<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>На Стената &#187; ERM 2</title>
	<atom:link href="http://www.na-stenata.com/tag/erm-2/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.na-stenata.com</link>
	<description>Блог за мислещи хора, които търсят повече парчета от пъзела</description>
	<lastBuildDate>Sun, 15 Nov 2026 12:53:53 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=4.2.1</generator>
	<item>
		<title>Когато Горанов блъфира с еврозоната</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/goranov_bluffing_eurozone-2/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/goranov_bluffing_eurozone-2/#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 12 Jan 2018 13:31:52 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Икономика]]></category>
		<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[ERM 2]]></category>
		<category><![CDATA[блъф]]></category>
		<category><![CDATA[Бойко Борисов]]></category>
		<category><![CDATA[Владислав Горанов]]></category>
		<category><![CDATA[ГЕРБ]]></category>
		<category><![CDATA[доходите]]></category>
		<category><![CDATA[еврозоната]]></category>
		<category><![CDATA[Иво Прокопиев]]></category>
		<category><![CDATA[Кирил домусчиев]]></category>
		<category><![CDATA[конвергенция]]></category>
		<category><![CDATA[конфедерация на работодателите и индустриалците в България]]></category>
		<category><![CDATA[КРИБ]]></category>
		<category><![CDATA[Огнян Донев]]></category>
		<category><![CDATA[олигархията]]></category>
		<category><![CDATA[Симеон Дянков]]></category>
		<category><![CDATA[чакалнята на еврозоната]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2860</guid>
		<description><![CDATA[Темата накратко: Финансовият министър Владислав Горанов изненада с новината, че по време на българското европредседателство страната ще подаде заявка за участие в механизма на валутни курсове – ERM2, познат популярно като „чакалнята за еврозоната“. Какво може да означава това и какви ще са последствията от действията на министъра обаче далеч не е сигурно. Вариантите може &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/goranov_bluffing_eurozone-2/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Когато Горанов блъфира с еврозоната</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Темата накратко:</p>
<p><strong><em>Финансовият министър Владислав Горанов изненада с новината, че по време на българското европредседателство страната ще подаде заявка за участие в механизма на валутни курсове – ERM2, познат популярно като „чакалнята за еврозоната“.</em></strong></p>
<p><strong><em>Какво може да означава това и какви ще са последствията от действията на министъра обаче далеч не е сигурно.</em></strong></p>
<p><strong><em>Вариантите може да са лоши именно за онези, които най-много искат страната да приеме еврото.</em></strong></p>
<p><strong><em>Останалите може най-после да си поемат глътка въздух.</em></strong><span id="more-2860"></span></p>
<p>Опитите на България за присъединяване към еврозоната датират от самото ни влизане в Европейския съюз. Всъщност, споразумение за съвместни действия в тази посока беше подписано от Министерство на финансите и Българска народна банка още през 2004 година.<br />
По-паметливите ще се сетят, че още по времето на тройната коалиция, когато финансов министър беше Пламен Орешарски, а централната банка оглавяваше Иван Искров, страната ни е получила учтив, но твърд отказ със ясното обяснение, че докато сме бедни, трудно може да очакваме тази следваща стъпка на интеграция.</p>
<p>Днес, 11 години по-късно България все още е далеч от това, което иска да види Европейската централна банка. Въпреки това финансовият министър изглежда ще повтори грешка на бившия му началник Симеон Дянков, въпреки, че изглежда далеч по-нормален и уравновесен. Какво обаче може да е подтикнало Горанов към подобно поведение?</p>
<div class="accent-left1">
<p>Симеон Дянков провали години на тих труд за приемане в еврозоната. Точно затова днешните изказвания на Владислав Горанов звучат странно.</p>
</div>
<p>Всеки, който е имал възможност да поговори с хора, участвали в проучвателните разговори, знае, че името на Симеон Дянков е мръсна дума в Европейската централна банка. Причината затова са опитите му да ускори влизането на България в еврозоната. Точно провалът му в тази посока стана причина през януари 2010 година Бойко Борисов да се изправи в „Панорама“ и да обясни, че България трябва да се фокусира върху по-постижими приоритети. Самият Дянков така и не намери мъжество да признае грешка, а прекара месеци в обяснения, че еврозоната изпада в криза и затова на България не й трябва да става част от нея. Опита да попрехвърли вина и на тройната коалиция, като излъга, че правителството на Станишев е завещало на кабинета му ангажименти по договори, които били „скрити в чекмеджета“. Те раздували бюджетния дефицит и правили невъзможна заявката на страната ни.</p>
<p>С изгонването на Симеон Дянков всички смятаха, че нормалността в общуването по остта Министерство на финансите – Европейска комисия – Европейска централна банка – Българска народна банка е възстановена. И сега идва изказването на Горанов, което противоречи ангажиментите, полагани от самия него в поредица предишни изявления. Горе долу те бяха в посока на това да се бърза бавно, да не се правят непремерени политически ходове и най-важното – да не искаме приемане в чакалнята, докато не сме сигурни, че ще се отговори положително на нашите искания.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Действията на днешния финансов министър може да са добре премерен блъф.</p>
</div>
<p>Или както човек от екипа му обясни процесите, те приличат на отношенията между младеж, който харесва жена, но е попаднал в ситуацията да бъде нейн патонически приятел. Въпреки, че той иска приятелството да се задълбочи с по-сериозни отношения, рискът от непремерени стъпки и евентуалното му отхвърляне може да разруши и самото приятелство. Политическите последствия от реализацията на подобен сценарий ще се изразят в зараждане на евроскептицизъм, недоверие към политиката на фискално благоразумие и зараждане на алтернативни рискови течения.</p>
<p>Точно на фона на тези негативни последствия думите на финансовия министър изглеждат непоследовтелни и нелогични. Зад тях обаче може да има много здрава логика, свързана с опита да се възпитава благоразумие сред онези бизнес лобита, които си мислят, че притежават България. Такъв пример е Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), или по-точно нейното ръководство, което отдавна се държи, сякаш проблемите на по-малките членове нямат значение, а се фокусира върху решаването на въпроси, които касаят единствено едрия бизнес.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Преждевременно влизане в еврозоната ще е добре главно за олигархията.</p>
</div>
<p>Докатоначело на КРИБ беше Иво Прокопиев, организацията активно работеше да павира пътя на ГЕРБ към властта. Когато начело застана Огнян Донев, КРИБ се фокусира да демонстрира недоверие към кабинета „Орешарски“, а при Кирил Домусчиев функцията й еволюира в това да е пазител и глашатай на ГЕРБ и Бойко Борисов. Тази подкрепа, тотално игнорираща очевидните процеси на разпад в държавата, няма как да върви без съответната цена. И тя е приемане в еврозоната, което е мечта за едрия бизнес. Макар олигарсие като Прокопиев, Донев и Домусчиев привидно да не се харесват и да имат боричкания, класовият им интерес очевидно съвпада и това обяснява последователния натиск за въвеждане на единната валута.</p>
<p>Именно за да се справи с този тип натиск, финансовият министър може да е предприел един познат за манталитета му ход. Той се изразява в тотално съгласие с исканията на самозабравилите се бизнес лобисти и вдигане на залога до степен, че те самите да се изплашат от пълното съдействие на министъра.</p>
<p>Това го наблюдавахме през 2016 година, когато Министерство на финансите предложи промени в Кодекса за социално осигуряване, касаещи фазата на изплащане на вторите пенсии. След като пенсионните фондове настръхнаха срещу идеите на министъра, той изтегли законопроекта и заяви, че повече няма да се занимава с темата, оставяйки социалното министерство да балансира между исканията на синдикатите и работодателските организации.</p>
<p>В резултат фазата на изплащане на вторите пенсии остана нерегулирана до ден днешен, което е сериозен проблем за фондовете. Част отклиентите им скоро ще имат право да теглят средствата си, но фондовете нямат правила, по които да изплащат спестеното в личните партиди. От това най-губещи са именно пенсионните дружества, защото парите на хората не се губят, но се подкопават доверието и смисъла от това да се спестява при тях. И днес, когато правителството отново подготвя регулация в областта, има сериозни предпоставки фондовете да покажат смирение пред идеите на кабинета.</p>
<h2>Да вдигнеш залога</h2>
<p>Подобно поведение, транспонирано в посока на еврозоната, ще означава горе долу следното. Подаваме искане за включване в механизма ERM 2, получаваме отказ, виждаме че сме много далеч от целта и започваме да работим за постигането й. И междувременно лобитата на бизнеса вече си траят, защото знаят, че като не сме желани в еврозоната, някой може да поиска преминаване към полски модел на икономическа политика, който е още по-нежелан за олигархията от сегашния.</p>
<p>За обикновения човек това няма да бъде задължително лоша новина. Причината е, че влизане в еврозоната предполага целенасочена политика, поограничаване на растежа на доходите до темпове близки на тези, с които расте производителността на труда. Тази стигма обаче отдавна се е показала като задушаваща за икономиката, тъй като производителността зависи от инвестициите на корпоративния сектор в модерни средства за производство и на държавата в образование и квалификация. И двете обаче не се харесват на бизнеса, защото в първия случай означава по-малки дивиденти, а във втория потенциално повишаване на данъците или поне на бюджетния дефицит и държавния дълг.</p>
<p>Последните години показаха, че лихвите в България също може да са ниски без страната да е част от еврозоната. Така че за обикновения човек приемането на единната валута освен рискове от инфлация заради ефектите на закръглянето, почти не носи видими позитиви. Е да, ако някоя банка се разклати, ще имаме достъп до подкрепата на Европейската централна банка, а финансовите ни институции ще се надзирават от Европейския надзорен орган. Това обаче касае рискови сценарии, които с повече зрялост на политиците, може да се тушират и без да се откажем от българския лев.</p>
<p>Така, ако получим формален отказ за еврозоната, може да се окаже добре за всички, освен за олигархията. И точно затова, няма да е изненада, ако някой загрижен представител на едрия бизнес, или приближена до олигархията неправителствена организация, в следващите месеци даде заден ход в говоренето за ERM2 и еврозоната.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/goranov_bluffing_eurozone-2/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>1</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
