Така агенция „Фокус“ предава вчерашното интервю на премиера за радио „Фокус“. Доколко обаче думите му са верни? Справка с фискалния резерв към 31 юли 2014 година показва, че той е бил 8.2 милиарда лева. Това уточнение се прави, за да стане ясно какъв е бил размера, когато правителството на Пламен Орешарски отстъпва на служебния кабинет „Близнашки“. Дневните колебания в резерва не се гледат, защото при тях има силна цикличност и тя не зависи от конкретното правителство, което е на власт. Когато правителството на Борисов поема караула от Георги Близнашки в началото на ноември 2014 година, резервът е бил около 7.5 милиарда лева (по данни към 31 октомври).

Погледнати по този начин, данните изкушават всеки трезво мислещ да  попита: какви три милиарда е заварил Бойко Борисов? И ако той и екипът му от пи-ари не измислят нещо  убедително, ще излезе, че премиерът лъже, още веднъж. Освен ако от радиото и впоследствие агенцията не са объркали тотално думите му. Това обаче не е централното ни допускане, защото най-краткосрочната история помни няколко примера за лъжи на министър  председателя.

Премиерът Бойко Борисов излъга, когато каза, че през 2015 година са събрани три милиарда лева от пресечена контрабанда. Премиерът Бойко Борисов излъга, когато  заяви, че при  второто си правителство  държавата тегли нови заеми само за да изплаща стари задължения. Премиерът Бойко Борисов излъга и по националната телевизия на Разпети Петък, като обясни, че увеличението на приходите за първите месеци на  годината също се дължи на пресечена контрабанда. Интересно  е този човек  наистина ли вярва в Господ, след като си позволява да лъже  на  едни от най-сакралните дни за християните. Дали не лъже и за вярата си?

Как е в Англия

Всеки път, когато в България  премиерът излъже, нормалният човек се гневи, че повечето журналисти мълчат и изпълняват ролята  на стойки за микрофони, или пък благоговеят от възможността да поприказват с министър-председателя. Това  просто не  е журналистика. Това е слугинаж, който няма нищо  общо с нормалните журналистически стандарти. В една държава с много по-големи традиции както в политиката, така и в журналистиката подобни гафове не биха се разминали на който  и да е държавник.

Ето само един последен пример за наградата която получава бившият премиер Тони Блеър от коментатора и сатирик Джонатан Пай:

Ако приложим същата критичност към Бойко Борисов, въпросите, които всеки нормален журналист с достъп до министър-председателя би трябвало да зададе са следните:

Иззехте 3 милиарда от контрабанда? Защо не ги изземахте в първия си мандат? Защо сами създадохте контрабандата, вдигайки акциза върху цигарите много  над изискваната стъпка?

Как ще обясните, че от трите милиарда ръст на приходите (евентуално иззети от контрабанда) 800 милиона са преведени от бюджета  на Европейския съюз? Европейският съюз ли са контрабандисти?

Как ще коментирате, че от увеличените бюджетни приходи за 2015 година едва милиард и половина са увеличени данъчни приходи?

По ваше време не били фалирали банки? А как ще коментирате доклада на „Аликс партнърс“, че източването на КТБ се е случвало между 2009 и 2013 година, тоест през целия ви мандат?

Как ще коментирате публикацията на „Капитал“ от март 2013 година, която съобщава, че кредитите към свързани лица на КТБ са надхвърлили капитала на банката още докато вашето правителство беше на власт?

Как ще коментирате, че Менда Стоянова, Владислав Горанов  и вече дори Десислава Атанасова не потвърждават вашето обяснение за фалита на Корпоративна  търговска банка?

Най-важният въпрос би бил следният:

Чувствате ли се неописуемо щастлив от това, че Пламен Орешарски беше  министър-председател по времето, когато неизбежният фалит на КТБ се случи, така че да се размие отговорността ви за ограбването, което  се случи, докато вие бяхте  на власт и вие лично отстоявахте субсидирането  на Корпоративна търговска банка с поддържане на депозитите от държавните фирми?

Опитвайки да настроят управлението си към схващането, че бедните могат да подобрят своя живот, само ако богатите и средната класа просперират, Тони Блеър и Гордън Браун спечелиха три последователни парламентарни вота. Това схващане някак си бе трудно за прилагане по време на световната финансова криза и необходимостта от бюджетни ограничения, което позволи през 2010 година консерваторите да се върнат начело на Обединеното кралство. В търсене на новия облик на британската левица, днес Джеръми Корбин обеща истински лева политика и постигна впечатляващите 59% от гласовете в лидерския вот още на първия тур.

Победата му, колкото и да е безапелационна, вече показа страха на умерените лейбъристи, след като няколко души отказаха да станат министри в правителството в сянка, което му предстои да одобри. Сред тях е и досегашният лидер Ед Милибанд. И това не е всичко. Най-сериозната атака дойде от Тони Блеър, който директно предупреди, че Британия не я очаква нищо хубаво, в случай, че Корбин поведе лейбъристите.

Ако конфликтът бе личен, това можеше да се разбере от намерението на Корбин да се противопостави на ангажиментите на Обединеното кралство в Близкия изток, но далеч не е така, а става дума за много повече.

Ренационализация на железниците, повторно отваряне на закритите въглищни мини, фундаментално преосмисляне на отбранителната политика и пакет от социални мерки са само част от обещанията на Корбин

Ренационализация на железниците
Ренационализация на енергийните  компании
Излизане от НАТО
Подслони за бедни и бездомни
50% жени в кабинета
Край на ядрената програма и подводниците „Трайдент“
Привличане на Хамас към мирния процес в Близкия изток
Подобряване на достъпа до образование
Увеличаване на корпоративните данъци за сметка на личните подоходни данъци

И също като идеите му, личността на самия Корбин носи заряда на противоречието. От активист за равенство и човешки право до недодяланост и нетактичност, които му създават облика на остаряващ лидер от Сириза. И въпреки, че често за човек се съди първо по начина, по който се представя и след това по неговите дела, никой не може да отрече последователността на Корбин в отстояването на каузи, дори когато не са толкова популярни.

Още като гимназист, Джеръми Корбин се запалва по социалистическите идеи, членува в „Лигата против насилствени спортове„, работи като доброволец в Ямайка и се противопоставя на апартейда в Южна Африка. Интересен факт е, че той така и не завършва университет.

Как избирането на Корбин засяга България

Макар и фокусът на Корбин по адрес на имиграционната политика да са бежанците, той поддържа позицията, че хората, които пристигат в Обединеното кралство за да работят не са бреме а мотор на икономиката. По странен парадокс именно лейбъристите, които защитават интересите на работническата класа, твърдят че пристигащите чужденци не са заплаха за заетостта на „истинските“ британци, а консерваторите на Дейвид Камерън, който представляват горната половина на средната класа и предприемачите са против притока на имигранти.

Каквито и лупинги да са присъщи в името на привличането на гласове, обещанията в Англия са нещо, което политиците трябва да спазват. Затова и лейбъристите в момента се очертават като най-отворената към Европа партия и защитават в най-голяма степен свободата на придвижване на хора и работна ръка.