На обвиненията в идеологическата пристрастност винаги отговарям, че в държава, където дивият капитализъм се издига до ранг на ценност, нямам проблем да понеса етикетите „социалист“ и „марксист“, докато се изговарят от хора, които смятат, че единствения път на България минава през жертването на социалната справедливост и борбата с неравенството.

Пристрастието към конкретна политическа партия, или личност обаче е друг въпрос. Нямам против да изявявам подкрепата си за едно, или друго действие и поради това съм готов да си нося отговорността, но само в рамките на онези виждания, които наистина признавам за свои. В отговор на тримата приятели, които някога са ме критикували, че симпатизирам на министъра до степен на необективност, както и в отговор на човека от неговия екип, който ме упрекна във враждебна необективност, ще споделя по-долните коментари. С тях отварям и серия от „поръчкови“ материали, с които ще обърна внимание на конкретни критики и питания в други области от читателите на този блог.

Кой наистина е Владислав Горанов

Този министър на финансите няма идеологически пристрастия. Не поддържа нито австрийската, нито кейнсианската школа. Готов е да приема аргументи и да взима решения и в двете посоки, ако вътрешно е убеден, че това е прагматичния подход.

За разлика от Симеон Дянков, той знае кога да пренебрегне партийния интерес и егото, ако обективните реалности го налагат. Вместо да бяга от оценката, която ще поставят международните пазари на една нова емисия глобални облигации, или да преследва първа позиция в Европа по най-нисък държавен дълг (това бе идеята на Симеон Дянков), Владислав Горанов работеше за изтеглянето на външен заем през 2012 година, с който да се платят падежиращите облигации през януари 2013 г.

Обратното би означавало да се използва спестеното във фискалния резерв, а последтствието щеше да отслаби възможностите на държавата да противодейства на кризи като тази с Първа инвестиционна банка от лятото на 2014 година. Тогава видяхме как действа дизайнът на финансовата ни система, а именно че не централната банка, а правителството интервенира за да спасява банки в България. И точно за да има то възможности за интервенция в кризисни моменти, фискалният резерв трябва постоянно да е в размер съответстващ на конкретната оценка за възможните рискове през всяка отделна година. Само си помислете, колко милиарда заеми щеше да се наложи държавата да изтегли през 2014 и 2015 година, ако фискалният резерв бе намален с два милиарда лева, за плащане на облигациите от 2012 г., както предлагаше Симеон Дянков.

А защото се опасяваше, че геният от Вашингтон може да използва фискалния резерв като източник за погасяване на предстоящия падеж, още през есента на 2011 година Владислав Горанов подготви чернова на бюджет 2012 с допускане за огромен спад на фискалния резерв до допустим минимум от 3 милиарда лева (при 4.5 милиарда за предходната). Това бе именно оценка какво ще се случи, ако държавата изплати заема, а не го рефинансира с нов и след като медиите и общественото мнение отговориха негативно, седмица по-късно излезе официалният проектобюджет с „под“ на фискалния резерв от 4.5 милиарда лева и допускане за тегленето на нов външен заем, с цел рефинансиране на предишния.

Време е за избори

Друго качество на министъра е, че е от малкото политици, които си дават сметка, че обществото трябва да направи информиран избор затова дали да има повече държава, или по-малко държава, като знае и какви са последствията от този избор, измерени през достъп до публични услуги и данъчна тежест.

Вече няколко пъти той опитва да обясни това, като казва, че не може социалният министър да се прави на много добър, когато похарчи няколко десетки милиона за великденска и коледна пенсия, а финансовият да бъде лош, защото опитва да му набави нужния ресурс. Тоест – за финансирането на всеки разход, трябва да има приходоизточник, или да се тегли заем, но в обществото има колективна слепота за съществуването на тази зависимост, и тя се поддържа от  всички политически сили.

Горанов обаче си е виновен сам, затова че прави намеци за неща, които трябва да заявява с най-твърдия възможен тон. В последното си публично изказване на конференцията „Бизнесът среща правителството“ финансовият министър заяви, че дългът е следствие, а не причина, с което отново прехвърли топката към колегите си министри, които очевидно не могат, или не искат да управляват ресорите си с по-малко средства. Това, което не каза е, че разходните министри разсъждават точно като чиновниците, не се интересуват от ефективност и не  дават пет пари за задлъжняването на държавата. Не каза също и, че неговият началник Бойко Борисов е отговорен за развъждането на тази класа от министри търтеи, в периода след ноември 2014 година.

Ето този отказ да изрече нещата до край, е истинската причина за укори към сегашния финансов министър. Той пропуска уникален шанс да се изправи срещу премиера и да каже „не“, което е задължително за финансовия министър. Когато Милен Велчев подаде оставка от правителството на Симеон Сакскобургготски, той не искаше на всяка цена да напусне кабинета, а просто каза: „Ваше Величество, вижданията ни не съвпадат, но сега е момента да ми се доверите, или пътищата ни се разделят“. Без никакво  значение за конкретния казус, този кураж на Милен Велчев е пример, който днес Владислав Горанов може да взаимства, когато изисква ефективност на разходите и подкрепата на своя премиер, но не се забелязват достатъчно усилия в тази посока.

В последните редакции на Закона за публичните финанси, се предлага едно от ограниченията за бюджетния дефицит да може да се заобикаля, ако той е причинен от разходи за инвестиции, които щели да имат положителен фискален ефект в дългосрочен план. Звучи добре, но липсват критерии за това как се доказва положителният ефект и остава усещането, че правителството иска да поддържа дефицити, заради пътното строителство, чиято цена почна да става необяснимо висока и съмнително целесъобразна. Шанс за министъра да пресече причините за натрупване на дълга, който е последствие, даже чудесен шанс, но пропуснат шанс.

Приятелството с Делян Пеевски

Често приписван грях на Владислав Горанов е, че бил приятел с олигарха Делян Пеевски. Интересно ми е да чуя как в качеството си на министър Горанов е направил подарък на Делян Пеевски, тоест как е помогнал на олигарха да увеличи богатството си, прилагайки своята власт на финансов министър. Възлагането на поръчки за пътно строителство и за каквото и да било друго в останалите сектори на държавното управление е прерогатив на ресорните министри. Те са тези, които класират офертите и избират победители, и пак те са тези, които могат да се откажат, когато цената се окаже непосилно висока.

В този контекст министърът на финансите може да е отговорен, но е чак третият виновен по веригата – след ресорния министър и след премиера. Това обаче се пренебрегва и често на ресорните министри им се прощава, като хората предпочитат да търсят архетипния вместо конкретния виновник.

Кампанията срещу контрабандата

Ако контрабандата не се преследва, един голям данъкоплатец няма да внася средства в бюджета, а от акцизи върху цигарите в бюджета постъпват около 8% от всичките му приходи. За това колкото и да звучи опростенчески, или пропагандно, фактът си е факт, че с всяка легално купена кутия цигари, се финансира изплащането на пенсиите, социалните помощи, държавните инвестиции и т.н. Вярно е също и, че Булгартабак осигурява прехрана за десетки хиляди тютюнопроизводители и може би стотици хиляди българи, като се прибавят семействата на производителите.

За всеки, който има проблем с това, че компанията е собственост на олигарх, чиято власт придобива застрашително големи размери, правилното действие е да иска противодействие на концентрацията на власт, както и да се разследва произхода на богатството на олигарха. Може също и да пуши „Марлборо“, вместо „Виктори“, но да иска съсипване на компанията само заради нейния собственик, показва липса на разбиране и по въпросите на държавното управление и безотговорност към жителите на едни от най-изостаналите икономически региони.

Новите заеми

Много се изговори за 16-те милиарда заеми, за чието изтегляне Владислав Горанов получи разрешение в началото на миналата година. Малко внимание обаче се обърна на това какви заеми предстои на България да погаси до 2018 година, или на това какви дефицити се планират в бюджета.

А нещата са прости. Има една лесна формула, по която може да се изчислят нуждите от дългово финансиране на държавата (снимката по-долу).

Ако по всеки от параметрите се заложат стойностите от средносрочната фискална прогноза, нещата ще си дойдат много лесно на мястото. Просто държавата се нуждае от конкретни наличности във фискалния резерв, и ако през конкретната година е заложено бюджетът да приключи с дефицит, то резервът трябва да се запълни, или със заеми, или с постъпления от приватизация.

Министърът може да бъде упрекнат, че се съгласява с големите дефицити, но те са следствие от отказа на останалите министри да управляват секторите си по по-ефективен начин и в това отношение Владислав Горанов само обира критики, което трябва да се насочат първо към колегите му и към министър председателя.
Голямата отговорност на финансовия министър по отношение на държавния дълг е, че пласира без конкурс облигации в средата на миналия ноември и даде основания да бъде укоряван, че частни инвеститори са станали по-богати на гърба на държавата.

Данък „уикенд“

Ако не е станало ясно, законодателството на Европейския съюз изисква такава регулация и е във възможностите на всяка парламентарно представена партия да предложи по-добра версия на предложената от Владислав Горанов. Ако може да я измисли, разбира се.

Атаката срещу пенсионните фондове

Политика на този сайт е да отстоява тезата, че в редица пенсионни фондове има лоши практики, които ощетяват осигурените лица. Това в комбинация с практиката много хора да се осигуряват на една заплата, но да получават значително повече средства под масата, създава риск след няколко години да възникнат пенсионерски бунтове. Възможността човек доброволно да прехвърли спестяванията си за пенсия от частен фонд в НОИ може да не е най-добрата възможност за хората да защитят интереса си, но създава натиск фондовете да подобрят начина, по който управляват парите на осигурените. И отново – всяка партия, която е против идеята може да предложи по-добра, но това не се случва.

Работата на НАП и митниците

Като финансов министър Владислав Горанов носи косвена отговорност за всяко безобразие, което е дело на висшето ръководство в приходната администрация. За момента сигнали за големи безобразия не са станали обществено достояние, но непоследователността в отношението към митница „Свиленград“ и някои от знаковите й служители трябва да се наблюдава.

Вместо заключение

В българската политика има неписан принцип, че всеки идиот може да се сдобие с министерски пост. Единствено не трябва да се допуска идиот да става министър на финансите. Този принцип беше нарушен с назначаването на Симеон Дянков, който използваше властта си, както луд използва картечница. Забавяне на плащанията към бизнеса, волунтаризъм по отношение на дълговата политика на държавата (в по-малки пропорции, се наблюдава и при Владислав Горанов), стопяване на фискалните резерви са само част от всички грехове на вашингтонския гений.

На фона на някогашния си началник Симеон Дянков, Владислав Горанов е много положителен герой, пък ако ще всеки ден да пие кафе с Делян Пеевски. Сериозният му грях е, че рядко казва „не“, когато става дума за харчене и по този показател сигурно може да се правят множество сравнения с други министри. Тогава обаче пак ще последват обвинения в пристрастност.

На обвиненията в идеологическата пристрастност винаги отговарям, че в държава, където дивият капитализъм се издига до ранг на ценност, нямам проблем да понеса етикетите „социалист“ и „марксист“, докато се изговарят от хора, които смятат, че единствения път на България минава през жертването на социалната справедливост и борбата с неравенството.

Пристрастието към конкретна политическа партия, или личност обаче е друг въпрос. Нямам против да изявявам подкрепата си за едно, или друго действие и поради това съм готов да си нося отговорността, но само в рамките на онези виждания, които наистина признавам за свои. В отговор на тримата приятели, които някога са ме критикували, че симпатизирам на министъра до степен на необективност, както и в отговор на човека от неговия екип, който ме упрекна във враждебна необективност, ще споделя по-долните коментари. С тях отварям и серия от „поръчкови“ материали, с които ще обърна внимание на конкретни критики и питания в други области от читателите на този блог.

Кой наистина е Владислав Горанов

Този министър на финансите няма идеологически пристрастия. Не поддържа нито австрийската, нито кейнсианската школа. Готов е да приема аргументи и да взима решения и в двете посоки, ако вътрешно е убеден, че това е прагматичния подход.

За разлика от Симеон Дянков, той знае кога да пренебрегне партийния интерес и егото, ако обективните реалности го налагат. Вместо да бяга от оценката, която ще поставят международните пазари на една нова емисия глобални облигации, или да преследва първа позиция в Европа по най-нисък държавен дълг (това бе идеята на Симеон Дянков), Владислав Горанов работеше за изтеглянето на външен заем през 2012 година, с който да се платят падежиращите облигации през януари 2013 г.

Обратното би означавало да се използва спестеното във фискалния резерв, а последтствието щеше да отслаби възможностите на държавата да противодейства на кризи като тази с Първа инвестиционна банка от лятото на 2014 година. Тогава видяхме как действа дизайнът на финансовата ни система, а именно че не централната банка, а правителството интервенира за да спасява банки в България. И точно за да има то възможности за интервенция в кризисни моменти, фискалният резерв трябва постоянно да е в размер съответстващ на конкретната оценка за възможните рискове през всяка отделна година. Само си помислете, колко милиарда заеми щеше да се наложи държавата да изтегли през 2014 и 2015 година, ако фискалният резерв бе намален с два милиарда лева, за плащане на облигациите от 2012 г., както предлагаше Симеон Дянков.

А защото се опасяваше, че геният от Вашингтон може да използва фискалния резерв като източник за погасяване на предстоящия падеж, още през есента на 2011 година Владислав Горанов подготви чернова на бюджет 2012 с допускане за огромен спад на фискалния резерв до допустим минимум от 3 милиарда лева (при 4.5 милиарда за предходната). Това бе именно оценка какво ще се случи, ако държавата изплати заема, а не го рефинансира с нов и след като медиите и общественото мнение отговориха негативно, седмица по-късно излезе официалният проектобюджет с „под“ на фискалния резерв от 4.5 милиарда лева и допускане за тегленето на нов външен заем, с цел рефинансиране на предишния.

Време е за избори

Всяка партия може да предлага алтернативни решения на тези, които генерила Владислав Горанов, но това почти не се случва.

Друго качество на Горанов е, че е от малкото политици, които си дават сметка, че обществото трябва да направи информиран избор затова дали да има повече държава, или по-малко държава, като знае и какви са последствията от този избор, измерени през достъп до публични услуги и данъчна тежест.

Вече няколко пъти Горанов опитва да обясни това, като казва, че не може социалният министър да се прави на много добър, когато похарчи няколко десетки милиона за великденска и коледна пенсия, а финансовият да бъде лош, защото опитва да му набави нужния ресурс. Тоест – за финансирането на всеки разход, трябва да има приходоизточник, или да се тегли заем, но в обществото има колективна слепота за съществуването на тази зависимост, и тя се поддържа от  всички политически сили.

Горанов обаче си е виновен сам, затова че прави намеци за неща, които трябва да заявява с най-твърдия възможен тон. В последното си публично изказване на конференцията „Бизнесът среща правителството“ финансовият министър заяви, че дългът е следствие, а не причина, с което отново прехвърли топката към колегите си министри, които очевидно не могат, или не искат да управляват ресорите си с по-малко средства. Това, което не каза е, че разходните министри разсъждават точно като чиновниците, не се интересуват от ефективност и не  дават пет пари за задлъжняването на държавата. Не каза също и, че неговият началник Бойко Борисов е отговорен за развъждането на тази класа от министри търтеи, в периода след ноември 2014 година.

Ето този отказ да изрече нещата до край, е истинската причина за укори към сегашния финансов министър. Той пропуска уникален шанс да се изправи срещу премиера и да каже „не“, което е задължително за финансовия министър. Когато Милен Велчев подаде оставка от правителството на Симеон Сакскобургготски, той не искаше на всяка цена да напусне кабинета, а просто каза: „Ваше Величество, вижданията ни не съвпадат, но сега е момента да ми се доверите, или пътищата ни се разделят“. Без никакво  значение за конкретния казус, този кураж на Милен Велчев е пример, който днес Горанов може да взаимства, когато изисква ефективност на разходите и подкрепата на своя премиер, но не се забелязват достатъчно усилия в тази посока.

В последните редакции на Закона за публичните финанси, се предлага едно от ограниченията за бюджетния дефицит да може да се заобикаля, ако той е причинен от разходи за инвестиции, които щели да имат положителен фискален ефект в дългосрочен план. Звучи добре, но липсват критерии за това как се доказва положителният ефект и остава усещането, че правителството иска да поддържа дефицити, заради пътното строителство, чиято цена почна да става необяснимо висока и съмнително целесъобразна. Шанс за министъра да пресече причините за натрупване на дълга, който е последствие, даже чудесен шанс, но пропуснат шанс.

Приятелството с Делян Пеевски

Често приписван грях на Владислав Горанов е, че бил приятел с олигарха Делян Пеевски. Интересно ми е да чуя как в качеството си на министър Горанов е направил подарък на Делян Пеевски, тоест как е помогнал на олигарха да увеличи богатството си, прилагайки своята власт на финансов министър. Възлагането на поръчки за пътно строителство и за каквото и да било друго в останалите сектори на държавното управление е прерогатив на ресорните министри. Те са тези, които класират офертите и избират победители, и пак те са тези, които могат да се откажат, когато цената се окаже непосилно висока.

В този контекст министърът на финансите може да е отговорен, но е чак третият виновен по веригата – след ресорния министър и след премиера. Това обаче се пренебрегва и често на ресорните министри им се прощава, като хората предпочитат да търсят архетипния вместо конкретния виновник.

Кампанията срещу контрабандата

Ако контрабандата не се преследва, един голям данъкоплатец няма да внася средства в бюджета, а от акцизи върху цигарите в бюджета постъпват около 8% от всичките му приходи. За това колкото и да звучи опростенчески, или пропагандно, фактът си е факт, че с всяка легално купена кутия цигари, се финансира изплащането на пенсиите, социалните помощи, държавните инвестиции и т.н. Вярно е също и, че Булгартабак осигурява прехрана за десетки хиляди тютюнопроизводители и може би стотици хиляди българи, като се прибавят семействата на производителите.

За всеки, който има проблем с това, че компанията е собственост на олигарх, чиято власт придобива застрашително големи размери, правилното действие е да иска противодействие на концентрацията на власт, както и да се разследва произхода на богатството на олигарха. Може също и да пуши „Марлборо“, вместо „Виктори“, но да иска съсипване на компанията само заради нейния собственик, показва липса на разбиране и по въпросите на държавното управление и безотговорност към жителите на едни от най-изостаналите икономически региони.

Данък „уикенд“

Ако не е станало ясно, законодателството на Европейския съюз изисква такава регулация и е във възможностите на всяка парламентарно представена партия да предложи по-добра версия на предложената от Владислав Горанов. Ако може да я измисли, разбира се.

Атаката срещу пенсионните фондове

Политика на този сайт е да отстоява тезата, че в редица пенсионни фондове има лоши практики, които ощетяват осигурените лица. Това в комбинация с практиката много хора да се осигуряват на една заплата, но да получават значително повече средства под масата, създава риск след няколко години да възникнат пенсионерски бунтове. Възможността човек доброволно да прехвърли спестяванията си за пенсия от частен фонд в НОИ може да не е най-добрата възможност за хората да защитят интереса си, но създава натиск фондовете да подобрят начина, по който управляват парите на осигурените. И отново – всяка партия, която е против идеята може да предложи по-добра, но това не се случва.

Работата на НАП и митниците

Като финансов министър Владислав Горанов носи косвена отговорност за всяко безобразие, което е дело на висшето ръководство в приходната администрация. За момента сигнали за големи безобразия не са станали обществено достояние, но непоследователността в отношението към митница „Свиленград“ и някои от знаковите й служители трябва да се наблюдава.

Вместо заключение

В българската политика има неписан принцип, че всеки идиот може да се сдобие с министерски пост. Единствено не трябва да се допуска идиот да става министър на финансите. Този принцип беше нарушен с назначаването на Симеон Дянков, който използваше властта си, както луд използва картечница. Забавяне на плащанията към бизнеса, волунтаризъм по отношение на дълговата политика на държавата (в по-малки пропорции, се наблюдава и при Владислав Горанов), стопяване на фискалните резерви са само част от всички грехове на вашингтонския гений.

На фона на някогашния си началник Симеон Дянков, Владислав Горанов е много положителен герой, пък ако ще всеки ден да пие кафе с Делян Пеевски. Сериозният му грях е, че рядко казва „не“, когато става дума за харчене и по този показател сигурно може да се правят множество сравнения с други министри. Тогава обаче пак ще последват обвинения в пристрастност.

Данните за незаконното производство и дистрибуция на цигари (наричани за по-лесно „контрабанда“) са много важни, защото показват каква част от потреблението на цигари остава необложена с данъци и вместо да формира бюджетни приходи, увеличава богатството на организираната престъпност.

По принцип равнище от само 13.4% би трябвало да е радващо, но аз се усъмнявам дълбоко в точността на представените резултати по няколко причини.

На първо място, дял от само 13.4% означава, че потреблението на цигари рязко се е свило през последните години и българите водим много по-здравословен начин на живот. Втората причина за притеснение е самата методология на проучването, която включва проверка на празните кутии от цигари, събирани в 14 големи града. Технологията е следната – нормално облечени хора, видимо по-състоятелни от типичния профил на ровещите в кофите за боклук, преравят кошовете за отпадъци след стъмване и събират за анализ намерените цигарени кутии. Така винаги съществува риск ограниченият обхват на проучването да доведе и до подвеждащи резултати.

Въпросът е, нарочно ли се представя захаросана картинка, или наистина имаме сериозен напредък в борбата с контрабандата. За да отговорим на този въпрос трябва да видим не само данните за приходите от акцизи, но също така и конкретният брой на обложените количества цигари. В миналото Агенция „Митници“ разпространяваше такива данни с годишните си отчети, но впоследствие престана.

През 2009 година един от заместниците на Ваньо Танов коментира неформално пред журналисти, че нормалното потребление на цигари в България е 19 милиарда къса (един къс е една цигара), като в годините преди вдигане на акцизите се наблюдава повишаване на обложените количества, защото производителите се запасяват с евтини бандероли, с които да облепват и цигарите произведени в следващата година (тази практика беше пресечена през 2010 г.). От тези 19 милиарда около 2 милиарда, или 10.5% бяха цигарите, които напълно законно можеше да се внесат в България при пътувания в чужбина.

Или казано с по-прости думи – висшият митничар обясни, че около 2 милиарда цигари винаги ще останат неуловени от митниците, а те трябва да се стараят да обложат останалите 17 милиарда, които хората пушат.

Точно с прилагането на това твърдение в модела на визуализацията (линк към нея ще откриете под този абзац, но той не се отваря от таблети и мобилни телефони) през 2010 година можеше да се изчисли, че заради поскъпването на цигарите в следствие на по-високия акциз, броят обложени цигари е с 40% по-нисък в сравнение с 2009 година. В този спад от 40% трябва да се търси общият резултат от три фактора – намаляване на тютюнопушенето, миграция към насипния тютюн за ръчно свиване на цигари и контрабанда.

От тогава настъпиха няколко промени

През 2011 година облагането на насипния тютюн се изравни с това на цигарите и в крайна сметка ръчно свиваните цигари, отново се потребяваха само от хора, които предпочитат да пушат по този начин. За тези, които търсеха законно предлагани цигари насипният тютюн и фабрично свитите късове станаха на една цена.

Другата промяна бе, настъпила от тогава бе, че при завръщане от чужбина човек може да носи със себе си не два стека, а само две кутии цигари. Ако приложим тази логика към стария модел, това ще означава, че количеството на цигарите, които може законно да се внесат без облагане пада на от два милиарда на двеста милиона.

И сега какво можем да кажем за 2015 година. Приходите от акциз на тютюневи изделия за деветте месеца на годината са с 13.5% по-високи в сравнение с деветмесечието на миналата година и ако приложим този темп на нарастване към цялата 2015 година ще се окаже, че в нейния край държавата ще е събрала 2.02 милиарда лева от акцизи върху цигарите. Да, но ако приемем че потреблението на цигари е същото като през 2010 година то потенциалните приходи трябва да са 2.6 милиарда лева. Или отново поне 30% от цигарите в оборот на вътрешния пазар са доставяни по контрабандни канали.

Дали поръчителите на проучването, сочещо толкова оптимистична картина от 13% контрабанда и съответно неговите автори са прави, или грешат не мога да твърдя със категоричност.

Едно обаче е сигурно. Докато не се предоставят убедителни оценки за спада на тютюнопушенето в България, ще има основание да се смята, че контрабандата е между два и три пъти над официалните данни.

И всяка година, когато се залага увеличение на акцизите в парламента са се сблъсквали лобитата на българските производители и на вносителите на цигари. Всяко търси онова отношение между специфично и адвалорно облагане, което устройва в най-голяма степен неговия собствен бизнес.

Напълно логично е да се смята, че облагането с висок специфичен акциз върху количеството е най-справедливо, защото така се поставят при равни условия всички цигари. Обратно –  високият адвалорен компонент (облагане върху цената) наказва вносителите на качествени цигари, затова че качеството им си има цена. От това твърдение не може да се избяга, то е универсално вярно и никой не може да го оспори.

Цигарите обаче, както алкохола и хазарта, са пороци и всяка държава в ЕС има относителна свобода да ги третира както реши. Най-широка е свободата в хазартния сектор, където Европейският съюз позволява на всяка държава да го облага хазарта, както намери за добре, или да го забрани напълно.

При цигарите нещата стоят по-различно. От времето на сухия режим е известно, че има навици, които не могат да се изкоренят и че ако нещо конкретно се забрани, консумацията му няма да секне. Просто ще стане нелегална.

По тази причина при цигарите и при алкохола се търси онова равнище на облагане, при което държавата може да събере максималните възможни средства от облагане на порока, който иначе не може да спре.

И така идва въпросът, какво отношение между специфичният и ценовият (адвалорен) акциз да приложим, след като сме задължени от ЕС, да повишим акцизите?

Може би най-добрата прогноза на потребителските реакции дава историята със своите примери за подобни вдигания на акциза. За последно акцизите бяха повишавани през есента на 2009 година, като сегашните ставки са в сила от първи януари 2010 година. Тогава по идея на Симеон Дянков акцизната ставка бе повишена два пъти повече от изискваното от ЕС. На пръв поглед Дянков постъпи справедливо и повиши драстично специфичния акциз от 41 лева за 1000 цигари на 101 лева за същото количество. Ценовият акциз пък беше понижен от 40.5% върху продажната цена на 23% – почти двойно.

Резултатът от това беше, че година по-късно кутия „Виктори“ се продаваше с лев и десет стотинки по-скъпо (повишение от 32%), отколкото през есента на 2009 година, докато при кутия „Марлборо“ поскъпването беше само 90 стотинки (само 23%). Поскъпването при „Асос“ бе 37%, а при  Вайсрой“ – 40%. На това потребителите реагираха с масово превключване на насипен тютюн, който сами да свиват в цигари, или към контрабандни цигари.

Фактите, а не интерпретацията им, показват че през 2010 година количеството обложени цигари намаля с 39% на годишна база. Загубите за държавата от несъбран акциз върху цигарите само през първата година за 1.09 милиарда лева, а към тях може да се добавят и 20% несъбран ДДС. Този проблем остана нерешен и през следващите години (с клик върху снимката ще се отвори интерактивна визуализация на проблема).

Примерът цели да покаже, че държавата си има специфика, изразена в слаби контролни органи и масово незачитане на законите. Затова при при поскъпване на цигарите след промени в данъчното законодателство резултатът не е спад на тютюнопушенето и подобряване на здравето на населението. Единственото следствие е влошаване на бюджетната картина.

Този си провал Симеон Дянков нарече целенасочено създаване на инфлация в 2010 година, за да не пречи след това цигареният акциз на стратегическата цел да се присъединим и към еврозоната (за да стане това, трябва да поддържаме ниска инфлация в две последователни години).

Днес, шест години по-късно държавата отново трябва да избира как ще увеличи акциза на цигарите. От една страна е горчивото усещане, че интересът на бюджета съвпада с интереса на Делян Пеевски, който е акционер в Булгартабак. Причината е, че завръщането към ниско специфично облагане, срещу високо адвалорно, ще стимулира бизнеса на олигарх, който преди две години искаше да овладее и контраразузнаването. Към това се прибавя и обективната несправедливост, че се наказват вносителите на по-качествени скъпи цигари.

От друга страна трябва да си зададем въпроса – готови ли сме като общество да отприщим нова вълна от контрабанда, както през 2010 година? Готови ли сме да подарим на организираната престъпност пари, които иначе биха се харчили от държавата, само защото собственикът на Булгартабак е олигарх и то този, който изглежда най-влиятелен в очитте на обществото?

Единствената причина да не очакваме скок на контрабандата при продължаване на сегашното отношение между специфичен и адвалорен акциз, ще дойде от евентуално подобряване на борбата с контрабандата. Колкото и да се хвали с такива постижения премиерът Бойко Борисов, реалността показва комбинация от незначително подобрение в събираемостта и увеличаване на облагаемата маса, заради естествените процеси на икономически растеж.

А дори и да приемем, че самите цигарени фабрики произвеждат цигари за контрабанда, каквито твърдения се чуват (и в които лично аз вярвам, че са били верни в миналото), то пак излиза изгодно за държавата да събира някакъв акциз от евтините цигари, отколкото никакъв от скъпите.

Та при този капацитет на приходната ни администрация и при тази склонност на българите към тютюнопушене, всяка друга форма за повишаване на акциза, би създала сив сектор. Ако някой има проблем с това, че Булгартабак е на Делян Пеевски, той трябва да сподели притесненията си към данъчните, прокуратурата и комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. В конкретния случай обаче интересите и на Булгартабак, а и на обществото като потребител на публични услуги съвпадат. Освен ако разбира се българинът не се отучи да пуши и да купува контрабанда, а държавата не подобри борбата си срещу нея.

А каква е реалността

Приходите за първите седем месеца на годината бяха обявени вчера. Общо увеличението им спрямо същия период на миналата година е 2.17 милиарда лева, а като темп се явява 12%. Какво обаче се крие зад това увеличение?

Развитието по отделните приходни пера показва, че най-сериозно е увеличението при постъпленията от фондовете на европейския съюз – 834 милиона лева, като по този начин съставлява 38% от общото повишение на постъпленията в бюджета.

В останалите 62% се вместват ДДС, акцизите, подоходните данъци, осигурителните плащания и общинските приходи.

Ако погледнем качествената страна на повишените приходи, ще видим, че на годишна база с двуцифрени темпове растат само постъпленията от ?ДДС – с 12% и от здравни осигуровки – с 10% (преводите от Брюксел не се броят).

В първия случай внушителното увеличение се дължи на извънредно високите приходи, събрани през януари, юни и юли. Всъщност едва през юли се наблюдава втори пореден месец, през който увеличението на приходите изпреварва значително темпа на икономически растеж и инфлацията и дава основание да се допуска наличието на извънредни фактори, чието влияние ще се окаже постоянно.

Относно скока на приходите от ДДС през януари,  два източника от сферата на публичните финанси го отдават на договорка с компании големи данъкоплатци да отложат свои плащания от декември 2014 година за януари тази  година.

Какво още може да увеличи приходите

Всъщност, че борбата с контрабандата осигурява огромния ръст на приходите е внушение, което опитват да направят премиерът Бойко Борисов и някои приятелски настроени медии. Подобни думи не са произнасяни от финансовия министър Владислав Горанов.

От него досега се знае за подобрената събираемост, но тя не е отдавана изцяло и само на борбата с контрабандата. Всъщност, освен на притискане на сивия сектор повишението може да се дължи на събрани просрочени задължения от минали периоди.

Основание за това дават увеличените по-бързите темпове, с които растат приходите от здравни и социални осигуровки, спрямо темповете, с които растат постъпленията от личен подоходен данък и данък печалба.

Внушителният темп, с който на годишна база се увеличават преведените средства от Европейските структурни фондове, също се използва за целите на пропагандата, макар и да няма връзка с подобряването на събираемостта в бюджетните приходи.

Неслучайно, при прерязването на една от лентичките той определи увеличените правителствени инвестиции като пряко следствие от нарасналите приходи след ограничаване на контрабандата. Факт е, че такова явление наистина съществува, но времето ще покаже дали е част от последователна политика, или временно действие, целящо да забави разпада в публичния сектор.

В условията на бюджетен дефицит и фискален резерв, впрегнат в гарантиране на финансовата стабилност, държавата има само един вариант да си увеличи данъчните приходи, и да финансира социалния мир. То е временно и частично да се пожертват интересите на олигархията.

С тази публикация се открива поредица по темата за контрабандата на горива, цигари и алкохол, как тя се реализира и колко губи от нея държавата всяка година. Първата и най-голяма група акцизни стоки е тази на горивата и енергийните продукти. За миналата година облагането им е осигурило на бюджета 1.94 милиарда лева, или близо 48% от общите приходи от акцизи.

В същото време количествата в бензиностанциите и петролопроводите се контролират с измервателни устройства, а вносът с цистерни се следи по електронен път. Наглед това изглежда достатъчно за да се ограничи сивия сектор на горива, но не е. Ведомствени бензиностанции все още функционират без монтирани измервателни устройства, а споменатите от премиера бъркочи са в основата на нелегалния пазар и е сигнал, че търговията с контрабанда още съществува.

Как точно се осъществява контрабандата, обясни бивш високопоставен митничар, който има опит и в структурите за борба с организираната престъпност.

Ето основните начини

Всъщност единствената истински контрабандна схема е при нелегалния внос (в останалите случаи става дума за нелегално разпространение на българска продукция, което не е контрабанда, но се възприема така заради популярността на израза). Често той се реализира при закупуването на горива от български производител за износ с танкери. След излизането на танкера в международни води, съдържанието му се разтоварва в по-малки плавателни съдове, които стигат до България по Дунав и някъде между Силистра и Видин разтоварват горивото си чрез дълги маркучи и мощни помпи.

Втори популярен начин е при рафинирането на суровия петрол в легални рафинерии се образуват големи остатъци от нискокачествени горива, които производителите отчитат като неизползваеми. Те обаче подлежат на допълнителна доработка, и накрая се стига до малко по-нискокачествени горива, които все пак стават за дистрибуция. Само производителят им решава дали да ги включи легално в търговската мрежа или да ги пласира на в сивия сектор.

Друга схема е пласирането на моторни горива като такива за отопление. Примамливото в случая е разликата в акциза. При дизела той е 645 лв. за 1000 литра, а приходът за бюджета стига 774 лв. след петенциалното облагане и с ДДС.Ставката за същото гориво, но продадено за отопление е 50 лв. за 1000 литра или 12 пъти по-малко. Спестените 595 лева акциз могат да свалят значително цената на горивото при пласиране на крайни клиенти (предимно индустриални компании и земеделски фирми с голям автопарк) и това стимулира рисковите дистрибутори към измами.

Още една форма на бъркочи е смесването на керосин с базови масла, при което отново се получават сносни горива за непретенциозните двигатели на тежкотоварните земеделски машини.

Интересно е да се знае, че базовите масла са с нулева акцизна ставка, но все пак са акцизна стока, за да може да се следи производството и дистрибуцията им. Например голямото потребление на маслата може да бъде сигнал, че те се ползват като съставка в смесването на бъркочи, вместо просто като смазочни материали.

За да сработи всяка от горните схеми е нужно да има центрове за разпространение на контрабандата. Такива може да са ведомствените бензиностанции, които все още не се контролират с измервателни уреди, но също така и нормални бензиностанции, чиито измервателни устройства (и пломбите им) са повредени.

Точно затова министър председателят заговори с жар пред камерите за препломбиране на всички бензиностанции до края на седмицата. Само не става ясно защо ведомствените бензиностанции продължиха да работят без дистанционен контрол на наличностите си няколко години след осветяването на другите обекти за търговия с горива.

В следващите публикации по темата очаквайте:
Как се осъществява контрабандата на цигари
Какви са загубите на държавата