<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>На Стената &#187; Ирак</title>
	<atom:link href="http://www.na-stenata.com/tag/%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%ba/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.na-stenata.com</link>
	<description>Блог за мислещи хора, които търсят повече парчета от пъзела</description>
	<lastBuildDate>Sun, 15 Nov 2026 12:53:53 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=4.2.1</generator>
	<item>
		<title>Даниел Митов трябва да стане служебен премиер. Ето защо</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/danny_boy/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/danny_boy/#comments</comments>
		<pubDate>Thu, 15 Dec 2016 09:39:45 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[Бойко Борисов]]></category>
		<category><![CDATA[Даниел Митов]]></category>
		<category><![CDATA[Европейския съюз]]></category>
		<category><![CDATA[Ирак]]></category>
		<category><![CDATA[Кристалина Георгиева]]></category>
		<category><![CDATA[НАТО]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[Стефан Тафров]]></category>
		<category><![CDATA[Съветски съюз]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2575</guid>
		<description><![CDATA[Доколкото жизненият цикъл на държавата е далеч по-голям от средната продължителност на човешкия живот, онези неизбежни проблеми, които не убиват, но правят отделните страни по-силни, означават дълги периоди на несигурност и страдание за народите им. Точно жертвите, които населението полага в отделни отрязъци от историята, стават причина една държава да се гордее с миналото си. &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/danny_boy/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Даниел Митов трябва да стане служебен премиер. Ето защо</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Доколкото жизненият цикъл на държавата е далеч по-голям от средната продължителност на човешкия живот, онези неизбежни проблеми, които не убиват, но правят отделните страни по-силни, означават дълги периоди на несигурност и страдание за народите им. Точно жертвите, които населението полага в отделни отрязъци от историята, стават причина една държава да се гордее с миналото си. Или най-малкото  да се поучи от грешките, за да не ги повтаря отново. Точно тази логика показва, че е напълно в националния интерес на България външният министър Даниел Митов да стане служебен министър председател. И то като компромис със обективната невъзможност да стане премиер, или държавен глава.<span id="more-2575"></span></p>
<p>Действайки като пълномощен министър на великата задокеанска сила, Даниел Митов отдавна щеше да е анатемосан, ако зад него не се простираше чадърът на премиера Бойко Борисов. С всичките си зависимости министър-председателят и да иска, не може да отстрани Даниел Митов, а най-жалкото е че безобразията му се пишат като негатив на цялото правителство и външният министър така и не понася отговорност за действията си.</p>
<figure id="attachment_2577" style="width: 1246px;" class="wp-caption aligncenter"><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/12/Mitovs_partner.png"><img class="wp-image-2577 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/12/Mitovs_partner.png" alt="Ето какво казва гугъл за тенис партньора на Даниел Митов." width="1246" height="636" /></a><figcaption class="wp-caption-text">Ето какво казва гугъл за тенис партньора на Даниел Митов.</figcaption></figure>
<p>Последният чутовен гаф е решението на България да се откаже от възможността да стане непостоянен член на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации (ООН), отстъпвайки по този начин място на Полша. Подобно решение може да намери логично обяснение само в едно – някой се притеснява, че следващото правителство може да замени сляпата агресивност по адрес на Русия с балансиран подход към международните отношения.</p>
<p>И обратното също важи – логика България да приеме такова неприлично предложение, би имало само ако насреща стои някаква очевидна полза, с която управляващите скоро да могат да се похвалят.</p>
<figure id="attachment_2578" style="width: 960px;" class="wp-caption aligncenter"><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/12/mito2.jpg"><img class="wp-image-2578 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/12/mito2.jpg" alt="С такива личности начело, България я очакват светли бъднини." width="960" height="527" /></a><figcaption class="wp-caption-text">С такива личности начело, България я очакват светли бъднини.</figcaption></figure>
<p>Такава в момента не е видима, но за сметка на това новината за отказа ни да попаднем в Съвета за сигурност върви с поредната доза слухове за трудоустрояване на Кристалина Георгиева на някакъв пост, или пък на Стефан Тафров. Между другото Тафров бе представител на България в ООН именно последния път, когато страната ни членуваше в Съвета за сигурност. Тогава именно се обсъждаше и военната операция срещу Ирак под предлог, че се поддържа арсенал с оръжия за масово поразяване. Е, такива нямаше, но България одобри операцията, и тя се случи въпреки ветото, което Русия наложи. Страната ни бе наречена „Нова Европа“ от тогавашния държавен секретар Колин Пауъл и две години по-късно станахме членове на НАТО.</p>
<figure id="attachment_2579" style="width: 960px;" class="wp-caption aligncenter"><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/12/mito1.jpg"><img class="wp-image-2579 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/12/mito1.jpg" alt="Who will impress the ambassador's daughter?" width="960" height="640" /></a><figcaption class="wp-caption-text">Who will impress the ambassador&#8217;s daughter?</figcaption></figure>
<p>Какво обаче ще получим този път е енигма. Тогава приемането в отбранителния блок и Европейския съюз бяха приоритет и последователна цел на няколко правителства, а днес такива липсват и е много вероятно мястото в Съвета за сигурност да е изтъргувано евтино, може би дори за лични облаги. И то ако въобще е имало сделка. Основание за такива подозрения дава фактът, че Митов промени подхода към международните отношения от прагматизъм към идеологизиране. Днес е възможно под предлога „евроатлантически ценности“ да се пробутват всякакви глупости. Не е далеч моментът, в който страната ни ще прибегне до същото сляпо следване на задграничните директиви и възхваляване на големия брат, което проявявахме към Съветският съюз.</p>
<p>И точно затова е важно Даниел Митов да стане министър-председател. Подобна стъпка може да се окаже пагубна за поколения българи, но веднъж опарили се от сляпото обвързване със запада по подобие на това, което проявявахме към Съветския съюз, в страната ни най-после ще се изгради колективната памет. Ще разберем, че лашкането от една крайност в друга е вредно, а най-добре е да се търси балансирана позиция.</p>
<p>Затова, господин Плевнелиев, господин Президент, моля Ви, направете Даниел Митов служебен премиер. Много жалко, че ще е такъв само за няколко седмици, но и това е начало. Очевидно е, че животът на няколко поколения ще мине в поклонничество пред евроатлантическите партньори без да се държи сметка за националния ни интерес. Нека поне това се прави видимо и да донесе познание на някое от следващите поколения.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/danny_boy/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Филмът „Кербала“ – закъсняла признателност и то от поляци</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/karbala/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/karbala/#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 25 Mar 2016 15:39:03 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Афганистан]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[Ирак]]></category>
		<category><![CDATA[Кербала]]></category>
		<category><![CDATA[кметство]]></category>
		<category><![CDATA[НАТО]]></category>
		<category><![CDATA[полска продукция]]></category>
		<category><![CDATA[полски филм]]></category>
		<category><![CDATA[филм]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=1801</guid>
		<description><![CDATA[Първото нещо, което впечатлява при филма „Кербала“, е самата публика. Предимно мъже на възраст между 30 и 40 години, късо подстригани, или с голи глави. Един от тях, довел дъщеричката си, навярно ползващ филма като средство да сподели нещо. Едва ли всички тези хора бяха ветерани от контингентите в Ирак и Афганистан, но ако беше &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/karbala/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Филмът „Кербала“ – закъсняла признателност и то от поляци</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Първото нещо, което впечатлява при филма „Кербала“, е самата публика. Предимно мъже на възраст между 30 и 40 години, късо подстригани, или с голи глави. Един от тях, довел дъщеричката си, навярно ползващ филма като средство да сподели нещо. Едва ли всички тези хора бяха ветерани от контингентите в Ирак и Афганистан, но ако беше пусната анкета сред зрителите, вероятно поне две трети щяха да посочат, че работят във въоръжените сили. И навярно това, което бе завело хората, бе желанието им да видят поне малко признателност за труда, който полагат. Макар и тази признателност да идва от полска продукция.<span id="more-1801"></span></p>
<div class="accent-left1">
<p>Сюжетът е като при повечето филми, разказващи за героична отбрана, но екранизацията е много по-реалистична.</p>
</div>
<p>„Кербала“ е един напълно приличен екшън, разказващ история за отбраната на кметството в иракския град Кербала. През пролетта на 2004 година то бе нападнато и в продължение на три нощи и три дни обкръжените полски и български войници даваха отпор на иракските бунтовници (може и да има по-точна дума, за врага, но не се сещам). Това, което можем да научим е, че официално тази отбрана не се е случила, а водачите на коалицията – САЩ са представили инцидента като междуособици, в които са участвали само иракчани (нещо доста смешно, като се има предвид, че още през 2004-та година научихме за тази обсада, може би дори още преди тя да приключи, в новините вече се говореше за нея).</p>
<p>Но да се върнем на филма. Начинът, по който започва, е класически – идват новобранците, следват лафове и шеги на старите войници, изведнъж лошите нападат, добрите показват героизъм и се стига до щастлив край. Само дето нападенията са няколко. Колкото и да ми хареса видяното, не мога да отрека, че финалът също беше класически. Завръщане на доблестните победители, презрели суетата, забравили гордостта и стремежа да се окичат с медали, доволни, че просто адът е свършил.<br />
<img class="aligncenter size-full wp-image-1808" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/03/Fotos_Art-010814-67-660x440.jpg" alt="Fotos_Art-010814-67-660x440" width="660" height="440" />Но какво друго може да ни представи, продукцията, ако отразява истински случай и той е бил точно такъв. Това, с което режисьорът Кшищов Лукашевич се е справил най-добре, е да създаде усещане за отвратителността на ситуацията и достойнството на героите без да вкарва в устите им пропагандни реплики. Лъжичките катран, които отровиха „Пъръл Харбър“ и Black Hawk Down, липсват в „Кербала“. Не се говори за бой до последно, а за капитулация. Вместо да мислят как да се обърнат ситуацията, когато е най-тежко, героите коментират дали няма да бъдат изклани, ако се предадат. Развръзката настъпва, когато решават да освободят цивилните заложници, разположени около минохвъргачката, с която ще започне следващата атака.</p>
<p>„Кербала“, както повечето руски филми и в контраст с американските, показва страха и неговото преодоляване. Митичните офицери, които стоят дистанцирани от войниците за да поддържат респекта им, каквито познаваме в американското кино, липсват. Полският капитан Калицки (изигран от Бартоломей Топа) пие водка със сержанта, само минута, след като го е видял как „действа“ малкия си брат. И пак същият полски капитан защитава войниците от опитите на един амбициозен поручик да ги юрка.</p>
<div class="accent-right1">
<p>В България дори не сме осъзнали, че дължим благодарност на военните, които с мисии зад граница защитават националния интерес, такъв, какъвто нашите избраници го формулират.</p>
</div>
<p>Българският капитан Гетов пък „говори“ с войниците си, да освободят заложниците, вместо просто да им заповяда, или да им постави задача. Това размиване на дистанцията между офицер и войник е характерно за две ситуации – на най-сплотените екипи и на най-слабите подразделения, където низшестоящите не спазват дисциплина, а командващите са загубили авторитета си. Може би заради сложността на този тип отношения американското кино ни ги спестява в повечето си филми. Идеята обаче е друга. Макар и като сюжет филмът да напомня много, вече екранизирани битки, той впечатлява с реалистичността си. Разкриват се истинските емоции, а не на героизирани характери.</p>
<p>Не на последно място, филмът е опит да се демонстрира уважение към хората, които служат на националния интерес. Правилна или грешна, една военна мисия в чужда държава се случва по волята на правителство и парламент. И ако някой е виновен за нея, това са управляващите и избирателите им. Войниците просто си вършат работата.</p>
<p><iframe width="660" height="371" src="https://www.youtube.com/embed/QPAlDIMhBaE?feature=oembed" frameborder="0" allowfullscreen></iframe></p>
<p>Много бих се радвал, ако този филм бъде изгледан от една адвокатка, бивш депутат от БСП, с афинитет към създаването на нови политически проекти. Не казвам името на въпросната особа, защото възнамерявам да припомня колко тъпа е беше тя, когато преди близо 15 години в парламента се обсъждаше дали България да изпрати свой контингент в Ирак и тя обясняваше, че българските войници няма какво да се правят на рамбовци. Тази гъска не беше първата, хвърлила кал по въоръжените сили, но беше част от тълпата, създала условията за интелектуалното осакатяване и унижението на, което се подлага системата на отбраната.</p>
<p>На пръв поглед събитията може и да не изглеждат свързани, но именно мисиите на България в Ирак и Афганистан станаха причина за приемането ни в НАТО и за отмяната на наборната военна служба. И въпреки това, освен тържествените погребения на загиналите също в Кербала герои, като общество не сме показали с нищо, че ценим приноса на тези хора за нашата сигурност.</p>
<p>„Мога да се оправя с куршумите, с бомбите, с кръвта. Не искам пари, не искам медали. Просто очаквам да покажеш малко уважение“, каза героят на един американски филм. Но ако в Съединените щати махалото е в онази крайност, където военните филми пропагандират войнската саможертва като най-висша ценност, у нас хората с униформа трябва да гледат полски филм, за да видят някаква форма на признателност, за труда си.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/karbala/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>1</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
