<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>На Стената &#187; избори</title>
	<atom:link href="http://www.na-stenata.com/tag/%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.na-stenata.com</link>
	<description>Блог за мислещи хора, които търсят повече парчета от пъзела</description>
	<lastBuildDate>Sun, 15 Nov 2026 12:53:53 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=4.2.1</generator>
	<item>
		<title>Особености на българските предизборни кампании</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/specifics_of_bulgarian_elections/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/specifics_of_bulgarian_elections/#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 01 Feb 2017 11:15:34 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[Бойко Борисов]]></category>
		<category><![CDATA[БСП]]></category>
		<category><![CDATA[Валери Симеонов]]></category>
		<category><![CDATA[Веселин Марешки]]></category>
		<category><![CDATA[ГЕРБ]]></category>
		<category><![CDATA[ДПС]]></category>
		<category><![CDATA[избори]]></category>
		<category><![CDATA[Касим Дал]]></category>
		<category><![CDATA[Лили Павлова]]></category>
		<category><![CDATA[Лютви Местан]]></category>
		<category><![CDATA[Мартин Димитров]]></category>
		<category><![CDATA[Методи Андреев]]></category>
		<category><![CDATA[Петър Славов]]></category>
		<category><![CDATA[Румен Радев]]></category>
		<category><![CDATA[социалисти]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2660</guid>
		<description><![CDATA[Всяка държава по различен начин реагира на промените в политическия цикъл. Смяната на едно управление с друго е предшествана с предизборна кампания, която също е уникална за различните държави. Ето отличителните белези на кампаниите в България и как всяка партия търси своя път към парламента: 1. Коалиционното сътрудничество се забравя. Няма никакво значение дали сте &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/specifics_of_bulgarian_elections/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Особености на българските предизборни кампании</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Всяка държава по различен начин реагира на промените в политическия цикъл. Смяната на едно управление с друго е предшествана с предизборна кампания, която също е уникална за различните държави. Ето отличителните белези на кампаниите в България и как всяка партия търси своя път към парламента:<span id="more-2660"></span></p>
<p>1. Коалиционното сътрудничество се забравя. Няма никакво значение дали сте били официална част от коалиция, или неофициален партньор. Почне ли кампанията, хвърлянето на кал е срещу всички, като трябва да сте готови за същото от всички. Няма такова нещо като приятелски огън, защото всички са ви врагове.</p>
<p>2. Добре е да си намерите приятели сред медиите или лидерите на обществено мнение, които не слизат от телевизиите. Такъв е Слави Трифонов – през 2005 г. похвали Ахмед Доган. През 2011 г. подкрепи Меглена Кунева за президент. Днес шоуменът разиграва театър с референдума, който помага на ГЕРБ. Някак си, дори и амортизираната личност на Трифонов знае, че ще олекне, ако публично застане зад Бойко Борисов, след като години последователно го окарикатуряваше. Виж, негласна коалиция около псевдопринципи е нещо друго. Заставайки зад промени в изборния кодекс едва седмици преди разпускането на парламента, ГЕРБ си спечели привилегията да не бъде оплювана от шайката псевдоинтелектуалци, наричаща себе си сценаристи. Ако междувременно страната бъде затрупана от сняг, това е чудесно. Влизане в ефира през задния вход също се насърчава. Регионалният министър (вече бивш) Лили Павлова ще се спука да дава пресконференции за пътната обстановка в компанията на комисари от полицията и пожарната, показвайки по този начин някаква компетентност и способност да управлява силови институции. Не, че това й влиза в работата, но внушението си го бива. А телевизиите, които нямат въображение с какво смислено съдържание да си запълнят сутрешните блокове, може да ви дадат дори 30 минути ефирно време между 7:30 и 8:00 сутринта.</p>
<p>3. Подсигуряване на служебен кабинет. Ако има служебен кабинет, хубаво е да бъде на ваша страна. Това се видя два пъти в последните пет години след като марионетката на ГЕРБ, наречена Росен Плевнелиев, назначи кабинетите на Марин Райков и Георги Близнашки. Двамата без изключение обслужваха ГЕРБ – прочистваха областни управители, организираха избори и подготвяха терена за следващото възкачване на Борисов. Разбира се, ако президентът не е на Бойко Борисов, веднага трябва да се насади страх от произвол на служебното правителство и да се следи неговите министри да не са политически обвързани. Или ако са обвързани, то да са обвързани с правилната партия. Или ако връзките им са разнопосочни, то доминиращата част да са свързани с ГЕРБ. Ако не е така, мините, заложени от ГЕРБ, трябва да започнат да гърмят. Предстои да видим дали това ще се потвърди при сегашното служебно правителство.</p>
<p>4. Създайте си армия от проксита, които да вкарате в парламента и след това да използвате. Пионер в това отношение беше Николай Бареков, като пилотен проект на Цветан Василев и Делян Пеевски. Днес обаче на път да влезе във властта е един далеч по-силен във фундаментално отношение и поради това по-опасен човек. Неговото име е Веселин Марешки. Уж отвратен от менюто на кандидат президентите, Марешки все пак се обяви за кандидат вицепрезидента адмирал Манушев, съвсем забравяйки, че той върви в пакет с Цецка Цачева. Същият този Марешки преди няколко години оглави футболния клуб „Локомотив“ (Пловдив), но за всички остана впечатление, че той е командирован от премиера Борисов (вижте видеото по-долу). И днес няма никаква причина да смятаме, че той се е еманципирал от Борисов. Напротив, чакаме го в парламента като патерица на ГЕРБ, каквато в миналия мандат беше така нареченият Реформаторски блок.</p>
<p><iframe width="660" height="371" src="https://www.youtube.com/embed/T5OuN3yi8Xo?feature=oembed" frameborder="0" allowfullscreen></iframe></p>
<p>5. Ако вие сте малки и нищожни, главно заради собствената си омотаност и безидейност, трябва да си измислите някаква кауза. Ако намерите повече от една и успеете да ги обяздите, още по-добре. Това правят Радан Кънев и Мартин Димитров. Платформата им „Нова република“ трябва да спечели на своя страна някаква част от дясното, която все още изповядва ценностите на синята идея от 90-те години, но не вярва сляпо в безпогрешността на Иван Костов. Тук в употреба влизат търговците с миналото – Методи Андреев и Петър Славов, които не разбраха, че ако некадърници като тях не се опитваха да бъдат знаменосци на декомунизацията, тя може би щеше да успее. Не за друго, а защото повечето от жертвите на комунизма и техните наследници са умни и разбират много добре, когато човек си прави личния пиар върху спомените и травмите на миналите поколения. Логично, няма как да дадат доверието си на хора, които говорят против комунизма единствено с надеждата, че още няколко години ще получават депутатска заплата. Точно в същия дух беше и искането на така наречените реформатори президентът Румен Радев да свика Консултативен съвет по националната сигурност още в първите си дни като действащ държавен глава. Усещайки, че скоро няма да има камера насочена към тях, без да си плащат, те искаха да си осигурят няколко секунди време в ефирите на водещите телевизии. Нищо по-естествено нямаше обаче от това Радев просто да ги игнорира.</p>
<p>6. Ако спорите за един и същ електорален социум, правете се, че сте „по-по-най -&#8222;, главно чрез отказа си да се явявате в коалиция на изборите. По този показател най-отгоре в борбата за клетото дясно е „Да, България“ на Христо Иванов, която отказа да се коалира с ДСБ на Радан Кънев. ДСБ обаче също не е дъното на дъната, защото отказа да работи с Реформаторския блок. Обратното също е важно – внимавайте на кого подавате ръка, защото, ако ви откаже, след това може да се хвали, че се е разграничил от вас. Понеже по стечение на обстоятелствата в последните 3-5-10 години вие стремглаво сте се дънили в опита си да покажете някаква морална и интелектуална състоятелност, подаването на ръка не работи във ваша полза. Дори напротив – отказът на някой „да си играе“ с вас му носи точки.</p>
<p>7. Ако сте социалисти – задачата ви е много трудна. От една страна, трябва да бъдете верни на застаряващия ви и (не със сарказъм) изчезващ по биологични причини електорат. В същото време трябва да покажете способност да увличате и млади хора, но след гафа да прогоните Пламен Орешарски и Петър Чобанов някак ви е много трудно да намерите смислена икономическа мисъл. Един-двама души могат да внасят здрав разум, но те за съжаление нямат авторитета, с който да поведат всички вас.</p>
<p>8. Ако сте националисти, трябва да сте единни. Това обаче става все по-трудно, защото едни от вас са готови да се продадат за две филии на ГЕРБ, а и мейнстрим партиите също вече припознават националистическите послания. Някак си, ако всички са националисти, тези които имат само национализъм в главата си, олекват. Затова е важно и вие да се прикачите към някое интелектуално течение. Валери Симеонов започна да хвърля кал по президента Радев, очевидно опитвайки да се хареса на антикомунистическите националисти. Не, че Радев е комунист, но нали и реформаторите го изкарват такъв. Така Симеонов вече е десен социалист.</p>
<p>9. Ако сте ДПС – най-голямата партия, консолидираща вот на етническите малцинства, задачата ви е едновременно и лесна, и трудна. От една страна, всички ви представят като универсално зло и това ви вреди. От друга страна, вие контролирате най-продаваните вестници и това ви прави силен враг и желан съюзник. За вас големият проблем е как да се представите като партия на хората извън малцинствата и това някак си продължава да ви тежи. Най-изненадващо, вие по никакъв начин не показвате, това да ви пречи, което също отблъсква хора от вас.</p>
<p>10. Ако сте малки и нелепи като движенията на Лютви Местан и Касим Дал, положението ви е още по-тежко. Шансът ви е единствено в това да се прикачите към някого, но това е трудно – първо, защото нямате никакъв електорален заряд, и второ, защото без вас семейните снимки са по-хубави.</p>
<p>&nbsp;</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/specifics_of_bulgarian_elections/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Защо Бойко Борисов бие наред</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/boyko_ultimate_winner/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/boyko_ultimate_winner/#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 02 Nov 2015 12:53:20 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Бойко Борисов]]></category>
		<category><![CDATA[БСП]]></category>
		<category><![CDATA[ГЕРБ]]></category>
		<category><![CDATA[ДПС]]></category>
		<category><![CDATA[зрителска демокрация]]></category>
		<category><![CDATA[избори]]></category>
		<category><![CDATA[комодификация на политиката]]></category>
		<category><![CDATA[лидерска партия]]></category>
		<category><![CDATA[Михаил Миков]]></category>
		<category><![CDATA[Реформаторски блок]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=1232</guid>
		<description><![CDATA[Бойко Борисов триумфира безапелационно. Дори където не успя да спечели, той сам се би, като например в Плевен. Как обаче стана възможно лидерската партия на премиера да спечели с толкова тотално превъзходство само две години след като масови протести го принудиха да подаде оставка като премиер. Парадоксът е още по-голям, като вземем предвид, че тотална &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/boyko_ultimate_winner/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Защо Бойко Борисов бие наред</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p lang="bg-BG">Бойко Борисов триумфира безапелационно. Дори където не успя да спечели, той сам се би, като например в Плевен. Как обаче стана възможно лидерската партия на премиера да спечели с толкова тотално превъзходство само две години след като масови протести го принудиха да подаде оставка като премиер. Парадоксът е още по-голям, като вземем предвид, че тотална победа ГЕРБ държи и в градовете, където протестите бяха най-сериозни, а именно в София и Варна. <span id="more-1232"></span></p>
<p>Андрей Райчев опита да отдаде това на вълната, която поставя на върха в региона хора със силно изявена склонност към едноличен контрол (доколкото е възможен, разбира се). Такива са Виктор Орбан в Унгария и Реджеб Таиб Ердоган в Турция. Такъв бе и Силвио Берлускони. Чисто като намек изниква асоциация и с Русия на Владимир Путин и централно азиатските лидери.</p>
<p><a href="http://a-specto.bg/diktaturata-na-gerberiata/" target="_blank">Много по-остра оценка</a> на ситуацията направи журналистката Галя Горанова, която нарече резултатите от местните избори „пълзяща диктатура със съучастието на „демократичните сили“, както обичат да се именуват партиите от Реформаторския блок“. Според нея новата диктатура, макар да е на бодигарда на последния диктатор, няма да е червена диктатура, а ще бъде диктатура на неолибералния пазарен капитализъм, в който властта ще работи за интереса на големите пари.</p>
<p>Общото между двете позиции е, че наблюдаваме „дефектите на демокрацията“, а противоположните мнения на Райчев и Горанова са положителна и отрицателна интерпретация на случващото се.</p>
<h2 lang="bg-BG">Какво тогава наблюдаваме?</h2>
<p lang="bg-BG">Професорът по политически науки от <span lang="en-US">New York University </span>Бърнард Манин нарича случващото се „зрителска демокрация“ (в оригинал &#8211; <span lang="en-US">Audience democracy). </span>Характеристика на този строй е, че обществата не залагат на политически платформи, а на личности . И вместо да съдят кандидатите за властта според обещанията им за бъдещи действия, преценката се взима според харизматичността на политическите лидери.</p>
<p>В държави със вековна демокрация, които ценят медиите като коректив и разобличител на политическите безобразия, зрителската демокрация прониква трудно. Такива държави са разположени в европейския север – Англия, Германия, а на юг виждаме точно обратното.</p>
<p>Първи крак в тази посока повлече Силвио Берлускони, който направи възможно водеща световна икономика да се ръководи от безсрамен олигарх, укриващ данъци и така в продължение на няколко мандата. Притежаващ конгломерата от радио и телевизионни канали <span lang="en-US">Mediaset, </span>който държи близо 40% от пазара на електронни медии в Италия и контролиращ като премиер други 40% в ръцете на държавната <span lang="en-US">RAI </span>берлускони нямаше никакъв проблем да се представя като най-добрия продукт на пазара.</p>
<p>Поднасяйки на хората развлекателни програми и безмозъчни дискусионни предавания, Берлускони превърна изборите в нещо като стокова борса, на която всеки кандидат периодично е оценяван от избирателите. Последното явление е описано от Джон Лойд (дългогодишен кореспондент на <span lang="en-US">Financial Times</span> от Русия и редактор на <span lang="en-US">The New Statesman) </span>като <a href="http://reutersinstitute.politics.ox.ac.uk/sites/default/files/Between%20Commodification%20and%20Lifestyle%20Politics.%20Does%20Silvio%20Berlusconi%20provide%20a%20New%20Model%20of%20Politics%20for%20the%20Twenty-First%20Century_0.pdf" target="_blank">комодификация на политиката</a> (<span lang="en-US">commodification of politics). </span>Политикът се явява на избори след рекламна кампания, в която е представен като продукт със съответните си достойнства. Победата пък е награда за този, който убеди повече избиратели да се асоциират с него и ценностите му.</p>
<h2 lang="bg-BG">Продуктът Бойко</h2>
<p lang="bg-BG">Бойко Борисов лови лошите. Тези, които не ги улови, ги бие (поне един документиран случай). Той строи магистрали, рита футбол, играе тенис, лови шарани (буквално), приятел е на Ангела Меркел и е добре дошъл в Белия дом. Много от средноинтелигентните мъже от средната класа се радват на Борисов, защото той успява да има, това което те искат, но не могат, а женските симпатии към премиера са отдавна доказани от социолозите.</p>
<p>Преди две години имах възможност да присъствам на лекция на Джон Лойд и в разговора след това той се поинтересува за Бойко Борисов. Обясних му, че в много отношения нашият премиер е същият като „татко“ Силвио, но не му се налага да си плаща за „бунга бунга“.</p>
<div class="quote1">
<p lang="bg-BG">В условията на зрителска демокрация, за спечелването на дадени избори няма значение дали един политик е добър държавник, или не.</p>
</div>
<p lang="bg-BG">Затова е възможно строителството на магистрали вече шеста година да бъде единственото нещо, с което Бойко Борисов може да се похвали и народът, който се приема за един от най-нещастните в света да продължава да гласува за него.</p>
<p>А под щастие нямам предвид количеството серотонин (известен още като хормон на щастието, серотонинът се отделя при консумацията на шоколад и физическа близост между двама влюбени), което се произвежда средно годишно в организма на българите в сравнение със серотонина у швейцарците, холандците или американците.</p>
<p>В икономиката под „щастие“ се разглежда онова усещане за сигурност и перспектива, в доминиращата част от обществата на една държава. В теорията си за бедността и неравенството, наречена „Голямото бягство“, новият нобелов лауреат Ангъс Дийтън изтъква България като специален пример за разминаване между размер на доходите и оценка за щастие.</p>
<figure id="attachment_1064" style="width: 1574px;" class="wp-caption aligncenter"><a href="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2015/10/Average_Life_Evaluation.jpg"><img class="wp-image-1064 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2015/10/Average_Life_Evaluation.jpg" alt="Average_Life_Evaluation" width="1574" height="671" /></a><figcaption class="wp-caption-text">Графиката е от книгата на Ангъс Диътън &#8222;Голямото бягство&#8220;.</figcaption></figure>
<p>Казано с други думи – строителството на магистрали и външнополитическата ориентация на България при управлението на Бойко Борисов са силно преекспонирани в условията на зрителска демокрация и на хората е трудно да се обясни, че това е крайно недостатъчно за да може един държавник да се нарече успешен.</p>
<div class="quote1">
<p lang="bg-BG">Бойко Борисов е успешен като политик, който печели избори. Но далеч не е сигурно дали е успешен държавник.</p>
</div>
<p lang="bg-BG">Това объркване на понятията рядко се констатира и затова погрешно се създава усещане, че първото е равнозначно и на второто.</p>
<h2 lang="bg-BG">Къде са другите лидери?</h2>
<p lang="bg-BG">На фона на Бойко Борисов лидерите на другите партии изглеждат като жалки мастурбатори. По друг начин не може да се обясни неадекватността, с която всички подхождат към изборните резултати. За ДСБ най-важно е, че са спечелили кметския пост в Плевен. За Кунева резултатът показвал, че партията й е най-голяма в Руформаторския блок, сякаш балансът на силите в такова обединение има някакво значение.</p>
<p>Социалистите най-после заговориха за дефектите на политическата ни система, заради които обществения интерес се взима предвид само при писането на предизборни кампании, но Михаил Миков изтъква това повече като оправдание за провала на партията му, отколкото като явление, за което трябва съпротива. И как иначе, след като през двата си мандата от 21-ви век социалистическата партия изграждаше порочната система и днес просто бе захвърлена от креатурата си.</p>
<p>Единствените последователни в преследването на собствения си интерес (спорно е дали националният интерес има значение), изглеждат ДПС. Те знаят, че нямат шанс да спечелят парламентарни избори и затова работят просто да се поставят в позиция на незаобиколим коалиционен партньор.</p>
<p>ДПС първи усетиха прехода към зрителска демокрация и започнаха да изграждат еко-система от удобни и приятелски настроени медии, чрез които да си гарантират благоденствието. Единственото несигурно е дали не рискуват твърде много с негласната си подкрепа за Бойко Борисов, въпреки неговата всеядност и възможността да им открадне медийната система, или просто да изгради своя, много по-силна.</p>
<p>По този въпрос историята не може да даде категоричен отговор, след като първият подобен опит на Борисов се провали през зимата на 2013 година. Едно обаче е сигурно – в условията на зрителска демокрация и към момента, Бойко Борисов няма алтернатива.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/boyko_ultimate_winner/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
