Вещае ли Слави Трифонов българска „нощ на дългите ножове“

Уважаван генерал е президент, а опасен популист влиза в политиката, печели гласовете на масите и става премиер. Не след дълго популистът опитва да отмени демокрацията, на което генералът решава да се опълчи, но пропуска момента. В крайна сметка популистът и неговите копои избиват умерените си последователи, които имат някакво влияние, обвиняват за това опозицията и си подсигуряват пълната власт под предлог, че трябва да се справят с враговете на народа. Популистът е Адолф Хитлер, президентът е Паул фон Хинденбург, а саморазправата с опозицията влиза в историята като „нощта на дългите ножове“.

Само след няколко седмици един уважаван генерал Румен Радев предстои да стане президент на България, а един популист Станислав Трифонов и неговия екип от сценаристи унижиха парламента без дори да са се явили на избори и започнаха да се изживяват, сякаш са глава на държавата и единствен легитимен изразител на единодушна народна воля. Липсваха им само кафявите ризи, за да бъде пълен аналога с предхитлерова Германия. Сега, разликата е, че Румен Радев има възможност да посече популистките домогвания на Трифонов и антуража му, защото иначе историята заплашва да се повтори.

В безпрецедентен акт на самоунижение, по-малките популисти от българската политическа система отидоха на среща със сценаристите на Слави Трифонов, която, ако се съди по излъчените записи, е приличала повече на трибунал. Сценаристите питат политическите партии дали ще уважат „волята на народа“ и да приведат в действие незабавно резултатите от последния референдум. При обяснението, че партиите не смятат да следват дословно и незабавно повелята на резултатите от референдума, така наречените сценаристи започват тиради, с които унижават гостите си.

Опитите да се изрази различно мнение са предадени от записите, но последвалите коментари в ефира на предаването, когато водещият няма опозиция, обезличиха казаното от разномислещите на срещата.

Това принизяване на българския парламент, при което първата, втората, четвъртата и петата най-големи политически сили отидоха на крака пред екипа на един популист, да засвидетелстват уважение, е най-голямата легитимация на Станислав Тодоров Трифонов като политическо явление. Ако до вчера той бе талантливо телевизионно лице, вече е политическа фигура, която няма партия, не се явява в парламента, но претендира да участва в управлението на държавата, уж от името на народа.

Желанието на Жельо Бойчев от БСП, Рубен Петков  от АБВ, Цветан Цветанов от ГЕРБ и Радан Кънев от вече не знам какво, да се покажат и да демонстрират някакви мускули, доведе до изказвания, които бяха подложени на тенденциозни тълкувания впоследствие. И тези тълкувания бяха в отсъствие на иначе осмелилите се да присъстват и да се изкажат политици. Така гафът им е нещо много повече от комуникационен провал. Неспособни да изложат позиция в среда, която няма да обезцени думите им, те направиха една грешка. Последствията от тази грешка обаче ще са много по-големи, защото утвърдиха Станислав Трифонов до ранг на кукловод.

Струва си да се отбележи, кои партии решиха да не удостоят телевизионните популисти с присъствието си. Това бяха ДПС и Патриотичния фронт и каквито и други грехове може да им се приписват, изборът да не сторят поклон на псевдоинтелектуалните сценаристи, е постъпка заслужаваща уважение.

Иначе, интересни бяха и последващите изказвания на сценаристите. Значи, желанието на народа за реформа в избирателната система трябвало да се случи от сегашното Народно събрание, а не от следващо. Народът не се нуждаел от избори до дупка.

Също, както така наречените умни и красиви, които искаха предсрочни избори за да може Орешарски да си отиде, но след това запяха, че повече предсрочни избори ще са вредни. „Важно е да се проведе изборът в наша полза, след това наистина не е хубаво да има повече избори“ е посланието на всеки популист от Росен Плевнелиев до кафяворизците на Слави Трифонов.

Сега остава да видим дали политическите партии наистина са водени от нищожества или от хора, които имат поне малко съзнание за отговорността, която носят, пребивавайки в Народното събрание. Демокрация не се прави, прилагайки диктатурата на малцинството. Доколкото резултатите от ЦИК говорят нещо референдумът няма задължителен характер и политическите сили трябва да отчитат и волята на по-голямата половина от обществото, която реши да не гласува на референдума, или да гласува против.

Ако Трифонов и сценарната му шпиц команда искат да направят нещо, може да се явят на избори, да започнат да отговарят за действията си и да зарежат студиото, от което излъчват пропаганда цяла вечер. Иначе, паралелите с Хитлер, Сталин и други исторически батки все повече ще се засилват. Работата е там, че ако една трагедия се повтаря, най-често това е като фарс. Само си представете – Русия имаше Сталин. Германия Хитлер, а ние ще имаме един намръщен самовлюбен чичак , който смята, че най-силен аргумент е повишеният тон. Той и псевдоинтелектуалната шайка сценаристи, които изведнъж се видяха в обувките на политици.