Това е малка част от изводите, които трябва да си направят хората за изборните промени, които ГЕРБ успяха да прокарат в края на работната седмица. Вече няма значение дали някой студент от бирмингамския университет ще попита Бойко Борисов дали вижда Делян Пеевски, когато гледа в огледалото. В Бирмингам, Манчестър и Нотингам, както и всички останали градове по света, където има значително присъствие от българи, но няма консулство, гласуването ще стане невъзможно.

Освен това, ако не вярвате на нито  една от кандидатстващите партии, но сте решили да гласувате, защото гласуването е направено задължително, задължително направете гласа си невалиден. Можете да сторите това, като напишете всякаква щуротия – от лозунг за любимия футболен отбор, любовен рефрен, или мръсен стих на „Черно фередже“, но в никакъв случай не попълвайте квадратчето „Не подкрепям никого“. Причината е, че ако направите това, вие няма да подкрепите никоя партия, но ще формирате избирателната активност и ще  отрежете достъпа на онези малки партии, които едва правят 4% при нормални избори. Ето и пример – на изборите излизат да гладуват 2.4 милиона души. От тях 4% са 96 000 гласа. Ако обаче избирателната активност стане 4 милиона души, благодарение на съвестно гласуващите нихилисти, то бариерата от 4% ще се вдигне на 160 000 гласа.

Ако случайно не е станало ясно, „борците за демокрация“ от Реформаторския блок подкрепиха идеята избори в чужбина да се организират само  на територията на български дипломатически представителства. Претендиращите да са „мозък“ зад мускулите на Борисов, обясниха действието си с грешка, и че ще предложат поправка на поправката, на което Цветан Цветанов отвърна, че ГЕРБ ще се противопоставят. Тоест грешката им, ако наистина е само грешка, най-вероятно няма да бъде поправена.

Добре е това да се има предвид, от онази част от обществото, която оправдаваше включването на ДСБ в сегашната коалиция с повърхностното оправдание, че е човешко да се греши,  веднага, след като Бойко уби инициативите им за съдебна реформа. Явно грешките в ущърб на обществения интерес се превръщат в мания.

Обнародването на промените в изборния кодекс ще бъде пореден лакмус за президента Росен Плевнелиев. Налагането на евентуално вето ще е просто задължително, ако държавният глава наистина поставя интереса на всички българи над този на ГЕРБ. Изгледите за съжаление не са добри, ако се погледне статистиката. Като време второто правителство на ГЕРБ и това на Пламен Орешарски са управлявали почти еднакво дълго. Законодателните инициативи на кабинета „Орешарски“ и подкрепящите го партии обаче срещнаха президентско вето 17 пъти, докато правителството „Борисов 2“ е получавало отпор на президента само веднъж.

Малко забелязан остава фактът, че единствени последователни в гласуването си остават народните представители на Движението за права и свободи. Вярно е, че в четвъртък те гласуваха „за“ разделянето на референдума на Слави Трифонов от президентските избори на есен, но е вярно също и, че при предишното прекрояване на изборния кодекс, те бяха против обединяването на референдумите с евентуални избори, на които се пада да бъдат проведени през същата година. Тоест тяхната позиция може и да не е популярна, но поне е последователна. Докато ГЕРБ очевидно напасват изборното законодателство според социологическите прогнози за електоралните нагласи при следващия вот. И нещо друго – ДПС гласуваха против избори да се провеждат само в дипломатически представителства, докато Реформаторският блок подкрепи тази анти демократична идея. Само ден, след като Радан Кънев се показа в „Шоуто  на Слави“ и опитваше да се позиционира като голям демократ.

Човек вече наистина не знае #КОЙ кой е.

Ако все пак решите да се преместите, знайте, че ще изкарате определен период от време като хора с ниски доходи и с отрязан достъп до забавления. Казано с по-прости думи, има риск известно време да живеете като „white trash” (“бял боклук“ – термин, обозначаващ бели хора в развитите държави, които живеят мизерно като дискриминирани цветнокожи).

Само от вас си зависи как по-бързо да се изкачите по социалната стълбица и придобиете символите на средната класа – собствено жилище и автомобил. Често този процес отнема по няколко години. Ако не сте с ясната нагласа да положите тази жертва, скоро може да се приберете разочаровани в България. Възможни са и други варианти – например да направите поколенческа жертва, така че поне децата ви да живеят в държава с повече възможности и върховенство на закона, или да спестите достатъчно пари за апартамент в България и да се върнете.

Най-важното е да имате сами за себе си идея с каква цел заминавате. Тогава ще преценявате и всяко свое действие в Англия в контекста на това дали се доближавате до целите си. Това е лично ваш избор и стратегията си е само ваша работа, но ако сте решили да се преместите в Обединеното кралство, предлагаме на вниманието ви няколко съвета, извлечени от опита и грешките на хора, които вече са се установили.

1 За да започнете работа ви трябва застрахователен номер. Той се издава от социалните служби след като ви интервюират. До момента няма известен случай някой да е получил отказ. Проблемът е, че за насрочването на такова интервю се чакат между една и три седмици, след като се обадите да го заявите. Опитайте да уредите настаняването си в квартира още от България. В такъв случай ще можете да застъпите няколко паралелни процеса, вместо да чакате всеки от тях поотделно. Ако се обадите на социалните да си насрочите интервю за застрахователен номер две седмици преди полета ви за Англия, ще намалите до минимум времето, в което не правите нищо освен разходи, след като пристигнете.

2 Отворете фейсбук групите на българите, живеещи в даден град на Обединеното кралство и пуснете обява, че търсите жилище (стая) за наемане. В краен случай, ако не успеете, има българи, които предлагат адреса си за регистрация като услуга, но срещу пари. Интервюто се случва в града, където е регистрираният ви адрес, или в най-близкия областен град.

3 Подгответе си пари за поне два месеца. Първият ще мине в чакане за интервю и търсене на работа. Работодателят може да плаща заплатите всяка седмица, или веднъж на две седмици, но винаги една седмица след като работата е свършена. Това означава, че ако плаща веднъж седмично, пари ще получите за първи път на края на втората си седмица, а ако плаща веднъж на две седмици, първата заплата ще е в края на третата седмица. Винаги има риск да не харесате работата си, или да не се справите. Тогава упражнението започва от начало.

4 За Лондон трябва да имате най-малко 1600 паунда. Сумата включва пари за два месечни наема, храна, градски транспорт. За по-малките градове ще са ви необходими минимум 1200 паунда. Спестяването идва от по-евтините наеми и градски транспорт. Храната е приблизително еднакво скъпа в масовите търговски вериги като „Теско“ и „Сейнсбъри“.

5 Поемате огромен риск, ако се хвърлите на Лондон. Градът е магнетичен и предлага множество възможности, но за тях се борят хора от целия свят. Ако нямате увереност, че сте страхотни до уникалност в дадена област и ще си намерите работа, която в другите градове не се среща, Лондон ще ви излезе през носа. Да си наемете стая в къща с други съквартиранти (sharehouse) в Лондон ще ви струва между 400 и 500 лири на месец със сметките. В следващия по големина град – Бирмингам, тези разходи излизат едва 250 лири на месец.

6 Ако сте склонни да карате известно време само на консерви и суха храна, на месец ще са ви нужни 160 паунда (по 40 на седмица). Ако държите менюто ви да е балансирано и да включва витамини, протеини и въглехидрати, както и пресни плодове и зеленчуци, на месец ще трябва да си подготвите поне 300 лири (75 на седмица). Тази оценка не включва бирата, цигарите наема и сметките за комунални услуги.

7 Ако сте домошар и се премествате със семейството си, ще имате възможност да спестявате. При минимална заплата от 1300 лири на месец, ще можете да пестите между 200 и 400 лири. Така след пет години, когато имате достатъчно дълга кредитна история, ще разполагате и със спестявания, които да ползвате като начална вноска при тегленето на ипотечен заем. Разбира се, добре е постоянно да търсите възможности за повишаване на квалификацията и доходите. В руската класическа литература има няколко примера какво рискуват хората, които се лишават от живот днес в името на бъдещи ползи.