Най-трудното нещо след вчерашния гастрол на Бойко Борисов при Цветанка Ризова е да се прецени дали неговата наглост, или безгръбначното подлизурство на водещата са по-възмутителни. Сервилността на тази дама стигна дотам, че не посмя да зададе нито един неудобен въпрос, а при всяко подобие на трудно питане бързаше  да го отдаде на някой зрител. Да, седмица след като Владимир Путин за пореден път се появи в национален ефир да отговаря на въпроси на руските гражданин, същото реши да направи и нашият министър-председател. Контекстът, на решителността му е следният: арести за корупция на висши държавни служители (в Държавна автомобилна инспекция), самопризнание на транспортния министър, че не може да пресече корупцията в същото ведомство, извращения на самодейци с бежанци по границата. За финал, самата Нова Телевизия уволни карикатурист, осмиващ Бойко Борисов  с творчеството си.

Нищо по-нормално не бе имало от това, човекът оглавяващ изпълнителната власт да се покаже и да отговори честно на въпросите, които вълнуват хората, след което да се остави да бъде съден от общественото мнение. Това, което изкриви привидно  нормалното развитие, бе, че гастролът бе при удобен журналист, който нямаше желание да разнищва  проблемите в дълбочина, а предпочиташе да замазва гафовете.  Нещо повече, самият журналист си призна, че цензурира въпросите, като заяви, че ще задава само питания на хора, които не са ги изпращали с псевдоним.

Гаф 1

Теза  на премиера: Извънредните приходи в бюджета осигуряват средства за великденски пенсии.

Премълчаната реалност: Нищо извънредно няма в приходите. Просто икономиката си расте, а правителството си занижава приходната задача, за да осигури преизпълнение и след това да може да подхвърли по някой лев на най-възрастните.

Гаф 2

Теза на премиера: Ивайло Московски и Николай Ненчев са съдействали за изобличаването на корумпираните служители в подопечните им министерства. Успоредно с това, с голям успех протичала и операция на ДАНС във Фонд „Земеделие“.

Премълчаната реалност: Как е възможно изведнъж в три институции едновременно да започне акция, след общо пет години управление в двата мандата на ГЕРБ. Толкова време ли бе необходимо, за да се подготви акцията срещу корумпираните? Дали пък не наблюдаваме активизиране на службите  да ловят корумпираните, над което активизиране премиерът няма контрол? Може и да разберем в близкото бъдеще, но не благодарение на Цветанка Ризова.

Гаф 3

Теза на премиера: Това над три милиарда годишно да нанесеш щета на контрабандистите, създава големи врагове.

Премълчаната реалност: След като отдавна е налична информацията, доказваща, че премиерът лъже, когато твърди, че е отнел 3 милиарда от контрабандистите, госпожа Ризова продължава да мълчи тъповато и да официализира лъжите на министър председателя.

Гаф 4

Теза на премиера: Свинските опашки са пластмасови връзки, само че те не носят този емоционален заряд, след себе си, когато става въпрос особено за мюсюлмани.

Премълчаната реалност:  Тези пластмасови връзки дори и в магазините се продават като „свински опашки“ и този термин е известен на всеки, който поне веднъж в живота си е се е занимавал с окабеляване, или ремонт на автомобили. По-важен обаче е цялостният контекст, на изказването, с което се замазваше гафа от първоначалната подкрепа на БойкоБорисов за издевателствата на гражданските патрули по границата ни с Турция.

Гаф 5

При въпрос навлиза ли България в дългова спирала и защо ГЕРБ критикуваше правителството на Пламен Орешарски за изтеглянето на един милиард нов дълг, след като днес се теглят над 16 милиарда лева нови дългове, тезата на премиера беше:

Реалността: ПЪЛНА И АБСОЛЮТНА ЛЪЖА! Държавният дълг е двойно по-висок в сравнение с размерите си в началото на първия мандат на ГЕРБ и за увеличението му отговорност имат най-много ГЕРБ, които на всичко отгоре разполагаха и с фискални резерви за първите три години от своето управление. След като  той бе изчерпан, всички бюджетни дефицити през втория мандат на ГЕРБ се финансират с дългове. Ако разходите се покриваха с текущи приходи бюджетът щеше да е балансиран, или дори с излишък. И след като се налага тегленето на заеми, за покриване на дефицитите, очевидно става въпрос за навлизане в дългова спирала. Това е истина, която премиерът  може да отрича, но само безумно слаб журналист ще пропусне възможността да го постави на място в национален  ефир. Иска се журналистът да бъде извънредно слаб и за да не припомни, че новият дълг и допълнителните разходи, инициирани от Пламен Орешарски, първо бяха подробно описани в проектозакона за актуализация на бюджет 2013 и второ, коригираха гаф на ГЕРБ с това, че не бяха бюджетирали даденото обещание за ранно изплащане на земеделските субсидии.

Ясно е, че телевизионните водещи често се принуждават да бъдат пенкилери, тоест да знаят всичко и да нямат задълбочена информация за нищо, но това е министър-председателят на държавата и ако той може да лъже в национален ефир, без да има подготвен човек насреща му, да го разобличи, очевидно и журналистът и медията, за която работи се провалят във функцията си да защитават обществения интерес.

Наскоро за пореден път присъствах на разговор, който приключи с обобщение, че народът бил прост, щом си избирал такива управници. Може и да не е толкова прост. Просто му липсват журналисти с кураж, които да поставят на мястото министър-председателя, когато реши да мами нацията. Дали сатва дума за Антон Хекимян, Ани Цолова, Виктор Николаев, Георги Любенов, Илиана Беновска, или Мира Иванова. Общото между всички тях е, че нямат нито  желанието, нито куража да правят задълбочена журналистика.

И докато Ангела Меркел гледа на света с лещи в цветовете на дъгата, държави като България са натискани да не строят огради по границата си с Турция. Принуден все пак да направи нещо, но внимавайки да не раздразни своя германски ментор, премиерът, или хората от екипа му възприемат една стара тактика на замаскираните действия.

Първо полицаите по границата бяха инструктирани да отпращат мигрантите с ритници обратно в Турция, но се появи запис с практическото приложение на тези инструкции и правозащитните организации скокнаха. След това се случи и инцидентът, при който полицейски изстрел рани смъртоносно чуждестранен гражданин, а друг почина от хипотермия, след като е бил върнат в турските гъсталаци и държавата трябваше да повиши дискретността на провежданата политика. Как? Като възложи мръсната работа на доброволци като Динко от Ямбол и патрулите  със свински опашки. Така държавата преминава от категорията „лоша“ в категорията „безсилна“. Враждебното отношение поне привидно не е държавна политика.

Просто държавата е слаба, и вакуумът се запълва от нейни граждани, които понякога се изсилват в иначе справедливия си порив да пазят  родината. Проблемът е, че ако тези самодейци бъдат оставени твърде дълго на воля, накрая придобиват достатъчно сили за да станат заплаха и за българите. Докато в бивша Югославия вършееха паравоенни сръбски организации, прочистващи етническия състав на провинциите, чрез прогонване на хървати и бошнаци, у нас се даваше старт на държавно отгледаните милионери. В резултат Сърбия се сдоби с герои като Желко Разнатович – Аркан, а ние с олигарси и мутри.

Хубавото на ретроспекциите е, че показват какви последствия може да доведе повтарянето на една и съща грешка. След изчерпването на сегашните олигарси и изчезването на ренесансовите бандити от силовите групировки, Динко от Ямбол и другите като него могат да се превърнат във втора смяна силоваци, сложили костюми. Нещо като новите Васил Илиев, Георги Илиев, Иво Карамански, Маймуняка. Само че ще са окичени с медалите на герои и защитници на родината, а това ще затрудни всеки опит да бъдат неутрализирани като  обществена опасност.

Всичко това може да се окаже и една антиутопия. Възможно  е държавата просто да е слаба и да не може да противодейства на Динковците, или пък те да се маскират като пазители на границата, а реално да събират транзитни такси от преминаващите. Добре е обаче да се забележи, че с действията си те изразяват нещо, което държавата не смее да каже. А то е, че европейският модел за мултикултурализъм изглежда твърде рисков за мнозинството от българите. Динко се ползва с подкрепата на много българи и тези българи заслужават да бъдат чути. Волята им е да не се допуска засилване на миграционните потоци и след като правителството споделя тяхното мнение (поне на думи), по-правилно ще бъде открито да си свърши работата, вместо да възлага задачите на частни изпълнители.

Ако пък някой кандидат премиер иска България да стане гостоприемна за бежанците, мултикултурна държава, може да разпространи подобен манифест в предизборната си кампания. Преди това, хиляда пъти по-честно ще бъде да завършим оградата с Турция и да построим такава по браздата ни с Гърция, след което да си ги охраняваме съвестно. Но за разлика от Дейвид Камерън и Виктор Орбан, Бойко Борисов няма кураж да се опълчи на Ангела Меркел и розовите в обкръжението й. Затова Динковци ще има, както ще има и „свински опашки“ и тяхната власт ще расте, докато управляващите ги признават за по-малка заплаха от тази, която миграционните потоци носят.

А общото между Меглена Кунева и Динко и „свинските опашки“ е, че са част от една и съща машина. Вицепремиерът е част от нейното лице и опитва да замазва гафовете на Борисов пред западното общество, а Динко и „свинските опашки“ са ударниците. Не най-достойната политика, но това се случва, когато лидерите на Европейския съюз са неспособни да проумеят магнитуда на случващото се и оставят малките  държави да се оправят сами. Случва  се и когато премиерът на България мисли само за усвояването на средства и не иска магистралите му да станат заложници на една открита и последователна политика по отношение на мигрантите.