На Стената » двойни стандарти

Воят срещу назначенията на служебния е чисто лицемерие

Стефан Антонов — Thu, 09 Feb 2017 16:46:37 +0000

По принцип двойните стандарти в политиката не трябва да будят някаква изненада. Възмущението по правило идва от страна на недоволните, но е редно и то да почива на някакви принципи. За съжаление, не това виждаме при кадровите промени, правени от служебното правителство на Огнян Герджиков? Сред назначенията на заместник-министрите имало хора от БСП и НДСВ. Ще си помисли човек, че Георги Близнашки и преди него Марин Райков не се ръководеха в действията си от желание да подготвят почвата за завръщане на ГЕРБ. Само едно вглеждане в министерските назначения е достатъчно да покаже, че при близнашки партизанщината е била застъпена дори по-силно.

За вицепремиер по икономическата политика и министър на регионалното развитие бе назначена Екатерина Захариева. Някой възмути ли се, че била заместник министър на Росен Плевнелиев и след това на Лиляна Павлова?

Воят срещу назначенията, предприети от служебния кабинет е безпринципен.

Някой възмути ли се, че министър на външните работи беше Йордан Бакалов, който преди това четири мандата е бил депутат от СДС и неговите производни? Ами че един от най-важните постове – този на финансов министър бе поверен на Румен Порожанов, който бе началник на кабинета на Симеон Дянков? Колко още доказателства, трябват за да прозре човек, че служебният кабинет „Близнашки“, назначен от Росен Плевнелиев (защото министрите зависят от президента), е бил партизиран и политизиран?

Имаше ли през 2014 година възмущение, когато Румен Порожанов във качеството си на служебен финансов министър смени надзорния съвет на Българската банка за развитие? При положение, че той самият бе в надзора само месец преди да стане служебен министър и в нито един момент не е правил забележка за работата на оперативното ръководство на банката, значи той е бил доволен от мениджърите й. И въпреки това, Порожанов смени надзора на банката, чиято реална власт е да сменя състава на Управителния съвет“. След като Порожанов лично не предприе никакви постъпки за смяна на управата в банката, докато той самият беше неин надзорник, как да повярваме, че смяната на надзора при неговото министерстване под ръководството на Георги Близнашки не бе продиктувана от капризите на ГЕРБ, които предвкусваха реставрация?

Не бе минал и месец от встъпването в длъжност на новия финансов министър Владислав Горанов и в БНБ бяха внесени искания за издаване на лиценз за нови директори и членове на управителния съвет на Банката за развитие? Тогава обаче ловецът на конспирации Антон Тодоров, който днес реве заедно с втория ешелон на ГЕРБ не обели и дума. Фактът, че от смяната на надзора при Георги Близнашки до смяната на Управителния съвет при Бойко Борисов минаха само три месеца ясно показва, че Порожанов (бившият секретар на Дянков) е работил по указания и с одобрението на Бойко Борисов и Владислав Горанов. И логично след това бе награден с най-високия пост във Фонд „Земеделие“.

Нека си припомним какво каза по повод на многото смени, които предприе Георги Близнашки.

„Ще има промени, трябва да дадем знак, че е настъпила промяна“. Тези думи бяха изречени в „Шоуто на Слави“.

Близнашки дори не намери за нужно да посочи порок на хората, които сменя. Смени ги просто ето така. Днешното правителство поне си носи отговорността, като казва, че сменя областните управители защото не им вярва и се съмнява с тях и на тяхно място назначава хора, на които имат доверие министрите, премиерът и президента.

За разлика от Близнашки, чиито кадрови постъпки обслужваха ГЕРБ, както стана ясно.

Също интересно е какво казват от втория ешелон на ГЕРБ. Съветникът Тома Биков, който освен това се ползва и със статут на политолог от неправителствена организация, заедно с Димитър Главчев и ловеца на конспирации обявиха на пресконференция, че страната навлиза в етап на хаос, когато непознати и невидими сили кадруват. Думите всъщност на на политолога Антон Тодоров, който също намери място на трибунката за пресконференции.

Политическите назначения в слежубните правителства на Росен Плевнелиев бяха закономерност, но тогава не се вдигаше шум.

Може би Тодоров има предвид назначаването на външния министър Даниел Митов във предишното правителство, както и на военния Николай Ненчев. Виж, точно те не бяха любимци и на Бойко Борисов. Но ги търпеше точно по волята на невидимите и непознати сили – може би отделите за Източна Европа в правителствата на няколко евроатлантически партньора.

Или както на същата пресконференция каза Тома Биков – „Категорични сме, че хората, които назначава, трябва да бъдат професионалисти“. Вярно – нека са професионалисти. Само че в очите на хората не се натрапва непрофесионализмът на назначенията. Натрапва се нещо друго.

Когато Близнашки смени половината областни управители, ГЕРБ и така наречените десни не реваха. Когато Близнашки и Плевнелиев назначиха за министри хора от кабинета „Борисов 1″, пак не нямаше рев. Сега, когато Герджиков върши същото, но поне си носи отговорността, изведнъж воят се надига до небесата. Ама заради нарушаване на някакви принципи ли ревете, или защото не става вашата, господин Биков и други фенове на ГЕРБ?

Работата е там, че е нормално понякога нещата да се случват, не както бихме желали. И имаме право да се оплакваме и да мрънкаме. Въпросът е, че в политиката и държавното управление е добре да не се мрънка само защото някой прави нещо, което преди това си правил и ти. Не, че ще изненадаш някого с двойните си стандарти. Но ще загубиш уважението на интелигентната част от публиката.

Повече от нормално е и президентът и служебният премиер да действат спрямо отговорността, която носят и да дават власт на хора, на които вярват. Не е нормално това право да им се отрича. Още по-малко от партии, които са се възползвали от много по-грозно кадруване.

Росен Плевнелиев и Стоян Мавродиев – да напуснеш политиката с класа

Стефан Антонов — Mon, 16 Jan 2017 13:31:34 +0000

„Аз съм и първият български държавен глава, обявен за личност на годината на друга държава. Обявен и за личност на годината на Балканите. Получих най-висши държавни отличия от над 20 държави в света. Всички те ще останат в Президентската библиотека. Поставих рекорд. Досега в България за 26 г. средно на година са идвали по 3-ма – 4-ма президенти. През 2016 г. имаме 25 посещения на чуждестранни държавни глави“. Това е част от самохвалството на президента Росен Плевнелиев, което можем да прочетем в новия брой на „24 часа„. Освен това, той произнася фразата „Аз съм“ цели 13 пъти в разговора с журналистите и обяснява, че е подготвил списък от три страници с неща, които се случили за първи път през неговия мандат.

Интересно дали списъкът включва налагането на вето на бюджета, на демократично избрано правителство, който включва фискални показатели в нормите на абсолютно всички европейски критерии. Дали списъкът включва отричането на Плевнелиев от негови собствени действия и постоянната проява на двойни стандарти. Дали тези три страници включват лъжата на президента за това какво е правил на 10 ноември 1989 година? Или отказа му да наложи вето върху промените в закона за ДАНС, в следствие на които бе възможно Делян Пеевски да бъде номиниран, при положение, че за всички бе ясно защо се променя законът. Включват ли трите страници и рекламното видео, което президентът направи за един ски курорт, който се контролира от един олигарх, който си има и банка. Природата около този курорт днес се съсипва в името на интереса на олигарх, но едва ли ще научим за това от трите страници. Тези примери може да приличат на дреболии, но много ясно илюстрират природата на този президент и може да осигурят призма, през която да съдим за мотивите при останалите му действия.

Комуникацията на политиките е едно. Самоизтъкването и самохвалството говорят за липса на възпитание и вкус.

Очевидно е, че човекът иска да изтъкне гледната си точка, виждайки че от утре, поне за известен период, ще е господин никой и няма да му се спестят и обвинения за нещата, които е извършил. Дотогава обаче президентът се лее в различни български и чуждестранни медии, произвеждайки отново типичните си бисери. Само преди дни австрийският вестник „Дер щандарт“ обяви, че Плевнелиев трябвало да бъде слушан. И след това, човекът се появи в БТВ и „часовете“, като не се знае на още колко места ще отразят оттеглянето му в следващите 5-10 дни. Общо взето добра пи-ар акция, стига тя да служеше на нещо смислено, а не на един президент, който постоянно балансираше между двете си мисии – да обслужва Бойко Борисов и да вкара България в конфликт с Русия

Може би е тъжна ирония, но „Дер щандарт“ е вестникът, в който Цветан Василев обичаше да дава интервюта и да се хвали, че държал 20% от Българската икономика. Явно чуждите медии обичат да публикуват мненията на политически ангажирани олигарси, или на техните марионетки, колкото и да са нелепи. Но нека видим какви неща наприказва все още държавният ни глава, преди да напусне работното си място.

Аз съм Обама. Аз съм Меркел. Аз съм Гаук. Научил съм много от тях и се гордея с моето приятелство с тях. Гордея се и с приятелството си с Борисов, защото научих много и от него.

И още

Дадох много – и като министър, и като държавен глава. Дадох, но не взех. Приготвил съм един списък. В моя мандат много неща се случиха за първи път в демократичния преход на България. Този списък е цели 3 страници – ето го. Много е дълъг, но ще посоча само няколко неща. За първи път държавен глава минава през три парламентарни кризи и прави две служебни правителства в един мандат; инициира референдум – дава път на пряката демокрация, като първите 3 референдума се проведоха в моя мандат (други президенти обещаваха, аз ги направих); за първи път 3 правителства в рамките на 1 г.; 2 вълни на национални протести. Аз съм първият държавен глава, който не назначи нито един посланик или служебен министър, агент на ДС. За първи път държавен глава промени изцяло приоритетите в българската енергетика – от “Голям шлем” с 3 изцяло руски проекта, от които българският народ нямаше да спечели нищо, към 3 смислени приоритета: енергийна диверсификация, либерализация и ефективност. Само от енергийната ефективност печелят не една група олигарси, а милиони българи. За първи път имаме президент технократ, инженер, мениджър, предприемач. Отговарям и на последната част от въпроса ви – да, аз съм много търпелив човек, много постоянен и прагматичен. Оценката на историята не се случва веднага, тя ще дойде със следващото поколение.

Освен натрапчивото самохвалство и спорните заключения Плевнелиев е прав, че след няколко поколения ще има база за преценка, която няма да е поляризирана колкото днешната, но далеч не е сигурно дали ще бъде хвален. Най-важното му изказване обаче бе в обръщение до Доналд Тръмп. В него, заедно с още още цяла плеяда лилипути, Плевнелиев опитва да дава акъл. И най-силна реплика от писмото до новоизбрания американки президент звучи така:

„Путин не търси американското величие. Като ваши съюзници ние го търсим“.

Очевидно има повтарящ се поведенчески модел, при който всеки провален, или най-малкото спорен чиновник, намира медия, в която да се похвали със свършеното от него, когато дните на работното му място изтекат. Същото нещо направи преди няколко месеца и Стоян Мавродиев, когато бе ясно, че ГЕРБ ще го сменят.

Човекът стигна дотам да обяснява как сам и доброволно си тръгвал, защото човек не трябвало да изкарва много мандати на едно място (та той изкара само един). И освен задължителните заклинания в прослава на вожда Борисов, той също опита да се похвали така, както никой друг не може.

Не е имало председател на този регулатор, който да си е позволявал да разследва действащи министри (Симеон Дянков и Трайчо Трайков. Не само ги разследваме, но и подадохме сигнали за прокуратурата за щети за държавата в особено големи размери. Това е признак за независимост. Колко председатели на регулатори са имали куража и независимостта да разследват действащ вицепремиер и друг министър в правителството. Ние бяхме проверявани 13 пъти от международни институции, три пъти от анкетни комисии в парламента, всички бяха за блестящо свършена работа при спазване на най-високи професионални стандарти. Това беше мое лично решение много преди да бъде номинирана госпожа Караиванова. Това решение беше взето в комуникация с него (Борисов).
Впрочем, може да попитате самия Борисов оценката на ГЕРБ и на самия Борисов за работата на комисията и моята е отлична. Той каза, че можем да продължим да работим по различни теми, където мога да бъда полезен с огромния ми опит.

Изтънченост и класа от всякъде. Двама достойни строители на модерна България, чиито примери как се напуска държавното управление със скромност и класа, дълго ще светят на бъдещите поколения.