Опит да предупреди мислещата част на обществото, че гръбнакът на държавността е пред разпад, направи служебното правителство. Докладът му за състоянието на въоръжените сили показа колко тежко е положението, но вместо кабинетът на ГЕРБ да си вземе поука, реши да изтегли доклада за преработване и смекчаване на твърденията. Не, че има голямо значение – катастрофата на военния хеликоптер миналата седмица показа достатъчно ясно, проблемите. При норма за подготовка  от 180 до 250 часа в годината българските пилоти летят около 20-30 часа.

Връзката между липсата на ресурс за подготовка и резултатите е повече от очевидна. Това обаче не е единствената област, където недофинансирането създава проблеми. Дори повече – имаме шанс да се поучим от чужди грешки преди при нас да е станало късно. Оказва се, че дори по-развити от България държави са способни да си съсипят службите, прилагайки необмислени и самоцелни бюджетни ограничения. Последното прави аналога с България много основателен. По-долу публикуваме изказване на лондонския пожарникар Соли Фернандез от фейсбук. Преводът е на журналиста Василена Доткова и е одобрен от английския огнеборец.

„Накратко, през последните години системата на пожарната се промени коренно. Върши се много повече превантивна работа, свързана с пожарната безопасност по места.

В някои локални общини в Лондон работят пробни проекти, при които пожарната се отзовава на обаждания в случаи на сърдечен удар. Тези пробни периоди се удължават вече няколко пъти, но допълнително заплащане за допълнителната работа няма. Разбира се, това е мярка за подпомагане на системата за спешна помощ, която е ужасно претоварена.

Пожарникарите, помагащи на хора с инфаркт, очевидно не са свободни да се отзоват в случаи на пожар, катастрофи, хора заседнали в асансьори, наводнения, които могат да причинят пожар и т.н.

Силно орязаното финансиране в периода на austerity стана причина за закриване на подразделения на пожарната и загуба на работни места.

През този период броят на смъртните случаи в пожари се е увеличил.

В противопожарната служба на обединеното кралство и в частност в Лондон имаше брутално орязване на пенсиите.

След двугодишни диспути, в които хиляди паундове бяха загубени поради стачки с цел запазване на пенсионните ни условия, Дейвид Камерън промени закона, след като спечели изборите през 2015.

След като се почувства сигурен в мястото си на No.10, той промени пенсионното споразумение на пожарникарите с правителството.

В резултат на това много пожарникари загубиха по над £100K от бъдещите си пенсии. При мен тази сума ще бъде около £150K.

Една от причините поради които пожарникарите се пенсионираха на 55, а при 30-годишна служба на 50 години, е че тази работа взема своето от организма.

Постоянното редуване на спокойни и физически свръхнатоварващи периоди, редовните нощни смени когато тялото ти казва да спиш и т.н.

И при най-внимателна работа, с най-добрата предпазна eкипировка на света, пожарникарите поемат много вредни вещества, често канцерогенни, вследствие на пожари, например когато има да се извършват разчистващи и обезопасяващи дейности.

Все пак аз не свиря на най-малката цигулка на света.

Когато станах пожарникар преди 15 години, си мислех – хей, заплащането не е страхотно, но ще мога да живея що-годе приличен живот.

След като живея в Лондон и тук не бих могъл да си купя жилище и да отглеждам деца, ще избера да не ги създавам.

За последните 10 години наемът на жилището ми се е увеличил със 100%. Заплатата ми с около 2%. Отстъпките по отношение на социалните осигуровки, с които се ползвах, ми бяха отнети.

Не знам, човече, колко може да струва животът на шепа бедни люде и домашните им любимци.

През тези 15 години работата се е променила и работя повече срещу по-малко.

Но все пак имам работа, никой не ме бомбардира, имам вода, храна и покрив над главата.

Днес обаче нещата не изглеждат обнадеждаващо. Освен ако тази измет, която ни управлява, не бъде извадена оттам и не се промени безогледното, зловредно преследване на богатство и власт.

Гледайте да ви работят противопожарните аларми вкъщи.“

Проблемът не е в самите идеи, а в това, че с начина, по който ги предложи, на практика Горанов удари шамар на вицепремиера Румяна Бъчварова и на министрите „реформатори“ Христо Иванов и Николай Ненчев. Като предлог за смяната му пред премиера ще се изтъкне противоречивият характер на финансовия министър, който за 15 месеца настрои срещу себе си пенсионните фондове, полицията и военните, и като цяло създаде главоболия на министър-председателя.

Част от атаката срещу Владислав Горанов е и интервюто на Гроздан Караджов (депутат от РБ), дадено за „Медиапул“ преди два дни. В него той твърди, че виновниците за източ ването на Корпоративна търговска банка няма да станат известни заради ограничения в договора, който именно Владислав Горанов е подписал с разследващата компания „Аликс партнърс“.

Припомнят се и дискутираните миналата година кредити, отпуснати от Българска банка за развитие (ББР) на компании, за които медии твърдят, че са свързани с Делян Пеевски, като Караджов директно говори за отговорността на финансовия министър да „спаси ББР, ако се констатира, че изнесеното в пресата е истина“.

Така и Владислав Горанов влезе в списъка с нападаните политици за кредитната дейност на банката за развитие, без разговорът за дейността й да влезе в повече дълбочина. Същите критики станаха предлог преди една година да се смени първо надзорният съвет на институцията, а след това и двама от тримата й изпълнителни директори. Макар Горанов да носи политическа отговорност за действията на новото ръководство, което е в пълния си състав от декември миналата година, сегашните коментари касаят информация и спекулации, които циркулират в публичното пространство още преди той да стане министър.

Затова и внушенията на Гроздан Караджов имат повече характер на кална кампания, отколкото на загриженост за управлението на банката. В противен случай той можеше да зададе много по адекватни въпроси, но те ще повдигнат принципен дебат за състоянието на ББР и ролята й в икономиката, но няма да представят министъра като удължение на ДПС.

Предлагайки политики в секторите отбрана и сигурност, Владислав Горанов иззе прерогативи на ресорните министри и ги унижи пред обществото за това, че проспаха възможността сами да придвижат някакви реформи в системите си, а в по-общ план подкопа авторитета на Реформаторския блок, като съставна част от хаоса в кабинета „Борисов 2″.

Последното (макар да е абсолютно вярно), не може да се извади от по-големия контекст, който включва подновеното боричкане между ДПС и реформаторите за сърцето на Бойко Борисов, а бидейки приятел на Делян Пеевски, финансовият министър ще се представи като саботьор на несбъднатите реформи в секторите „Обраната“ и „Сигурност“. Евентуалната му оставка пък ще скрие провалите на Румяна Бъчварова, Николай Ненчев и Христо Иванов, като в същото време ще повиши рейтинга на министър-председателя. Единственото несигурно е дали Бойко Борисов ще се осмели да освободи Горанов, който е един от най-ценните му сътрудници, което ще доведе до вълна от лобизъм за неговия приемник както в ГЕРБ, така и сред коалиционните партньори.

Бойко Борисов

Негов е най-големият провал. След 4 години начело на оперативното ръководство на МВР и след 5 години начело на изпълнителната власт, състоянието на полицията не е мръднало.

Владислав Горанов

Провали се да покаже истинските си качества и да привлече обществото на своя страна. От промените в пенсионната система, до реформирането на силовите структури Владислав Горанов можеше да оповести публично мотивите си, да каже какви проблеми адресира с тях, какво остава необхванато и да седи зад идеите си. Със своя стил да внася законопроекти в 12 без една минута, само настройва хората, но не срещу себе си, а срещу идеите си.

Румяна Бъчварова

Тя се провали като вътрешен министър. Ако си беше на мястото, тя самата щеше да предложи толкова реформи, колкото смята, че трябва да има в министерството й. Фактът, че не предложи нищо, а остави инициативата на финансовия министър да впише политики в нейния ресор, показва че нещо й липсва – визия, кураж, или и двете. Това, че пост фактум подкрепи инициативите на финансовия министър, само доказа, че тя е пропуснала момента и е трябвало друг да встъпи в нейната роля.

Румяна Бъчварова се провали и в държанието си по време на кризата. Най-видимо това беше в сряда в парламента, когато от най-високата трибуна в държавата с полуистеричен тон тя нападна лидера на левицата Михаил Миков за някакви финансово необезпечени разходи. Може би е добре министърът на вътрешните работи да си припомни, че в системата на публичните ни финанси единствените пари, които влизат от специален източник и излизат със специално предназначение за конкретен разход, са европейските средства. Всички останали средства попадат в обща хазна. Увеличението на разходите за сектор „сигурност“, което левицата и ДПС направиха с актуализацията на бюджет 2013 беше финансово обезпечено, защото вървеше с признаването на по-висок дефицит и увеличаване на тавана за новоемитиран дълг. Бюджетите на кабинета „Орешарски“ и съответните им разходи за отбрана и сигурност са толкова финансово необезпечени, колкото необезпечени са и бюджетите на кабинета „Борисов“ със съответните разходи за отбрана и сигурност.

Ако обаче провалът изисква само отговорност, има нещо, за което се носи и вина. И Румяна Бъчварова (както и редица други вътрешни министри) е виновна за безотговорността, с която допуска като знае какви са дефицитите на системата, да приеме подобен бюджет да се внесе в парламента.

Христо Иванов

Провали се и даде повод на финансовия министър да прави политики в ресора му.

Николай Ненчев

Провали се и даде повод на финансовия министър да прави политики в ресора му.

Полицаите

Провалиха се да покажат, че са нещо повече от каста, която си пази тесните интереси. Останали без екипировка, консумативи, техника и гориво, те се сещат да протестират само, когато се заговори и за социалните им придобивки и щатовете в министерството. Това е позволено на общи работници в някой склад. Пазителите на държавността трябва да показват загриженост не само, когато става дума за социалните им придобивки. Провалят се и заради толерантността си към техните недостойни колеги, чиито грешки се прикриват (не винаги и по правило, но все пак примери има).

Обществото

Провали се, защото допусна противопоставяне между различните съсловия – полицаи, лекари, учители. Всеки, който разсъждава, чия функция е по-важна – на полицаите, на лекарите или учителите и смята, че едно от тези съсловия трябва да бъде над другите, е част от проблема, а не от решението. Видя се и склонността наа всеки да поставя себе си в центъра на вселената и да смята, че ако той протестира за някаква кауза е оправдано да се блокират улиците на София, но когато други протестират не е.

Провалени, или платени са онези активисти, които подклаждат хората да скачат срещу полицаите, защото били били хора по време на гражданските протести. Държавата освен всички други свои характеристики, се нарича държава и защото има монопол върху институциите за принуда. Точно заради това тя поддържа и структури от експерти по насилието, които в модерните времена са полицаите и военните. От тях се очаква да служат на формалните представители на държавата, без значение дали това са Пламен Орешарски, или Бойко Борисов. Затова и никой не може да се сърди на полицията че е биела, ако го е правила по заповед на държавната власт. Всеки който е склонен да обвинява полицаите за това, просто няма зрялостта, която се иска от образован възрастен човек.

Накрая, обществото се провали и защото не осъзна, че финансовото преструктуриране на структурите за отбрана и сигурност е процес, който не трябва да има общо с отстраняването на корумпираните и повишаването на оперативната ефективност на структурите. Докато двете неща се обвързват, прогрес няма да се постигне. Политиците обаче няма да разкъсат омагьосания кръг, докато обществото не го поиска от тях.