Всяка държава по различен начин реагира на промените в политическия цикъл. Смяната на едно управление с друго е предшествана с предизборна кампания, която също е уникална за различните държави. Ето отличителните белези на кампаниите в България и как всяка партия търси своя път към парламента:
1. Коалиционното сътрудничество се забравя. Няма никакво значение дали сте били официална част от коалиция, или неофициален партньор. Почне ли кампанията, хвърлянето на кал е срещу всички, като трябва да сте готови за същото от всички. Няма такова нещо като приятелски огън, защото всички са ви врагове.
2. Добре е да си намерите приятели сред медиите или лидерите на обществено мнение, които не слизат от телевизиите. Такъв е Слави Трифонов – през 2005 г. похвали Ахмед Доган. През 2011 г. подкрепи Меглена Кунева за президент. Днес шоуменът разиграва театър с референдума, който помага на ГЕРБ. Някак си, дори и амортизираната личност на Трифонов знае, че ще олекне, ако публично застане зад Бойко Борисов, след като години последователно го окарикатуряваше. Виж, негласна коалиция около псевдопринципи е нещо друго. Заставайки зад промени в изборния кодекс едва седмици преди разпускането на парламента, ГЕРБ си спечели привилегията да не бъде оплювана от шайката псевдоинтелектуалци, наричаща себе си сценаристи. Ако междувременно страната бъде затрупана от сняг, това е чудесно. Влизане в ефира през задния вход също се насърчава. Регионалният министър (вече бивш) Лили Павлова ще се спука да дава пресконференции за пътната обстановка в компанията на комисари от полицията и пожарната, показвайки по този начин някаква компетентност и способност да управлява силови институции. Не, че това й влиза в работата, но внушението си го бива. А телевизиите, които нямат въображение с какво смислено съдържание да си запълнят сутрешните блокове, може да ви дадат дори 30 минути ефирно време между 7:30 и 8:00 сутринта.
3. Подсигуряване на служебен кабинет. Ако има служебен кабинет, хубаво е да бъде на ваша страна. Това се видя два пъти в последните пет години след като марионетката на ГЕРБ, наречена Росен Плевнелиев, назначи кабинетите на Марин Райков и Георги Близнашки. Двамата без изключение обслужваха ГЕРБ – прочистваха областни управители, организираха избори и подготвяха терена за следващото възкачване на Борисов. Разбира се, ако президентът не е на Бойко Борисов, веднага трябва да се насади страх от произвол на служебното правителство и да се следи неговите министри да не са политически обвързани. Или ако са обвързани, то да са обвързани с правилната партия. Или ако връзките им са разнопосочни, то доминиращата част да са свързани с ГЕРБ. Ако не е така, мините, заложени от ГЕРБ, трябва да започнат да гърмят. Предстои да видим дали това ще се потвърди при сегашното служебно правителство.
4. Създайте си армия от проксита, които да вкарате в парламента и след това да използвате. Пионер в това отношение беше Николай Бареков, като пилотен проект на Цветан Василев и Делян Пеевски. Днес обаче на път да влезе във властта е един далеч по-силен във фундаментално отношение и поради това по-опасен човек. Неговото име е Веселин Марешки. Уж отвратен от менюто на кандидат президентите, Марешки все пак се обяви за кандидат вицепрезидента адмирал Манушев, съвсем забравяйки, че той върви в пакет с Цецка Цачева. Същият този Марешки преди няколко години оглави футболния клуб „Локомотив“ (Пловдив), но за всички остана впечатление, че той е командирован от премиера Борисов (вижте видеото по-долу). И днес няма никаква причина да смятаме, че той се е еманципирал от Борисов. Напротив, чакаме го в парламента като патерица на ГЕРБ, каквато в миналия мандат беше така нареченият Реформаторски блок.
5. Ако вие сте малки и нищожни, главно заради собствената си омотаност и безидейност, трябва да си измислите някаква кауза. Ако намерите повече от една и успеете да ги обяздите, още по-добре. Това правят Радан Кънев и Мартин Димитров. Платформата им „Нова република“ трябва да спечели на своя страна някаква част от дясното, която все още изповядва ценностите на синята идея от 90-те години, но не вярва сляпо в безпогрешността на Иван Костов. Тук в употреба влизат търговците с миналото – Методи Андреев и Петър Славов, които не разбраха, че ако некадърници като тях не се опитваха да бъдат знаменосци на декомунизацията, тя може би щеше да успее. Не за друго, а защото повечето от жертвите на комунизма и техните наследници са умни и разбират много добре, когато човек си прави личния пиар върху спомените и травмите на миналите поколения. Логично, няма как да дадат доверието си на хора, които говорят против комунизма единствено с надеждата, че още няколко години ще получават депутатска заплата. Точно в същия дух беше и искането на така наречените реформатори президентът Румен Радев да свика Консултативен съвет по националната сигурност още в първите си дни като действащ държавен глава. Усещайки, че скоро няма да има камера насочена към тях, без да си плащат, те искаха да си осигурят няколко секунди време в ефирите на водещите телевизии. Нищо по-естествено нямаше обаче от това Радев просто да ги игнорира.
6. Ако спорите за един и същ електорален социум, правете се, че сте „по-по-най -„, главно чрез отказа си да се явявате в коалиция на изборите. По този показател най-отгоре в борбата за клетото дясно е „Да, България“ на Христо Иванов, която отказа да се коалира с ДСБ на Радан Кънев. ДСБ обаче също не е дъното на дъната, защото отказа да работи с Реформаторския блок. Обратното също е важно – внимавайте на кого подавате ръка, защото, ако ви откаже, след това може да се хвали, че се е разграничил от вас. Понеже по стечение на обстоятелствата в последните 3-5-10 години вие стремглаво сте се дънили в опита си да покажете някаква морална и интелектуална състоятелност, подаването на ръка не работи във ваша полза. Дори напротив – отказът на някой „да си играе“ с вас му носи точки.
7. Ако сте социалисти – задачата ви е много трудна. От една страна, трябва да бъдете верни на застаряващия ви и (не със сарказъм) изчезващ по биологични причини електорат. В същото време трябва да покажете способност да увличате и млади хора, но след гафа да прогоните Пламен Орешарски и Петър Чобанов някак ви е много трудно да намерите смислена икономическа мисъл. Един-двама души могат да внасят здрав разум, но те за съжаление нямат авторитета, с който да поведат всички вас.
8. Ако сте националисти, трябва да сте единни. Това обаче става все по-трудно, защото едни от вас са готови да се продадат за две филии на ГЕРБ, а и мейнстрим партиите също вече припознават националистическите послания. Някак си, ако всички са националисти, тези които имат само национализъм в главата си, олекват. Затова е важно и вие да се прикачите към някое интелектуално течение. Валери Симеонов започна да хвърля кал по президента Радев, очевидно опитвайки да се хареса на антикомунистическите националисти. Не, че Радев е комунист, но нали и реформаторите го изкарват такъв. Така Симеонов вече е десен социалист.
9. Ако сте ДПС – най-голямата партия, консолидираща вот на етническите малцинства, задачата ви е едновременно и лесна, и трудна. От една страна, всички ви представят като универсално зло и това ви вреди. От друга страна, вие контролирате най-продаваните вестници и това ви прави силен враг и желан съюзник. За вас големият проблем е как да се представите като партия на хората извън малцинствата и това някак си продължава да ви тежи. Най-изненадващо, вие по никакъв начин не показвате, това да ви пречи, което също отблъсква хора от вас.
10. Ако сте малки и нелепи като движенията на Лютви Местан и Касим Дал, положението ви е още по-тежко. Шансът ви е единствено в това да се прикачите към някого, но това е трудно – първо, защото нямате никакъв електорален заряд, и второ, защото без вас семейните снимки са по-хубави.
към цялата статия