<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>На Стената &#187; Полша</title>
	<atom:link href="http://www.na-stenata.com/tag/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%88%d0%b0/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.na-stenata.com</link>
	<description>Блог за мислещи хора, които търсят повече парчета от пъзела</description>
	<lastBuildDate>Sun, 15 Nov 2026 12:53:53 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=4.2.1</generator>
	<item>
		<title>Кой манипулира дебата &#8222;за&#8220; и &#8222;против&#8220; еврозоната?</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/who_manipulates_the_debate_for_the_eurozone/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/who_manipulates_the_debate_for_the_eurozone/#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 24 Feb 2020 12:41:21 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Икономика]]></category>
		<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[банков надзор]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[еврозона]]></category>
		<category><![CDATA[конвергенция]]></category>
		<category><![CDATA[Никола Янков]]></category>
		<category><![CDATA[Полша]]></category>
		<category><![CDATA[Списание Икономист]]></category>
		<category><![CDATA[Унгария]]></category>
		<category><![CDATA[ускорена конвергенция]]></category>
		<category><![CDATA[хиперинфлация банкови кризи]]></category>
		<category><![CDATA[Чехия]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=3036</guid>
		<description><![CDATA[В тази статия ще дам пример за един от тези хора, които в най-голяма степен спекулират със страховете на хората и ги манипулират за да формират обществено мнение, обслужващо управляващите. Героят е Никола Янков, управляващ партньор и председател на Съвета на директорите на Expat Capital. Повод за внимание е появата му в предаването на българската &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/who_manipulates_the_debate_for_the_eurozone/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Кой манипулира дебата &#8222;за&#8220; и &#8222;против&#8220; еврозоната?</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>В тази статия ще дам пример за един от тези хора, които в най-голяма степен спекулират със страховете на хората и ги манипулират за да формират обществено мнение, обслужващо управляващите. Героят е Никола Янков, управляващ партньор и председател на Съвета на директорите на Expat Capital. Повод за внимание е появата му в предаването на българската ТВ Блумбърг „Клуб инвестор“ в събота вечерта. По-принцип не споделям <a href="https://www.bloombergtv.bg/klub-investor/2020-02-21/spekulira-se-s-gratski-stsenariy-zashtoto-nyama-s-kakvo-drugo" target="_blank">такива простотии</a>, освен ако от тях не може да се извлече някаква мъдрост. Тук може да се види инструментариумът на манипулациите по темата за присъединяване на България към еврозоната и поради това намирам анализа на тази тв изява за необходим. <span id="more-3036"></span></p>
<p>Преди всяко негово твърдение да се анализира, ще предложа на читателя да внимава за разликата между това какво е аргумент и какво е голословното твърдение. Аргументът е факт или допускане, които доказват дадена теза, или най-малкото надграждат диалога, изисквайки опонентът да изложи по-силен аргумент, ако иска да ги обори. Голословното твърдение е нещо, което участник в диалога казва, но в думите му трудно може да се открие фактология, или логика, която да подсказва правотата на отстояваната теза. Нека сега да видим изказванията на великия икономист Никола Янков и защо те са голословни твърдения, а не аргументи.</p>
<p>С удебелен и наклонен шрифт са въпросите на водещия Ивайло Лаков (човек, абдикирал от обективната журналистика). Само с наклонен шрифт са твърденията на Никола Янков.</p>
<p><strong><em>Какво ще стане ако не влезем в еврозоната?<br />
</em></strong><em>България категорично ще изпадне от статуса на държава палъноправен член на Европейския съюз. Ние сме поели договорен ангажимент да въведем еврото. Оттогава минаха 15 години и не сме го направили, може да минат и още 15 години, тъй като няма формален срок. Истината е, че Европейският съюз еволюира. Говорим за Европа на няколко скорости, започвайки от интегрираната Западна Европа, после, минавайки през Центрана и Изтона Европа, която е форматирана във формат Вишеград и Европа на три морета. България не участва в тези формати. България става част от един друг формат – на държави като Македония, Босна, Армения, Беларус Молдова, това е бъдещето на България извън Европейския съюз и това ще е бъдещето на България, ако се откажем от нашия път към интеграция в сърцето на Европа. А той адължително минава през членство в еврозоната.<br />
</em><br />
Неточностите, които правят това изказване голословие са следните:<br />
1 България участва в инициативата „Три морета“, поне ако се вярва <a href="https://www.mfa.bg/bg/3109" target="_blank">на Министерство на външните работи</a>.<br />
2 България не може да стане част от формата на Македония, Босна, Армения, Беларус и Молдова. Те не участват в някакъв общ формат. За разлика от тези страни България е в Европейския съюз. Нашите граждани пътуват свободно и могат да намерят работа навсякъде в ЕС. Грежданите на посочените страни не могат. България има гласове в Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската Комисия. Тези държави нямат.<br />
3 България няма да излезе от Европейския съюз, ако не влезе в еврозоната след някоя друга година. Никой сериозен човек, нито в Брюксел, нито в България не говори за такова нещо.<br />
4 Държави като Полша, Чехия и Унгария, също не търсят интеграция чрез участие в еврозонаата, но те не се притесняват, че ще изпаднат от самия Европейски съюз, ако не приемат еврото на този етап.</p>
<p><strong><em>Защо чехия, полша и унгария могат да си позволят, а ние не</em></strong><strong><em>?</em></strong><br />
<em>Чехия, </em><em>Полша и Унгария са Европа. Между тях и нас съществуват 1000 километра разстояние и 1000 години социално икономически особености и 1000 милиарда евро разлика в БВП. Ето за това.</em></p>
<p>1 Не става ясно как точно историята, размерът на БВП и социалните особености правят Полша, Унгария и Чехия по-големи европейци от България и как въвеждането на еврото ще ни изравни с тях?<br />
2 Изведнъж ли ще умножим брутния си вътрешен продукт? Изведнъж ли българите ще забогатеем?<br />
3 Изведнъж ли ще се създаде стена пред Русия и Турция и българите с проруски сантимент ще се откажат от него?<br />
4 Как еврото ще даде тласък на тези процеси, ако те вече не са се случили? Кога еврото е предлагала ускорена конвергенция само по себе си?</p>
<p><strong><em>Какво ще се промени ако станем част от еврозоната?<br />
</em></strong><em>Всичко. Ролята на надзорник ще премине от БНБ към ЕЦБ. Това трябва да радва българите, значи, че няма да имаме КТБ и сценарии като 1997 година. Ще има по-добре капитализирана банкова система, която ще гарантира депозитите на българското население. Еврозоната гарантира по-голям интерес от чуждестранни инвестиции. По-ниски трансакционни разходи за бизнеса от липсата на разходи по обмена на валута, ще има повече туристи в България, все положителни неща. Лихвите ще останат трайно ниски, което е добре за населението.<br />
</em><br />
1 Банки фалират навсякъде в еврозоната. А където не фалират, правителствата поемат същия морален риск, който не поемаха ГЕРБ, когато допуснаха КТБ да се разрасне тройно под носа им.<br />
2 Българските банки, които са част от международни банкови групи и в момента са ПО-СИЛНО капитализирани, отколкото техните майки. Съмнително е, че еврозоната ще направи банките, които са юридически лица, регистрирани в България, по-силно капитализирани. Една от възможните посоки за развитие на еврозоната и банковия съюз, е дъщерни банки да се закрият, а капиталът им да се трансферира в банките майки. Това не означава по-силно капитализирани банки в България. Това е риск за Българските спестители, който управляващите са длъжни да разсеят публично и категорично, преди да допуснат тясно сътрудничество с европейския банков съюз.</p>
<p><strong><em>Защо се спекулира с гръцки сценарий?</em></strong><em><br />
Гръцки сценарий е възможен в сегашната ситуация много повече, токолкото в еврозоната. В еврозоната действат маастрихтските критерии. Държавата не може да има бюджет повече от 3% от БВП и дълг повече от 60% от БВП. В момента в България няма такива критерии. Тоест българската политичска класа &#8211; правителството и парламентът могат да изхарчат всички пари на света и да ни вкарат в гръцки сценарий днес. Еврозаната спира възможностите за такъв сценарий, не ги засилва.<br />
</em><br />
1 Гръцкият сценарий се случи именно в еврозоната, а не извън нея?<br />
2 България вече 23 години не е водила неразумна фискална политика без да е в еврозоната. Това се дължи до голяма степен на валутния борд.<br />
3 Манипулирането на данните за икономическия растеж, за което стана ясно публично миналия петък, но за което се говореше още от декември миналата година, показва, че поведението на България при управлението на ГЕРБ, напомня точно за поведението на Гърция преди кризата. Тогава Гърция лъжеше в статистиката си за да крие проблемите на публичните си финанси.<br />
4 Еврозоната не представя никакви формални гаранции, че същите манипулации в статистиката няма да се случват и ако България вече е въвела еврото.<br />
5 Ниските лихви и лесният кредит в еврозоната, които се представят като мост към бързото забогатяване, крият огромен риск от раздуването на кредитни и инвестиционни балони, както и от създаването на дългови кризи.</p>
<p><strong><em>Стимулрат се страхове, всява се паника и то с откровени лъжи?</em></strong><em><br />
Тоно така. Бих казал, че някои неща могат да бъдат квалифицирани според Наказателния кодекс като престъпления срещу икономическата система на страната. Може би трябва да се погледне и от тази гледна точка. Това със сигурност не е нещо, което е направено случайно. Това са координирани атаки, възможно е да се търси и извън България центъра на финансиране и организация на тези неща. Така че има си служби, които трябва да се занимават с тези въпроси.</em></p>
<p>1 Оставям настрана фактът, че се чувствам набеден от Никола Янков. Тъй като практикувам отговорна журналистика, ще попитам не е ли престъпление срещу икономическата система на страната, хора публично да отправят спекулативни твърдения, с които неправилно се успокоява обществото, че членство в еврозоната ще ускори забогатяването и сигурността и в същото време да се премълчават рисковете.<br />
2 Списание „Икономист“, където работя, развива и аргументира в най-голяма степен разумните съображения, че присъединяването към т.нар. чакалня на еврозоната представлява риск за България, ако се случи на този етап от развитието на еврозоната и на този етап от развитието на българската икономика. В публикациите ни има толкова координация с други медии, колкото всеки път, когато различни медии говорят с едни и същи източници.<br />
3 Това, че в държавата има хора, които се ползват с обществен, академичен и експертен авторитет и споделят позициите си анонимно, защото се притесняват от репресии, не е атака срещу икономическата система. Атака срещу държавността е, че тези хора са станали известни на управляващите без журналистите да ги издадат, и вече получават предупреждения да си мерят приказките. Атака срещу държавността е присъдружни на управляващите НПО-та да получават информация кои са източниците ни и да ги брандират като сили, подриващи националния  интерес.<br />
4 Смешно е човек, който в рамките на 15 минути разви толкова манипалутивни тези да твърди, че други манипулират общественото мнение.</p>
<p><em>Аз съм сигурен, че българите подкрепят членството на България в еврозоната и фактът, че те гласуват, обръщйки левовете си в евро напоследък ви говори достатъно красноречиво, че те искат да имат по-стабилна валута и не искат да се притесняват от хиперинфлация, банкови фалити и такива неща. Еврозоната гарантира тези страхове за поколения напред. </em></p>
<p>1 Ако българите подкрепяха членството на България в еврозоната, защо социологическите проучвания сочат обратното? Тук не става дума за това дали общественото мнение е правилният измерител за правотата на една или друга теза. Въпросът опира до манипулативното тълкуване на общественото поведение.<br />
2 Българите обръщат парите си в евро, когато се уплашат, че външна криза, или чутовната глупост на избирателите може да обезценят парите им. Конкретната причина близо два милиарда лева (предимно спестявания) да се превалутират в последния месец е не друго, а страхът, че ГЕРБ може да допуснат срив на валутния борд.<br />
3 Засиленото превалутиране на спестявания и ликвидност в последния месец се случва след огласянето на един законопроект на управляващите. Не се е случило от нищото и това прави поведението на домакинствата и бизнеса рационална реакция на хазартен политически ход. Нито една сериозна медиа не каза повече от това, което наистина вещае внесеният законопроект. Управляващите признаха правотата на медиите, приемайки решение на Народното събрание, което санира законовите промени с допълнителни ограничителни разпоредби, касаещи мандата на управляващите в преговорите за въвеждане на еврото.<br />
4 Чисто логически, да се твърди, че българите не искат хиперинфлация и банкови фалити, след като се видя реакцията на българските домакинства и бизнес по отношение на спорния законопроект, показва две неща. Или Янков е допуснал грешен изказ, или намеква, че с поведението си именно управляващите работят за хиперинфлация и банкови фалити.<br />
5 Грешка на изказа е и последното изречение от цитираното твърдение, че „еврозоната гарантира тези страхове за поколения наред“. Навярно манипулаторът Никола Янков е искал да каже, че еврозоната гарантира за поколения напред, че такива страхове няма да се реализират. Е не му се получи. Но за разлика от него, съм достатъчно почтен и няма да спекулирам с лапсуси не неопределености.</p>
<p>Ясно е, че управляващите си имат система от медии, които тиражират и мутиплицират подобни манипулации. Навярно манипулативните  твърдения на Никола Янков ще стигнат далеч по-голяма аудитория от този анализ, който спори защо не трябва да се вярва на Никола Янков. Едно обаче е сигурно. Щом управляващите са опрели до такива хора да промотират инициативите им, значи управляващата каса има сериозен проблем с авторитетите и доверието.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/who_manipulates_the_debate_for_the_eurozone/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Настъпва третият разкол в НАТО, а България няма полезен ход</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 19 Jun 2016 18:01:42 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[балтийските републики]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[Германия]]></category>
		<category><![CDATA[Грузия]]></category>
		<category><![CDATA[експлицитна гаранция]]></category>
		<category><![CDATA[имплицитна гаранция]]></category>
		<category><![CDATA[колективна сигурност]]></category>
		<category><![CDATA[НАТО]]></category>
		<category><![CDATA[Полша]]></category>
		<category><![CDATA[Румъния]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[съединените щати]]></category>
		<category><![CDATA[Украйна]]></category>
		<category><![CDATA[Франция]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2197</guid>
		<description><![CDATA[До миналата сeдмица историята познаваше два разкола в НАТО. Първият датира от 1966 година, когато Франция изтегля флота си от общата флотилия на алианса. Тогава България няма никакво пространство за действие, хваната здраво от Съветския съюз и бидейки част от Варшавския договор. Вторият разкол се случва в края на 2002 година, когато Съединените щати не &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Настъпва третият разкол в НАТО, а България няма полезен ход</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>До миналата сeдмица историята познаваше два разкола в НАТО. Първият датира от 1966 година, когато Франция изтегля флота си от общата флотилия на алианса. Тогава България няма никакво пространство за действие, хваната здраво от Съветския съюз и бидейки част от Варшавския договор. Вторият разкол се случва в края на 2002 година, когато Съединените щати не успяват да убедят Франция и Германия да се присъединят в коалицията срещу Ирак на Саддам Хюсейн. Това е възможност, от която страната ни се възползва и заради отклика на поканата да изпратим контингент в Ирак, държавният секретар на САЩ Колин Пауъл ни нарича част от Нова Европа. <span id="more-2197"></span></p>
<p>В групата попадат и другите малки източноевропейски държави, доскорошни сателити на Съветския съюз, още помнещи руското потисничество. Те съзнават шанса си да придадат легитимност на мисията в Ирак, която не открива оръжия за масово унищожение, но отстранява иракския диктатор. С малки контингенти, дали ограничени жертви, те плащат сравнително ниска цена за включването си в системата за колективна сигурност НАТО. Това поне на теория би трябвало гарантира, че повече няма да бъдем окупирани от Русия, а резултатът е, че България извлича полза от втория разкол в НАТО и става държава членка на блока.</p>
<p>Цената е практическото унищожаване на голяма част от отбранителния капацитет, придружено от трансформиране на войските от армейски групи за конвенционална война към малки мобилни сили, предназначени за ограничени и асиметрични конфликти.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Германската позиция значително усложни ситуацията</p>
</div>
<p>През изминалия уикенд германският външен министър Франк Валтер Щайнмайер <a href="http://www.reuters.com/article/us-nato-russia-germany-idUSKCN0Z40LE" target="_blank">даде повод за трети разкол в НАТО</a>, който поставя България на кръстопът как да постъпи вече като член на северноатлантическия алианс. „Това, което не трябва да правим е да нажежаваме обстановката с точене на ножове и подстрекаване към война“, каза дипломатът пред вестник Билд и допълни, че всяка демонстрация на военна мощ по в Източна Европа влошава сигурността.</p>
<p>Явното противопоставяне на дипломата срещу ястребските настроения в САЩ, Турция и Румъния може да е начало на най-сериозното вътрешно блоково разединение след втората война в Персийския залив, но този път изборът, който държавата ни трябва да направи далеч не е толкова лесен.<br />
Това е най-сериозното външнополитическо предизвикателство, пред което се изправя премиерът Бойко Борисов, опитвайки едновременно да угоди както на германските си поддръжници, така и на Съединените щати, като в същото време внимава да не ядоса Владимир Путин. Опитите да сме приятели с всички биха успели изключително трудно в такива времена, а &#8222;флотилиягейт&#8220; ясно показа, че държавата ни вече е станала обект на натиск за припознаване на някоя от всички позиции.</p>
<h2>Какви са интересите на партньорите ни</h2>
<p>Русия и Германия имат икономически връзки, които нито Владиир Путин, нито Ангела Меркел желаят да разкъсат и поради това гледат проблемите да се решат с мир в името на общата изгода. Това важи също за Франция и почти всички богати държави от групата на Стара Европа, по смисъла, който влагаше държавният секретар на САЩ Колин Пауъл.</p>
<p>От друга страна САЩ, движени в добрия случай от усещането си за изключителност и натовареност с месианска мисия, желаят да разширяват зоната на сигурност, на изток в Европа и Азия, което дава всички основания да се вижда и прагматичен интерес, надвишаващ претенцията им да са пазители на морала в международните отношения.<br />
Това притеснява не само Русия, но и Стара Европа, защото военните операции на САЩ в Афганистан и по периферията на НАТО – в Украйна и Сирия (индиректно) създават бежански потоци и проблеми, които иначе едва ли биха възникнали.</p>
<div class="accent-right1">
<p>България е принудена да търси добри отношения и с трите лагера.</p>
</div>
<p>Русия пък има пълното право да се притеснява, че дори и по своя вина, заради отношението към съседите си в миналото, днес те имат мотив и се включват в доминирани от САЩ коалиции. В това положение България трябва да запази добрите си отношения с Германия и Европейския съюз като цяло, защото това са основните пазари за износа ни. Русия е важна и незаобиколима, защото все още е безалтернативен доставчик на част от енергийните ресурси, а туристите й спасяват както курортите ни, така и пазара на недвижими имоти. Съединените щати пък са единственият сигурен гарант, че руски войски няма да дебаркират на Черноморското ни крайбрежие (освен едностранното ни обявяване за руски васал) и поради това необходимостта от закрилата им остава безалтеративна.</p>
<h2>Има един проблем</h2>
<p>Износът на демокрация и сигурност два пъти удари на камък – в Грузия и в Украйна, където райони с компактно руско население се отцепиха. Това бе удар по външната политика на Съединените щати, които създадоха проблем за малките източноевропейски съюзници. Партнирайки си по съвместни учения и подкрепяйки „демократични“ политически сили в Грузия и Украйна, САЩ дадоха имплицитни гаранции за териториалната цялост на тези държави, които не бяха спазени.</p>
<p>Тук аналогията е с финансите и икономиката, където имплицитните и експлицитните гаранции са по-разпространени като терминология. За имплицитна гаранция например се приема одобрението на държавата като акционер, &#8222;Кремиковци&#8220; да изтегли заем за 325 милиона евро, като кредиторите смятат, че щом фирмата произвежда два процента от брутния вътрешен продукт, то е много вероятно управляващите да спасят дружеството от фалит и да поемат дълговете му към частните кредитори. Имплицитната гаранция не сработи, &#8222;Кремиковци&#8220; фалира, а кредиторите  отписаха 90% от номинала на облигационния заем.</p>
<p>Експлицитна пък е гаранцията, при която Народното събрание изрично одобрява издаването на държавна гаранция по дълга на конкретно дружество. Това вече със сигурност показва, че ако то не плати дълга си, правителството ще го направи, или държавата ще се приеме за фалирала.</p>
<div class="accent-left1">
<p>САЩ могат да си върнат доверието на регионален фактор само с увеличаване на военното си присъствие.</p>
</div>
<p>Геополитическият паралел на този пример е в това, че без разполагането на сериозни военни мощности на САЩ в Балтийските републики, Полша, Румъния и България, ангажиментът на Америка вече изглежда имплицитен, също като в Украйна и Грузия. Превръщането му в експлицитна гаранция за сигурността минава през разполагането на бойни кораби в Черно море, сухопътни сили и техника и съвместни учения в същите държави.</p>
<p>Това обаче е ескалация на напрежението, която дава основание на Русия да привежда в бойна готовност въоръжените си сили. Германия и Франция от своя страна виждат как икономическият им растеж и връзките с Русия се превръща в заложник на опитите САЩ да възстанови доверието в себе си като гарант на сигурността, поради което Германия вече демонстрира несъгласие с допълнителното дислоциране на сили на алианса на изток.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Рискът за България е да се принуди да направи ранен ход.</p>
</div>
<p>Така България попада в групата на очевидните губещи, защото доверието в имплицитната гаранция на САЩ бе разклатено след непремерени ангажименти в страни извън северноатлантическия пакт, а възстановяването й минава, чрез разполагане на сили на наша, Румънска и Полска територия, както и в балтийските държави. Това обаче само по себе си е повод за повишаване на напрежението и създава рискове от ответни действия от страна на Русия.</p>
<p>Още повече, далеч не е сигурно, че общественото мнение в САЩ би подкрепило конфронтация с Русия и в крайна сметка едно изпускане на нервите от страна на Владимир Путин (или премерен ход в същата посока) може да доведе до ограничено настъпление в Източна Европа, което да предизвика разпад на НАТО, вместо до адекватна наказателна операция.</p>
<p>В такъв сценарий дори Германия и Франция ще се усетят застрашени като през студената война, но намесата им по-скоро би приличала на „смешната война“, която повеждат срещу Хитлер, когато окупира Полша, вместо да предприемат изтощителна кампания за защита на бедни малки държави, като България.</p>
<p>Това, което би донесло нобелова награда за мир в момента, е отговорът на въпроса как едновременно гаранцията на САЩ и НАТО в Източна Европа отново да се възприеме от Русия като експлицитна, и в същото време напрежението да се понижи. Въпрос, на който българската външна политика не дава сигнали, че може да намери отговор, но от който отчаяно се нуждае.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Стратфор: Светът ще става по-опасен и несигурен в следващите 10 години</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/unstable_world/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/unstable_world/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 29 May 2016 14:18:06 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[Бангладеш]]></category>
		<category><![CDATA[Баос]]></category>
		<category><![CDATA[Доминиканска република]]></category>
		<category><![CDATA[Етиопия]]></category>
		<category><![CDATA[изкуствени острови]]></category>
		<category><![CDATA[Източно Китайско море]]></category>
		<category><![CDATA[Индонезия]]></category>
		<category><![CDATA[Камбоджа]]></category>
		<category><![CDATA[Кения]]></category>
		<category><![CDATA[Китай]]></category>
		<category><![CDATA[международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[Мексико]]></category>
		<category><![CDATA[Мианмар]]></category>
		<category><![CDATA[Никарагуа]]></category>
		<category><![CDATA[Перу]]></category>
		<category><![CDATA[Полша]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[Стратфор]]></category>
		<category><![CDATA[Уганда]]></category>
		<category><![CDATA[Филипините]]></category>
		<category><![CDATA[Шри Ланка]]></category>
		<category><![CDATA[Южно Китайско море]]></category>
		<category><![CDATA[ядрен арсенал]]></category>
		<category><![CDATA[Япония]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2085</guid>
		<description><![CDATA[Свиване на американското влияние в международен план, по-слаба Русия и като цяло по-опасен свят. Това предвижда доклад на американската частна разузнавателна компания Стратфор. Документът е посветен на глобалните процеси, които ще определят международните отношения в следващото десетилетие. Макар картината, която чертае, да не е радваща, съдържанието му може да е полезен ориентир за реалността, към &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/unstable_world/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Стратфор: Светът ще става по-опасен и несигурен в следващите 10 години</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Свиване на американското влияние в международен план, по-слаба Русия и като цяло по-опасен свят. <a href="https://www.stratfor.com/forecast/decade-forecast-2015-2025" target="_blank">Това предвижда доклад</a> на американската частна разузнавателна компания Стратфор. Документът е посветен на глобалните процеси, които ще определят международните отношения в следващото десетилетие. Макар картината, която чертае, да не е радваща, съдържанието му може да е полезен ориентир за реалността, към която обществата ще трябва да се приспособят.<span id="more-2085"></span></p>
<p><strong>Русия ще се срине</strong></p>
<p>Понижаване на цените на горивата, обезценка на рублата, нарастващи разходи за отбрана и вътрешна сигурност ще отслабят Руското централно правителство. Държавата няма да се разпадне, но властта на централното правителство в Москва ще отслабне за сметка на отделните региони, които може  дори да влизат в конфликт едни с други.</p>
<p><strong>И САЩ ще трябва да опазят ядрените й оръжия</strong></p>
<p>Разпокъсване на властта между отделните региони в Руската федерация може да означава и попадане на ядрения арсенал в грешни ръце. Последното може да принуди Съединените щати да предприемат превантивни мерки и пращайки свои сили да гарантират, че ядрените оръжия на Русия няма да се използват. „САЩ ще трябва или да разработят военно решение, което е трудно да предположим, да се примири със заплахата, или да създаде стабилно и икономически жизнеспособно правителство на регионите, което  да неутрализира ядрените оръжия с времето“ се казва в документа.</p>
<p><strong>Германската икономика ще има проблеми</strong></p>
<p>Германската икономика е най-зависима от износа в сравнение с останалите европейски държави. Срив на европейската икономика и търсенето, за Германия ще е проблем, по-сериозен, отколкото за която и да било друга държава.</p>
<p><strong>Полша ще се утвърди като един от европейските лидери</strong></p>
<p>Проблемите  на Германия, съчетани с икономическия растеж на Полша и положителния прираст на населението й ще помогнат страната да се утвърди като регионален лидер. Фактът, че е най-силната държава пряк съсед на Русия ще я направи привлекателна за международно сътрудничество с богатия европейски запад и САЩ.</p>
<p><strong>Европа ще се раздели на четири</strong></p>
<p>Силната  и единна Европа от края на 90-те и началото на този век може  да изглежда далечен спомен в следващите десет години. Предвижданията на Стратфор са тя да бъде разделена на четири блока – Източна  Европа, Западна Европа, Скандинавия и Британия. Европейският съюз може и да оцелее, но той ще  бъде силно модифициран спрямо сегашния си вид, и често отношенията ще се базират на двустранни споразумения, вместо на норми, които важат еднакво за всички.</p>
<p><strong>Турция и САЩ ще останат стратегически съюзници</strong></p>
<p>Свободното падане, в което се намират държавите в Близкия изток прави една стабилна Турция важен съюзник. Макар от нея да не се очакват интервенции в съседните държави, тя ще бъде важен съюзник на Съединените щати на юг. В замяна Турция ще очаква подкрепа от САЩ срещу нарастващите апетити на Русия за власт в региона и заедно ще играят познатата роля от студената война, когато се прилагаше доктрината на сдържането.</p>
<p><strong>Китай ще се изправи пред огромен проблем</strong></p>
<p>Забавянето на икономическия растеж на Китай вече поражда недоволство от политиката, която води китайската Комунистическа партия. Задълбочаването на неравенството между развитието на крайбрежните мегаполиси и бедните райони във вътрешността  на страната може да породи центробежни процеси, които ще се посрещнат с нови мерки на потисничество. Много вероятно е богатите региони да поискат повече независимост.</p>
<p><strong> Военноморската мощ на Япония ще се засили</strong></p>
<p>Китайските апетити за доминация в Източно Китайско море и Южно Китайско море вече заплашват маршрутите за доставки към Япония и при намаляващото влияние на САЩ, държавата ще се принуди сама да отговори на китайските амбиции със засилване на собствения си флот.</p>
<p><strong> Китайските острови са опасни</strong></p>
<p>Русия ще загуби способността си да защитава своите тихоокеански интереси, а Япония и Китай ще се надпреварват за разпределение на територията, изоставяна от Русия. Изкуствените острови, които Китай строи в Южно Китайско море може и да не станат повод за война, но ще са  постоянен повод за нестабилност и недоволство в региона.</p>
<p><strong>16-те наследника на Китай</strong></p>
<p>Не, не става дума за това 16 китайски провинции да получат независимост. Идеята е, че нови 16 държави ще се превърнат в центрове за масово производство, базирано върху ниската цена на човешкия труд с географско предимство заради близостта си до големи развити пазари. Такива държави ще станат Мексико, Никарагуа, Доминиканската  република, Перу, Етиопия, Уганда, Кения, Бангладеш, Мианмар, Шри Ланка, Лаос, Виетнам, Камбоджа, Филипините и Индонезия.</p>
<p><strong>Влиянието на САЩ ще отслабне</strong></p>
<p>По ред икономически и политически фактори САЩ ще променят външната си политика от това стремеж да оформят международния ред, към фокусиране върху вътрешни проблеми. Външната политика ще се състои в реагиране на промените, вместо в тяхното направляване. Много е вероятно Съединените щати да останат най-могъщата държава в политическо, военно и икономическо отношение, но силата, с която разполагат няма да е толкова видима.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/unstable_world/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
