Само преди дни екипът на английския телевизионен Канал 4 (Channel 4) научи, че няма да интервюира министър-председателя Джонсън. Формалната причина – той е бил претоварен. Неформалната – началникът за новинарското съдържание и актуалните теми в канала Дороти Бърн нарече премиера известен лъжец (known liar). Да, затова екипът й остана без възможност да изпита твърденията на министър председателя.

Сигурно може да се поспори дали страхът е вдъхновил Джонсън и екипът му да откажат интервюто. Причината може да е суета, или обида, а може наиситина да става дума за претоварен график. Едно обаче е сигурно, ако британският премиер наистина искаше да покаже уважение към телевизионния канал и зрителите му, щеше само да отложи срещата. А това не го виждамеи затова думата „страх“ е най-убедителното обяснение.

Подобно стои въпросът и с нашия премиер. Нежеланието на Бойко Борисов да се излага на произволни журналистически въпроси вече стана натрапчиво. Премиерът ни два пъти направи забележки на журналистите що за въпроси му задават, като не се посвени да ги поучава и че има моменти, в които не се задават неудобни въпроси. Откриването на фабрики, или дуги производствени мощности, а може би прерязването на лентички вече не са време, в което медиите могат да държат сметка на премиера.

Брифингите в Министерски съвет вече не се посещават от Борисов. Началото на всяко заседание на правителството се записва само от оператори, но те нямат право да задават въпроси. Вместо да се представя пред журналисти, които с години си следят ресорите и могат да зададат адекватен въпрос, премиерът вече сам създава своето медийно съдържание. Посещенията му на строежи и други обекти се заснемат от негови сътрудници. Видеата, които премиерът излъчва от собствения си канал във Фейсбук включват негови изказвания. Често той сам кара автомобил на Националната служба за охрана, отзад стои някой с камера и записва, а вдясно от премиера мястото си е заел някой, който трябва да се обяснява.

Подобен подход не е пълна иновация. Президентът на САЩ Доналд Тръмп също ползва профила си в „Туитър“ за директно общуване с аудиторията. Българският президент Румен Радев също има своя иновация. Отговорите му пред медиите се записват и излъчват във фейсбук профила му.

Общото при Тръмп и Румен Радев, е че и двамата общуват директно с избирателите си, излагайки своите позиции в социалните медии. Другото общо между тях е, че и двамата не бягат от среща с журналисти. Общото между Бойко Борисов и Борис Джонсън, е че и двамата избягват срещите с журналисти и излагането на въпроси, които техни сътрудници не са пресяли предварително. Вместо това, те продуцират собствено съдържание. Но двамата имат и още общи неща – българският премиер неколкократно излъга как се увеличиха приходите в бюджета през 2015 година и отдаде успехите на борбата с контрабандата. Той подведе обществото и за фалита на Корпоративна търговска банка.

Горе долу по същото време, но на западния край на континента Европа, Борис Джонсън не се спря да лъже избирателите колко милиарда на седмица ще се освободят от излизанена Великобритания от Европейския съюз.

Или ако обобщим – за първи път имаме премиер, който е напълно равностоен на британския си колега – и двамата са завършени лъжци и страхливци.

Всъщност, нужно е едно уточнение – сегашните разкрития са за инициацията на Камерън в „Обществото на Пиърс Гавестън“, който се сочи за „най-готиния клуб в Оксфорд“ от светското списание Татлър. Дейвид Камерън обаче е бил член и на друга контешка организация, наречена „Булингдън клъб“, а в нея като студенти са участвали още кметът на Лондон Борис Джонсън и финансовият министър Джордж Осборн. И в членството в Булингдън също носи спорен заряд.

Какво представляват клубовете

Най-често обществата, или клубовете на студентите са място, където се събират хора със сходни възгледи. Освен, че практикуват или се наслаждават на споделените си интереси, в тези клубове периодично се устройват и празненства. И на тях често се пие повече, отколкото трябва, а в англоговорящите държави, пиенето е съпроводено с множество пиянски песни и игри и стриптийз на публични места. Това е навсякъде. Различно става, когато притежанието на много пари, примесено с претенция за изтънченост и желание да се изживява това „превъзходство“, засенчат нормалните простотии в клубовете по гребане, ръгби, дебати и литература.

Снобските клубове са известни с това, че членовете им отиват твърде далеч в изразяването на своята идентичност. Например, в „Обществото на Пиърс Гавестън“ е известно с партитата си, които спокойно могат да се нарекат оргии за секс и наркотици, където всеки от (само) 12-те члена може да покани до 20 гости, които се отвеждат до мястото в автобус, а очите им са завързани.

„Булингдън клуб“ пък обичат да трошат чаши и чинии в ресторантите, където празнуват, след което моментално заплащат в брой за щетите, които са причинили. Това си е чиста демонстрация на богатство, стигаща отвъд приемливото и поради това клубът е изключен от списъка с извънкласните инициативи, които се подкрепят от университета в Оксфорд.

Само за справка – при инициацията в Булингън, понякога се иска от кандидата да изгори банкнота от 50 лири пред очите на бездомник. Акт, колкото възмутителен, толкова и глупав, защото банкнотите от 50 лири са рядкост и притежават колекционерска стойност.

Лоши ли са хората в тези клубове

Колкото и безвкусно и дори кичозно да е поведението на фукльовците, трябва да се помни, че това са затворени организации, в които всичко се случва доброволно и членовете й предпочитат тайнствеността пред натрапването на другите хора. Срамните в очите на обществото действия се извършват доброволно, като доказателство за желанието на един човек да стане част от общност. И каквото и да се казва, против формата на тези организации, те изграждат усещане за принадлежност и лоялност.

Което е още по-важно – така някои хора правят политика. Защото едва ли фетишите на Камерън съчетават содомия и некрофилия. Това, което може би младият студент е направил, му е осигурило създаването на контакти. Начинът е странен и дори ни изглежда неприемлив, но логиката е налице. И може би разкриването на тайната на Камерън идва като наказание за неизпълнен ангажимент.

Лорд Ашкрофт, един от съавторите на книгата, е бивш спонсор и депутат от консервативната партия, който не бе награден с място в кабинета след изборите през 2010 година. Няма да е чудно, ако той отмъщава затова, че не е бил издигнат. Той не е завършил в Оксфорд, но изглежда се е постарал да срещне максимален брой състуденти на Камерън.

От това българите можем доста да се поучим, стига да успеем да измъкнем положителното от примера (отрицателното е видно за всички). Докато „Съединението прав силата“ е лозунг, който служи само за украса на Народното събрание, в България най-честото явление сред пиянските компании е да се сбият помежду си, или да намерят друга група, на която да налетят.

Самото харчене на пари за глупости винаги ще е необяснимо за всеки, който знае какво е честен труд, но поръчването на табла със салфетки за 100 лева и омазването с евтин алкохол в Студентски град представлява същата простотия, само че лишена от въображение.