За някои общини обаче това няма да бъде изгодно, защото при  осредняването на цената между общините с най-евтина вода и тези с най-висока цена, със сигурност ще има поскъпване за някои от тях. Това е причината община Берковица например да отказва да се присъедини към ВиК асоциацията на Област Монтана. Според Лиляна Павлова, освен Берковица, в България има още 13 общини, които отказват да се включат в асоциацията на областта си.

„Поскъпването е неизбежно, българският закон казва: една област – една цена. Новите наредби на регулатора – на Комисията за енергийно и водно регулиране, базирани на нов тип ценообразуване, а именно за сметка на новите критерии за качество (29 стандарта за качество – бел. ред.), така или иначе ще промени цената в тези населени места“, обяснява Лиляна Павлова по време на конференция, посветена на управлението на водните ресурси, организирана от „Икономедиа“. Това, което министърът отказва да обясни е, защо асоциирането на общините не се прави по най-неизгодния за  малките  населени места  начин.

Ако се позволи например водоподаването във всяка териториална единица да запази сегашната си цена и всяка местна власт да плаща отчисления за издръжка на асоциацията, която да планира инвестициите във водния сектор, интересите на общините с най-евтино водоподаване ще бъдат защитени много по-добре, като другите общини по никакъв начин няма да бъдат засегнати. Поделянето на административните разходи за издръжка  на асоциациите  може да се реализира и без изравняване на цените във всички населени места от една област, коментират експерти по европейските оперативни програми. Според тях държавата разполага с достатъчно време да договори с Европейската комисия нов начин за окрупняване, при което консолидацията да се случва на ниво инвестиции, но без разходите по доставка на вода между всички населени места да се споделят.

Малките общини, които държавата поне за сега не може да принуди да се включат във ВиК асоциациите обаче са подлагани на системен натиск от централното правителство. Това става на ниво областни управители, а освен това се наблюдава и необективно отразяване на проблема в медиите. През март например „Дарик“ написа, че инвестициите в  обновяване на ВиК мрежите на област Монтана са заложници на ината на Берковчани.

„Капитал“ пък, може би защото  техният издател е организатор на конференцията, отразиха думите на министър Лиляна Павлова без да проучат възможно ли е предоговаряне на формата, по която ще се асоциират ВиК дружествата и дали  не  става дума за управленско нежелание да се потърси най-ефективния баланс между интересите на всички населени места.

Интересно е и защо не се споменават имената на общините, които отказват да асоциират водоснабдителните си дружества. Това би ги направило видими за пресата и на техните случаи може да се обърне повече внимание от казионното оплюване отстрана на медии, които имат споразумения с правителството за медийно партньорство по  отразяване на европейските фондове.  Община, която вече сама е обновила водния си цикъл е Троян. Включването й в асоциция ще причини поскъпване на водата с 60% от 1.39 лв. на 2.40 лв. за кубичен метър. В Берковица, която най-често се посочва като противник на водните кооперативи, поскъпването на водата е дори по-сериозно. По най-оптимистични преценки то ще е само със 70%, но по сметки на общината, може да стигне и 137%.

Може да се случи навсякъде по света и в нормални условия извадката не би била достатъчна да създаде генерален извод за състоянието на държавата. Това, което показва тоталната дезинтеграция на общество и институциите е реакцията, с която се посрещат въпросните събития.
Убийството на създателя модна къща „Агресия“ Александър Антов бе последвано от истерична декларация на най-голямата легално функционираща олигархична групировка, наречена КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България). Държавно назначените милионери и милиардери се сетиха, че в страната нещо не върви и помислиха, че като бъде разкрит убиеца на модния предприемач, проблемите ще се решат. Даже поставиха срок от три дни и заплашиха с искане за оставка на вътрешния министър Румяна Бъчварова. Сякаш до вчера тя бе добър министър, но това е единствено и ключово изпитание дали Бъчварова ще бъде добър министър занапред.

Интересно е защо нямаше подобни упреци към всевластния секретар на  МВР Бойко Борисов, когато бе убит Илия Павлов, или към вътрешния министър Румен Петков след убийството на банкера Емил Кюлев. Вярно, тогава нямаше КРИБ, но е вярно също и че днешните отворковци не свършиха нищо за да стане България по-сигурно място. Тъжна ирония, или поетична справедливост, но докато бяха заети да се подлагат на един или друг премиер, всеки от така наречените олигарси сам се обрече днес да е заплашен от убийство, така както и другите мафиоти, които не можаха да преперат името си от бандит до бизнесмен.

В същото време във Враца двама братя убиват човек на улицата заради няколко криви реплики, а кметът на града обяснява, че в града нещата се случвали така. Ами случват се. В Перник като виц, във Враца като реалност. А кметът е само регистратор.

Успоредно на тези процеси заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цвета Караянчева се показа по референдум и отново заповтаря, че без стабилно правителство не може да има икономически растеж, инвестиции и сигурност. Обвинява правителството на Пламен Орешарски и дава за пример първият мандат на ГЕРБ, при който престъпността била овладяна.

Интересно е как това твърдение кореспондира с делата за полицейски произвол, които бяха заведени срещу България при управлението на първия кабинет Борисов. И още по-интересно е защо 15 месеца след като новия кабинет Борисов управлява, престъпността отново не е набутана в кибритена кутийка

Един от признаците, по които можем да разпознаем глупаците е по това дали променят плана си на действие според новите обстоятелства, които възникват. Ако това е вярно, значи Цвета Караянчева трябва да е много глупава. Но така получаваме някалко системни дефекта – разрастване на организираната престъпност, усещане за безнаказаност и бум на битовата престъпност, закърняло мислене в най-голямата политическа сила и паническа истерия сред олигарсите.

На този фон не е изненадващо, че отстраняването на чужд агент от лидерската позиция в третата най-голяма партия, предизвика съжаления вместо задоволство. Не е изненадващо, че 15 сантиметра сняг могат да блокират цял регион от държавата, а отговорният за това регионален министър излиза и обяснява, че нищо страшно не се е случило.

Изненадващо е как може цяла България да гледа кака Лиляна Павлова и да споменава роднините й от женски пол, а водещият в студиото се чуди как да й се подмаже. Това се нарича дезинтеграция или разпад на държавността. Изразява се във фактическа несъстоятелност на публичните институции, интелектуална немощ  на бизнес елита и отказа на водещите медии да го заявят.

1. България не свършва до околовръстното шосе на София ие нормално (дори препоръчително) премиерът да уважава грандиозни събития за мащабите на един малък град.

2. Премиерът е един от най-важните хора на държавата и времето му е ценно. Затова може да се оправдае негово решение да лети с хеликоптер от София до Разград, вместо да губи време в път с автомобили.

3. Разходите за гориво на един хеликоптер може да са несравнимо по-малки от полезността, която създава в рамките на половин работен ден един добър министър-председател.

4. Кирил Домусчиев изглежда арогантен като новобогаташ, но всъщност е новият любим олигарх на властта. Флиртовете на правителството с него напомнят за наколенките пред други, вече отминали, величия. И неговият залез ще дойде.

5. Кирил Домусчиев навярно управлява бизнесите си добре, но показа че е далеч от висотата да наставлява обществото или бизнеса в България.

6. Ако българското общество е помъдряло след трусовете от фалита на Корпоративна търговска банка, трябва да се съпротивлява срещу нарастващото влияние на всеки олигарх, бил той стар, или нов.

7. Финансовият министър не е лелка, която къса билетите на входа на стадион „Дянко Стефанов“, макар и точно такова впечатление да оставят думите на Кирил Домусчиев.