Само след няколко седмици един уважаван генерал Румен Радев предстои да стане президент на България, а един популист Станислав Трифонов и неговия екип от сценаристи унижиха парламента без дори да са се явили на избори и започнаха да се изживяват, сякаш са глава на държавата и единствен легитимен изразител на единодушна народна воля. Липсваха им само кафявите ризи, за да бъде пълен аналога с предхитлерова Германия. Сега, разликата е, че Румен Радев има възможност да посече популистките домогвания на Трифонов и антуража му, защото иначе историята заплашва да се повтори.

В безпрецедентен акт на самоунижение, по-малките популисти от българската политическа система отидоха на среща със сценаристите на Слави Трифонов, която, ако се съди по излъчените записи, е приличала повече на трибунал. Сценаристите питат политическите партии дали ще уважат „волята на народа“ и да приведат в действие незабавно резултатите от последния референдум. При обяснението, че партиите не смятат да следват дословно и незабавно повелята на резултатите от референдума, така наречените сценаристи започват тиради, с които унижават гостите си.

Опитите да се изрази различно мнение са предадени от записите, но последвалите коментари в ефира на предаването, когато водещият няма опозиция, обезличиха казаното от разномислещите на срещата.

Това принизяване на българския парламент, при което първата, втората, четвъртата и петата най-големи политически сили отидоха на крака пред екипа на един популист, да засвидетелстват уважение, е най-голямата легитимация на Станислав Тодоров Трифонов като политическо явление. Ако до вчера той бе талантливо телевизионно лице, вече е политическа фигура, която няма партия, не се явява в парламента, но претендира да участва в управлението на държавата, уж от името на народа.

Желанието на Жельо Бойчев от БСП, Рубен Петков  от АБВ, Цветан Цветанов от ГЕРБ и Радан Кънев от вече не знам какво, да се покажат и да демонстрират някакви мускули, доведе до изказвания, които бяха подложени на тенденциозни тълкувания впоследствие. И тези тълкувания бяха в отсъствие на иначе осмелилите се да присъстват и да се изкажат политици. Така гафът им е нещо много повече от комуникационен провал. Неспособни да изложат позиция в среда, която няма да обезцени думите им, те направиха една грешка. Последствията от тази грешка обаче ще са много по-големи, защото утвърдиха Станислав Трифонов до ранг на кукловод.

Струва си да се отбележи, кои партии решиха да не удостоят телевизионните популисти с присъствието си. Това бяха ДПС и Патриотичния фронт и каквито и други грехове може да им се приписват, изборът да не сторят поклон на псевдоинтелектуалните сценаристи, е постъпка заслужаваща уважение.

Иначе, интересни бяха и последващите изказвания на сценаристите. Значи, желанието на народа за реформа в избирателната система трябвало да се случи от сегашното Народно събрание, а не от следващо. Народът не се нуждаел от избори до дупка.

Също, както така наречените умни и красиви, които искаха предсрочни избори за да може Орешарски да си отиде, но след това запяха, че повече предсрочни избори ще са вредни. „Важно е да се проведе изборът в наша полза, след това наистина не е хубаво да има повече избори“ е посланието на всеки популист от Росен Плевнелиев до кафяворизците на Слави Трифонов.

Сега остава да видим дали политическите партии наистина са водени от нищожества или от хора, които имат поне малко съзнание за отговорността, която носят, пребивавайки в Народното събрание. Демокрация не се прави, прилагайки диктатурата на малцинството. Доколкото резултатите от ЦИК говорят нещо референдумът няма задължителен характер и политическите сили трябва да отчитат и волята на по-голямата половина от обществото, която реши да не гласува на референдума, или да гласува против.

Ако Трифонов и сценарната му шпиц команда искат да направят нещо, може да се явят на избори, да започнат да отговарят за действията си и да зарежат студиото, от което излъчват пропаганда цяла вечер. Иначе, паралелите с Хитлер, Сталин и други исторически батки все повече ще се засилват. Работата е там, че ако една трагедия се повтаря, най-често това е като фарс. Само си представете – Русия имаше Сталин. Германия Хитлер, а ние ще имаме един намръщен самовлюбен чичак , който смята, че най-силен аргумент е повишеният тон. Той и псевдоинтелектуалната шайка сценаристи, които изведнъж се видяха в обувките на политици.

По BTV излезе Томислав Дончев. В Нова телевизия беше пратен финансовият министър Владислав Горанов. Появи се и Тома  Биков, който е съветник на вицепремиера Румяна Бъчварова, а по националната телевизия беше достатъчно предаването да се води от отдавна предалия се Бойко Василев, с гости като ивайло Дичев и Антоний Тодоров.

Най-видимият сигнал за притеснение бе именно появата на финансовия министър Горанов. Поговорката „видите ли генерал  да тича, значи има сериозен проблем“ а в днешната раелност звучи така: „видите ли Горанов да политиканства, значи партията е в криза“. Изградил репутация на експерт, който говори само, когато има какво да каже, министърът беше буквално  извън ролята си. Свикналите да го виждат в обичайното му амплоа – пушещ пура, уверен в собствените си способности и нехаещ за чуждото мнение, вчера видяха един различен Горанов.

Вместо министърът, който управлява сякаш всеки ден му е последен, вчера даваше вид на човек, за който властта е самоцел. Освен, че заяви как той е от хората в щаба на Борисов, които са против да се подава оставка, финансовият министър за първи път се впусна в нескрита спекулативност, която успешно избягваше през почти целия си мандат.

„Като си спомням какво заварих преди две години в министерството и какви усилия – морални, човешки и експертни положих за да осигурим растеж и стабилност, не приемам тезата, която се тиражира, че хората искат промяна“. Цитатът е по смисъл и се отнася за встъпването му в длъжност, като министър, от което се навършват две години. Спекулативността се състои в това, че ситуацията, която министърът завари, беше следствие от провала на коалицията БСП – ДПС, точно толкова, колкото и от тежкото наследство, което първият кабинет „Борисов“ завеща.

Фалитът на Корпоративна търговска банка бе предопределен именно от уравлението на Борисов. Стенд бай заемът за стабилизиране на банковата система бе изтеглен, защото фараонът Цветан Василев стана опасен за всички търговски банки, а именно Борисов бе сред хората, които му позволиха да придобие властта си. От друга страна Владислав Горанов получи приходна администрация, която работеше при нови мерки за продиводействие на данъчните измами и поне в едно интервю лично е заявявал, че повишената събираемост се дължи на мерките,  заложени от предшественика му Петър Чобанов.

Тоест, дори иситуацията, която е заварил, да е била наистина тежка, ГЕРБ също има отговорност за нея. И обратно – дори усилията му за нейното подобряване, да са били кански, заслугите за успеха не са само на Горанов и ГЕРБ. Това е трудно да се забележи от хора, които не виждат инерцията на процесите, протичащи зад стените на правителствените сгради и в този смисъл може би беше добре, ако Борисов бе изкарал пълния си първи мандат, както и сегашния. Така нямаше от време на време във властта да влизат политически сили, които имат своите кусури, но на които се приписва и отговорността за провалите на ГЕРБ.

В този контекст, новата роля на финансовия министър беше като на амбразурчик, който брани началника си. Единственото неясно е дали той сам е пожелал ролята, или му е казано, че понякога човек трябва да плюе на личния си бранд в името на партията.

След този акт на саможертва, последваха множество по-малки издихания на функционери с много по-нисък заряд. Според Тома Биков – управлението на ГЕРБ било безалтернативно и БСП и ДПС се страхували от възможността да управляват отново, толкова бързо след провала си през 2014 година.

Цецка Цачева пък обясни, че вярвала в подкрепата на честните и интелигентни граждани, притежаващи малък бизнес, за които ГЕРБ направили толкова много. Какво? Че  първия си мандат бавеха по възстановяване на ДДС на моменти в обем над половин милиард лева и трябваше „недоразумението“ Чобанов да отмени тази практика? Или че след шест години най-после създадоха среда, в която „независим“ регулатор да провиди картел на пазара за горива? Или, че през втория си мандат се чудят как да спрат споделените пътувания на дълги разстояния, за да вкарат хората в рейсовете на транспортните фирми? Или че опитаха практически да отменят възможността за производство на домашен алкохол, опитвайки да насочат потреблението към производството на няколко по-големи винпрома.

За Цецка обаче няма какво толкова да се говори. Това бе видно от отношението, което получи от журналистите, когато се яви пред тях заедно с началника си Борисов. Тотална игнорация. Единодушно мнение бе, че тя е бита карта и нелепостта й няма какво да се разглежда в присъствието на истински силния, все още, Борисов.

Неговите обяснения пък бяха като на футболен треньор, който е начертал грешна стратегия и тактика и накрая на сезона, когато отборът му видимо е загубил позиции, той обяснява, че момчетата му все още имат потенциал. Може и да имат, но провалът е ясен, а треньорът сам се е вкарал  в неудона ситуация да обещае оставка, ако има загуба. Просто не му отиваше след градената с десетилетия репутация на мачо, да се обяснява като ученичка. Но това си е негов проблеем.

Далеч, по-зле беше положението на коалиционните министри Божидар Лукарски и Петър Москов. Истинските страхливци се познават именно по паническите действия, които предприемат в опит да спасят кожата си. Сякаш са били на инструктаж при един и същи пи ар (най-вероятно в ГЕРБ) двамата започнаха да играят на струната на пещерния антикомунизъм. Радев бил червен генерал, бил за преразглеждане на участието ни в НАТО и в Европейския съюз, виждал съюзническата подкрепа по охрана на въздушното пространство като позор.

Двете тамагочита, живеещи единствено от подаянията на Борисов, привидяха Червен генерал, обратен завой към Русия и така нататък. За да са по убидетелни може в дните до балотажа обогатят репертоара си с още няколко опорни точки:

– ако Радев бъде избран мандарини и банани в магазините ще има само по Коледа

– Коледа ще се отмени, ще се върне Дядо Мраз

– ще има режим на тока, въпреки че България ще е надградила ядрения си потенциал

– здравеопазването ще стане безплатно и качествено като в Куба

– отпечатъци от пръстите ще се взимат от мигрантите, а не от  пациентите

На този фон относително достойнство запази лидерът на ДСБ Радан Кънев, който обясни, че на втория тур партията му няма да подкрепи нито един от кандидатите. Дистанцирането щеше да буди доверие, ако не бе толкова закъсняло, но най-големият провал на така нареченото автентично дясно се състои в тоталното пренебрежение към нормалните хора. По времето на Радан Кънев ДСБ бе капсулирана до малка бутикова партия, промотирана от интелектуални евнуси, неспособни да родят една вдъхновяваща идея и да увлекат хора, чийто дом няма пощенски код София 1000. Това ядро взаимно си втълпява, че са нещо повече и тъпият свят не разбира какви пичове са, но мислят, че някой ще ги последва, като му викнат „кой не скача е червен“. Само дето тактиката „ако не си с нас, си против нас“ работи само, когато има лидер с много силна харизма. В противен случай човек бива пратен на едното място.

Освен претенциите, това така наречено дясно не носи дори малко от заряда, с който бе натоварено преди 15 години, когато начело бе Иван Костов. Много съжалявам, че не мога да намеря едно от есетата му, публикувани във вестник „Сега“, в което развива тезата какво означава една политическа сила да бъде дясна. Ако най-върлите костовисти прочетат този текст и видят до какво неговите наследници са свили идеите на любимия си лидер, ще разберат, че начело на бутиковата им партия стои група самодоволни некадърници, парадиращи като носители на отдавнаа забравения морал. Без да го имат, и без да имат нищо повече.

Видя се и отдавна подозираният факт, че Веселин Марешки е прокси на ГЕРБ. Ако някой бе забравил как варненският бизнесмен стана шеф на футболния клуб „Локомотив“ Пловдив, именно по заръка на премиера, снощи всички спомени изплуваха, когато кандидат президентът обяви подкрепата си за вицепрезидента Адмирал Манушев, който обаче върви в пакет с президент Цецка Цачева.

На този фон най-малко грешки направи най-вероятният бъдещ президент Румен Радев. Човекът не изрече нито една противопоставяща реплика, постави на място няколко псевдожурналисти камикадзета. Интересен бе моментът, когато свещено служител го попита дали ще подкрепи инициатива за преподаване на православно вероучение в училищата. Положителният отговор на Радев не изисква голям ангажимент – той не може да влияе на изпълнителната власт и през нея на учебното съдържание. В същото време се позиционира като човек, който държи на традиционните ценности. От една страна се дистанцира от комунистическия атеизъм, но от друга страна даде повод отново да се свързва с Русия, където Владимир Путин управлява със статута на пратен от небето.

Ако има нещо жалко, то е че Александър Томов не спечели повече гласове. Това показва неблагодарността на левскарите, за съсипването на съперника ЦСКА. А Митьо Пищова  доказа, че купуването на гласове, било то и през кебапчета е единственото обещание, което политиците изпълняват.

„Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, няма други да му плащат лечение“.

Премиерът слънце май се обърка. Верен на принципа разделяй и владей той обича да казва на различните обществени групи това, което смята, че те искат да чуят. Нищо невиждано за политик. Грешката му е, че когато има медии, това става публично достояние. Това налага нов тип мислене и говорене, за което Борисов често се оказва неподготвен. В случая обаче се вижда и вредното влияние на здравния министър. Ето как реагираха потребители във Фейсбук на поредната премиерска гениалност. Коментарите нарочно са извадени без техните автори, но са от публичен статус.