Вероятно най-големият препъни камък и пред Васил Божков и пред Гриша Ганчев е, че за  оздравяването на ЦСКА трябва да набавят около 15 милиона лева. Три четвърти  от тези пари може да са във формата на банкови гаранции, или друг тип активи и с тях да се обезпечат публичните държавни вземания. По закон те може да се разсрочат с разрешение на финансовия министър, но той не може да направи това без да е сигурен, че разсрочването защитава държавния интерес. Тоест за да позволи някакво изчакване, ще трябва гаранция, че от държавата няма  да загуби, както при предишните разсрочвания. Останалите задължения може да се дисконтират дори с 90% и би било много вероятно да се случи точно така.

Въпросът е, че нито Васил Божков, нито Гриша Ганчев са натрупвали богатствата си, залагайки милиони за нещо, което не е ясно, кога ще им донесе печалба. А ЦСКА е български футболен отбор и при сегашните  обстоятелства  очевидно не може да генерира такива приходи, че да да покриват както  текущите разходи, така и първоначалната инвестиция на един от двата си спасителя.

Така валидно остава допускането, че и двамата биха поискали някаква компенсация и то от човека, който ги кара да се захванат с футболния клуб. В случая, колкото и да не се харесва на червените фенове,  именно премиерът Бойко Борисов е гарант за спасяването на армейците (поне ако се съди от изявлението на Гриша Ганчев), което трябва да рече, че премиерът трябва да възнагради спасителя на червения клуб.

Основна прогноза на „На стената“ е, че Васил Божков или фирми, свързани с него, няма да се захванат с оздравяване на ЦСКА и затова ще разсъждаваме какво може  да са се договорили Гриша Ганчев и Бойко Борисов?

Какво може да свърже Гриша Ганчев и Бойко Борисов?

Бойко Борисов е в тежък конфликт с Движението за права и свободи и Делян Пеевски, чийто бизнес интереси бяха засегнати с отмяната на поредица от обществени поръчки. От друга страна Делян Пеевски е считан за един от претендентите за дистрибутора на горива „Петрол“ с основен съперник Гриша Ганчев. Така Делян Пеевски се явява общ враг както на премиера, така и на Гриша Ганчев и е много вероятно футболният отбор на ЦСКА да върви в пакет с разрешаването на по-големия проблем, как да се отърват от Делян Пеевски и как Гриша Ганчев да придобие безспорен контрол върху „Петрол“ и да реши проблемите с дълговете на компанията.

Последния път, когато от министър-председателя зависеше навлизането на енергийна компания в България – „Газпром“, той лично я упъти към „Левски“. Е, днес може би е настъпило време да се  покаже бащица  и на „червените“, като насочи Гриша Ганчев към ЦСКА. Въпросът е, колко може да се бърка премиерът в тези неща и колко ще посмее да се набърка.

Други, не по-малко важни въпроси са как технически ЦСКА да се върне в елита наесен, и какъв ЦСКА евентуално ще играе в елита наесен. Всяка разпродажба на активи, които след това да се придобият от „Литекс“, или „Чавдар“ Етрополе, или обединение между двата клуба ще означава закриване на днешния клуб. Някой друг ще притежава рисунката, наречена емблема, трите звездички разговорът отново ще се върне в изходната точка кой бизнесмен ще си напазарува повече фенове, които припознават неговия клуб за легитимен приемник на сегашния ЦСКА. Сегашният обаче ще е заличен от правния мир. Просто е добре да се знае.

Професионалните клубове развиват икономическа дейност – продават телевизионни права, сувенири, купуват състезатели с правата им и ги продават. Това е икономическа дейност и е редно за нея да се плащат данъци. За акционерните дружества законът изисква по-високо ниво на начален капитал в сравнение с всяка друга форма на стопанска дейност. Самият капитал е това, с което всяка фирма разполага преди да започне да прави разходи и приходи.

Какво става, ако един футболен клуб излезе на загуба?
Също като при нормалните фирми – загубата отразява разходи, което са по-големи от приходите. Тя се покрива със заеми и със намаление на собствения капитал. Ако загубата достигне размера на собствения капитал, само най-рисковите предприемачи са склонни да правят бизнес със такава фирма. Причината е, че ако отпуснат някакви средства в заем, или като аванс, няма никакво имущество, с което да се обезпечи техния интерес.

Защо е нужно да се открива процедура по несъстоятелност?
Колкото и да е необяснимо за феновете, но кредиторите на един футболен клуб имат своите права и техните интереси се поставят преди интереса на собствениците и феновете. Така поне е в държавите, които опитват да създадат добра среда за бизнес.

Какво означава процедура по несъстоятелност?
чава синдик, който първо да се погрижи за интересите на кредиторите, а след това на собствениците (и на феновете, евентуално).

Процедурата по несъстоятелност закрива ли един клуб?
Не задължително. Първо се преценява дали той може да бъде оздравен – да се продадат активи и да се потърси възможност за функциониране при ниво на разходи, което е по-ниско от приходите (тоест да се излезе на печалба). Това се описва в оздравителния план и трябва да се одобри от кредиторите. Ако оздравителният план е невъзможен, или се провали, закриването на клуба и разпродажбата на активите е неизбежно.

Виновна ли е държавата за състоянието на ЦСКА?
Държавата е разсрочвала близо десет години дълговете на ЦСКА. Това означава, че близо 10 години ЦСКА е получавала толеранс от данъчните служби и следователно от данъкоплатците. Това показва, че държавата по никакъв начин не е опитвала да съсипе футболния клуб?

Трябва ли държавата да спасява футболни клубове?
Ако държавата прави нещо, то го прави с парите на данъкоплатците. Сами преценете, при средна пенсия от 300 лева, и множеството страдащи от тежки болести, дали футболните клубове трябва да са приоритет на държавата.

На среща с привърженици бизнесменът е обявил, че вариантите, над които той възнамерява да работи са два – да се основе ново юридическо лице, което да купи символите и историята на фалиралия клуб, или някой съществуващ отбор от „А“ група да стори същото нещо. Вариант, ловешкият бизнесмен да налее десетки милиони левове за спасяване на сегашния отбор, не съществува.

В това няма нищо лошо. Човекът прави бизнес и едно от правилата на бизнеса е нещата да се получават с възможно най-малко разходи. Сърдечните пориви движат литературни герои като Жан Валжан и Граф Монте Кристо да откупуват чужди дългове, но това тук е реалността. И в действията на Гриша Ганчев няма нищо нередно, незаконно, или неетично. Това си е чист бизнес. Друг въпрос е, че срещу инжекция от 30 милиона лева, сегашният клуб също може да бъде спасен, но очевидно кандидати липсват.

Едно трябва да е ясно – в условията на ново юридическо лице, единственият носител на традициите, който може да вдъхне на новия отбор духа и усещането, че става дума за ЦСКА са привържениците. Те са онова, което никой закон не закрепостява към конкретно юридическо лице. И е факт, че ако планът на Гриша Ганчев се реализира, между стария и новия клуб ще има бразда, без значение дали напред ще продължи нов клуб, или „Литекс“ ще промени името си. И единствено привържениците могат да изградят мост върху браздата.

Такава схема е необходима, заради тотална неспособност да се генерират приходи и обслужват задълженията, а при очакваната процедурата по несъстоятелност, това води до задължително отхвърляне на евентуален оздравителен план и закриване на юридическото лице.
Нежелано, но естествено последствие е, че клубът носител на шампионските титли няма да съществува. Ако новосформиран клуб придобие емблемата, ще е като ново тяло, в което опитват да имплантират сърцето на някой, който вече си е отишъл.

Та, за да предотврати този риск, а вероятно и поради политическите рискове, които тегнат около бизнесите му, Гриша Ганчев опитва да спаси самият клуб ЦСКА, този с титлите, дето някога е бил Аякс, Нотингам и последният да затвори вратата.

Ето как може  да стане това

Гриша Ганчев регистрира ново юридическо лице. Но целта му е да изкупи дълговете на съществуващия ЦСКА. При положение, че в баланса на фалиращия клуб има само състезателни права и една емблема, а „В“ Група не носи значителни приходи от излъчване на мачовете по Канал 3, армейците могат да се считат за пътници, веднъж след като в съда се открие процедурата по неплатежоспособност. Просто няма да има нищо, с което задълженията (според доминиращото схващане те са 23 милиона лева, финансови отчети не са публикувани с години) да се изплатят.

И в това се крие силата на Гриша Ганчев. Не като собственик на закъсалия отбор, а като собственик на новосформираното дружество, той може да отиде при всеки кредитор на ЦСКА с изключение на Националната агенция за приходите и да каже: „вземи 10 стотинки за всеки лев, който ЦСКА ти дължи“. И кредиторите, ако разсъждават с главите си, ще са повече от щастливи да приемат офертата му.

Ако е вярно, че ЦСКА дължи на Националната агенция за приходите (НАП) 11 милиона лева, Ганчев ще може да стане дори водещ кредитор на червения клуб и гласът му да тежи повече от този на НАП, когато започне процедурата по неплатежоспособност (ако горните хипотези се реализират).

Така той ще може да наложи идеята за оздравителен план, при който задълженията се опрощават с голям процент (същият, на който той ги е купил) и клубът продължава на чисто. Единственият му по-сериозен разход ще бъде да плати на НАП за емблемата на клуба.

Забележете

Всички тези действия той ще прави като външно за ЦСКА лице. Той няма да е собственик, а ще бъде кредитор, който в правния процес по неплатежоспособност, опитва да защити материалния интерес, произтичащ от вземанията му. Чак, когато всичко приключи, като част от оздравителния план, той може да се нагърби да стане и собственик на футболния клуб.
Схемата е изобретателна, навярно е съставена от човек, с познания върху фалитите, но най-голямото й достойнство е, че ще помогне да се съхрани клуба.