Такава оценка трябва да притеснява бизнеса и домакинствата, защото означава, че държавата трябва да преструктурира публичния сектор или ще бъде обречена на перманентно задлъжняване, което в един момент неизбежно ще изиска и увеличаване на данъчната тежест. Но какви са конкретните сигнали.

Дефицитът е много по-голям

Европейската комисия е коригирала оценките на българското правителство за бюджетния дефицит през 2014 година и вместо 3%, както го докладва кабинетът, той е 5.8%, съобщи Министерство на финансите. Причината се дължи на средствата, които държавата предостави на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, за справяне с последствията от фалита на Корпоративна търговска банка. И макар наказателна процедура за прекомерен дефицит да не се очаква, тъй като влияещият фактор е с еднократен характер, сигналът е притеснителен.

Актът на европейската комисия казва горе долу следното „приемаме, че кредитът от държавата към фонда за гарантиране на влоговете са загубени пари и ги третираме като разход. Ако някога се върнат, то ще се отчетат като приход за конкретната година“. Или с други думи – държавата и обществото плащат за неефективния банков надзор, които допуснаха Цветан Василев да издигне пирамида насред центъра на София с парите на държавните фирми, а след това завлече и редица вложители от частния и домакинския сектор.

През следващата година ще има риск държавата отново да участва в стабилизиращи операции и потвърждение на това схващане индиректно прави и финансовият министър Владислав Горанов. Във интервю за Капитал от септември той потвърди, че бюджет 2016 ще бъде така подготвен, че правителството да разполага с ликвидни резерви, с които да се намеси, ако стрес теста на банките покаже необходимост от стабилизационни мерки.

Заделянето на средства за стабилизиращи операции обаче изяжда пространството за провеждане на политики, благоприятстващи растежа. Резултата вече го видяхме, след като в началото на годината финансовият министър поиска от парламента да му разреши изтеглянето на 16 милиарда нови външни заеми.

Сивата икономика остава почти същата

В нотификацията си Европейската комисия посочва, че очаква през тази година брутният продукт да достигне 86.28 милиарда лева, след като пролетната прогноза бе за 83.58 милиарда лева. Това означава, че или икономиката расте по-бързо от очакваното, или цените се покачват и с това нарастват приходите от ДДС. Само от увеличението на Брутния вътрешен продукт обаче могат да се обясни увеличение на бюджетните проходи с 850 милиона лева в допълнение към вече заложеното увеличение в закона за бюджет 2015 и така на практика почти не остава ръст на приходите, който да се обясни с по-ефективно противодействие на контрабандата.

Събираемостта на ДДС расте с темп изпреварващ увеличените приходи от акцизи, а в предишна публикация обърнахме внимание, че при ДДС влияят и еднократни фактори с политически характер.

Изводът, който спокойно може да се направи е, че през последните месеци премиерът абсолютно неоснователно се тупаше по гърдите с въображаеми удари по сивата икономика. Това, което не може да ни успокоява е, че държавата става все по-уязвима на еднократни шокове с голям магнитуд. Доказателството се видя миналата година, когато трябваше с изтеглянето на извънреден заем за да се гарантира, че проблемите в КТБ няма да се пренесат върху цялата банкова система.

Задлъжняването на правителството и следователно на обществото обаче не вървят успоредно с реформиране на публичния сектор, което да създаде буфери извън чисто кредитните инструменти, а пасивността на правителството е сигнал за популизъм и безотговорност, в едно с толериране на олигархията.

За това обаче бившият финансов министър Симеон Дянков мълчи въпреки охотата, с която дава интервюта и поучава обществото. Той е сред основните виновници за уязвимостта, в която се намира България, защото през целия си мандат водеше политика по покриване на бюджетните дефицити със средства от фискалния резерв, вместо със заеми. Така от една страна подсигури ниски лихви по държавните кредити, което се приписва като негов личен успех, но заложи проблеми пред следващите правителства, които подхождат към пазарите от много по-слаба позиция.

Поне на този извод навежда кампанията на КРИБ и синдикатите срещу сивата икономика. Тя се разпространява по практически всички видове медии – електронни и печатни, независимо от плиткостта на посланията, които изпраща и неефективността, на която е обречена.

След като шефът на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България) Кирил Домусчиев заключва мъдро, че икономиката не вирее на тъмно, лидерът на КНСБ призовава работниците да не позволяват работодателите да ги осигуряват на по-нисък доход от този, който получават.

Нелепото е, че едва ли има волнонаемен служител, който е съгласен да се осигурява на доход по-нисък от реалния и така да жертва старините си. В действителност това се случва, но се случва по желание на работодателите, които при сегашното състояние на трудовия пазар са в позиция да диктуват условията.

Кратко вглеждане в сайтовете за обяви за работа показва, че за повечето позиции документи подават десетки кандидати. Там, където няма кандидати, проблемът е, че длъжността изисква рядко срещани умения и е високо платена. Но това само доказва реалността, че при наплив от желаещи за дадена длъжност, работодателят има пълна власт да налага своите условия, включително и да предложи една нетна заплата, комбинирана с осигуряване на наполовина по-нисък доход.

В условия на свръхпредлагане на работна ръка, наемните служители са последните, които могат да наложат промяна в статуквото.
На този фон подобна кампания звучи като несръчно замислен план да се отпуснат едни пари за едни медии, без обаче реално да се води политика по решаване на проблема със сивата икономика.

В противен случай работодателските организации нямаше да настръхват при всяка мисъл за повишаване на минималните осигурителни прагове по отделните браншове. Те са замислени именно като ограничител на сивата икономика, при който държавата позволява на работодателите да плащат на служителите си каквото пожелаят възнаграждение, но слага предел под който не може да пада базата, на която ги осигуряват. И ако някой е против осигурителните прагове, но апелира за борба със сивата икономика е най-малкото лицемер.

Какво обаче да кажем за държавата, която показва последователност в опитите си да вкарва пара в свирката на локомотива без обаче да насочи енергия и за неговото придвижване. Когато работих в пресцентъра на Българска банка за развитие и организирахме поредица от презентации (роудшоу) из областните градове на страната, с която да запознаем бизнеса с възможностите да ползва евтините ни кредити, мнозина ни обявиха, че помагаме на кабинета „Орешарски“ да рекламира управляващата коалиция преди евроизборите миналата година. Може би причината бе, че в роудшоуто участваха вицепремиерът Даниела Бобева и финансовият министър Петър Чобанов.

Е, днес срещите с бизнеса са на тема борбата със сивия сектор, по-малко са на брой, но пък са отново уважени от министър на финансите (в случая Владислав Горанов), а в бонус местният бизнес получава на крака шефовете на КРИБ и КНСБ. Забравих, сега има и пари за медиите.
А колко по-ефективно би било ако държавата предлагаше награда на всеки служител, който докладва работодател, укриващ осигурителни доходи.

Например глобата за такъв работодател да бъде 12 брутни средни заплати, от които докладващият служител да получи половината.
Начините са много, стига да има желание за провеждане на политика. А евтината публичност се вижда от далече. Дори и финансово мотивираните медии да се правят, че не забелязват.

Изолирана от контекста тази статистика трябва да буди възторг и задоволство, защото показва, че правителството изсветлява части от сивия сектор и вместо оборотите да останат скрити, те вече се облагат.

Това едновременно създава усещане за справедливост и осигурява повече средства за публични инвестиции и социални грижи.

Едно наум

Ако направим разрез на приходите от ДДС месец по месец, ще излязат няколко парадокса и за да ги разберем предлагам следната графика.
Разказът по картинка показва, че приходите не растат драстично всеки месец. Всъщност, през май приходите от ДДС са били дори по-ниски от тези през май миналата година. Но още по-набиващо се на очи е, че сериозното нарастване на постъпленията се дължи на два пикови месеца – януари и юни. През тези месеци събираемостта е скачала драстично спрямо съответните месеци на предходната година и причината за това е загадка.

И като казвам драстично, имам предвид наистина драстично. Ако от февруари до април увеличението на приходите за конкретния месец спрямо същия месец на предходната година варира от един до три процента, което съответства на икономическия растеж, то през януари постъпленията са нараснали с 49%, а през юни с 23%.

Тези скокове са странни до степен, че могат да изкривят цялата статистика. Например, ако осредним увеличението на приходите за шестте месеца спрямо същите месеци на миналата година, ще се окаже, че през всеки от първите шест месеца на годината са събирани средно по 76 милиона лева повече спрямо съответния месец на предходната година.

Да, ама не. За април например увеличението на приходите е само 1.1 милиона лева (при средно 76 милиона!). За да облекат в теоретична квалификация тези големи колебания статистиците са формулирали понятието „стандартно отклонение“. То трябва да покаже с колко средно се отклонява всяка от стойностите в един статистически ред от средната аритметична на същите тези стойности. И за нормално се приема, ако в 95% от случаите отклонението е максимум 5%.

Противно на нормалното, стандартното отклонение е 76% по-голямо от средно аритметичния месечен ръст на приходите от началото на годината до юни.

Заливането със статистически перспективи към събрания ДДС имаше една цел – да покаже, че нещо крайно необичайно се е случило през януари и през юни. Това нещо не е било налице през февруари, март, април и май и не е сигурно дали ще се наблюдава в останалите месеци до края на годината.

Какво може да е обяснението?

В месечните си бюлетини за изпълнението на бюджета Министерство на финансите не дава подробности за сериозните колебания в събираемостта на приходите и така отварят вратата за изграждане на различни хипотези.

На първо място, изключваме факта, че всеки януари приходите растат, заради предпразничното пазаруване през декември. Това е факт, но януари 2014 година също бележи пикови стойности спрямо следващите месеци, така че това не е достатъчна причина.

Причина за извънредния ръст на приходите, може да бъде някаква голяма инвестиция в реалната икономика, свързана с мащабно придобиване на дълготрайни активи и запаси.

Може да бъде и негласно споразумение между правителството и един или няколко компании големи данъкоплатци да отложат внасянето на дължим ДДС от края на 2014 година за началото на 2015 година. Това е само хипотеза и не е потвърдена от никъде. Такова допускане обаче споделиха двама експерти по публични финанси, които коментираха пред „На стената“.

Основание да се допуска такова нещо дават и изказванията на опозицията от първия мандат на ГЕРБ. Тогава депутати споделяха, за именно такова негласно споразумение между управляващите и големи данъкоплатци. Целта бе да се разместят конкретни данъчни плащания и така данните за събираемостта да изглеждат по-добри.

Тоест може и да не е това причината, но при липса на обяснение, вратата за допускания е отворена.

Иначе, далеч по-важно за една държава е какъв резултат постига с изразходването на събраните средства. Тоест важно е за какви политики харчиш и какъв е резултатът от тях. Само гарантирането на бюджетна стабилност, предполага да няма трусове в държавното управление, които да засегнат и частния сектор.

Липсата на ефективни политики показва, че държавата не полага всички възможни усилия да се ускори икономическото развитие и жизненият стандарт да се доближи до средния в Европейския съюз.