<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?><rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>На Стената &#187; Германия</title>
	<atom:link href="http://www.na-stenata.com/tag/%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%8f/feed/" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://www.na-stenata.com</link>
	<description>Блог за мислещи хора, които търсят повече парчета от пъзела</description>
	<lastBuildDate>Sun, 15 Nov 2026 12:53:53 +0000</lastBuildDate>
	<language>bg-BG</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=4.2.1</generator>
	<item>
		<title>Настъпва третият разкол в НАТО, а България няма полезен ход</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 19 Jun 2016 18:01:42 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Международни отношения]]></category>
		<category><![CDATA[балтийските републики]]></category>
		<category><![CDATA[България]]></category>
		<category><![CDATA[Германия]]></category>
		<category><![CDATA[Грузия]]></category>
		<category><![CDATA[експлицитна гаранция]]></category>
		<category><![CDATA[имплицитна гаранция]]></category>
		<category><![CDATA[колективна сигурност]]></category>
		<category><![CDATA[НАТО]]></category>
		<category><![CDATA[Полша]]></category>
		<category><![CDATA[Румъния]]></category>
		<category><![CDATA[Русия]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[съединените щати]]></category>
		<category><![CDATA[Украйна]]></category>
		<category><![CDATA[Франция]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=2197</guid>
		<description><![CDATA[До миналата сeдмица историята познаваше два разкола в НАТО. Първият датира от 1966 година, когато Франция изтегля флота си от общата флотилия на алианса. Тогава България няма никакво пространство за действие, хваната здраво от Съветския съюз и бидейки част от Варшавския договор. Вторият разкол се случва в края на 2002 година, когато Съединените щати не &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Настъпва третият разкол в НАТО, а България няма полезен ход</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>До миналата сeдмица историята познаваше два разкола в НАТО. Първият датира от 1966 година, когато Франция изтегля флота си от общата флотилия на алианса. Тогава България няма никакво пространство за действие, хваната здраво от Съветския съюз и бидейки част от Варшавския договор. Вторият разкол се случва в края на 2002 година, когато Съединените щати не успяват да убедят Франция и Германия да се присъединят в коалицията срещу Ирак на Саддам Хюсейн. Това е възможност, от която страната ни се възползва и заради отклика на поканата да изпратим контингент в Ирак, държавният секретар на САЩ Колин Пауъл ни нарича част от Нова Европа. <span id="more-2197"></span></p>
<p>В групата попадат и другите малки източноевропейски държави, доскорошни сателити на Съветския съюз, още помнещи руското потисничество. Те съзнават шанса си да придадат легитимност на мисията в Ирак, която не открива оръжия за масово унищожение, но отстранява иракския диктатор. С малки контингенти, дали ограничени жертви, те плащат сравнително ниска цена за включването си в системата за колективна сигурност НАТО. Това поне на теория би трябвало гарантира, че повече няма да бъдем окупирани от Русия, а резултатът е, че България извлича полза от втория разкол в НАТО и става държава членка на блока.</p>
<p>Цената е практическото унищожаване на голяма част от отбранителния капацитет, придружено от трансформиране на войските от армейски групи за конвенционална война към малки мобилни сили, предназначени за ограничени и асиметрични конфликти.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Германската позиция значително усложни ситуацията</p>
</div>
<p>През изминалия уикенд германският външен министър Франк Валтер Щайнмайер <a href="http://www.reuters.com/article/us-nato-russia-germany-idUSKCN0Z40LE" target="_blank">даде повод за трети разкол в НАТО</a>, който поставя България на кръстопът как да постъпи вече като член на северноатлантическия алианс. „Това, което не трябва да правим е да нажежаваме обстановката с точене на ножове и подстрекаване към война“, каза дипломатът пред вестник Билд и допълни, че всяка демонстрация на военна мощ по в Източна Европа влошава сигурността.</p>
<p>Явното противопоставяне на дипломата срещу ястребските настроения в САЩ, Турция и Румъния може да е начало на най-сериозното вътрешно блоково разединение след втората война в Персийския залив, но този път изборът, който държавата ни трябва да направи далеч не е толкова лесен.<br />
Това е най-сериозното външнополитическо предизвикателство, пред което се изправя премиерът Бойко Борисов, опитвайки едновременно да угоди както на германските си поддръжници, така и на Съединените щати, като в същото време внимава да не ядоса Владимир Путин. Опитите да сме приятели с всички биха успели изключително трудно в такива времена, а &#8222;флотилиягейт&#8220; ясно показа, че държавата ни вече е станала обект на натиск за припознаване на някоя от всички позиции.</p>
<h2>Какви са интересите на партньорите ни</h2>
<p>Русия и Германия имат икономически връзки, които нито Владиир Путин, нито Ангела Меркел желаят да разкъсат и поради това гледат проблемите да се решат с мир в името на общата изгода. Това важи също за Франция и почти всички богати държави от групата на Стара Европа, по смисъла, който влагаше държавният секретар на САЩ Колин Пауъл.</p>
<p>От друга страна САЩ, движени в добрия случай от усещането си за изключителност и натовареност с месианска мисия, желаят да разширяват зоната на сигурност, на изток в Европа и Азия, което дава всички основания да се вижда и прагматичен интерес, надвишаващ претенцията им да са пазители на морала в международните отношения.<br />
Това притеснява не само Русия, но и Стара Европа, защото военните операции на САЩ в Афганистан и по периферията на НАТО – в Украйна и Сирия (индиректно) създават бежански потоци и проблеми, които иначе едва ли биха възникнали.</p>
<div class="accent-right1">
<p>България е принудена да търси добри отношения и с трите лагера.</p>
</div>
<p>Русия пък има пълното право да се притеснява, че дори и по своя вина, заради отношението към съседите си в миналото, днес те имат мотив и се включват в доминирани от САЩ коалиции. В това положение България трябва да запази добрите си отношения с Германия и Европейския съюз като цяло, защото това са основните пазари за износа ни. Русия е важна и незаобиколима, защото все още е безалтернативен доставчик на част от енергийните ресурси, а туристите й спасяват както курортите ни, така и пазара на недвижими имоти. Съединените щати пък са единственият сигурен гарант, че руски войски няма да дебаркират на Черноморското ни крайбрежие (освен едностранното ни обявяване за руски васал) и поради това необходимостта от закрилата им остава безалтеративна.</p>
<h2>Има един проблем</h2>
<p>Износът на демокрация и сигурност два пъти удари на камък – в Грузия и в Украйна, където райони с компактно руско население се отцепиха. Това бе удар по външната политика на Съединените щати, които създадоха проблем за малките източноевропейски съюзници. Партнирайки си по съвместни учения и подкрепяйки „демократични“ политически сили в Грузия и Украйна, САЩ дадоха имплицитни гаранции за териториалната цялост на тези държави, които не бяха спазени.</p>
<p>Тук аналогията е с финансите и икономиката, където имплицитните и експлицитните гаранции са по-разпространени като терминология. За имплицитна гаранция например се приема одобрението на държавата като акционер, &#8222;Кремиковци&#8220; да изтегли заем за 325 милиона евро, като кредиторите смятат, че щом фирмата произвежда два процента от брутния вътрешен продукт, то е много вероятно управляващите да спасят дружеството от фалит и да поемат дълговете му към частните кредитори. Имплицитната гаранция не сработи, &#8222;Кремиковци&#8220; фалира, а кредиторите  отписаха 90% от номинала на облигационния заем.</p>
<p>Експлицитна пък е гаранцията, при която Народното събрание изрично одобрява издаването на държавна гаранция по дълга на конкретно дружество. Това вече със сигурност показва, че ако то не плати дълга си, правителството ще го направи, или държавата ще се приеме за фалирала.</p>
<div class="accent-left1">
<p>САЩ могат да си върнат доверието на регионален фактор само с увеличаване на военното си присъствие.</p>
</div>
<p>Геополитическият паралел на този пример е в това, че без разполагането на сериозни военни мощности на САЩ в Балтийските републики, Полша, Румъния и България, ангажиментът на Америка вече изглежда имплицитен, също като в Украйна и Грузия. Превръщането му в експлицитна гаранция за сигурността минава през разполагането на бойни кораби в Черно море, сухопътни сили и техника и съвместни учения в същите държави.</p>
<p>Това обаче е ескалация на напрежението, която дава основание на Русия да привежда в бойна готовност въоръжените си сили. Германия и Франция от своя страна виждат как икономическият им растеж и връзките с Русия се превръща в заложник на опитите САЩ да възстанови доверието в себе си като гарант на сигурността, поради което Германия вече демонстрира несъгласие с допълнителното дислоциране на сили на алианса на изток.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Рискът за България е да се принуди да направи ранен ход.</p>
</div>
<p>Така България попада в групата на очевидните губещи, защото доверието в имплицитната гаранция на САЩ бе разклатено след непремерени ангажименти в страни извън северноатлантическия пакт, а възстановяването й минава, чрез разполагане на сили на наша, Румънска и Полска територия, както и в балтийските държави. Това обаче само по себе си е повод за повишаване на напрежението и създава рискове от ответни действия от страна на Русия.</p>
<p>Още повече, далеч не е сигурно, че общественото мнение в САЩ би подкрепило конфронтация с Русия и в крайна сметка едно изпускане на нервите от страна на Владимир Путин (или премерен ход в същата посока) може да доведе до ограничено настъпление в Източна Европа, което да предизвика разпад на НАТО, вместо до адекватна наказателна операция.</p>
<p>В такъв сценарий дори Германия и Франция ще се усетят застрашени като през студената война, но намесата им по-скоро би приличала на „смешната война“, която повеждат срещу Хитлер, когато окупира Полша, вместо да предприемат изтощителна кампания за защита на бедни малки държави, като България.</p>
<p>Това, което би донесло нобелова награда за мир в момента, е отговорът на въпроса как едновременно гаранцията на САЩ и НАТО в Източна Европа отново да се възприеме от Русия като експлицитна, и в същото време напрежението да се понижи. Въпрос, на който българската външна политика не дава сигнали, че може да намери отговор, но от който отчаяно се нуждае.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/nato_serious_disagreements/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Спирането на обществени поръчки решава само една от заплахите пред Бойко Борисов</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/#comments</comments>
		<pubDate>Sun, 21 Feb 2016 14:49:29 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Водеща новина на първа страница]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Политика]]></category>
		<category><![CDATA[Ангела Меркел]]></category>
		<category><![CDATA[Бойко Борисов]]></category>
		<category><![CDATA[Германия]]></category>
		<category><![CDATA[Динко]]></category>
		<category><![CDATA[Динко Вълев]]></category>
		<category><![CDATA[Китай]]></category>
		<category><![CDATA[корупция]]></category>
		<category><![CDATA[мигранти]]></category>
		<category><![CDATA[Миграция]]></category>
		<category><![CDATA[обществени поръчки]]></category>
		<category><![CDATA[Реджеп Ердоган]]></category>
		<category><![CDATA[САЩ]]></category>
		<category><![CDATA[Северна Корея]]></category>
		<category><![CDATA[Турция]]></category>
		<category><![CDATA[Ямбол]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=1637</guid>
		<description><![CDATA[Каква е връзката между спирането на обществените поръчки от миналата седмица и явлението &#8222;Динко от Ямбол&#8220;, което започна да лови бежанци по границата с Турция. Общото е, че и двете са следствие от разпада на държавността, който наблюдаваме при управлението на Бойко Борисов но докато спирането на обществените поръчки показва неговата борба за оцеляване, Динко &#8230; <a href="http://www.na-stenata.com/%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/" class="more-link">&#187; <span class="screen-reader-text">Спирането на обществени поръчки решава само една от заплахите пред Бойко Борисов</span></a>]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Каква е връзката между спирането на обществените поръчки от миналата седмица и явлението &#8222;Динко от Ямбол&#8220;, което започна да лови бежанци по границата с Турция. Общото е, че и двете са следствие от разпада на държавността, който наблюдаваме при управлението на Бойко Борисов но докато спирането на обществените поръчки показва неговата борба за оцеляване, Динко показва защо Борисов е обречен да си отиде.<span id="more-1637"></span></p>
<p>Спирането на обществените поръчки е опит за демонстрация на честност и принципност, както и непреклонност пред олигархията в борба срещу корупцията. Причината – очевидният факт, че България се проваля като държава не само пред българското общество, но и пред Европейските институции. За тях става все по-трудно да подкрепят Бойко Борисов като евентуална опора срещу руските домогвания, защото почват да приличат на колониални сили в епохата между Бисмарк и първата световна война.</p>
<figure id="attachment_1638" style="width: 842px;" class="wp-caption aligncenter"><img class="wp-image-1638 size-full" src="http://www.na-stenata.com/wp-content/uploads/2016/02/brroom.jpg" alt="brroom" width="842" height="960" /><figcaption class="wp-caption-text">Днес чистачка от правителствения терминал на Летище &#8222;София&#8220;, преди три години майка на герберски храненици. Това е арсеналът на отчаянието, на Бойко Борисов. Очевидно усеща властта си разклатена (макар и обществото да не вижда защо) и активира картата с народната любов.</figcaption></figure>
<p>Евентуално решение да сменят техния „негодник в България“ с друг е най-лошият сценарий за Бойко Борисов,а може би точно това става. Навярно вече е трудно за Ангела Меркел да обяснява защо стои зад държавник като сегашния ни премиер. В САЩ пък, където по традиция не се държи сметка за проамериканските сатрапи на местно ниво, притеснението е, че подкрепата за Бойко Борисов дискредитира водещата сила в НАТО така, че да приличат на Китай, когато подкрепя Северна Корея.</p>
<p>Докато Бойко Борисов бърза да оправи имиджа си в едно с този на евроатлантическите му покровители, може да се окаже пометен от трус с много по-голям магнитуд, идващ от съвсем различна посока. Става дума за миграционната вълна от изток, за която България става все по-вероятно трасе по пътя на запад.</p>
<h2>Миграционният натиск</h2>
<p>Нестабилността в Турция и блъфовете на Ердоган, че може да пусне свободно милионите азиатски мигранти да влязат в Европа вече имат проявление в България. Неизвестен до миналата седмица ATV любител от Ямбол – Динко Вълев, арестувал/пленил група нелегални мигранти и се гордее, че го направил, заплашвайки живота на един от тримата им приятели, които вече е проснал на земята.</p>
<div class="accent-left1">
<p>Заради социален инженеринг, или заради безхаберно управление, ксенофобията се превръща в най-силен инструмент за натиск, управляващите да пазят границата.</p>
</div>
<p>Безкритичното отношение на медията към посланията, които отправи Динко, включително и за убиване, може да се обясни единствено с две неща. Или България се е разпаднала дотам, че да няма институция, която да санкционира пропускането на език на омразата, или че разпад има, но подобни „лъчетерапии“ са плод на някоя от задкулисните лаборатории, действащи в България. Нещо като: ако няма държава да пази границите, Динко и други национално отговорни люде щ е изземат нейните функции. Няма да убиват мигрантите, но може да ги понатупват и след това, те ще обясняват на роднините си, да избягват България.</p>
<p>Тревожното всъщност е, че двете обяснения не се изключват взаимно. Държавата може едновременно да се разпада до степен, че медийният регулатор е безсилен, а по същото време негласно да се насърчават местни опълчения, които да помагат на полицията и армията.<br />
Това не е хубаво, но какво друго остава на България?</p>
<div class="quote1">
<p>Цената на асфалта става все по очевидна &#8211; плащаме я с лишения от вътрешна сигурност и охрана на границите.</p>
</div>
<p>Ударното харчене за инфраструктура, за което управляващите искат дори да разхлабят фискалните правила иззе ресурс от други сектори, в които държавата все по-осезаемо се проваля. Такива са сигурността и отбраната, а най-безспорното доказателство е мизерията, в която работят командированите полицаи и вероятността в тяхна подкрепа да се изпратят военни.</p>
<p>Когато премиерът е фокусиран върху обществените поръчки, изливането на асфалт, някак си му идва удобно да повтаря, че е за европейско решение на миграционната криза. Тоест липса на комплексно решение за изграждане на оградителни съоръжения. Обществото обаче има собствен разсъдък и има право да се притеснява, дори след като чуе опорните точки на министър-председателя си.</p>
<div class="accent-right1">
<p>Затварянето на границата с Гърция е необходимост, без значение дали Бойко Борисов ще намери кураж за това.</p>
</div>
<p>Решението на Европейския съюз да отвори границите си за хора от Северна Африка , Близкия и Средния изток вече подкопава устоите на силни държави като Германия и Франция. На този фон България все по-отчаяно се нуждае от собствена доктрина за реакция на миграционната вълна, а ако предвид се вземе ограничеността на ресурсите, най-евтин и сигурен вариант остава да се засили контрола по границите, включително и ако се изградят огради по границата не само с Турция, но и по тази с Гърция и Македония.</p>
<p>Може да се окаже, че недопускането ни в Шенген е дори полезно, защото ограда по границата с Гърция е ограда с Шенген. Просто времената са такива, но очевидно ступорът, в който е изпаднал управленският център, е доста сериозен.</p>
<p>Държавата няма капацитет да осигури на мигрантите достойни условия на живот, но зависимостите на премиера не позволяват категорични мерки като затваряне на границите, каквито предприемат Сърбия, Унгария и може би Македония.</p>
<p>Идеята на всичко, казано дотук е, че Бойко Борисов може да си отиде не заради корупцията, а заради отказа да противодейства решително на миграционните процеси. Колкото и могъщи да са покровителите му в Берлин и Вашингтон, те не могат да го предпазят, ако му бъде поискана сметка защо е допуснал България да се превърне в задънена улица за мигранти с вход от изток и липсващ път на запад.</p>
<div class="quote1">
<p>Никой не отрича, че мигрантите имат право на по-добър живот. Просто България не е подготвена да им го предложи, а устройството на ЕС може да изиска задържането им на наша територия.</p>
</div>
<p>Мигрантите, каквато и да е причината да потърсят живот в Европа, носят свои културни различия. Тези различия водят до сексуални посегателства, бракове на малолетни и genital mutilations (това нарочно не го превеждам) и дори пет процента от тях да смятат изброеното за нормално, България има сериозен проблем, защото не може да си позволи да ги превъзпитава и интегрира.</p>
<p>Последното е задача, с която се провалят Белгия, Германия и Франция, и идеята, че ние можем да се справим по-успешно може да се роди само в главата на президента Росен Плевнелиев. Същият, който през 2013 и 2014 година се противопоставяше на изграждането на ограда по границата с Турция, както и на последващата идея полицията да бъде подкрепяна от формирования на военните.</p>
<p>Между другото, държавният глава в момента се намира в много странна позиция – от една страна призовава за интеграция и толерантност, а от друга да мълчи пред намеренията на кабинета, да прави това, което правеше и правителството на Пламен Орешарски. Не първият случай, в който проявява двоен стандарт, но може би поредният, заради който първият мандат, ще се окаже и последен.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/%d1%81%d0%bf%d0%b8%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%89%d0%b5%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d0%be%d1%80%d1%8a%d1%87%d0%ba%d0%b8-%d1%80%d0%b5%d1%88%d0%b0/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Посрещане на евреи, бягащи от Германия &#8211; 1938 г.</title>
		<link>http://www.na-stenata.com/%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%b8-%d0%b1%d1%8f%d0%b3%d0%b0%d1%89%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%8f/</link>
		<comments>http://www.na-stenata.com/%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%b8-%d0%b1%d1%8f%d0%b3%d0%b0%d1%89%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%8f/#comments</comments>
		<pubDate>Mon, 07 Sep 2015 09:07:51 +0000</pubDate>
		<dc:creator><![CDATA[Стефан Антонов]]></dc:creator>
				<category><![CDATA[Новини на първа страница (акордеон)]]></category>
		<category><![CDATA[Общество]]></category>
		<category><![CDATA[Англия]]></category>
		<category><![CDATA[Германия]]></category>
		<category><![CDATA[евреи]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://www.na-stenata.com/?p=838</guid>
		<description><![CDATA[Нищо ново не е измислено, нищо старо не е забравено. Вижте това факсимиле на статия от британски вестник Daily mail, публикувана през 1938-ма година.]]></description>
				<content:encoded><![CDATA[<p>Нищо ново не е измислено, нищо старо не е забравено. Вижте това факсимиле на статия от британски вестник Daily mail, публикувана през 1938-ма година.</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://www.na-stenata.com/%d0%bf%d0%be%d1%81%d1%80%d0%b5%d1%89%d0%b0%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%b8-%d0%b1%d1%8f%d0%b3%d0%b0%d1%89%d0%b8-%d0%be%d1%82-%d0%b3%d0%b5%d1%80%d0%bc%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d1%8f/feed/</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
