всеки ден, и отваряйки вратата казал: „Сър Джон, влиза Темза“.

За да не изглежда бившата ирландска пастирка самотна в нелепостта си, тя бе подкрепена от група депутати, известни с това, че нищо не става от тях и се пускат да тиражират само най-нелепите опорни точки, с които водещите народни представители от парламентарните им групи категорично не желаят да се излагат. Например Цвета Караянчева от ГЕРБ обясни, че Румен Радев бил дезертирал от отговорностите си, отказвайки да участва в съставянето на служебен кабинет преди да положи клетва и да стъпи в длъжност. В същия дух се изказа и Костадин Марков от Реформаторския блок.

Те бяха смелите амбразурчици, застанали зад Плевнелиев в апела му да назначи служебен кабинет с имена, посочени от Румен Радев. Още сега, преди новоизбраният президент да има каквато и да било формална власт. Колко точно глупав трябва да е човек за да поеме отговорност и да възложи отговорност на хора, на които вярва, че да ги прати в служебно правителство, което цял месец да управлява с враждебно настроен парламент и така косвено да провали дори себе си преди реално да поеме някаква власт и отговорности?

Господин Плевнелиев, госпожо Караянчева, господин Марков, какво би станало, ако Барак Обама позволи на Доналд Тръмп само за един час да се разпорежда в овалния кабинет преди инагурацията си? Моля ви, извадете си главите от задниците, защото в противен случай хората няма да са сигурни какво виждат, дори, когато ходите изправени. Или както американците казват „unf…ck yourself“.

Може да се случи навсякъде по света и в нормални условия извадката не би била достатъчна да създаде генерален извод за състоянието на държавата. Това, което показва тоталната дезинтеграция на общество и институциите е реакцията, с която се посрещат въпросните събития.
Убийството на създателя модна къща „Агресия“ Александър Антов бе последвано от истерична декларация на най-голямата легално функционираща олигархична групировка, наречена КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Държавно назначените милионери и милиардери се сетиха, че в страната нещо не върви и помислиха, че като бъде разкрит убиеца на модния предприемач, проблемите ще се решат. Даже поставиха срок от три дни и заплашиха с искане за оставка на вътрешния министър Румяна Бъчварова. Сякаш до вчера тя бе добър министър, но това е единствено и ключово изпитание дали Бъчварова ще бъде добър министър занапред.

Интересно е защо нямаше подобни упреци към всевластния секретар на  МВР Бойко Борисов, когато бе убит Илия Павлов, или към вътрешния министър Румен Петков след убийството на банкера Емил Кюлев. Вярно, тогава нямаше КРИБ, но е вярно също и че днешните отворковци не свършиха нищо за да стане България по-сигурно място. Тъжна ирония, или поетична справедливост, но докато бяха заети да се подлагат на един или друг премиер, всеки от така наречените олигарси сам се обрече днес да е заплашен от убийство, така както и другите мафиоти, които не можаха да преперат името си от бандит до бизнесмен.

В същото време във Враца двама братя убиват човек на улицата заради няколко криви реплики, а кметът на града обяснява, че в града нещата се случвали така. Ами случват се. В Перник като виц, във Враца като реалност. А кметът е само регистратор.

Успоредно на тези процеси заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева се показа по референдум и отново заповтаря, че без стабилно правителство не може да има икономически растеж, инвестиции и сигурност. Обвинява правителството на Пламен Орешарски и дава за пример първият мандат на ГЕРБ, при който престъпността била овладяна.

Интересно е как това твърдение кореспондира с делата за полицейски произвол, които бяха заведени срещу България при управлението на първия кабинет Борисов. И още по-интересно е защо 15 месеца след като новия кабинет Борисов управлява, престъпността отново не е набутана в кибритена кутийка

Един от признаците, по които можем да разпознаем глупаците е по това дали променят плана си на действие според новите обстоятелства, които възникват. Ако това е вярно, значи Цвета Караянчева трябва да е много глупава. Но така получаваме някалко системни дефекта – разрастване на организираната престъпност, усещане за безнаказаност и бум на битовата престъпност, закърняло мислене в най-голямата политическа сила и паническа истерия сред олигарсите.

На този фон не е изненадващо, че отстраняването на чужд агент от лидерската позиция в третата най-голяма партия, предизвика съжаления вместо задоволство. Не е изненадващо, че 15 сантиметра сняг могат да блокират цял регион от държавата, а отговорният за това регионален министър излиза и обяснява, че нищо страшно не се е случило.

Изненадващо е как може цяла България да гледа кака Лиляна Павлова и да споменава роднините й от женски пол, а водещият в студиото се чуди как да й се подмаже. Това се нарича дезинтеграция или разпад на държавността. Изразява се във фактическа несъстоятелност на публичните институции, интелектуална немощ  на бизнес елита и отказа на водещите медии да го заявят.