Най-силният фактор в тази посока е писмото, което изпрати Европейския орган за застраховане и пенсионно осигуряване, познат с латинското си съкращение EIOPA. В него  с деликатен тон към работата на Комисията се отправят критики, а датата на изпращането му съвпада с огласянето на процедурата за нов председател.

Повече от очевидно е, че този документ е оказал влияние за смяната на Мавродиев. Друг е въпросът защо трябва да се бърза с избора на нов председател на КФН. На него може да се отговори с другото голямо съвпадение. Идната седмица започва проверката на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите. И ако от думите на Цветан Цветанов ставаше ясно, че Мавродиев ще остане достатъчно дълго, че да влияе на тези проверки, то започващата утре процедура вещае точно обратното – налагане на нов председател, който да следи за процесите.

Основателният извод от  тези боричкания е, че председателят на финансовия надзор ще може да влияе на предстоящите проверки и влиянието му може да е има такъв магнитуд, че да преначертае пазара на небанкови финансови услуги. От едната страна на барикадата са Стоян Мавродиев, Цветан Цветанов  и сайтът „ПИК“. От другата страна са финансовият министър Владислав Горанов и неговият фаворит за нов председател – Карина Караиванова (в момента заместник-министър на финансите. Медиен партньор в кампанията е медийната група „Капитал“.

Очевидно крилото на Горанов в момента надделява, като най-забавно е заравянето на томахавката, след като с години Горанов бе представян като протеже на Делян Пеевски в медиите на Иво Прокопиев. Зад кулисите ще останат и други боричкания, но едно може да бъде откроено.

Писмото на Габриел Бернардино наистина критикува Комисията за финансов надзор, но дали посланията наистина показват желание за спешна смяна на шефа й. Всеки може да си отговори сам по долното факсимиле.

Стоян Мавродиев е за смяна и всеки негов ден начело на финансовия регулатор вреди на икономиката ни. Смяната му обаче се случва по същия начин, по който самият Мавродиев бе назначен – бързо, непрозрачно, просто защото управляващите можеха да го направят. И това създава риск след шест години отново да признаваме грешки, които правим днес.

Ако си припомним възхода на Николай Бареков, ще открием и онова изказване от ноември 2011 година, когато „дудука“ призова за саморазправа с протестиращите в центъра на София фермери.

Тогава властта на Бойко Борисов все още изглеждаше непоклатима, а първият му премиерски мандат тъкмо беше преполовил. Цветан Василев, в чийто контрол беше ТV7 , поддържаше добри отношения с Делян Пеевски  и олигархичният им дует не само подкрепяше министър председателя, но изглеждаше, че властта им е извън всякаква заплаха.

Точно в този момент, когато обществото очакваше някой да шамароса разпищоления Бареков, председателят на СЕМ зае една изключително сервилна позиция. Всичко, което се осмели да направи бе да отбележи бруталността на пловдивския псевдожурналист, но не и да се погрижи езикът на омразата и призивите за насилие и саморазправа да изчезнат от ефира на електронните медии.

Днес – четири години и три месеца по-късно Цветан Василев е разкрит като фараон и мошеник, а Бойко Борисов смята, че обществото ще прости безобразията му, ако се дистанцира от Делян Пеевски. И когато друга медия, носеща същите характеристики на бруталност в изказа и пренебрежение към етичните стандарти, подкрепяща Делян Пеевски реши да разшири бизнеса си от интернет сайт към телевизия, Георги Лозанов се сети да подава оставка.

Ето мотивите за волеизявлението му:

Значи, когато Василев и Пеевски изглеждаха силни, въпросът бе етичен, но не законов и доцентът нямаше проблем да топли председателското кресло в регулатора на електронните медии. Когато обаче единият олигарх се крие в Белград, а другият поне на пръв поглед е пред разрив в отношенията си с министър-председателя, конюнктурата очевидно се променя. Интелектуалните висини отново започнаха да се преплитат с грубата реалност и човекът реши да се изкара активен борец против медийните бухалки.

Нещо повече – през 2014 година в СЕМ е подадено искане да се отнеме лиценза на партийната телевизия „Алфа“ и тогава СЕМ също отказва да предприеме драстичната стъпка, мотивирайки бездействието си с липса на законови основания. Интересно защо Лозанов не подаде оставка още тогава? И единственият логичен отговор, който изниква е, че действията на председателя не са продектувани от принципни несъгласия. Той е наблюдавал безропотно зараждането на агресивна риторика в електронните медии, не е правил направил нито едно ангажиращо публично изказване, как средата може да стане по-малко токсична и да е показал нетърпимост към случващото се.

Какво прави СЕМ при Гого Лозанов

Малко позабравен остана фактът, че също през 2011 година съветът, оглавяван от Георги Лозанов, сигнализира прокуратурата за порогаване на национални символи, извършеено от Мишо Шамара в интервю за една електронна медиа.

Тогава обяснението на Лозанов бе следното:  „Става дума за една рутинна проверка да го наречем тогава, по реда на надзора, който СЕМ осъществява, през далечниямай 2011 година, и то не във връзка с песента, а във връзка с едно интервю на Мишо Шамара, за друга телевизия в която се цитираше куплета за бялото, зеленоточервеното“.

Всъщност, Георги Лозанов сам компрометира начетеността и интелектуалния багаж, с който стотици студенти са формирали ценностната си система през годините, слушайки неговите лекции. А за хората, които отказват да посветят таланта си на последователни усилия с цел да се постигне нещо голямо, Балзак има едно определение – „благородни евнуси“.